НЯМА ТИРАЖ!

Правилно разбрана, астрологията ни предоставя структура от символи, чрез които да преоткрием основните принципи и модели, които управляват и описват собственото ни уникално развитие. Ако се вслушаме, картата може „да ни каже” какво би трябвало да знаем за самите нас, но сме станали твърде цивилизовани, за го различим.”
Лиз Грийн

„Дванадесетте дома” е уникална по съдържанието си творба, фундаментална като замисъл и предназначение. Хауърд Саспортас изследва задълбочено символизма и значението на домовете, както и връзката помежду им с оглед на еволюцията и разгръщането на живота.
Изхождайки от дългогодишната си практика, Саспортас е разгледал детайлно интерпретацията на планетите и знаците в домовете – включително и лунните възли.

Хауърд Саспортас е основател и ръководител – съвместно с Лиз Грийн – на Центъра по психологическа астрология в Лондон. Българският читател го познава от неговите чудесни и проникновени творби „Боговете на промяната”, „Посока и съдба в рождената карта”, „Светилата”, „Вътрешните планети”, „Развитието на личността”, „Динамиките на подсъзнанието”.

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:
„Навсякъде около нас в природата животът се разгръща според определени вътрешни замисли. Розовата пъпка се отваря в роза, жълъдът расте до дъб, а гъсеницата се появява от пашкула
си като пеперуда. Неразумно ли е да се приеме, че човешките същества споделят това качество с останалата част от сътворението – че ние също се разгръщаме според вътрешен план?
Концепцията, че всеки от нас притежава уникален набор от възможности, копнеещи да бъдат реализирани, е древна. Свети Августин написа, че „вътре в мен има някой, който е повече самият аз от мен. Аристотел използва думата ентелехия, за да обясни еволюцията и пълно цъфтене на нещо, изначално в състояние на потенциал. Наред с ентелехията, Аристотел говори и за същината като онези качества, които човек не може да изгуби, без да спре да бъде самия себе си. По подобен начин източната философия използва термина дхарма, за да покаже вътрешно присъщата идентичност и латентния житейски модел, съществуващ във всички нас от раждането. Именно дхармата на мухата е да жужи, на лъва – да реве, а на твореца – да създава. Всеки от тези модели има своя собствена истина и достойнство.”