Гуидо Бонати – астрологът, който съветва владетели и участва в политическия живот на Средновековна Италия

Гуидо Бонати – астрологът, който съветва владетели и участва в политическия живот на Средновековна Италия

През XIII век Италия е разпокъсана на множество градове-държави и владения, въвлечени в непрестанни политически съперничества, военни конфликти и борба за влияние между императорската власт и папството. В този неспокоен свят астрологията заема особено място. Тя не само е тема за философски размишления или средство за назъртане в бъдещето, а част от практическото знание, към което се обръщат владетели, военачалници и управници.

Сред най-известните астролози на тази епоха е Гуидо Бонати (Guido Bonatti) – автор, чието име се превръща в символ на средновековната астрологична традиция и чиито съчинения продължават да се четат столетия след смъртта му.

От Форли до политическите дворове на Италия

Гуидо Бонати е роден във Форли, в областта Романя, вероятно през първите две десетилетия на XIII век. Точната година на раждането му не е установена, а сведенията за ранните му години и образованието му са оскъдни и на места противоречиви.

Биографичният разказ на Филипо Вилани твърди, че Бонати първоначално се занимава с право, но впоследствие насочва интереса си към астрологията. Други средновековни автори му приписват познания по медицина и природни науки. Дори съществуват сведения, че в младостта си бил покривар по занаят, преди да придобие известност като астролог. Тези различни версии не позволяват да възстановим с увереност образованието и професионалния му път, но показват, че личността му е предизвиквала значителен интерес още сред съвременниците му.

Първите сигурни следи за присъствието му датират от 1231 г., когато живее в Равена, а през 1233 г. вече е в Болоня. Там се оказва въвлечен в публичен спор с доминиканския проповедник Джовани да Скьо, известен като върл противник на астрологията. Бонати оспорва разказите за чудесата, приписвани на проповедника, което предизвиква значителен обществен отзвук.

Този епизод е показателен за положението на астрологията през XIII век. Макар тогава да намира приложение в дворовете и сред образованите слоеве, тя среща и сериозна съпротива от страна на представители на Църквата, които оспорват възможността на звездите да разкриват бъдещето.

Астрологът в служба на владетелите

През следващите десетилетия Бонати постепенно се утвърждава като влиятелна фигура в политическите среди на Северна и Централна Италия. Той е свързан с няколко от най-могъщите владетели на своето време, сред които Едзелино III да Романо, Гуидо Новело и граф Гуидо I да Монтефелтро.

Една от ранните истории за неговата астрологическа дейност е свързана с император Фридрих II. В собствените си съчинения Бонати разказва, че през 1248 г., намирайки се във Форли, предупреждава императора за заговор срещу него, като по този начин му помага да осуети покушението. 

По-добре документирана е дейността му през 1260 г. Тогава той е на служба при Гуидо Новело и участва в политическия и военния живот на гибелинските съюзници в Тоскана. След победата на гибелините в битката при Монтаперти на 4 септември 1260 г. Бонати присъства на официалното потвърждаване на съюза между Сиена и Флоренция. В документа той се подписва като „астролог на Флорентинската комуна от Форли“ – свидетелство за общественото положение, което заемасе ползва с уважение, но е и противоречива фигура.

Друг владетел, с когото Бонати е тясно свързан, е Едзелино III да Романо, господар на обширни територии в Северна Италия. През 1259 г. астрологът се намира в Бреша сред съветниците и приближените на Едзелино. След смъртта на последния преминава на служба при Гуидо Новело.

Особено близки са отношенията му с Гуидо I да Монтефелтро – военачалник и владетел, известен със своите военни успехи. Бонати е сред най-доверените му съветници, а хронистите свързват името му с подготовката на военни действия.

Когато астрологията определя началото на битка

Една от най-любопитните страни на практиката на Бонати е приложението на астрологията във военното дело.

В своите съчинения той описва случаи, при които е търсен съветът му преди военни действия. През 1260 г., докато е на служба при Гуидо Новело, според собствения му разказ препоръчва нападение срещу гвелфите във Флоренция след извършена астрологическа преценка. Тя включва както разглеждане на зададения въпрос, така и избор на подходящ момент за предприемане на действието. Военната кампания завършва с победа за гибелинските сили.

Друг известен епизод е свързан с отбраната на Форли през 1282 г. Гуидо да Монтефелтро се изправя срещу войските, изпратени от папа Мартин IV и предвождани от френския военачалник Жан дьо Еп. Бонати е сред съветниците на графа и според хроникалните сведения участва в подготовката на действията му. Победата на защитниците на града допринася за още по-голямата слава на астролога.

Разбира се, средновековните разкази често приписват военните успехи на астрологическите предсказания, а реалните решения на владетелите всъщност са зависели от множество политически, стратегически и военни обстоятелства. Въпреки това сведенията за Бонати показват, че астрологията действително е използвана при обсъждането на военни планове и избора на подходящо време за действие.

Тук се проявява една от съществените особености на средновековната астрологическа практика: тя не се ограничава до предсказване на бъдещи събития, а се стреми да определи кога и при какви обстоятелства дадено начинание би имало най-благоприятни условия за осъществяване.

Астрологията като практическо знание

Най-значимото произведение на Гуидо Бонати е Liber astronomicus, познато още като Tractatus decem de astronomia – обширен труд, съставен от десет трактата, посветени на различни области на астрологичното знание.

В него авторът събира и систематизира достиженията на античната и арабската астрологическа традиция, като се позовава на Птолемей, Доротей Сидонски, Абу Машар, Алкабитий, Месахала и други авторитети. Но Бонати не се ограничава до предаването на чужди учения. Той включва собствени наблюдения, практически примери и разсъждения, основани на приложението на астрологията към проблемите на своето време.

Трудът обхваща широк кръг от теми: основите на астрологията, природата и влиянието на планетите, големите планетни съвпади, хорарната астрология, избора на подходящ момент за започване на дадено начинание, наталните карти, мунданната астрология и предсказването на метеорологични явления.
Особено място заемат т.нар. „Сто четиридесет и шест съображения“ – кратки, но съдържателни постановки, които насочват астролога към различните обстоятелства, които трябва да отчете, преди да направи заключение по даден въпрос.

В тях се разглеждат значенията на планетите, техните достойнства и слабости, взаимните им отношения, рецепциите, приляганията и отделянията, както и различните обстоятелства, които могат да подпомогнат или възпрепятстват осъществяването на предсказаното.

Този начин на изложение разкрива същността на астрологическата работа според Бонати: правилната преценка не произтича от един-единствен показател, а от внимателното съпоставяне на множество фактори в картата.

Човекът зад астролога

Бонати не само е уважаван, но и противоречив човек. Съвременниците му го описват като личност с остър език, силни убеждения и открито противопоставяне на някои църковни среди.

Францисканският хронист Салимбене де Адам го споменава с нескрито неодобрение и разказва за публичен спор между него и проповедника Уго да Реджо. Според хрониста Бонати бил оборен в спора и напуснал събитието посрамен. Макар че подробностите около подобни диспути и сведенията за изхода им трябва да се приемат предпазливо, отношението на хронистите показва, че астрологът не е безспорна фигура в обществения живот.

Името му получава място и в литературата. Данте Алигиери го споменава в XX песен на „Ад“, където го поставя сред предсказателите и гадателите, осъдени да вървят с обърнати назад глави. Това е любопитно свидетелство за широката известност на Бонати, но и за критичното отношение към претенциите на астрологията да прониква в бъдещето.

За последните години от живота му знаем сравнително малко. Документ от 1296 г. свидетелства, че тогава той все още е жив и пребивава във Форли. Умира вероятно преди края на XIII век, вече в напреднала възраст. Според Филипо Вилани, автор на книга за Бонати, Гуидо да Монтефелтро организира тържественото му погребение в църквата „Сан Меркуриале“ във Форли, на което са присъствали много негови съграждани.

По-късно се разпространяват истории, според които Бонати се оттегля във францискански манастир в края на живота си или загива от ръцете на разбойници, докато се връща от пътуване до Париж. Историческите доказателства за тези разкази обаче липсват и те принадлежат по-скоро към легендарната биография на прочутия астролог.

От Средновековието до XVII век

Liber astronomicus придобива широка известност и се разпространява в множество ръкописни преписи. За значението му свидетелстват и ранните печатни издания – първото се появява в Аугсбург през 1491 г., последвано от издания през 1506 и 1550 г.

Интересът към съчиненията на Бонати не изчезва и през следващите столетия. През XVII век Уилям Лили подготвя английско издание на избрани негови астрологически текстове, преведени от Хенри Коули под заглавието Anima Astrologiae; or, A Guide for Astrologers. Сред тях са именно прочутите 146 съображения, които продължават да бъдат изучавани от практикуващите традиционна астрология.

Така трудът на един италиански астролог от XIII век достига до читателите на XVII столетие и продължава да оказва влияние върху развитието на астрологическата мисъл.

Историята на Гуидо Бонати ни представя епоха, в която астрологията е неразделна част от интелектуалния и практическия живот – от личните въпроси и наталните карти до управлението на градове и подготовката на военни действия. А неговите „Сто четиридесет и шест съображения“ остават свидетелство за стремежа към прецизност, систематичност и задълбочено разбиране на астрологическите фактори.