Откъс от „Пътеводител за астролози”
14.11.2026 | Lira print
Астрологията е изкуство на съждението, което изисква не само познания, но и умение да се разчитат небесните свидетелства.
ANIMA ASTROLOGIÆ, или „Пътеводител за астролози“, събира същността на традиционната астрология в едно забележително съчинение, предавано през вековете от едни от най-големите ѝ познавачи.
В основата му стоят 146-те съображения на Гуидо Бонати, прочут астролог от XIII век, чието наследство обхваща хорарната, наталната и елективната астрология. Събрани в стегнати и съдържателни постановки, те насочват към онова, което стои в сърцевината на астрологическото изкуство: как да се преценяват свидетелствата в картата, как да се претеглят противоречивите показатели и как да се стигне до обосновано съждение.
Към тях са прибавени избрани афоризми от „Седемте сегмента“ на Джироламо Кардано (1501–1576), италиански лекар, математик, философ и астролог, известен със своя остър ум и задълбочен интерес към връзката между небесните явления и човешкия живот.
Изданието е подготвено от Уилям Лили, един от най-значимите английски астролози на XVII век, а преводът на съображенията на Бонати от латински е дело на Хенри Коули. Към текста са включени и бележки, които допълват историческия и астрологическия му контекст.
Това не е уводен учебник, а среща с живата традиция на астрологическото съждение. Книга за онези, които искат да проникнат отвъд отделните правила и да разберат логиката, методите и тънкостите на едно древно изкуство.
Класическо произведение за сериозния изследовател на астрологията, което заслужава място във всяка специализирана библиотека.
НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:
ПРЕДГОВОР НА РЕДАКТОРА (У. Сърджънт)
Онези, чиито занимания са ги подтикнали да събират съчинения по науката астрология, несъмнено ще разпознаят в настоящия труд книга, която отдавна липсва, но се търси.
За всички, които са изучавали както подобава различните клонове на астрологическата преценка и съждение, ползата от „Съображенията“ на Бонати и от „Афоризмите“ на Кардано ще бъде очевидна дори след най-бегъл прочит. Уилям Лили, умният астролог от седемнадесети век, специално е подбрал тези текстове от множеството съчинения, с които е разполагал, за да ги издаде във време, когато почти всички образовани хора са познавали астрологията и са вярвали в нея.
В кратък разказ за живота на Лили, появил се в „Магическо и физиогномично огледало“ (Magical and Physiognomical Mirror) през октомври 1791 г., се посочва, че настоящата книга е последното произведение, публикувано от този именит астролог; следва дословен откъс: „Последното му издание беше неговият „Пътеводител за астролози“ на Гуидо Бонати, преведено от латински – добро съчинение“ и т.н.
Изминалите две столетия и съдбата, сполетяла подобни книги в началото на деветнадесети век, са довели до разпиляването и унищожаването на почти всички екземпляри от изданието, отпечатано през 1676 г. Самото съществуване на този труд понастоящем е известно единствено на ревностните изследователи на астрологическото знание и на късметлиите, притежаващи малкото останали копия, което вероятно е главната причина за непреиздаването на книгата.
Изглежда, че за живота на Гуидо Бонати се знае твърде малко. В своето „Обръщение към читателя“, поместено в настоящото издание, Хенри Коули разказва анекдот, който илюстрира уменията на Бонати. Неговите съчинения несъмнено свидетелстват, че той е бил способен майстор на науката, на която се е посветил.
Джироламо Кардано – авторът на афоризмите, поместени във втората част на тази книга, е роден в Милано на първи октомври 1501 г. Той е извънбрачно дете; майка му се е опитала да предотврати раждането му, но безуспешно. Накрая е изваден на бял свят чрез цезарово сечение, като още тогава главата му вече е била покрита с черна къдрава коса.
През 1531 г. Бонати се жени, макар и дотогава да са го спирали съображения, свързани с физическото му състояние. Самият той го приписва на злотворното влияние на планетата, под която е роден и която винаги е смятал за едно от най-големите нещастия в живота си.
Отгледан е и е възпитан като бъдещ лекар, а впоследствие става професор по медицина в повечето италиански университети. През 1570 г. е хвърлен в затвора; след освобождаването си заминава за Рим, където в качеството на лекар се грижи за папа Григорий XIII, за което получава пенсия до смъртта си през 1576 г.
Няма човек, съществувал някога, който да е по-забележителен със странната непоследователност на своето поведение. Животът на Кардано е низ от необикновени приключения, които е описал с простота – или по-скоро със свобода, рядко срещана сред учените. Всъщност изглежда, че е написал историята на живота си единствено за да даде на публиката поразителен пример как човек може да бъде надарен с огромен гений и същевременно да е лишен от разум.
Кардано прави чистосърдечно признание за своите добри и лоши качества. Изглежда е пожертвал всяко друго съображение в стремежа си да бъде откровен, а тази искреност, често неуместна, петни репутацията му.
Макар Кардано рядко да греши, когато разказва за нравите и чувствата си, ние все пак по-скоро сме склонни да не се съгласим с онова, което разправя за себе си, защото изглежда почти невъзможно природата да е създала характер – толкова капризен и непоследователен, какъвто сам се описва.
Самият Кардано се поздравява с това, че няма нито един приятел на света – но вместо приятел го придружава Дух, произхождащ отчасти от Сатурн и отчасти от Меркурий, който постоянно го напътства в постъпките му и го наставлява във всяко задължение, което му се налага да изпълни. Кардано също твърди, че ходел по улиците толкова странно, че онези, които го наблюдавали, го определяли като глупак. Понякога пристъпвал съвсем бавно – като човек, погълнат от дълбок размисъл; после внезапно ускорявал крачките си, съпровождайки ги с твърде смешни пози.
В Болоня най-голямо удоволствие му доставяло да го возят в долнопробна триколка. Най-живото описание, което може да се даде на този своеобразен философ, се съдържа в следния цитат от Хораций – а той според признанието на самия Кардано, напълно съответства на характера му:
„Нямаше постоянство у този човек; понякога тичаше, сякаш бяга от враг,
друг път бързаше, като че носи светините на Юнона;
често имаше двеста слуги, а друг път – десет...“
Което може да се предаде така:
„Къде да се намери подобно непостоянство?
Ту бърз в стъпките, сякаш бяга от врагове,
ту бавен, с тържествен вид,
сякаш пристъпва към олтара на великата Юнона;
ту обкръжен от свита, ту сам…“
Когато природата не го подлагала на болка, той сам си я причинявал, като си хапел устните си и дърпал пръстите си с такава сила, че понякога от очите му потичали сълзи. Обяснявал, че прави това, за да укроти някои стремителни пориви на ума, чиято сила била далеч по-непоносима за него от самата болка, и че сигурният резултат от тази сурова практика бил да се наслаждава повече на благата на здравето.
Кардано пише, че в най-големите си душевни мъки си бичувал краката с пръчки и хапел лявата си ръка; че риданието му носело огромно облекчение, но много често не успявал да заплаче. Също твърди, че нищо не му доставяло по-голямо удоволствие от приказването за неща, които смущавали цялата компания – независимо от темата и дали моментът бил подходящ. Освен това толкова обичал всички хазартни игри, че прекарвал в тях по цели дни – за голяма вреда за семейството и доброто си име, защото залагал дори мебелите си и накитите на жена си.
Кардано не се свени да признава, че е отмъстителен, завистлив, коварен, че се занимава с черна магия, че е клюкар и клеветник и че безрезервно се отдава на всички въобразими гнусни и отвратителни излишества. И все пак, въпреки това толкова унизително признание, вероятно не е съществувал някога по-суетен човек, който с по-малко церемонии да изказва високото си мнение за себе си. Кардано пише следното:
„… бях възхваляван от много народи; съчинени са безброй хвалебствия в проза и стихове, за да възпеят славата ми. Роден съм, за да избавя света от многобройните заблуди, под чиято тежест е пъшкал. Онова, което аз съм открил, не е било по силите нито на предшествениците ми, нито на съвременниците ми – ето защо авторите, които пишат нещо, достойно за запомняне, не се червят да признаят, че го дължат на мен. Съчиних книга за диалектическото изкуство, в която няма и една излишна буква, без да липсва и една. Завърших я за седем дни, което изглежда като чудо. А къде има човек, който да може да се похвали, че е овладял учението ù за една година? Онзи, който е вникнал в него за толкова време, трябва да е бил наставляван от домашен Демон.“
Когато размишляваме над изключителните интелектуални качества на Кардано, не можем да отречем, че той ги е обогатявал с всякакви видове знания и е постигнал по-голям напредък във философията, медицината, астрономията, математиката и т.н. от повечето си съвременници, посветени единствено на една от тези науки.
Скалигер, който е писал много разпалено срещу Кардано, е бил достатъчно честен, за да признае, че той е надарен с твърде всеобхватен, проникновен и несравним ум.
Кардано е обвиняван в нечестивост и дори в атеизъм, защото в съчинението си De Subtilitate („За тънкостта“) привежда някои основни положения на различни религии заедно с доводите, на които се опират. Той излага разсъжденията на езичниците, на евреите, на мохамеданите и на християните, като представя последните в най-слаба светлина. Въпреки това, четейки едно друго негово съчинение, De Vita Propria („За собствения живот“), повече намираме отличителните черти на лековерен, отколкото на свободомислещ човек...
ОБРЪЩЕНИЕ ОТ УИЛЯМ ЛИЛИ
към даровитите любители на Изкуството
Навремето възнамерявахме да преработим „Въведение в астрологията“, което вече е изчерпано, и да обогатим новото му издание с най-добрите афоризми – както от съчиненията на древните, така и от собствения ни дългогодишен опит. Но трудоемкостта на тази работа, като се има предвид възрастта ни и телесните ни немощи, както и огорченията, които вече сме преживели заради някои неблагодарни люде, ни накараха да се откажем от тези намерения – поне засега.
И все пак, за да не останем съвсем встрани от усилията за напредъка на Изкуството и за удовлетворение на неговите усърдни изучаващи, а и понеже знаем колко е необходимо да се познават и да се вземат предвид следващите съображения на Гуидо Бонати и приложените към тях афоризми, поръчахме на един приятел да ги преведе. Досега те оставаха недостъпни за мнозина от нашите даровити сънародници, тъй като са били издавани само латински, заедно с останалите съчинения на тези автори, в големи томове – трудно откриваеми и прекалено скъпи за повечето хора.
Нашият приятел ги преведе умело, на ясен и разбираем език, поради което смятаме, че трудът заслужава заглавието ANIMA ASTROLOGIÆ („Душата на астрологията“), което му дадохме. Той обхваща същността на астрологията и множество ценни сведения, които всички добросъвестни изучаващи, практикуващи Изкуството, трябва да съблюдават, за да откриват истината, а не за да парадират със знанията си.“
Не се съмняваме, че истинските синове и доброжелатели на Урания ще извлекат значителна полза от този труд, който ще им помогне да достигнат до сигурност при произнасянето на преценки във всякакви случаи. Затова те ще имат основание да благодарят на своя стар приятел
Уилям Лили
УОЛТЪН НА ТЕМЗА,
2 август 1675 г.
СЪОБРАЖЕНИЯТА НА ГУИДО БОНАТИ
… 7. СЕДМОТО съображение е да се пазиш от онези ситуации, в които астрологът е склонен да сгреши и да се заблуди. Учените са посочили четири такива случая.
Първият е, когато питащият е толкова неразумен, че не знае как да зададе въпроса, нито какво иска да научи.
Вторият е, когато е сгрешен моментът, за който е издигната картата.
Третият е, когато астрологът не знае дали Слънцето вече е преминало линията на медиум цели на небето, или все още е върху нея, или дали е зад или пред нея.
Четвъртият е, когато благотворните и злотворните планети са с еднаква сила. Тогава не бива да приемаш никакъв въпрос.
Но според мен могат да се добавят още три примера, при които астрологът може да сгреши.
Първият е, когато питащият идва единствено за да го подложи на изпитание или да го измами, както правят мнозина, като казват: „Да отидем при еди-кой си астролог, да го попитаме за нещо и да видим дали ще може да ни каже истината или не.“ Точно както юдеите задавали въпроси на нашия Господ Иисус Христос не толкова за да получат отговор, колкото за да Го изкушат и впримчат.
Втората ситуация, при която астрологът може да сгреши, е когато кверентът не задава въпроса с искрено и твърдо намерение, както се случва с някои, които случайно срещат астролог или отиват при него по друга работа. Изведнъж се сещат за нещо и задават въпрос между другото. В такива случаи вероятността да възникне грешка е хиляда към едно. Но ти може да попиташ: „Как ще разбера дали питащият идва със сериозно намерение, или само за да ме изпита?“
На този въпрос отговарям, че ми се струва твърде загадъчно и трудно да се установи със сигурност. Но често съм проверявал и съм установявал, че следното е вярно: наблюдавах часа на въпроса и ако Асцендентът се оказваше много близо до края на знак и началото на следващия, така че сякаш се намираше между двата, казвах, че въпросът не е зададен сериозно или че са дошли, за да ме изпробват. Мнозина по-късно признаваха, че казаното от мен е вярно, и започваха да мислят, че знам повече, отколкото са предполагали дотогава. В такива случаи обикновено казвах: „Моля те, приятелю, не ме безпокой, освен ако не задаваш въпроса сериозно, защото подозирам, че искаш да ми скроиш номер, като не питаш както трябва. Но ако желаеш да ме затрудняваш за собствено удоволствие, бъди така добър да ми дадеш и подобаващо възнаграждение за положените усилия.“ И ако действително възнамеряваха да ме измамят, те веднага си тръгваха.
Друг случай, в който астрологът може да сгреши, е, когато господарят на Асцендента и господарят на часа не са една и съща планета, не принадлежат към един и същ триплицитет или не съответстват по природа на знака на Асцендента. Тогава въпросът не е радикален, както често съм установявал от опит.
Разказах ти това, за да знаеш за кои хора не бива да се заемаш да правиш астрологическа преценка. Защото, както казва някой, „изходът на делото зависи от загрижеността на кверента и от това дали идва по необходимост – натъжен, замислен и с надеждата, че си способен и знаеш как да му разкриеш истината по темата. В такива случаи можеш спокойно да се заемеш с разглеждането на въпроса“.
20. ДВАДЕСЕТОТО съображение е да се наблюдава дали Луната или сигнификаторът образува аспект с някоя от планетите, защото оттук трябва да се изведе преценката за онова, което вероятно ще се случи по разглеждания въпрос. Ето защо е нужно да се провери дали планетата, с която Луната или сигнификаторът се свързва, ги приема. Ако е така, делото ще има добър и похвален завършек и ще бъде осъществено успешно, ако приемащата планета е благотворна.
Но дори да няма рецепция, ако Луната или сигнификаторът предаде своята сила на тази планета, начинанието все пак ще се осъществи.
Ако обаче планетата е злотворна, делото няма да успее без рецепция, дори Луната или сигнификаторът да не ù предават своята сила. Но при наличие на рецепция, ако злотворната планета не е наранена, това показва благоприятен завършек на делото, макар и не без много усилия и продължителни затруднения.
21. ДВАДЕСЕТ И ПЪРВОТО съображение е да се види от коя планета се отделя Луната, защото това показва какво е миналото на разглежданото дело. Ако Луната се отделя от благотворна планета, показано е доброто, което вече се е случило; ако се отделя от злотворна – преживените неблагополучия.
22. ДВАДЕСЕТ И ВТОРОТО съображение е да се отбележи с коя планета се свързва Луната в настоящия момент, защото показва какво се случва сега. Оттук трябва да се съди за настоящото състояние на разглежданото дело.
23. ДВАДЕСЕТ И ТРЕТОТО съображение е да се наблюдава към коя планета се приближава Луната в момента, преди съвпадът ù с нея да е завършен.* Това показва какво предстои да се случи.
Ето защо, ако искаш да отсъдиш за нещо, което все още не се е случило, но се надяваш да се осъществи в бъдеще, необходимо е да видиш с коя планета Луната ще образува следващия си аспект и според нейните сигнификации да прецениш дали той ще бъде добър или лош.
24. ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТОТО съображение е да се отбележи дали планетата, която е сигнификатор, е в отслабено положение, защото тогава създава пречки пред всичко, обозначавано от нея, и носи съпътстващите неприятности и скръб.
Ако въпросът е за затвор, в който питащият се опасява, че ще бъде хвърлен, поставянето означава, че ще бъде затворен там и ще понесе позор. Ако въпросът се отнася до човек, който вече е в затвора, това предвещава продължително лишаване от свобода и повече страдания, отколкото той предполага.
25. ДВАДЕСЕТ И ПЕТОТО съображение е дали планетата, която е сигнификатор, е ретроградна или стационарна преди ретроградност. В такъв случай предвещава вреда и загуба, раздор, противодействие и връщане назад със загуби. Стационарността обаче не е толкова неблагоприятна, колкото ретроградността. Последната показва, че вредата сякаш вече е налице и се проявява в настоящето. Стационарността пък сочи, че тя е отминала и е приключила….
Избрани афоризми от
„СЕДЕМТЕ СЕГМЕНТА“ НА КАРДАНО
„Седем сегмента от астрономически афоризми“ (Apho-rismorum astronomicorum segmenta septem) е фундаментален астрологичен труд, написан от бележития италиански учен-енциклопедист Джироламо Кардано.
Книгата е издадена за първи път през 1547 г. в Нюрнберг от известния за времето си печатар Йоханес Петреус, като често излиза под общо заглавие с други негови астрономически и астрологически трактати (като част от сборника Libelli quinque).
Трудът се състои от 7 раздела (сегмента), съдържащи стотици кратки и концентрирани правила (афоризми). Те обхващат принципите на наталната астрология (анализ на рождената карта), прогностиката, елективната астрология (избор на подходящ момент за дадено начинание) и мунданната астрология (световни събития и метеорологично време).
Книгата се счита за един от най-важните наръчници по традиционна астрология от епохата на Ренесанса. Правилата на Кардано се основават както на класическите текстове на Птолемей, така и на неговия собствен богат практически опит.
В оригиналното си издание от 1547 г. трактатът е публикуван заедно с друго пионерско произведение на Кардано – De exemplis centum geniturarum („Сто примера за рождени карти“), което представлява първия в историята подробен сборник с астрологически анализи на реални исторически личности.
Афоризми относно декумбитурите, болестите, лечението
1. При болест Асцендентът показва болния, седмият дом – болестта, светилата – силите на пациента, малефиците – мощта на болестта, но и осмият дом също винаги участва в сигнификацията.
2. Когато Луната приляга към планети с природа, противоположна на тази на заболяването – особено ако са бенефици, болестта ще се промени към по-добро.
3. Когато в началото на болестта – което се нарича декумбитура на болния – Луната е или под лъчите на Слънцето, или с Опашката на дракона, Сатурн или Марс, констелацията предвещава извънредна опасност. Ако болният е възрастен, дори съвпадът ù с Юпитер, Меркурий или Венера не е лишен от опасност. От същото може да се страхуваме и когато Луната е в квадрат или опозиция с някоя от тези планети, но опасността няма да е толкова тежка. Ако освен всичко изброено още се окаже, че Луната заема и техните места в генитурата на болния, той несъмнено ще умре.
4. Марс, Юпитер и Венера управляват кръвта; Марс и Слънцето, Луната и Венера – флегмата; Сатурн и Меркурий – меланхолията***; а Марс и Меркурий заедно със Слънцето – черната жлъчка.
5. Сатурн причинява продължителни болести; Венера – заболявания с неопределен характер; Меркурий – разнообразни болести; Луната – такива, които се повтарят след определено време, като световъртеж, епилепсия и т.н.* Юпитер и Слънцето причиняват краткотрайни болести, а Марс – най-острите от всички.
6. Когато установите, че картата за началото на тежко заболяване изглежда много по-благоприятна и обещаваща от самото разстройване на здравето, може да заключите, че болестта придобива своята злокачественост от наталната карта, тъй като главните места попадат в някои неблагоприятни конфигурации....
