Откъс от „Силата на семейните констелации”

Как да станете собствения си най-добър съюзник? Как да бъдете най-добрият приятел и съветник за себе си? Как да разрешавате конфликти и блокажи?

Семейните констелации представляват път към осъзнатостта – инструмент, способен да промени начина, по който възприемаме взаимоотношенията, родителите и събитията, които ни се случват. В тази книга Габриеле Поликардо, ученик на основателя Берт Хелингер, ни повежда на пътешествие в дълбините на нашето колективно несъзнавано – в сърцето на тази трансформираща практика, способна да разкрие скритите връзки, които ни свързват със семейната ни система и нейните най-интимни динамики.

В ясен и увлекателен стил той изследва произхода, принципите и еволюцията на констелациите, разкривайки тяхната сила да разтварят травми, да изцеляват конфликти и да възстановяват равновесието. Поликардо илюстрира как тези духовни представяния могат да помогнат за превръщането на болката в разбиране, на изолацията в принадлежност, а на хаоса – в поток от освобождаваща любов.

Практическо ръководство, което съчетава традицията и съвремието, преплитайки психология, духовност и наука.

ЗА АВТОРА:

Габриеле Поликардо е терапевт, който работи със семейни и системни констелации, дипломиран при Берт Хелингер. Получава диплома за фасилитатор по регресивна хипноза при д-р Брайън Уайс в Omega Institute в Ню Йорк. Основател е на Биоконстелации® – нов инструмент за подкрепа на живота и еволюция в биологичната област на духовните констелации. Редовно провежда семинари за изучаване на семейните динамики чрез констелации, Биоконстелации и медитации в Италия. Автор е на шест книги по темата, няколко диска с направлявани медитации. Води подкаст, в който разказва и документира опита си, придобит в резултат на години работа и хиляди консултации с медитация, йога, биоконстелации и семейни и духовни констелации, изучени директно при неговия учител Берт Хелингер. 

Може да слушате създадените от него медитации в подкаста му в Spotify на следния линк:

https://open.spotify.com/show/6SeC8J4Xpq39gd1IC0GCFj?_authfailed=1

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:

Въведение

През последните години семейните констелации достигнаха до широката публика благодарение на разцвета на курсове, обучения, семинари и най-вече – след успешния турски сериал Another Self („Другото аз“), който за първи път пренесе на екрана основните елементи на този метод: кръга от участници, водещия, представителите, „движенията на духа“, наслагването на теми и преживявания, които, предавани от предишните поколения, влияят върху настоящия ни живот.

Ето защо ние се сблъскваме – несъзнателно, с „други наши аз“, както подсказва и заглавието на сериала. Неговият международен успех е потвърждение за все по-разпространяващия се и неудържим интерес към констелациите и за тяхното експоненциално развитие.

През първите години семейните констелации бяха разглеждани като форма на психотерапия: първите участници смятаха, че този метод притежава силата директно да разрешава лични проблеми, семейни конфликти, дори състояния на дискомфорт и даже симптоми и заболявания.

Едва днес, след дълга еволюция, най-накрая разбрахме същността на този път: истинските констелации не действат директно върху проблемите, а по-скоро върху съзнанието, като трансформират вътрешното състояние на индивида и надхвърлят самата сфера на съзнанието.

Именно това изместване, тази дълбока промяна в съзнанието задейства процеси със значителен мащаб в личния живот, оказвайки влияние върху различни негови области. В този смисъл можем да говорим за път на личностно израстване, разбиране и вътрешна еволюция.

Не може да става дума за констелации, без да се направи препратка към Берт Хелингер, който ги развива през последните тридесет години. Със своите изследвания и учения за Законите на любовта и за нивата на съзнанието Хелингер придава на констелациите духовно и човешко измерение, ясно отличавайки ги от традиционните терапии. Поради тази причина те не бива да се възприемат като терапия, а по-скоро като помощ за живота, като подкрепа за духа на човека, на равнище, което не се намесва в терапевтичните процеси и не ги заменя.

Като начало е важно да се изясни терминът „семейни констелации“. Днес често ги наричат „духовни“ поради еволюирането им към духа, но те нямат нищо общо със звездите, астрологията или небесните съзвездия. На италиански, както и на други езици, терминът произлиза от фонетичен превод на немското Familienaufstellung.

Още в трудовете на Зигмунд Фройд на много места откриваме разсъждения върху влиянието на семейството върху психиката на индивида, но именно при Карл Густав Юнг се появява терминът „семейна констелация“ със значение, сходно с използваното от нас днес. Емоциите, действията, потиснатите съдържания, травмите и преживяванията на едно семейство представляват споделено наследство, което влияе върху всеки негов член, независимо от географските разстояния и епохите.

През 1965 г. в книга, озаглавена Familienkonstellationen. Ihr Einfluss auf den Menschen („Семейни констелации. Тяхното въздействие върху човека“), австрийският психолог Валтер Томан въвежда вариант на термина, по-близък до съвременния превод, който обаче е доста отдалечен от днешното съдържание на духовните констелации. Те на практика може да бъдат определени като пространствени представяния, водени от фино възприятие, способно да изведе на светло онези невидими връзки, които действат върху индивидуалните съдби в рамките на семейството.

Аз изучавах тези духовни констелации, които определям като „изкуството на невидимото в служба на мира“, директно от Берт Хелингер – немски психолог и теолог, считан за основател на съвременните констелации. Стигнах до този свят след дълъг период на търсене, неуспехи и безплодно лутане. Когато го срещнах, това лутане свърши. В моите възприятия животът ми беше един преди Хелингер и друг – след него. Така е с големите учители – а Берт несъмнено беше такъв…

Как функционира една констелация

С презумпцията, че животът е една голяма констелация, тоест представяне, което препраща към по-дълбоки нива и връзки, нека разгледаме конкретно как се структурира, как протича и как действа една констелация и какво отличава старите семейни и системни констелации от новите духовни.

Първоначално констелациите са се провеждали в групи, подредени в кръг, с водещ в центъра, известен като „семеен констелатор“, докато самият Хелингер не обявява присъствието на такава фигура за излишно, заявявайки: „Констелатори не съществуват“.

Водещият канел при себе си един от своите клиенти и изслушвал неговите запитвания. След това избирал от публиката непознати хора, които да представляват семейството по произход или ключовите елементи на изложения въпрос. Макар този избор да изглеждал случаен, избраните представители нерядко демонстрирали изненадваща резонантност с темите, които били призвани да пресъздадат. Като че ли в групата се активирала някаква разумна сплотеност, сила, обединяваща хора с подобни семейни тематики, сякаш са „роднини“ на по-дълбоко равнище.

След това водещият канел самия клиент да разположи в пространството представителите според своя вътрешен образ – по възможност неопосредстван от рационалността. Накрая давал своя интерпретация и – където е възможно – търсел решение. Физически премествал представителите според логика, продиктувана от онези фини наредби, които по-късно ще станат известни като „Закони на любовта“ – заглавието на едноименната книга на Хелингер.
Например можел да попита представителя на един син дали му е по-добре до майката или до бащата и оттам продължавал нататък. Понякога представителите се движели самостоятелно, насочвайки вниманието си към привидно празни пространства.

Това явление разкрило една основна динамика: неизбежното привличане на отсъстващите и изключените. Хората, преживели този опит, разказват, че са се усещали движени от нещо неизразимо, но точно – като невидима нишка, неуловим тласък, който се проявявал с по-голяма сила, когато представителят се поставял в състояние на пълна откритост, лишен от намерения, страхове или желания, просто предавайки се на преживяването. Ставало дума за бавни движения, произтичащи от вътрешно съсредоточаване, които се превърнали в пулсиращото сърце на духовната констелация и винаги изненадвали с новостта и непредсказуемостта си…

Законите на любовта

В основата на отношенията действат точни канони. Те са като неотменими наредби, чието познаване и спазване могат да доведат до хармоничен живот, богат на равновесие и лишен от конфликти, болести и неприятни последици. Тези закони са лесно наблюдаеми в природата от незапомнени времена – както в живите, така и в неодушевените системи.

Първият от тези закони заявява, че в една група всички елементи имат еднакво право на принадлежност. Никой не може да бъде изключен – поради никаква причина, без цялата система да бъде нарушена. По този повод, по време на конференция в Болцано през 2006 г., Берт Хелингер заявява:

„Всъщност членове на системата биват изключвани по различни причини, понякога човек иска да се отърве от някого, защото е възприеман като бреме.

Най-ясният случай е абортът – искат да се отърват от детето, защото го смятат за пречка, но детето принадлежи, то ще се заяви и това ще има последици за системата – не само за родителите, но и за другите деца.

Решението винаги е едно и също – необходимо е това дете да бъде интегрирано.

Как да стане така, че системата да се върне към състоянието на ред? Не може да се постигне само чрез семейна разстановка, съвсем не е достатъчно.
Става дума за нещо, което може да бъде пренаредено на духовно ниво, което показва, че често е необходимо човек да отиде отвъд констелацията, за да получи добро решение.

Нерядко от паметта биват изключени онези, чиято съдба всява страх – например дете с увреждане или бебе, починало на ранна възраст, често са изключвани от паметта. Или се забравят хора, от които са се срамували, хора, смятани за недостойни. Но всички те по равно принадлежат към групата. Както казах, всички тези изключени впоследствие биват представлявани от други членове на семейството – невъзможно е да се отървеш от когото и да е. Затова е уместно да се упражняваме да даваме подобаващо място на всички, които принадлежат, докато не ни бъде позволено да станем пълни. [...] Онзи, който се стреми към тази пълнота, усеща, че му липсва нещо; но какво? Липсват хората, които в рамките на групата на неговото семейство са били изключени. Затова се търси цялостността, усеща се, че нещо липсва. Това е моето наблюдение… 

Равнищата, на които действат духовните констелации

Преди да задълбочим физическия аспект на констелациите – тоест принципите на резонанс и на съхранение на паметта, благодарение на които функционират – бих искал да очертая кои са основните равнища, на които действа една констелация. Този анализ се основава на личния ми опит – първо като клиент, а след това – като водещ на хиляди представяния. По този повод ще започна, като цитирам един от нашите водачи – Карл Густав Юнг, който в „Проблемът на несъзнаваното в съвременната психология“ пише:

„Ако човешкият ум при раждането беше tabula rasa, тези проблеми не биха съществували, защото всичко, което умът съдържа, би било придобито или внедрено в него. Но в човешката психика има много неща, които не са придобити, защото човешкият ум не се ражда като tabula rasa, нито пък всеки индивид има напълно нов и присъщ само нему мозък.

Мозъкът, с който човек се ражда, е резултат от еволюцията на безкрайна поредица от предци; той се оформя напълно диференциран във всеки ембрион и неизменно, когато започне да функционира, възпроизвежда резултати, които са се проявявали безброй пъти в последователността от предци. Цялата анатомична структура на индивида е наследствена система, идентична с родовата конституция, която неизбежно ще функционира по същия начин като преди.

Следователно възможността да се появи нещо ново, съществено различно от онова, което вече е съществувало, е минимална. Така всички онези фактори, които са били съществени за нашите близки и далечни предци, ще бъдат важни и за нас, защото съответстват на наследствената органична система. Те представляват необходимост, която ще се проявява като потребности.“

Проницателната гледна точка на Юнг ни дава широкоспектърна визия за човешкото същество. Той го описва като едновременно индивидуално, системно и колективно създание, свързано с живота на предците и с митологичното измерение на планетарното несъзнавано.

В продължение на много години семейните констелации се разглеждаха като форма на алтернативна психология, начин за справяне с лични проблеми, семейни конфликти и дори със симптоми или физически разстройства. Затова те се възприемаха като допълваща терапия – разширение на традиционните подходи, с обхват, който може да се простира от физическото до психичното или релационното ниво.

Въпреки това, с въвеждането на духовните разстановки, Берт Хелингер осъществи радикална смяна на парадигмата. Новата перспектива се основаваше на откритост към чистото възприятие и на усъвършенстване на ума-дух (както самият го определяше). Тя се отдалечава от класическия подход, който разглежда терапевта като човек, който се намесва, за да „поправи“ нещо нередно у клиента. Вместо това Хелингер го приканва да се остави на напътствията на душата, вместо да се фокусира изключително върху очевидните разстройства, обвързани с една по-скоро закостеняла терапевтична концепция.

Този обрат не остана лишен от критики. Много „констелатори“ бяха свързани със стария парадигмен модел на власт и контрол, при който терапевтът, подобно на родител, насочва пациента към решаването на проблемите. Този подход подхранваше зависимости и поддържаше йерархична структура терапевт-пациент, с всички произтичащи от нея изкривявания.

Чрез пряк опит и емпиричен подход, основани на феноменологична перспектива, ясно се откроява, че духовните констелации действат на множество нива. По време на разстановка се преминават поне седем нива на реалността – от най-плътното до най-финото.

Физическото равнище

Първото ниво е физическото. По време на констелация всички участници – клиентът, представителите, водещият и дори наблюдателите – преживяват интензивен телесен опит. Тялото се превръща в средство, чрез което се проявяват полета на съзнание, събуждащи дълбоки клетъчни спомени. Това се изразява в осезаеми усещания: свиване, отпускане, симптоми и физически възприятия, които преминават през всеки от присъстващите…

6
Биоконстелациите
Симптомът като суспендирана връзка

„Каквото първото поколение премълчава, второто го носи в тялото.“ 
Франсоаз Долто

През 2014 г., по време на обучението ми по духовни констелации при Берт Хелингер, започнах да водя работни групи с първите клиенти. В някои случаи изпробвах използването на представянията не с цел лечение, а за да проумея физическите симптоми. 

Вече повече от десетилетие познавах петте биологични закона¹ – изключително прецизна и валидна диагностична система, която позволява да се преструктурират в основата им всички клинични симптоми според биологичен код на адаптация. Тези закони, представляващи резултатът от изследванията на много велики учени, сред които Конрад Лоренц, Жан-Батист дьо Ламарк, Чарлз Дарвин, Аарон Антоновски, не са терапевтичен метод.

На класическите семинари по констелации беше обичайно участниците да идват с въпроси, свързани със здравето.

Също толкова нормално беше представянето да разкрие връзка между симптома и системни разстройства: изключване, неразрешено семейно събитие или други динамики в отношенията. Въпреки това монолитната и неоспорима теза оставаше непроменена: а именно, че симптомът е винаги и при всички случаи грешка на природата, смущение, нещо злокачествено или дори злонамерено: грешка, която трябва да се поправи.

С появата на Биоконстелациите – термина, който дадох на подхода, обединяващ биологията и констелациите – тази визия беше напълно преобърната. Симптомът вече не представляваше грешка, а просто заместване. 

Благодарение на знанията ми по биология стана възможно тълкуването на симптомите на техния естествен език и разкриването на уникалното и точното им значение. Самата дума „биология“, която означава „беседа за живота“ или „как говори животът“, беше пътеводна нишка в това начинание. Така представянето престана да бъде сляп опит за разбиране на болестта или, по-лошо, усилие за излекуването ù: то просто представляваше емпирична проверка, вече ориентирана от биологичния код.

Следователно биоконстелациите не са мое изобретение или творение – те са по-скоро щастливо прозрение, което с годините беше споделено от хиляди хора и доведе до значително висок брой спонтанни разрешавания – частични и пълни, даже на сериозни симптоми. Но тогава защо да не говорим открито за оздравяване? 

Понеже, както ще видим след малко, симптомът не е аномалия или болест, която трябва да се изкорени. Той е суспендирана връзка, прекъсната любов, която не успява да достигне до друго същество (хора и също животни). Следователно е очевидно, че старата средновековна концепция се разпада в полза на революционна парадигма: симптомът сам по себе си е решението – особена физиология, свързана с едно липсващо лице. Може да бъде придружен или не от медикаменти или помощни средства, но преди всичко трябва да се разбере неговият произход – онова, което до днес винаги е оставало под рубриката „неизвестна етиология“…

Алергиите са хора

Не само най-честите симптоми, но и така наречените непоносимости или алергии се оказват не друго, а прекъснати връзки. Ще дам един пример.
Студентка, която следваше обучението по Биоконстелации, заяви, че е алергична към патладжани. Когато я чух да го казва, ме осени прозрение и предположих: „Става дума за лятна любов, завършила с крушение.“ После я помолих да се сети за имената на своите приятели, като се връща постепенно към по-далечните, и да обобщи в едно изречение спомена за всеки от тях. Разказът ù течеше плавно и без особени емоции, докато не стигна до името на първия ù възлюбен. В онзи момент тялото реагира: гърлото ù се сви, гласът се промени и потекоха сълзи. Онази раздяла, настъпила преди много години, изплува с цялата си сила. 

Тя го беше изоставила внезапно и лекомислено, както се случва между юноши, като е смятала, че ще остане да я чака. Но не става така и когато тя се разкайва и се връща по стъпките си, момчето не иска да я види повече. 

Направихме едно малко вътрешно движение и тя можа най-накрая да приеме и да преживее докрай онази болка, онази малка загуба, която лежеше замразена. Едва накрая жената си припомни основната подробност: раздялата беше настъпила лятото и по онова време те са имали навика да ходят на кино, а после да вечерят пица с патладжани. Патладжанът се беше превърнал в мълчаливия симулакрум или въплъщение на онази провалена любов – опора, изразно средство за потиснатата и неосмислена памет. 

Още на следващия ден жената успя да яде патладжани, без да усети какво да е неразположение. Алергията се беше разтворила за миг – при досега с „мъчителното съдържание“, за което говори Юнг, оставено да изплува.

Именно тази динамика обяснява внезапните, привидно неразгадаеми алергични пристъпи, както и сезонните симптоми…

Някои определения на симптома

Симптомът следователно не е грешка на природата, нито резултат от неясни вътрешни или външни причини като генетични фактори, метеорологични условия или реални или въображаеми микроорганизми. Често хората, неведоми за случващото се в собственото им тяло, приписват причините за реалните си симптоми на вируси, които никога не са реално идентифицирани, изолирани или изобщо не съществуват.

Симптомът е на първо място прекъсната връзка. Той се появява, когато дадени отношения изпаднат в криза: възможно е да се прояви в активна фаза с определени студени физически явления или след разрешаването ù – с топли физически явления. Неговата природа и локализация произтичат от уникалните схеми, които всеки индивид развива по време на перинаталния и постнаталния опит под влиянието на семейни и системни динамики.
Симптомът винаги замества някого. Езикът на тялото, често видим отвън, показва, че симптомите неизменно заемат мястото на някой, който липсва, който е бил изключен, който се е отдалечил, който е отхвърлен или е починал. В хроничните случаи тази динамика може да продължи с десетилетия, докато човекът се опитва да разреши вътрешния конфликт около онази връзка. Например много жени остават с отворена уста, когато ме питат за причината за техния цистит и аз веднага попитам кой е несвободният мъж, с когото са завързали отношения. Хората могат да разказват истории и дори да се самоубеждават в тях, но симптомът никога не лъже…

ПРИЛОЖЕНИЕ

Свидетелства

Разказвам своя опит, защото искам да предам посланието, че констелациите са по-мощни от лекарство. 

Диагностицирана в края на 2020 г. с множествена склероза, следвах всеки протокол, които ми наложат. Така в продължение на две години си инжектирах – освен три ваксини (защото бях уязвима и понеже – ако исках лекарството, спиращо склерозата – трябваше да защитя себе си и другите болни като мен) – двадесет и четири инжекции – по една на месец в продължение на две години. 

Всеки месец ми казваха, че за да усетя ефекта на лекарството, трябва да изчакам следващия; месеците минаваха, започнах да губя коса, тегло, постоянно се чувствах зле, изтощена, и когато бях на ръба да се възстановя, идваше денят, в който трябваше да се върна за следващата доза. Чувствах как умирам отвътре и когато питах лекарите дали всичко това е нормално, те ми казваха, че е по-добре да имам тези малки усложнения по пътя, отколкото да се окажа в инвалидна количка...

Един ден срещам човек, който ми разказва за констелациите и за един добър специалист на име Габриеле Поликардо, който обикаля Италия и този път се намира в Рим. Решавам да опитам, защото в края на краищата го дължа на себе си! Участвам в двудневния семинар, наречен „Любовта, която освобождава“. 

През първия ден плача през цялото време – буквално от 11 до 18 часа. На втория ден, по време на кафе паузата, ме прилошава и повръщам в двора на хотела. След обяд правя своята констелация: прегърнала майка си и плачейки като малко дете, намирам нейната любов и се освобождавам от всичките нагласи, които ме държаха привързана към болестта.

Тази прегръдка я усещам и до днес – беше точно като прегръдката на моята мама, изпълнена с любов, а представителката на майка ми беше непознат човек, когото никога преди не бях срещала!

До днес са минали почти две години, откакто не съм стъпвала в онази болница – жива съм, по-жизнена в сравнение с времето преди диагнозата и имам енергия в изобилие! И все пак в деня, в който казах на лекарите, че повече няма да следвам никакво лечение, бях наречена луда и неблагодарна към живота и към науката, която прави всичко, за да спре тези нелечими болести! 
Днес се смея силно при звука на тези думи – правя го най-вече защото ми отвори очите за свят, където се срещат души: всички с еднаква сила – онази любов, която не може да бъде обяснена извън тези стени, ако не я докоснеш с ръка! Магически, мистичен, мощен, изцеляващ свят. Завинаги благодарна,

Нанси