Това е книга за всички нас, които искаме да знаем защо сме и кои сме. В първия том от серията семинари по психологическа астрология Лиз Грийн и Хауърд Саспортас обединяват усилия, за да покажат как динамиките на дълбочинната психология работят с нашата рождена карта. Четирите семинара, включени тук, осветляват процеса и проблемите, които срещаме всички ние в развитието на индивидуалната идентичност. Първият – етапите на детството, е психологическа и астрологическа перспектива, която показва как ранните травми и преживявания засягат живота ни като зрели хора. Научете как родителският брак повлиява развитието, как е отразен в индивидуалния ни хороскоп и ние повтаряме родителските модели на връзките. Третият семинар – подличности и психологически конфликти се отнася до архетипните принципи на знаците и планетите, показани в рождения хороскоп. Последният раздел – младежът и старецът, сравнява символизма на вечната младост и старостта, като отразява архетипния комплекс, причинен сблъсъка на визията за неограничените възможности с границите на времето и тленността. Двамата автори изследват истински житейски проблеми и досегът с тези семинари може да ви накара да преосмислите собствения си живот. 
Лиз Грийн и Хауърд Саспортас са съоснователи на Центъра по психологическа астрология. Саспортас умира през май 1992 година и кончината му е голяма загуба за сферата на хуманистичната психология, психосинтезата и астрологията. Лиз е анализатор на Юнг и автор на добре познатите творби: „Сатурн – нов поглед към един стар дявол”, „Хороскопът в проявление”, „Изкуството да откраднеш огън”. Заедно със Хауърд Саспортас е съавтор на останалите три тома от семинарите по психологическа астрология: „Динамиките на подсъзнанието”, „Светилата”, „Вътрешните планети”.

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА

ЧАСТ ПЪРВА
Етапите на детството

„Детството показва човека,
както утрото показва деня.”
Джон Милтън

„Никога не е късно да имате щастливо детство.”
Анонимен

ВРОДЕНИТЕ ОБРАЗИ
В днешния семинар ще видим какво разкрива хороскопът за преживяванията, травмите и приспособяванията от нашето детство, както и по какъв начин те влияят върху сегашния ни живот. Ще изследваме детството и миналото целенасочено – за да разтоварим настоящето. Няма полза просто да обикаляте около това, което според вас са ви сторили майките или бащите; можете обаче да се върнете назад и да изследвате ранните си преживявания, за да разберете по-добре настоящето и точно в този момент да се придвижите напред в живота си. Занимавате се с миналото, когато то застане на пътя на бъдещето.
Още в началото искам да прокарам ясно разграничение между начина, по който много от традиционните психологически школи разглеждат преживяванията от детството, и модела на психологическата астрология за изследване на събитията от ранните житейски периоди. Някои школи в традиционната психология поддържат идеята, че детето се ражда като чиста плоча, на която се записват последователно различни неща. Тази теория се нарича tabula rasa – тя представлява схващането, че начинът, по който околните са се отнасяли към вас в ранните етапи от живота ви, поражда известни модели или „записи", а те на свой ред определят образа, който си създавате за самите себе си, и очакванията ви за това, което ще ви се случи по-нататък в живота.
Нека да обясня по-подробно. Покрай различните преживявания в детските години у нас се оформят известни решения или становища за самите нас или за живота по принцип. Бихме могли да ги наречем „екзистенциални твърдения за живота". Например, ако майката не я бива особено много да се грижи за вас, се оформя модел или очакване, или становище за живота от рода на „светът не е толкова безопасно място, в което да можеш да оцелееш" или „онези, от които най-вече имам нужда, ще ме разочароват". Или ако бащата изхвръкне от къщи, ако изчезне или изостави семейството си, когато вие сте на три години, това може да породи убеждение или очакване, или изявление за живота, като например „мъжете са ненадеждни" или „толкова лош човек съм, че отблъсквам хората". Ранните преживявания се врязват много дълбоко. Чували сте ме да използвам тази аналогия и преди – че ако вземем едно младо дърво или фиданка и направим малък разрез в кората му, когато то стане зряло дърво, на него ще има голям разрез.
Случващото се в ранните етапи от живота оставя много дълбок отпечатък върху нас. Много често тези белези са врязани несъзнателно в нас; дори не си спомняме за тях. Но ние носим тези очаквания и вярвания в себе си и продължаваме да схващаме и да организираме преживяванията си, съобразявайки се с тях. С други думи, начинът, по който виждаме и оценяваме настоящето, е обусловен от събитията, случили се в миналото. Понякога това се нарича „психически детерминизъм". Всяка отделно мисловно събитие или феномен е свързано с хронологически предшестващи го случки. Дори фантазиите относно станалото в миналото могат да определят начина, по който ще тълкуваме настоящето – като съвсем не е необходимо действително да се е случило нещо. Ето защо, ако си представяте, че вие сте изгонили баща си, когато в действителност той си е тръгнал поради съвсем други причини, ранните фантазии ще влияят върху по-късните ви очаквания. По-късно в живота ние избирателно възприемаме или подбираме от някакви обстоятелства онези неща, които поддържат нашите предположения и вярвания, и не виждаме онова, което не се вмества в тези очаквания. Веднъж някой беше казал, че „животът изпълнява очакванията ни". Накратко, убежденията и очакванията ни пораждат няшето преживяване на действителността, което на свой ред подсилва първоначалните ни убеждения.
Сега психологическата астрология разглежда всичко това малко по-различно. Вместо убеждението, че човек просто се ражда като чиста плоча и онова, което му е било причинено, по-късно формира мнения за живота и за самия него, психологическата астрология вярва, че вие вече имате вродена склонност, която очаква да се случат определени неща. Не просто условията от детството имат първостепенна важност – собствената ви природа, видяна чрез разположенията в рождения хороскоп, ви предразполага да схващате преживяното по определен начин. Определени вродени архетипни очаквания структурират онова, което извличате от преживяното в детството. Ще го обясня по-подробно.
Архетипът може да бъде дефиниран като мисловно представяне на конкретен инстинкт. Тъй като хората съществуват от много отдавна, времевите епохи и еволюционните процеси са изградили и структурирали в душите ни известни очаквания, които се предават от поколение на поколение – нещо като „клетъчна памет". Едно от вградените ни очаквания е, че ще съществува майка, или за да го кажем по-фундаментално, ще има цицка. Дори в утробата имаме очакване за цицка – носи го клетъчната ни памет. Клетъчната ни памет съдържа и очакване за баща, за растеж и смърт. Всички тези образи присъстват латентно у нас, дори преди да сме имали истински преживявания, свързани с конкретните явления.
Раждаме се с образа на майката, с образа на този архетип; идваме в света с образа на бащата, с образа на раждането, на растежа, на смъртта и т. н. Но у отделните хора представите за тези архетипни феномени се различават малко. Има различни разновидности и качества на тези образи. Например Луната е свързана с майката, всички имаме Луна в хороскопите си, затова храним очаквания за майката, които присъстват още от раждането, дори преди в действителност да сме се срещнали с нея. Но природата на вашия образ на майката, по-точния вид майка, каквато вие сте си представяли, е показан чрез разположението на вашата Луна по знак и чрез различните аспекти към нея. Аналогично още от самото начало имате чувството, че ще имате баща. Всички го изпитват – всички вие имате Слънце в хороскопите си и можете да приемете, че то означава баща. Но знаковото разположение и аспектите на Слънцето ще оцветят и опишат по-точно собствения ви личен вроден образ – какво ще представлява бащата за вас. Не забравяйте, че схващането е функция на очакването и че съдържанието зависи от контекста. Това, което очаквате да видите, ще повлияе върху начина, по който възприемате съществуващото в действителността.
Вродените образи и архетипи организират и структурират нещата, които преживяваме. Ето защо, ако сте родени с Луна в тригон с Юпитер, имате вродено очакване за изобилие и експанзия чрез майката. Тъй като това очаквате да видите, вашето схващане ще бъде избирателно; ще сте склонни да отбелязвате с по-голяма готовност онези моменти, когато тя е великодушна, експанзивна, юпитерианска, а не другите моменти, когато може да е студена и ограничаваща. Но ако сте родени с Луна в съвпад със Сатурн, в такъв случай вече очаквате известни затруднения или хладина, свързани с майката, и по рождение сте предразположени да забелязвате моментите, когато тя се вмества в този образ – повече, отколкото когато действа по други начини.
Ще дискутираме по-подробно аспектите малко по-късно, но това, което искам да подчертая сега, е разграничението между многото клонове на традиционната психология и психологическата астрология. Традиционната психология често обвинява родителите за това, което ни причиняват; но психологическата астрология ни казва, че самите ние сме отчасти отговорни за начина, по който преживяваме нашите родители – заради склонността си да схващаме действията на майката и бащата въз основа на вродени предположения и вярвания относно това, което вероятно ще срещнем. Истинската същност на родителите ще запечата още по-дълбоко тези вродени впечатления или може би ще опосредства или ще смекчи някои от фундаменталните ни очаквания за тях. Ако очакваме много лоша майка, а тя се окаже обична и създаваща ни извънредно безопасно място, някои от отрицателните ни очаквания може да се смекчат. Ако сме родени с вътрешния образ на Ужасната майка, ще очакваме да намерим ужасна майка. Ето защо, ако излезе, че реалната ни майка, поради някаква причина, не може да се справя с нас, тогава това архетипно очакване се запечатва още по-дълбоко. То получава плът и кръв от действителния ни опит с нея.
Например, нека да кажем, че едно момче е родено с Луна в квадратура с Плутон. Евентуален вроден образ на майката, базиран на този аспект, понякога е представата, че тя е потенциално опасна или застрашава живота му (архетипът на Луната, майката, е свързан с този на Плутон, разрушителната сила). Майката в действителност може да не е чак толкова Плутонов тип личност, но детето е особено чувствително, когато тя попадне в Плутонови настроения или фази, затова забелязва по-ясно тези неща у нея. Един ден тя го нахранва добре и го слага да спи, очаквайки, че детето ще е щастливо и доволно. Но поради някаква причина рождената му квадратура Луна-Плутон този ден е активизирана (може би от бърз транзит на Луната или Венера) и даже след хубавата храна и нежното полагане в леглото, без видима причина отрицателният образ на майката се активизира в душата му. То започва да вика и да плаче. Е, майката току-що го е нахранила добре – за какво плаче? Ако тя реагира, като го разтърси, разстрои се или се разсърди, тогава детето мисли: „Ето, знаех си, че е вещица". По този начин вроденият отрицателен образ на майката се запечатва още по-дълбоко. Ако тя не откликне на разстройването по такъв начин, а го вземе на ръце, прегърне го и прекрати плача му, без да реагира отрицателно на него, образът на лошата майка, с който е родено детето, се смекчава. „Е, сигурно тя не е чак толкова лоша в края на краищата." Може би ще е добре майките да проучват хороскопите на децата си, за да извлекат усещане за вероятните детски проекции върху самите тях и да се научат как да се справят с тези проекции, за да се опитват да смекчат по-негативните.
Да обобщим – това, за което говорим, е познато в психологията като конфликта „природа срещу възпитание". Онези, които вярват във възпитанието, са убедени, че начинът, по който се отнасят към нас в детството ни, определя какви сме. Онези, които се оповават на природата, са убедени, че сме родени с конкретни нагласи, които на свой ред определят как усещаме живота. Психологическата астрология очевидно е пристрастна към идеята, че се раждаме с определена вродена природа, че архетипното ни обуславяне предхожда влиянията от детството. Несъмнено имаме работа със смесица от двете, но психологическата астрология поставя на първо място вродената природа, а на второ – реалното обуславяне от детството, защото сме склонни да възприемаме събитията и хората, заобикалящи ни през ранните години, през очилата на нашата собствена природа. Ако носим сини очила, животът е син. Сложим ли червени очила, изглежда червен. И най-важното, именно рожденият хороскоп описва архетипното ни обуславяне и очаквания.