Вътрешните планети – Меркурий, Венера, Марс – са основите на онова, което психологията нарича его, усещане за самия себе си. В този четвърти том от серията „Семинари по психологическа астрология” Лиз Грийн и Хауърд Саспортас разглеждат достойнствата на вътрешните планети, тъй като то символизират важни страни от личността. Ние не сме свикнали да придаваме стойност на нашите нужди, чувства и качества. Действително – поради преимуществено личната им природа, те нердко са потискани или пренебрегвани като неуместни спрямо обществото. По същия начин съществува склонност на вътрешните планите да бъде отдавано по-малко внимание от астролозите психолози – именно защото те са личностни. Авторите ни показват, че за да можем да дадем максималното от себе си във взаимодействието с външния свят, ние първо трябва да разберем собствените си нужди и да изградим здравословно его – една личностна реалност. Тази книга ни учи на процеса на разбиране как тези три планети в действителност изразяват нашата индивидуалност и как те пряко оцветяват енергииния заряд на останалата част от хороскопа. Грийн и Саспортас съченават астрологическите трактовки с психологията по уникален и забележителен начин в това проникновено произведение за архетипите, символизирани от вътрешните планети.

Лиз Грийн и Хауърд Саспортас са съучредители на Центъра по психологическа астрология. Хауърд Саспортас умира през май 1992 г. и неговата смърт е голяма загуба за хуманистичната астрология, психосинтезата и астрологията. Лиз Грийн продължава да е директор на Центъра заедно със Чарлз Харви. Тя е именит изследовател на психологията на Юнг и е добре известна в целия свят с книгите си „Сатурн: нов поглед към един стар демон”, „Свързване – астрологическо ръководство как да живеем с другите”, „Астрология на съдбата”, както и е съавтор на останалите томове от серията.

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:

Въведение
„Главната задача на човек в битието си е да даде живот на самия себе си, да реализира своя потенциал.“
Ерих Фром

„Когато казвам „Аз“, имам предвид нещо напълно уникално, което не може да бъде объркано с нищо друго.“
Уго Бети

Вътрешните лични планети Меркурий, Венера и Марс се смятат от много теоретици и практици на астрологията за безсъдържателни или „лекомислени“ по природа. Те може да ви се струват по-малко влиятелни от по-големите си роднини; често ги пренебрегват с няколко прости фрази като „агресивен стремеж“ или „необходимост от връзка“ и очевидно не са толкова важни за вътрешноличностното развитие като например Сатурн или Плутон. Все пак те са твърде лични и не се занимават със сериозни проблеми като подсъзнателните комплекси, индивидуализацията и духовната еволюция. Може дори да ви се струва, че не са толкова важни при задълбочения психологически анализ на хороскопа, освен от гледна точка на личното удовлетворение – което, както непрестанно ни повтарят по-еволюиралите ни колеги, е ужасно егоистичен мотив!
Това е един любопитен пример за нещата, които се смятат за важни. Практикуващите професии, предназначени да помагат на хората – между които е психологическата астрология, понякога са готови да го приемат безапелационно. Ако някоя човешка нужда е прекалено интимна, тясно свързана със субективното удоволствие и щастие, тя не може да бъде космически значима в зората на Ерата на Водолея. Личното удовлетворение, особено ако означава отказ да поставим другите „на първо място“, може да не е в хармония с онова, което мнозина от нас биха искали да смятат за по-висша или по-задълбочена цел на живота си. Заявления като това на Ерих Фром – „Главната задача на човек в битието си е да даде живот на самия себе си, да реализира своя потенциал“, обикновено се приемат за свързани със същността на идентичността и целта, а не с личните вкусове и нужди. Но това е погрешно тълкуване на значимостта на цялостния индивид.
Трите вътрешни планети и човешките мотиви, които те символизират, не са по-малко важни от останалите по-едри обитатели на слънчевата система. За съжаление именно индивидуалната личност в своята цялост – а не само значимите й части – трябва да посредничи между по-дълбоките и космическите сили, които действат в живота и в самите нас. Творческият и разрушителен потенциал на по-силните колективни енергии трябва да се пречупи през обикновените хора като вас и мен, ако имаме някакъв разумен избор как да се отнесем с тях. Обикновеното ни малко „аз“ представлява съсъда, в който се намират – или е доминиран от – архаичните и демонични елементи от колективната душа. Силата и истинността на това малко „аз“, чиито основни характеристики са изразени най-сбито в хороскопа чрез Слънцето, Луната и асцендента, могат да пуснат корен само в плодородната почва на способността ни да знаем какво ни кара да се чувстваме добре, щастливи и в мир със себе си през някой обикновен съботен следобед.
Усещането, че са нещастни или постъпват погрешно, което толкова много клиенти признават при астрологическа консултация, невинаги е отражение на съществени проблеми в семейното душевно наследство, нито произхожда от глобални конфигурации като съвпада Уран-Нептун, който обикновено всява хаос в нашите колективни политически и икономически структури. Понякога онова, което ни прави нещастни, отразява недостатъчната оценка и време, отделяни на онези привидно маловажни градивни елементи на личната реалност, които се символизират от трите вътрешни планети. Ние невинаги сме възпитани да уважаваме ежедневните си чувства, желания и усещания. „Егоист“ е думата, с която най-често ни наричат, когато се опитваме да поставим личните си ограничения пред нуждите на другите. Донякъде това е част от по-голяма дилема, защото ние току-що излизаме от двете хиляди години под знака, наричан от Ричард Айдман „вселенски“ – Риби, и навлизаме в следващите две хиляди, които принадлежат на друг – също вселенски знак – Водолей...

Фокусници, крадци и магьосници
МНОЖЕСТВОТО ЛИЦА НА МЕРКУРИЙ В МИТОЛОГИЯТА
Хауърд Саспортас
В края на 60-те и началото на 70-те изучавах астрология в Бостън при Изабел Хики. Тя ме научи на нещо, което никога няма да забравя: ако някой човек или ситуация те притесняват, опитай се да промениш отношението си към тях. Ако го сториш, каза тя, ще последва едно от двете: или проблемът ще се промени така, че вече няма да те безпокои, или напълно ще изчезне. Ако някоя личност ти лази по нервите, опитай се да промениш отношението си към нея, погледни я по-положително или от друга перспектива. Според Изабел, тогава същият човек така ще се промени, че няма да те дразни толкова много или в някои случаи ще изчезне от живота ти и няма да е нужно да си контактуваш с него. Правилото е, че ако промениш отношението си, променяш цялата ситуация. Толкова е голяма силата на ума, мощта на духовната сфера. Както обичат да казват розенкройцерите: „Мислите имат криле.“
През годините последвах съвета на Изабел на няколко пъти и бях учуден колко често върши работа. Трябва да го опитате сами с нещо в живота, което ви притеснява. Но ще добавя едно условие, една уговорка. Не съм сигурен дали винаги е подходящо да се опитате бързо да се отървете от онова, което ви тревожи или притеснява. Това прилича на бягство от ситуация, от която можеш да получиш ценен урок или прозрение; понякога тя се оказва по-полезна за психологическото ти израстване и развитие, ако първо се опиташ да разбереш защо този човек или конкретно положение така ти действа на нервите или пробужда комплексите ти. Затова вместо да се отървеш на мига от източника на дразнението, трябва да се обърнеш навътре и да се запиташ: „Защо реагирам така?“ „Коя частица от моята природа, която намирам за неприятна и срамна, символизира тази личност, за да ме дразни толкова поведението й?“ Тези въпроси ще ти помогнат да проникнеш в онова, което Юнг би нарекъл твоя „сянка“; когато откровено разгледаш реакциите си към проблемния човек или ситуация, можеш да научиш много за потиснатите или отричани аспекти на своята природа, нуждаещи се от разглеждане в светлината на съзнанието, и върху които трябва да поработиш. В този смисъл смущаващите те хора или обстоятелства трябва да те научат на нещо важно.
Да промениш отношението си твърде бързо, за да се отървеш от проблема, от психологическа точка си е живо измъкване. Въпреки това аз вярвам, че има моменти, когато е правилно и полезно да прилагаме предложенията на Изабел, но се опитайте да спазвате споменатата уговорка. По-късно ще направим упражнение, при което ще се спрем на някой от вашите проблеми и ще видим дали е трансформируем или унищожим с промяна на отношението. Междувременно можете да си помислите кой от проблемите си искате да използвате за това упражнение. Ако не се сещате за такъв, с удоволствие ще ви заема някой от моите, за да работите върху него. Всъщност аз съм толкова добър, че няма да си го искам обратно. Спокойно можете да го задържите.
Един от проблемите ми е началото на лекцията за Меркурий. Тази планета има толкова много лица и проявления, че е трудно да избереш откъде да подхванеш. През първата част от сутрешната лекция ще обсъждаме митовете, свързани с гръцкия Хермес, които ще илюстрират и подчертаят как меркурианският принцип се проявява астрологически и психологически. Тъй като съм най-добре запознат с гръцките митове, ще се съсредоточа върху Хермес, макар че равностойни архетипи имаме в много различни култури. Освен римския Меркурий, съществува и египетският Тот, който бил известен под името „Богът на свещените думи“. Меркурианска, подобна на Хермес фигура има и в нордическата митология под името Локи. Койот е североамериканският хитрец, съответстващ на Хермес, а ескимосите са го наричали Гарвант.
Хермес играе смайващо много роли в гръцката митология: той е крадецът, магьосникът, занаятчията, пратеникът на боговете, богът на границите, на прага, търговията, търговците и думите – и това далеч не е всичко. За да разберете по-добре тези епитети, ще ви разкажа няколко истории за онова, което Хермес е правил през живота си, и ще ги разгледаме от гледна точка на илюстрираните от тях психологически и астрологически принципи. Както знаете, Зевс имал многобройни извънбрачни връзки и една от тях била с горската нимфа Мая. Той се промъквал и я посещавал, докато Хера спяла. Всъщност връзката на Зевс с Мая била единствената, за която Хера не знаела – иначе щяла да вдигне скандал и да направи някой номер, за да я прекъсне. Плод на този небесен романс бил Хермес – затова може да се каже, че той произхожда от измама, от хитростта и лукавството на Зевс. В астрологически аспект вече научихме нещо (и това е един от не много приятните образи на Меркурий): – там, където се намира Меркурий в наталната ни карта, в съответната област може би ще бъдем измамници, склонни към хитрости или лукавство, ще изкривяваме истината, ако е в наша полза.
Родното място на Хермес била една пещера в планината Килена в Аркадия. Когато се родил, той се почувствал неспокоен и отегчен. Според Омировия химн, Хермес горял от нетърпение да прави нещо, а не да лежи в люлката, стегнато увит в пелени. Това също съвпада със символното значение на Меркурий в астрологията – особено при връзката му с Близнаци. Където и да се появи Меркурий в картата ни, там ще бъдем неспокойни, ще имаме нужда от разнообразие, промяна и свободно пространство. Бог Хермес бил едва на един ден, но тръгнал да търси приключения: без да знае къде отива или какво ще стане – просто поел и приемал нещата така, както се развивали. В този смисъл Меркурий може да бъде свързан с неочакваното, със съвпаденията и синхроничността, или със събития, които изглеждат случайни, но по-късно е възможно да се окаже, че имат определен смисъл или са свързани с по-голяма цел. Това е особено вярно, ако транзитиращият Уран аспектира вашия Меркурий; или аспектът бележи фаза, когато от рафтовете падат точно книгите, които съдържат нужната ви информация, или включвате телевизора и попадате на неизвестен ви филм, някак си свързан с онова, което ви се случва в момента или ви е интересувало. Дори бързият транзит на Меркурий през вашия асцендент или Венера може да ви подари ден, когато ще излезете до магазина и ще срещнете някого, когото не очаквате да видите, и двамата ще седнете в кафенето да си побъбрите – тези отклонения или неочаквани срещи са отличителните знаци на Меркурий...