Откъс от „Учебник по хорарна астрология”

Хорарната астрология дава ясни, определени отговори на конкретни въпроси. Бърза, опростена и точна, от векове е най-ценният инструмент в работния арсенал на всеки астролог. Независимо дали въпросът е за любовта, кариерата, болестта – или за предсказване на климата за насрочен ден за барбекю, това достъпно и изчерпателно ръководство от съвременен майстор на хорарите ви показва как да отговорите на всяко питане. 

„Необикновените умения Фроули като хорарен астролог са страхотни.“
 The Mountain Astrologer

„Целта ми в „Учебник по хорарна астрология“ е да представя ясно и изчерпателно ръководство за занаята на хорарната астрология. Част 1 преподава използваните техники. Част 2 показва как тези техники се прилагат за намиране на отговори на всички по-често срещани въпроси, които астрологът е призован да прецени.
Безкрайното разнообразие от задавани въпроси прави невъзможно изготвянето на метод за справяне с всеки един от тях. Ако някога се зачудите колко богата наистина е тъканта на живота, цанете се за хорарен астролог! Винаги, когато си мисля, че съм чувал абсолютно всичко, мога да съм сигурен, че нещо още по-странно ме причаква точно зад ъгъла. Но внимателното проучване на даденото тук ще ви даде възможност да правите добра преценка за всичко, което не е разгледано. “
Джон Фроули

ЗА АВТОРА:

Джон Фроули (роден на 16 май 1955 г. в Лондон, Англия) е традиционен астролог, писател и преподавател, който се отличава със своя практичен и директен подход, с дълбочината на своите познания и с провокативния си, ироничен и остроумен стил. Преподава на студенти от целия свят и изнася лекции от Бризбейн до Будапеща. Джон е един от малкото съвременни практикуващи „автентична астрология“. 

В края на 90-те години Фроули редовно се появява в британската телевизия, включително като домакин на собствена ежедневна програма Frawley and the Fish по LIVE TV. Участва в „Коефициенти за спортни прогнози!“ и редица други британски телевизионни предавания, където точно прогнозира резултатите от предстоящи спортни състезания. Българският читател вече го познава с книгата му „Автентичната астрология“. 

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:

Въведение

Целта ми в „Учебник по хорарна астрология“ е да представя ясно и изчерпателно ръководство за занаята на хорарната астрология. Част 1 преподава използваните техники. Част 2 показва как тези техники се прилагат за намиране на отговори на всички по-често срещани въпроси, които астрологът е призован да прецени.

Безкрайното разнообразие от задавани въпроси прави невъзможно изготвянето на метод за справяне с всеки един от тях. Ако някога се зачудите колко богата наистина е тъканта на живота, цанете се за хорарен астролог! Винаги, когато си мисля, че съм чувал абсолютно всичко, мога да съм сигурен, че нещо още по-странно ме причаква точно зад ъгъла. Но внимателното проучване на даденото тук ще ви даде възможност да правите добра преценка за всичко, което не е разгледано.

Справочник към тази книга: „Хорарна практика“, подлежи на публикуване през есента на 2005. Той ще представи дълга поредица от карти по всякакви въпроси, като превежда ученика през процеса на преценка стъпка по стъпка - възможно най-близо до преживяването да стоите до лакътя на майстор-астролог, докато той работи. Тези томове ще насочват всеки читател, готов да положи необходимите усилия за овладяване на този най-отплащащ се занаят...

2

Да се приготвим да започнем

Човекът, който задава въпроса, е кверентът.

Човекът или нещото, за което се пита, е квезитът.

Постройте диаграмата за момента, в който астрологът разбира въпроса. В миналото астрологът обикновено е седял с клиента, когато се задава въпросът. Днес често се пита от разстояние, същевременно като време и пространство: по имейл, телефон, поща или записан въпрос на телефонен секретар. Именно моментът, в който астрологът чете или чува въпроса, се използва за разчертаване на картата, а не времето, по което го поставя кверентът.

Ако се прибера у дома, за да намеря писмо с въпрос да лежи на изтривалката ми, аз го вземам, правя си кафе, после сядам да го прочета и задавам диаграмата за момента, в който го чета: не времето, по което съм го взел от постелката; нито часа, който кверентът е отбелязал в писмото като времето, по което го е написал.

Не мислете, че трябва да изоставите всичко, когато пристигне въпрос. Ако в момента не работите, значи е затворено. Ако сте ангажирани с друго, когато пристигне писмо или имейл, няма нужда да го четете в този момент. Ако изберете да го прочетете тогава, това е моментът, за който трябва да е разчертана графиката.

Ако въпросът е зададен по телефона, диаграмата се прави за момента, в който е зададен въпросът. Това звучи просто и обикновено е така, но някои въпроси вървят с дълги родилни болки, преди да бъдат изплюти. Кверентът ще се колебае, казвайки: „Искам да попитам… Не съм сигурен дали трябва… Или може би трябва да попитам това…“ 

Възможно е да отнеме повече време от цялата типична за седемнадесети век консултация. Времето, взето за картата, е моментът, в който кверентът най-накрая стигне до въпроса, а не времето, в което е започнал разговорът. Сякаш такива кверенти несъзнателно усещат правилния момент, в който да попитат: моментът, който ще предостави диаграма, позволяваща правилната преценка на това питане. Същият факт често може да бъде проверен чрез появата на данни, проверими по дата, за минали събития в построената карта, случки, които не биха се показали в карта, разчертана за времето, по което е започнал разговорът.

Ако въпросът е зададен, но изисква разяснение, преди да разберете основния казус, вземете времето, когато е избистрен, като момента за построяване на карта. Ако смятате, че сте вникнали във въпроса приемливо, но докато давате преценката осъзнаете, че това разбиране е погрешно, придържайте се към диаграмата, построена за момента, в който мислите, че сте избистрили казуса. 

Ако кверентът зададе допълнителни въпроси по същия проблем, докато давате преценка по изначалното питане, отсъдете ги от същата диаграма. Например първоначалният въпрос може да е: „Кога ще срещна мъжа, за когото ще се омъжа?“, а по-нататък, докато му се представя оценката, кверентът добавя: „Дали ще се разбира с дъщеря ми?“ Може да го разтълкувате от първоначалната диаграма. Ако кверентът попита: „И кога ще си намеря прилична работа?“, това е нов въпрос, който изисква нова карта...

Когато изнасям лекции, обикновено се опирам на няколко примера, които ми помагат да обясня как работи достойнството. Представете си, че притежавате казино в Лас Вегас. Седите си в офиса, наслаждавайки се на усещането за благополучие, което ви дава пребиваването в собственото ви успешно начинание, докато вкусвате с удоволствие бърбън и пушите качествена пура. Вие сте в собствения си знак, така че сте в състояние да проявите най-добрите си качества. Така че, когато крупието плахо почуква на вашата врата и извинително заобяснява, че е загубил 50 000 долара на последното завъртане на колелото, вие се усмихвате разбиращо и подхвърляте ключа за сейфа. Но на следващата сутрин се събуждате, за да откриете конска глава в леглото си. Вие вече не сте увереният господар на всичко, на което се спира погледът ви: не само вече не сте в собствения си знак, но и сте навлезли в своето заточение. В отчаянието да си спасите кожата няма да проявявате най-добрите си качества. Така че, когато крупието извинително заобяснява, че е изпуснал още едни 50 000 долара, вие щраквате с пръсти и го пращате да спи при рибите.

Или да си представим типичната идея за хол на човек със Слънце във Везни: всичко е прилежно и внимателно спретнато и подредено, с деликатни дреболии, като всяка възглавница си е на мястото. Пристига Марс в лицето на Чарлз Бронсън. Поставен в този хол, той ще се озове в непривична обстановка: Бронсън е в своето заточение. Напрежението от пребиваването му на такова място вероятно ще го накара да се държи зле, показвайки най-лошите страни от неговата Марсова природа.

Това не означава, че Марс е нещо лошо. Ако бяхте мексикански селянин, заобиколен от бандити, щяхте се радвате да видите Марс в лицето на Чарлз Бронсън и великолепните му приятели, спускащи се по хълма към вас, с шест проблясващи пистолетни дула. Там Марс е в своята стихия и така може да се прояви в най-добрата си светлина. Вие и вашите съселяни ще сте далеч по-малко доволни да видите как Марго Фонтейн и балетната ù трупа се появяват на хълма и идват към вас – въпреки че Венера се смята за благодетел…

Планета, обсадена от малефици, но все пак получаваща аспект от благодетел, има утеха насред проблемите си: добре, обсадена съм, но складовете са пълни с хайвер и телевизорът все още работи. В обсадата от благодетели и протягането на малефик чрез аспект има нещо, което отравя обещанието: мога да си взема сладолед, може да си хапна тортата, но ме боли зъб.

… Една планета буквално възвеличава планетата, в чиято екзалтация попада: поставя я на пиедестал. Екзалтацията носи същото усещане за преувеличено добро, също както когато разглеждаме достойнството. Така че, когото и да означава Луната в нашия пример, тя вижда олицетворяваното от Слънцето като супер добро. Обикновено познавате това чувство: точно каквото сте изпитвали, когато за пръв път сте си паднали по някого – виждате го като прекрасно същество, затваряйки очи за глинените му крака. Това е идеята за „почетния гост в нечия чужда къща“: към посетителя се отнасят така, сякаш е чудесният човек, какъвто трябва да бъде; ние не третираме нашите почетни гости според истинските им заслуги.

Не пресилвайте това преувеличение: то не означава, че човекът, който е възвеличаван, е някак лош; означава само, че е възприеман през розови очила. Рецепцията чрез екзалтация се среща често в хорарите, построени в началото на връзка. Екзалтацията, както несъмнено сте установили с опита, е склонна да не изтрайва дълго: прекрасният балон се пръсва.

Кверентка пита за работа, за която е кандидатствала. Нейният сигнификатор е в екзалтацията на работата (Юпитер, господар 1, е в Риби – екзалтацията на Венера, която е господар 10 в тази карта). Кверентът възвеличава работата. Забележете: важното е, че това не ни казва нищо за качествата на работата: трябва да погледнем самия господар 10, за да го разберем. Но ни осведомява, че без значение колко прекрасна може да е работата, не е вероятно тя да отговори на завишените очаквания на кверента…

Квадратите стават тригони

Не, не го правят! Лили и други ще твърдят, че между определени знаци един квадрат може да се третира, сякаш е тригон. Това са глупости: ако знаците бяха толкова гъвкави, Луната нямаше да е в опозиция на Слънцето по пълнолуние, възлите нямаше да са в опозиция един към друг, и така нататък.

Проблемът, с който се е сблъскал, е как някои квадрати носят по-добри резултати от някои тригони. Онова, което изяснява защо е така, е липсващото му пълно разбиране на достойнството и рецепцията. Трудно устроената среща с най-добри ми приятел е далеч по-приятна, отколкото да се видя с някой, когото не харесвам. Ключът е в достойнството и рецепцията. Важността им не може да бъде надценена.

АСПЕКТИ НЕ МОГАТ ДА СЕ ФОРМИРАТ, АКО ПЛАНЕТИТЕ СА В НЕСЪОТВЕТСТВАЩИТЕ ЗНАЦИ.

Има практикуващи, които стриктно биха ограничавали обхвата на хорарното разследване. „Не може да питаш това: твърде тривиално е“. „Не задавай такъв въпрос: твърде важно е“. Между това, което е тривиално, и което е важно оцелява пределно малко.

С много малко малки ограничения, може да питате за всичко. Тривиално? Че кой съм аз, за да ви казвам, че вашите опасения са тривиални и да им налагам космическо вето? Може би в голямата схема на нещата „Кой ще е президентът?“ е от по-голямо значение, отколкото „Къде е котката?“, но всъщност моето любопитство като страничен наблюдател в първия въпрос е тривиалното; местоположението на котето съвсем сигурно не е. В сравнение с възхода и падението на империите, нашите най-големи притеснения са нищо – и все пак избавлението идва и се губи за миг, така че въпросът на всеки момент не може да е тривиален.

Твърди се, че не може да задаваме „важни“ въпроси като „Кой ще спечели изборите?“, защото толкова много хора питат същото, а един и същи въпрос не може да се зададе повече от веднъж. Нека разгледаме това твърдение: „Един и същ въпрос не може да се зададе повече от веднъж“.

… През отминалите векове, когато астрологът е работил за краля, разстройването на работодателя с неприятна преценка би могло да е фатално. Но изкривяване на преценката, за да даде приятен отговор, е само малко по-добра възможност, тъй като събитията скоро биха показали, че преценката се е оказала погрешна. Астрологът се е нуждаел от дипломатичен похват за отблъскване на нежелани въпроси, така че е разработен списък със „съображения преди преценката“. Този списък е достатъчно изчерпателен, за да гарантира, че дава извинение на астролога да не преценява нито една карта, която би могла да го застраши.

Когато крал, когото дори собствената му майка не би могла да обича, попита: „Дали принцесата от съседното кралство ме обича?“, астрологът може да разчертае картата, уверен, че ще открие Сатурн в 7-ми дом, или че господарят на седми дом е в знака на своето заточение, или че градусът на асцендента е на по-малко от 3 градуса от знак (някои списъци сочат 5) или на повече от 27 градуса, или, или, или. Това би му позволило да обясни: „Съжалявам, ваше височество. Бих се радвал да преценя тази карта, но не мога. Вижте – тук в моя учебник е казано „не!““

Единственото от тези съображения, което е повече от празно оправдание за впечатляване на невежи монарси, е относно броя на градусите от знак на асцендента. Ако там е ранен или късен градус от знак, асцендентът е близо до промяна от знак към знак. Тъй като асцендентът представлява кверента, от решаващо значение е там астрологът да вижда правилния знак, иначе ще използва несъответстваща планета, която да е сигнификатор за кверента, и ще стигне до неправилна преценка. В днешно време това не е проблем: отчитането на часовото време е толкова точно, че винаги знаем кой знак изгрява. В миналото не е било така – Лили мрънка за облачното небе, което му пречи да разбере точния час, оставайки му само да гадае.

Единственото съображение, което е повече от оправдание, вече не е актуално. Съображенията, които са оправдания, повече не са необходими – освен ако не се озовете на служба при крал с избухлив нрав, в какъвто случай ви съветвам да си изсмуквате всякакви оправдания от въздуха и да казвате, че са предавани в тайната устна традиция, в която са ви обучили. Така че може да забравите тези съображения.

Има астролози, които зачитат голяма част от тях, обмисляйки дълго дали една карта е „радикална“, с което имат предвид „подлежаща на преценка“. Тези астролози имат свой собствен превод на онази прочута херметична сентенция, която гласи: „Каквото е горе, такова е от време на време и отдолу“. Всяка карта подлежи на преценка. Астрологията не спира да работи…

Сигнификаторите

Във въпросите за любовта и брака кверентът е означаван, както винаги, от господар 1 и Луната (стига Луната да не е владетел на дома, за който се пита, в случая седми), а квезитът – другият във въпроса, е показван от господар 7. Квезитът е със сигнификатор владетеля на седми дом дори ако връзката съществува все още само като желание или възможност. 

Въпреки че разглеждаме предпочитания отбор като продължение на кверента, Луната няма обичайната си роля като косигнификатор на питащия. Най-малкото, използваме я само в моменти на ужасно извънредна ситуация, когато нищо друго не се случва в диаграмата. Нейната роля в тези въпроси обикновено е незначителна, като понякога има функцията на „потока на събитията“.

Нито трябва да се занимавате с домовете, различни от първи и седми. Твърде много спортни хорари изчезват в мъгла от объркване, докато астрологът се стреми да намери в диаграмата феновете на отбора, неговите играчи и банковия му баланс. Придържайте се към простотата! Всичко, което ни интересува, е кой ще спечели. То ще бъде показано от първи и седми домове. Докато мениджърът на всеки загубил отбор може да обвинява съдията за поражението, хорарната карта е далеч по-спортменска и не отрежда роля за господар 10.

Производните домове

В този преглед на домовите значения съм дал няколко примера за домове, които са изведени от други домове, като „кралят на чужда държава (10-тият дом от 9-ти)“ в последния абзац. Извличането на един дом от друг се нарича „метод на производните домове“ или „обръщане/завъртане на диаграмата“.

Пример: ако задам въпроса: „Как се оформя кариерата на дъщеря ми?“, не е добре да разглеждам десетия дом от картата, защото това е моята кариера, а не нейната. Трябва да погледна нейния десети дом. Първо трябва да намеря дъщеря си (5-ти дом), а после да взема десетия дом от него. Десетият от пети дом е вторият дом от картата.

Това, което правим тук, е да третираме пети дом като асцендент и да броим десет дома от него – оттук и терминът „завъртане на картата“.

Когато завъртате, винаги смятайте дома, от който започвате, като „аз“. Така че 5-тият дом е първи дом на дъщеря ми; шестият е нейният втори; 7-мият е нейният 3-ти дом. Докато не свикнете със завъртането, може да ви помогне да поставяте пръста си върху дома, от който започвате, като броите „1“, а после изреждате следващите домове в кръг от там. Графиката, към която обикновено подхождаме, чиито първи дом показва кверента, се нарича коренна или радикална диаграма. Това е „коренна“ в буквалния си смисъл на „корен“. Ако аз съм кверентът, показван съм от радикалния първи дом, а моята дъщеря – от радикалния пети дом.

Следвайте тези значения около диаграмата, отброявайки от радикалния 5-ти дом. Не просто четете текста: гледайте диаграмата и я обхождайте с пръст!

Гривната на моята дъщеря е нейният втори дом. Вторият дом от пети е радикалният шести дом.

Съседът на дъщеря ми е нейният трети дом. Третият от пети дом е радикалният седми дом.

Овощната градина на дъщеря ми е четвърти дом. Четвъртият от пети дом е радикалният осми дом.

Синът на дъщеря ми (следователно моят внук) е нейният пети дом. Петият от пети е радикалният девети дом.
Кучето на дъщеря ми е нейният шести дом. Шестият от пети е радикалният десети дом.

Съпругът на дъщеря ми е нейният седми дом. Седмият от пети е радикалният единадесети дом.

Парите на съпруга на моята дъщеря са вторият дом от нейния седми. Това е вторият дом от 11-ти, което е радикалният 12-ти. Тук сме обърнали картата два пъти.

Учителят по пиано на моята дъщеря е нейният 9-ти, който е радикалният първи дом. Братът на нейния съпруг също е радикалният 1-ви дом, защото е 3-тият дом от нейния седми.

Кариерата на дъщеря ми е нейният десети дом, който е радикалният втори. По него е и нейният свекър: бащата на съпруга й, който е четвъртият от нейния седми дом.

Приятелят на дъщеря ми е нейният 11-ти дом, който е радикалният 3-ти. Той е и парите, които тя може да се надява да наследи от своя свекър: това е 2-рият от 4-тия от нейния 7-ми дом. (Нейният 7-ми дом е съпругът й; четвъртият от него е нейният свекър; 2-рият оттам са парите му.)

Конят на моята дъщеря е нейният 12-ти дом, който е радикалният 4-ти. Същият е и слугата на нейния съпруг, който е шестият от нейния седми.

Тук видяхте примери за обръщане на диаграмата повече от веднъж. Може да я завъртате толкова често, колкото е необходимо, но колкото повече го правите, толкова повече губи фокус: ако има пряк път, вземете го. Например майката на моята дъщеря никога не е десетият дом от пети; тя е моята съпруга, която е радикалният седми дом. Щеше да е така дори и сега да бях женен за някоя друга, или ако никога не сме се женили. Баща на дъщеря ми не е радикалният 8-ми дом (4-тият от 5-ти); нейният баща съм аз, а аз съм кверентът: първи дом.

Не придавайте смисъл на другите значения на дома, до който стигате, когато обръщате. Осмият (смърт) от 4-тия (баща ми) е 11-ти (мой приятел). Това не означава, че моят приятел ще убие баща ми; значи само, че смъртта на моя баща е означена от единадесети дом.

Ако въпросът е зададен по телефона, диаграмата се прави за момента, в който е зададен въпросът. Това звучи просто и обикновено е така, но някои въпроси вървят с дълги родилни болки, преди да бъдат изплюти. Кверентът ще се колебае, казвайки: „Искам да попитам… Не съм сигурен дали трябва… Или може би трябва да попитам това…“ 

Възможно е да отнеме повече време от цялата типична за седемнадесети век консултация. Времето, взето за картата, е моментът, в който кверентът най-накрая стигне до въпроса, а не времето, в което е започнал разговорът. Сякаш такива кверенти несъзнателно усещат правилния момент, в който да попитат: моментът, който ще предостави диаграма, позволяваща правилната преценка на това питане. Същият факт често може да бъде проверен чрез появата на данни, проверими по дата, за минали събития в построената карта, случки, които не биха се показали в карта, разчертана за времето, по което е започнал разговорът.

Ако въпросът е зададен, но изисква разяснение, преди да разберете основния казус, вземете времето, когато е избистрен, като момента за построяване на карта. Ако смятате, че сте вникнали във въпроса приемливо, но докато давате преценката осъзнаете, че това разбиране е погрешно, придържайте се към диаграмата, построена за момента, в който мислите, че сте избистрили казуса. 

Ако кверентът зададе допълнителни въпроси по същия проблем, докато давате преценка по изначалното питане, отсъдете ги от същата диаграма. Например първоначалният въпрос може да е: „Кога ще срещна мъжа, за когото ще се омъжа?“, а по-нататък, докато му се представя оценката, кверентът добавя: „Дали ще се разбира с дъщеря ми?“ Може да го разтълкувате от първоначалната диаграма. Ако кверентът попита: „И кога ще си намеря прилична работа?“, това е нов въпрос, който изисква нова карта.