Откъс от „Вълшебството на сънищата”

Като открива нови хоризонти в астрологическото консултиране, „Вълшебството на сънищата“ описва как да използваме карта на съня, за да свържем подсъзнателното изживяване със съзнанието, което позволява на психиката да се излекува чрез приемане на съновната образност. Книгата е обогатена с множество казуси, които изследват динамиката на астрологическата работа по сънищата и демонстрират значимостта й като средство за развиване на собствените заложби.

 Лиз Грийн за сънищата и транзитите

„Има безброй примери за синхроничност, възникващи в астрологическата работа, които рано или късно сполитат всеки практикуващ. Те са част от страхотното очарование на изследването. Всички примери за сънища, съвпадащи с критични транзити, които съм цитирала, са точни образци от синхроничен тип. Същото важи и за „обикновените“ явления, изпитвани от много астролози и психотерапевти, които са толкова трудни за обясняване на лаика, но се случват така често, че човек престава да се съмнява в тях и вместо това просто се смее. Например, консултант сякаш винаги привлича клиенти, чиито проблеми отразяват или са близки до собствените му, дори и ако тези клиенти навлизат в живота му чрез нещо толкова безлично като обява във вестника. Всеки анализатор има опит с този тип неща, както и с почти магическия начин, по който, ако анализаторът успее да направи някакъв пробив или да се сдобие с  допълнителна представа за собствените си проблеми, същото постига и клиентът му, без да са си разменили и дума за това. Тук се натъкваме на особен unus mundus на несъзнаваното, който свързва анализатор и клиент с леворъко и тайно ръкостискане, така че става трудно, на моменти, да се разграничи чия психика го прави на чия. Също съм чувала много колеги се оплакват от тези „лоши седмици“, когато техните пациенти, клиенти, съпруги или съпрузи, майки и дори касиерите в банката стават груби, несдържани и трудни без очевидна причина; но при което, ако разгледаме хороскопа, се разкрива ситуация, когато самият индивидът преминава през някаква важна промяна или криза и външният свят отиграва за него естеството на собствения му конфликт.“

ЗА АВТОРКАТА:

Линда Рийд води пълноценна астрологическа практика от 1978 г. насам, а през 1988 основава школа по астрология в Тасмания. Роден на 12 март, 1940 в 1.27 ч. по Гринуич в Лийдс, Англия, тя започва да изследва динамиките на подсъзнанието по време на петгодишен престой в Гана, където е привилегирована да изучава местните племена и шаманските им културни практики. Докато живее в Южна Африка, Линда се запознава с астрологията и започва трайна любовна връзка с космоса. След като се премества в Тасмания през 1972 г., проучването на сънищата и –  по-късно –  на взаимодействието им с астрологията, става сериозно. Линда е омъжена, има две дъщери и се специализира в психосинтеза и работата по сънищата като система за подпомагане към общото астрологическо консултиране. Опитът е доказал, че използването на астрологията на сънищата е дълбок начин за проявление на мотивите на несъзнаваното в съзнателния живот и много значими житейски промени са настъпили в резултат на вслушването в посланията на сънищата и действието по тях.

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:

1.
Картографиране на сънувания пейзаж

„Дорде дъхът, крепящ телесната черупка,
движението на самата кръв,
почти замрат, и тялото заспи,
и ние станем живата душа:
и със очи смирени от могъщата
хармония и най-дълбока радост,
прозрем в живота на нещата."
Уилям Уърдсуърт

Сънуването като явление е вероятно най-запленяващото изражение на психичния живот, който изживяваме. Дори и тези, които твърдят, че сънуват рядко, по някое време ги спохожда сън, който оставя отпечатък върху живота им.

Като вид, ние изпитваме естествено и инстинктивно любопитство относно механизмите на вътрешния ни живот – стремим се да рационализираме сънищата си и да разберем какво ни казват те. При тълкуването на сънищата сме склонни да се стремим да разберем образите, сякаш са външни спрямо нас, набор от движещи се картини, наблюдавани от самите нас. В някои отношения това е вярно – сънят наистина представя картинна и символична драма, но образите не са външни, те са творенията на собствения ни подсъзнателен ум, генерирани от несъзнаваното, приведени в съзнанието, където стават специфични – част от процеса, който последователите на Юнг наричат „индивидуация”.

Казано най-опростено, индивидуацията е постоянният и инстинктивен подтик да допълваме самите себе си, да изживяваме усещане за цялостност и пълнота. Да си цялостен означава да помириш това, което по рождение се усеща като разделено или отделно: да съгласуваш онези противоположности, които разбираме и възприемаме като съзнателни и неосъзнавани компоненти от самите нас. Цялостността на аза трябва да обхваща същевременно осъзнатото и подсъзнателното, рационалното и ирационалното, обективното и субективното, скверното и свещеното, земното и етерното като парадоксални компоненти на раздвоеното аз.

Първата стъпка към индивидуация е признаването или осъзнаването на разделението вътре в самите нас. Възможно е да го разберем чрез сънуването. Индивидуацията е непрекъснат обмен, връзка между антитези, докато психиката се опитва да помири разделението. Когато сънуваме, ние напускаме сигурната основа на съзнателната действителност и навлизаме в друга реалност, също толкова солидна и смислена. Докато сънуваме, всички фигури, дейности и символи изглеждат естествени и реални. Едва със
завръщането в съзнание ние се съмняваме и се опитваме да осмислим случилото се в пейзажа на сънищата, и по този начин сме склонни да интелектуализираме сънуваните образи, отново разделяйки двете огледални сфери на нашето същество.

Аз вярвам, че подсъзнанието има интуитивно разбиране за цикличната природа и модел на вселената, дълбоко вкоренено в колективното несъзнавано, и така може да избере подходящ момент, за да създаде сън със специфично значение, за да ни даде възможност да се върнем в съзнание с прозрение. Всеки сън има предназначение, контекст.

Сферите на съзнанието и несъзнаваното не са неизменни или неинтерактивни, те не са статични, а променливи, развиващи се и в постоянен обмен. Дори при събуждане, привидно съзнаващи, ние сме в състояние на „циркумамбулация" – юнгиански термин, който предполага цикъл или спирала на инволюция и еволюция. Цялата собствена личност е в състояние на постоянно движение около центъра на аза – личната „ос".

Съществува обмен между вътрешното и външното – преживяванията от будния живот са притегляни в несъзнаваното и подсъзнателното съдържание на ума бива довеждано до съзнанието, в серия от спирали. Съдържанието на несъзнаваното е изцяло на наше разположение през часовете на будуване, ако сме бдителни към него. Преживелиците от съзнателния живот са притегляни в подсъзнанието, към центъра, където те се трансформират и се връщат в съзнателността. Трансформацията се случва без нашето знание, освен когато се събудим, за да си спомним сън.

Тогава зърваме за кратко процеса на трансформация в действие. „Виждаме" собствената ни еволюция.

Работата със сънищата ни дава възможността да наблюдаваме от първа ръка отражателната природа на всекидневния ни живот, но няма да предостави пълния отговор на всеки проблем. Умът създава свои собствени метафори, не толкова очевидни като тези в драмата на съня.

Опростеното тълкуване на символите разчита на твърде буквална и външна гледна точка, което лишава сънуващия от изцелението и разбирането, идващи посредством субективното изследване. Така че, когато се стремим към рационално разбиране на сънищата, също толкова ценно е просто да приемем, че при сънуването протича някакво компенсаторно изцеление. Сънуването е от съществено значение за нашето благосъстояние и е възможно наистина да съдържа „послание" на помирение, което може да бъде изследвано и развито към по-добро разбиране на целия ни живот. Трябва да сме възприемчиви към сънищата си, както и да се опитваме да умуваме над тях.

Нашите психични сили, в подсъзнателния обхват на ума, функционират с въображение, изразявайки намерението на душата. Това, че тези изражения може да изглеждат изопачени само подклажда любопитството и ни провокира към по-дълбоко търсене на смисъл. Тези психични сили също функционират като регистратори на универсалните истини, отпечатани върху психиката – не заблудите и полуистините, казвани на самите нас на съзнателно ниво. Те използват способността ни да помним, за да въвеж-
дат сънуваните образи в съзнанието, така че да можем да видим истината. Следователно умът е от основно значение за психичния процес на индивидуацията...