Откъс от „Неподвижните звезди и съзвездията в астрологията”

Откъс от „Неподвижните звезди и съзвездията в астрологията”

Книгата включва пълни звездни координати на неподвижните звезди, подробна класификация по природа и величина, както и конкретни примери от исторически хороскопи. Тя е задължително четиво за всеки астролог, който иска да надхвърли планетната астрология и да разбере механизмите на съдбоносните събития, на придобиването на слава, власт и на внезапните обрати.

ЗА АВТОРА

Вивиан Енууд Робсън живее от 1890 до 1942 г. Благодарение на знатния си произход получава академично образование по геология, математика и астрономия, като освен родния си език, владее френски, немски и латински. Работи като куратор по геология и палеонтология в Британския музей, занимава се с изследване на стари астрологически текстове, пише статии и книги. Изучава отблизо оригиналните творби на древни астролози, сред които Птолемей, Хaли Абенрагел, Рамзи и Уилям Лили. Неговите книги по елективна астрология, за неподвижните звезди и взаимоотношенията са се превърнали в класически настолни справочници.


НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:

ПРЕДГОВОР

През последните години темата за неподвижните звезди и съзвездията предизвика интереса и любопитството на астрологическите изследователи, които досега бяха възпрепятствани да изучат техните влияния поради липсата на достъпна информация. Повечето съвременни учебници по астрология мълчат по въпроса, освен може би с някои дразнещи намеци относно влиянието на звездите в случаите на слепота, а за по-подробна информация се налага човек да се консултира с голям брой стари книги, които са трудни за намиране и в много случаи – с възпрепятстващо висока цена. Поради тази причина в продължение на няколко години нарастваше нуждата от книга, посветена изцяло на астрологическото значение на звездите и съзвездията. Заех се с настоящия труд с целта той да удовлетвори това търсене и да запълни най-сериозната празнина в астрологическата литература.

Моят стремеж при събирането на масивния обем от информация тук не е нито да критикувам, нито да създавам нови идеи и теории. Струваше ми се желателно да представя пред ученика възможно най-пълно и систематизирано изложение на всичко, което някога е написано за звездите от астрологическа гледна точка, без обременяване с изменения или критика, така че трудът да служи като основа, върху която да се надграждат бъдещи изследвания. Поради тази причина съм си позволил съвсем малко лични мнения или критики.

Не претендирам за оригиналност, но вярвам, че книгата съдържа практически всичко, което е публикувано по темата от средновековието насам, и че е толкова пълна, колкото е възможно. Без да жаля усилия за постигането на тази цел, нашироко съм използвал всички източници на информация. Подробна библиография не е необходима – най-вече защото би обхванала около двеста книги, но все пак е справедливо да изкажа признателност към „Науката и ключът към живота“, т. IV, на Алвидас, която съдържа много информация относно влиянието на определени звезди, и към „Названия на звездите и техните значения“ на Р. Х. Алън, която съм следвал навсякъде като най-добрия наличен авторитетен източник по въпроса за правописа и произхода на имената на звездите.

Цитираните в текста имена Птолемей, Уилсън, Симонайт, Пиърс и Булинджър се съотнасят, освен ако не е упоменато друго, с техните творби – съответно „Тетрабиблос“, „Речник на астрологията“, „Тайните на астралната философия“, „Учебник по астрология“ и „Свидетелството на звездите“.

В това издание не са включени звездни карти или илюстрации на съзвездията, тъй като те биха повишили цената на книгата, без да добавят съответстващата полза. Ученикът, който иска сериозно да се заеме с темата, разбира се, ще има нужда от някакъв звезден атлас или – още по-добре – от небесен глобус, но за обикновените цели на астрологията не е необходима дори карта. Ако настоящият труд успее да стимулира астрологическото изучаване на звездите и да насърчи провеждането на изследвания, той ще е постигнал целта, за която е предназначен.

Вивиан Е. Робсън

ГЛАВА II. 
ВЛИЯНИЕТО НА СЪЗВЕЗДИЯТА

Съзвездията, познати на древните, са само 48 на брой, като имената им са следните:

ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ:
Овен    Aries    Лъв    Leo    Стрелец    Sagittarius
Телец    Taurus    Дева    Virgo    Козирог    Capricornus
Близнаци    Gemini    Везни    Libra    Водолей    Aquarius
Рак    Cancer    Скорпион    Scorpio    Риби    Piscis

СЕВЕРНИ СЪЗВЕЗДИЯ:
Андромеда    Andromeda    
Лира    Lyra
Орел    Aquila    
Колар    Auriga    
Воловар    Bootes    
Пегас    Pegasus    
Касиопея    Cassiopea    
Персей    Perseus    
Цефей    Cepheus    
Стрела    Sagitta    
Северна корона    Corona Borealis    
Змия    Serpens
Лебед    Cygnus    
Делфин    Delphinus
Голяма мечка    Ursa Major    
Дракон    Draco
Малка мечка    Ursa Minor    
Змиеносец    Ophiuchus
Малък кон    Equileus    
Херкулес    Hercules
Триъгълник    Triangulum

ЮЖНИ СЪЗВЕЗДИЯ
Олтар    Ara
Арго    Argo
Голямо куче    Canis Major
Малко куче    Canis Minor
Кентавър    Centaurus
Кит    Cetus
Южна корона    Corona Australis
Гарван    Corvus
Чаша    Crater
Еридан    Eridanus
Хидра    Hydra
Заек    Lepus
Вълк    Lupus
Орион    Orion
Южна риба    Piscis Austrinus

Към тези съзвездия през сравнително скорошни времена са добавени много други, така че сега броят им надхвърля 100. Оригиналните очертания на съзвездията са изцяло традиционни и предизвикват негодувание у съвременните астрономи, които, естествено, не успяват да открият сред звездите и най-малката прилика с обектите, които се предполага да представят. Но за хората, които активно изучават влиянията на звездите и съзвездията, скоро става ясно, че тези на пръв поглед фантастични форми всъщност доста добре представят колективните влияния на звездите, съдържащи се в тях – съзвездието Куче например действително въздейства върху кучетата, колкото и нелепо да звучи. Това, разбира се, може да се обясни с предположението, че при формулировката им древните са се основавали на своите познания за влиянието на всяко от тях. Същото обаче определено не може да се каже за съвременните съзвездия. Все пак удивителен факт е, даже и лесно доказуем, че имената и формите им отразяват естеството на техните влияния. Рационалната основа зад това явление е необяснима и можем само да предполагаме, че създателите им по някакъв начин са насочвани да изберат най-подходящата фигура. Всеки астролог знае, че при откриването на планетата Нептун е станало точно така. Същият принцип очевидно работи и по отношение на съзвездията. За хората с окултна нагласа горното обяснение ще бъде достатъчно, но за научния изследовател то, разбира се, няма да има тежест. И все пак, ако разгледа фактите без предубеждения, ще се убеди, че имената и формите на съзвездията отразяват естеството на техните влияния, макар и на пръв поглед твърдението да изглежда неразумно и абсурдно. С това кратко извинение може да преминем към по-практичното разглеждане на въпроса.

Основната трудност, пред която е изправен изследователят, е че всяко съзвездие, когато се проектира върху зодиака, заема доста голяма част от небесния свод и се припокрива с други. И още, действителната гранична линия между две съзвездия не е определена с каква да е степен на сигурност. Вероятно основното въздействие на всяко съзвездие е съсредоточено на едно или повече определени места, които в момента са неизвестни. Изглежда обаче, че основните точки на влияние се намират в близост до важните звезди и около границата на съзвездието, което следователно изглежда играе същата роля като куспидата на дом в астрологията. Трябва да се помни, че една звезда може да има свое собствено влияние, отделно от това на съзвездието, което е груповото въздействие на много звезди. Ето защо трябва да правим разлика между двете, когато се опитваме да определим най-чувствителните точки. Също така е изключително вероятно в рамките на всяко съзвездие да има подвлияния, които вероятно са различни в зависимост от частта на фигурата, върху която лежи дадената група звезди – въпрос, който определено изисква повече внимание. Както ще се изясни в хода на следващото изложение, ефектът на съзвездието е най-изразен, когато Слънцето, Луната или Асцендентът са позиционирани в него. Конюнкцията, опозицията и паралелът оказват въздействие, но влиянието на аспектите не може да се проследи. Ще стане явно, че Птолемей определя природата на съзвездията с оглед на планетите – метод, който ще бъде напълно обяснен в глава IV. Другите описания са съвременни и идват предимно от френските автори. Читателят ще забележи, че характеристиките на много от групите наподобяват тези на знака, в който попадат. Преди няколко години Сефариал предположи, че не всички свойства на определени участъци от еклиптиката трябва да се обясняват изключително с влиянието на зодиакалните знаци, както правим обикновено, тъй като някои характеристики повече се съотнасят със съзвездията.

Например настоятелността, която се приписва на родените под знака Рак, по-лесно може да се отнесе към съзвездието Еднорог; тяхната привързаност към кучетата – към Голямо куче, а любовта им към морето – към Арго. Трябва да го имаме предвид, когато се опитваме да разграничаваме по-точно влиянията на знаците и на съзвездията. Самò по себе си се налага обяснението, че и особеното влияние на всеки градус от зодиака също вероятно е звезден феномен…

ГЛАВА III.
ЛУННИТЕ СТОЯНКИ

Когато разглеждаме класификацията на звездите в групи и влиянията, свързани с тези подразделения, необходимо е да включим и лунните стоянки, които вероятно са много по-стари както от съзвездията, така и от обикновения слънчев зодиак, използван днес. Тези стоянки оформят лунен зодиак от 28, а понякога и 27 деления, всяко от които приблизително отбелязва разстоянието, изминавано от Луната за един ден. И макар че без съмнение те са в основата на всички древни астрологически системи – до нас са достигнали три отделни серии – от Арабия, Индия и Китай, всички те изглеждат като варианти на една единна, изгубена система. Нашите познания за отделните им влияния обаче са крайно оскъдни. Вероятно разполагаме с най-много подробности за арабската система и в нея влиянието на всяка стоянка съответства в по-голяма или по-малка степен на природата на звездите според Птолемей.

Методът на използване на лунните стоянки в практическата астрология в наши дни е неясен и дори не е известно как точно да ги измерваме и разграничаваме. Тук са дадени в тяхната оригиналната форма, също е посочено как се съотнасят с констелациите от звезди. Така че са точно аналогични на зодиака от съзвездия и може да се използват по същия начин. В миналото отчитането на стоянките е започвало от звездата Алциона, тъй като именно тя е съвпадала с точката на пролетното равноденствие, която обаче се е изместила вследствие на прецесията и сега се намира в Овен. Ето защо в дадените тук списъци като първа стоянка е дадена 27-ата. Използвани по този начин, стоянките формират вторична поредица от съзвездия, всяко от които вероятно упражнява специфично влияние върху небесните тела, попадащи в неговите предели...

НЕПОДВИЖНИТЕ ЗВЕЗДИ В НАТАЛНАТА АСТРОЛОГИЯ

Неподвижните звезди се различават от планетите по своето много по-драматично, изненадващо и съдбоносно влияние. Въздействията на планетите обикновено са постепенни и настъпват сравнително бавно – донякъде може да се каже меко, докато звездите изглежда упражняват по-голямата част от своето влияние под формата на внезапни, силни, яростни пристъпи, създавайки за кратко време огромни промени. Способни са да издигнат родения до висините, после да го сринат внезапно и да донесат поредица от драматични и неочаквани бедствия. С други думи, неподвижните звезди е възможно да изтръгнат човека от крайна бедност и да го запратят в самите висини на късмета или обратното, което планетите не правят. Може да се приеме като сравнително добре установено правило, че звездите не действат самостоятелно, освен вероятно в онези случаи, когато са разположени на ъгли, както и че основното им въздействие се предава чрез планетите. Те изглежда образуват основополагаща база, върху която се изгражда хороскопът. Ако планета попадне върху звезда, нейният ефект се увеличава значително, понеже звездата ù придава важност в живота, която е съвсем непропорционална спрямо позицията и аспектите ù в картата. Всички астролози се сблъскват с примери, в които определена планета в хороскопа изглежда подчертана без очевидна причина и която въздейства отчетливо през целия живот. В такъв случай обикновено има неподвижна звезда, която влияе фоново чрез съответната планета.

Обхватът и величината на въздействията, предизвикани от всяка звезда, зависят от няколко фактора, а именно: (а) видимия размер, (б) небесната позиция, (в) естеството на планетата, чрез която действат, и (г) общата природа на хороскопа.

(а) Видимият размер. Магнитудът на звездата има определена връзка с нейната интензивност. Звездите от първа величина притежават огромна сила; звездите от втора величина са значително по-слаби и т.н. Звездите от четвърта величина се проявяват съвсем слабо, освен ако не формират звездни купове.

(б) Небесната позиция. Колкото по-близо е звездата до еклиптиката, толкова е по-силна. Звездите със северна деклинация са по-влиятелни в северното полукълбо и обратното. Често се твърди, че звездите от високите небесни ширини не могат да оказват влияние върху нас. Аз съм склонен да се съмнявам в правилността на тази гледна точка. Опитът – особено свързаният с кометите – показва, че небесно тяло, независимо в коя част на небесната сфера се намира, оказва специфично въздействие върху Земята и нейните обитатели. 

(в) Естеството на планетата, чрез която действат. Както вече беше посочено, неподвижните звезди предават своята сила и енергия на планетите, като модифицират тяхното въздействие. От своя страна природата на планетата упражнява собствено, изключително мощно влияние, което в не по-малка степен определя крайния резултат. Максимален ефект се постига, когато звездата и планетата имат една и съща природа. В такъв случай силата на планетата достига своя максимум, а злото въздействие на звездата е отслабено. Така например, ако Марс е в съвпад със звезда със сходна природа, неговата мощ се увеличава; ако звездата е с естеството на Юпитер или Венера, влиянието на Марс бива отслабено и модифицирано; накрая, ако е в конюнкция със звезда от Сатурнов тип, съвпадът придобива съвсем нов характер. С други думи, ако свойствата на планетата съвпадат с тези на звездата – първата печели сила; ако са противоположни – тя се проявява по-умерено или изкривено, като потиска съответните черти от човешкия характер.

(г) Общата природа (контекста) на хороскопа. Това е важно съображение, което не трябва да се пренебрегва. Резултатът от взаимодействието между звезда и планета до голяма степен зависи от силата на планетата в хороскопа. Да речем, че звезда предвещава изключителни способности и блестяща кариера. Ако картата го потвърждава, успехът ще бъде много по-стабилен, отколкото в противния случай. Звездите никога не опровергават указанията на планетите. Човек никога няма да стане крадец, убиец или измамник под влияние на някоя звезда – ще се случи само ако хороскопът го предвещава. Ролята на звездата е да подчертава качества, а не да ги дарява, така че точният резултат се определя чрез добрите стари астрологически правила. Същото важи и за дирекциите: действието на звездата е много по-силно, ако има и силна планетна дирекция със сходен характер…

НЕПОДВИЖНИТЕ ЗВЕЗДИ В МУНДАННАТА АСТРОЛОГИЯ

Известно ни е много малко за влиянието на неподвижните звезди в мунданната астрология, макар и да няма съмнение, че в този клон на науката тяхното въздействие е с върховно значение. Що се отнася до съдбата на народите и градовете, движението на планетите е твърде бързо, за да предизвика радикални промени. Те действително въздействат върху по-ефимерните събития, но за бавните, световни промени и събития с епохално значение е необходимо да се вземат предвид влиянията, които са съответстващо по-големи. Следователно сме принудени да разглеждаме движението на звездите като единственото ни известно влияние, способно да произведе ефекти от необходимия мащаб. За съжаление, обстоятелствата не позволяват подробно изследване от този род поради огромните периоди от време, които е необходимо да анализираме, и затова нашето знание е твърде ограничено. И все пак един или два факта са записани и други несъмнено ще се разкриват, докато интересът към астрологията нараства.

Развитието на религиите изглежда по някакъв начин е свързано с придвижването на точката на пролетното равноденствие през зодиака от съзвездия. Така навлизането ù в съзвездието Телец се съотнася с почитането на Ваал и златния телец, а преходът през Овен – с култа към овена. Християнството възниква, когато пролетното равноденствие се приближава към Риби, и е показателно, че рибата е възприета като символ от последователите на новата религия. Повече подробности може да се извлекат чрез изследване на декадата, през която преминава пролетното равноденствие. Приблизителният период, през който то остава в един знак, е 2760 години – следователно преходът през една декада отнема около 720 години, което се случва в ретроградна посока. За съжаление, точната позиция на пролетното равноденствие в съзвездията не е известна с голяма точност, но изглежда несъмнено, че първата точка на Овен от зодиака е съвпадала с тази точка от същия знак около 500 г. сл. Хр…

ЗВЕЗДИТЕ И СЪЗВЕЗДИЯТА В СРЕДНОВЕКОВНАТА МАГИЯ

Магическите церемонии във всички времена са се опирали на астрологията, като вещината в тази наука е била необходимо за заклинателя и създателя на талисмани, който е трябвало да извършва своите церемонии под подходящите планетни конфигурации, за да постигне желаните резултати. Повечето от магическите церемонии, за които са оцелели подробности, са с еврейски произход и са достигнали до нас от средновековието чрез трудовете на Корнелий Агрипа и други алхимици. Те до голяма степен са свързани с изработката на талисмани, която се съобразява с влиянието на седемте планети, познати на древните. Но неподвижните звезди, лунните станции и съзвездията също не са пренебрегвани от средновековния маг. Макар и употребата им да не е никак честа, до нас е достигнало известно знание, посветено на талисманите и амулетите – и именно с тях ще се занимаваме сега…