Един от най-популярните трудове на Дейн Ръдиар, Астрологическите домове е класическа книга в съвременната астрология, продадена в повече от 100 000 екземпляра и преведена на 12 езика. Тя е задължително четиво за всеки студент по астрология, който иска да вникне в дълбокото значение на дванадесетте дома – тема единствено повърхностно засегната в множеството книги по въведение в астрологията. Измежду широкоовхватните разработки на Дейн Ръдиар тази книга е най-лесно възприемливата и практична – особено подходяща за начинаещи и напреднали ученици. Освен разширеното тълкуване на значението на всеки дом, Астрологическите домове включва:

интерпретации за всяка планета във дванадесетте дома

психологически анализ на полярността на двойката Асцендент – Десцендент –значим фактор във всяка карта, изключително рядко споменаван в тематичната литература

разширено философско изследване на цялостния цикъл на трансформация постъпателно през домовете на хороскопа като логичен процес на индивидуалния опит.

Дейн Ръдиар (1895-1985) е считан за един от най-съзидателните творци на своето поколение, който се изявява в разнообразни области – музика, философия, психология и астрология. Неговите новаторски възгледи вдъхват живот на остарели концепции и преформулират със съвременно звучене психологическите и философски трактовки, които могат да помогнат на личността да се настрои в съзвучие с космическите цикли и дълбокото им значение.
Дейн Ръдиар е международно признатият пионер на съвременната личностно-ориентирана астрология.

Книгата на Дейн Ръдиар е задълбочено практическо и духовно изследване на астрологическите домове. Той интегрира класически и съвременни трактовки и създава комплексно и медитативно изследване.
След като прочетох тази книга, моите познания за домовете и намиращите се там планети добиха логическа философска задълбоченост. Всеки сериозен астролог трябва да притежава тази книга – тя е плюс за напредналите студенти по астрология и метафизически науки и дава онова, което липсва на повечето астрологически трактовки – дълбочина и синтез.
Стивън Аройо

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:

ЗАЩО ДОМОВЕТЕ СА ДВАНАДЕСЕТ?
Тъй като при двуизмерните карти шестте основни по­соки на триизмерното пространство трябва да бъдат ре­дуцирани до четири, т.е., до пресичането на хоризонтала и вертикалата, пространството се разделя на четири части; и тъй като личностно-ориентираната астрология се занима­ва главно с проблемите, коренящи се в личния опит и про­мените в съзнанието, всяка от тези четири части би трябва­ло да бъде разделена на три подчасти, защото съзнанието се развива по тристранен диалектичен модел. Затова идея­та за дванадесетте дома се запазва. В широк смисъл можем да говорим за поредица от тези, антитези и синтези, но доколкото тези термини са неясни и податливи на различ­ни интерпретации, може би ще е по-точно да говорим за субект, обект и връзката помежду им, или метафизически погледнато – дух, материя и форма или действие, средства за действие и оценка на резултатите от него.
Всички тези триади се проявяват при съзнателния ин­дивид в условията на четирите основни реалности от човеш­кото съществуване, които отговарят на четирите „ъгъла” на картата – Асцендент и Десцендент, Зенит и Надир. Но тряб­ва отново да подчертая, че в традиционния метод, по който западните астролози интерпретират и определят тези ъгли, те не съответстват на действителната структура на прост­ранството, където индивидуалната личност е център. При тези съвременни астрологически карти хоризонтът минава през центъра на Земята, докато човекът живее на някоя точ­ка от повърхността й. Зенитът не е истинският Зенит, а само точка от зодиака. Затова, ако една звезда има координатите на Зенита, не е задължително тя да е точно в истинския Зенит и това също се отнася до Имум Цели, или върхът на четвъртия дом, който не е истинският Надир.
Това е така, повтарям, защото нашата астрология е геоцентрична, а не личностно ориентирана. Във всички случаи тя разглежда само връзката между Земята като кълбо и Слънцето, и донякъде планетите, които се движат по видимия път на Светилото. Звездите и съзвездията ня­мат значително място в класическата европейска астроло­гия, освен като смътни останки от древната традиция. Колкото и да са неточни астрологическите карти днес, в светлината на личностно-ориентирания метод ние трябва да ги използваме и можем да го сторим ефективно, ако се съобразяваме с основните реалности, които те символизи­рат. Всеки последователен и смислено структуриран набор от символи може да бъде използван, ако човек знае какво олицетворява и познава нивото, на което действа.
Астрологията е символичен език като И-цзин, раз­гледан в най-дълбоката си метафизическа същност, като картите Таро с тяхната кабалистична основа. Всички те „действат”, ако се използват правилно. Помагат, при усло­вие че съществува връзка между тълкувателя и интересува­щия се, защото само характерът на тази връзка и нивата, на които оперират умовете на тези две личности, определят начина, по който ще бъдат тълкувани символите.
Религията и науката трябва да бъдат разбирани хумани­стично по същия начин. Дали християнството като съвкуп­ност от велики образи и потенциални его-трансформиращи символи „действа”? Сигурно, но влияе и деструктивно, и кон­структивно. Науката също има своята деструктивна страна – свидетелство за това е замърсяването и унищожението на при­родни елементи, деперсонализацията и чудовищната пренаселеност в душните градове. Разбира се, някой може да обясни негативните резултати по друг начин и да стовари вината върху човешката природа. Значимостта на всеки символ за­виси от начина, по който се използва, което често означава – от начина, по който неминуемо ще бъде използван от човешки­те същества, имайки предвид конкретния етап от тяхното настоящо развитие. Но дори очевидно деструктивното прило­жение понякога може да даде конструктивни резултати. В ръцете на благочестивия човек и най-повърхностните и оби­чайно несигурни средства могат да предизвикат духовни про­мени, докато в ръцете на престъпник или глупак, те могат да доведат до разрушение или подчинение на стихиите.
Това важи и за методите, използвани днес в астрология­та. Въпреки това, ние сме на повратна точка в историята на цивилизацията. Фридрих Ницше, трагичният поет и фило­соф от XIX век, оповестява нуждата от „преоценка на всич­ки ценности”. Такава необходимост днес е далеч по-импе­ративна, отколкото е била преди сто години. Наложителна е във всички области на човешкото мислене, във всички видоизменени и традиционни емоционални реакции по от­ношение на нравствеността – особено социалната нравст­веност, както в индивидуалното, така и в груповото поведе­ние. Другаде писах за необходимостта от промяна на всич­ки нива от „атомния” до „холистичния” подход към реал­ността. Промяната, която ще очертая сега в светлината на теорията за астрологичните домове, е част от тази огромна „преоценка на всички ценности”.
Подобна промяна може да изглежда относително незна­чителна, тъй като в повечето случаи не променя радикално определеното значение на който и да било дом от рождената карта. Все пак, може и би трябвало да се счита за символ на онова, което става във всички области, към които са насоче­ни човешките усилия, защото се отнася до връзката между индивидуалната личност и вселената като цяло; или с други думи – предполага фундаментална промяна в значението на тази връзка. В този смисъл тя представлява най-вече дълбоко „религиозна” трансформация. Тя е като разликата между отношението на фанатиците на всяка организирана религия – със своята йерархия на свещеници-посредници между създа­нията и Създателя, и отношението на практичния мистик, свързан без посредници с цялото съществуване.
Казано по-просто, факторът „местоположение в зодиа­ка” днес се разбира като посреднически фактор между пла­нетата и индивида. Юпитер, като символ на основната функ­ция на човешката личност – разширяване и асимилиране, социално разбирателство и престиж или богатство, и т.н., винаги си остава Юпитер във всеки зодиакален знак. Важно­то е да се разбере в коя област от човешкия опит тази функ­ция спомага най-много за индивидуалната реализация и пре­допределението на конкретната личност. Важно е да при­емаме рождения хороскоп – или която и да било друга карта на различните нива като небесен „наръчник с инструкции”. Ако, например, Юпитер се намира в моя роден седми дом, аз трябва да се стремя към разширяване и всички останали юпитерови последици по отношение на взаимоотношения­та ми с моите колеги и партньори на което и да било ниво. Седмият дом обяснява отношенията и партньорствата от всички типове, взаимоотношенията не само с „приятелите”, но и с враговете, защото и двата типа представляват или водят до често необходимата поляризация на ценностите. По този въпрос съвременният астролог може би ще се съгласи донякъде; но първото нещо, което той обикновено иска да разбере, е така наречената „сила” на планетата от гледна точка на нейното зодиакално местоположение. Той все още вярва – съзнателно или полусъзнателно, че планетата фокусира енергии, които произлизат от зодиакалния знак или съзвездието и че именно тези „енергии” са обект на астроло­гията. Това, че има слънчеви, планетарни и космически енер­гии в пространството и че Земята като цяло е под тяхното въздействие, е доказано. Но този факт няма нищо общо с практикуваната днес астрология по отношение на живота и личността като индивид. Някой ден, без съмнение, ще се по­яви наука, основана на познаването на тези енергии – вероят­но може да я нарекат „космикология”, но тя няма да се зани­мава с отделната личност. Тя ще бъде астрология, колкото средновековната и азиатската алхимия днес са химия.
Вярвам, че Сирил Фаган е свършил много полезна ра­бота при проучването на астрологичните концепции по от­ношение на древната локално-ориентирана астрология. Но ние вече не живеем в древността, нито пък по време на Ев­ропейския Ренесанс. Ние съществуваме в психологически век, във времето на тотална революция и, надявам се, на прага на нова ера, в която индивидите ще могат да се изпра­вят открито срещу вселената и целия живот – без посредни­ци, които да им налагат социални, религиозни или етниче­ски категории. Утопия? Може би, но всички нови стъпки, които човек предприема, се базират на проникновение, което изглежда утопично на старите и улегналите. Всяка нова епоха започва с объркване и несигурност. Няколко личности могат да бъдат чистият планински извор, от кой­то да тръгне новият поток; техните умове и емоции да сияят като бистра, кристална течност – но те са твърде малко. Идеалите, с които те живеят, или дори само виденията им във велики моменти на просветление действат на масите като силен фермент – и там, където се появят, цари хаос. Днес почти всичко е в състояние на хаос – и астрологията не е изключение.
СИСТЕМИ НА ДЕЛЕНЕ НА ДОМОВЕТЕ
В модерната астрология методът, използван за опреде­ляне на куспидите на дванадесетте дома, е особено хаоти­чен. Буквално казано, терминът „куспиди” (върхове) се отнася до началото на област от пространството или на период от време. Но някои съвременни астролози мислят, че понятието трябва да се употребява за средата на дома. Сирил Фаган също е стигнал до това заключение, но е бил достатъчно проницателен, за да изкаже предположението, че в системата, чийто поддръжник е той, терминът би тряб­вало да се замени с „медиана”. Онова, което често кара астролога да счита за връх средата на дома, е убеждението, че характеристиките на дома са далеч по-определени и ефи­касни, ако планетата е стигнала до средата му.
Тук има две теории. Първата – много основна, обясня­ва астрологията предимно с природата.  Марк Едмънд Джоунс много отдавна е определил астрологията като „из­начална наука”. В метафизичен смисъл това означава, че астрологическата карта може да бъде смятана за архетипна или „зародишна” формула на потенциалните възможно­сти, които се освобождават при първата проява на духа – в творческата Заповед, изначалното Слово – която е начало на всички цикли на съществуването. Затова предметът на астрологията е началната точка и разкриващата се в нея архетипна форма на конкретното житейско начало или по-общо казано, на всяко значимо и пораждащо събитие, от което произтичат специфични последствия. Ако това е така, то тогава всеки астрологичен фактор би трябвало да бъде свързан и с началото на поредица от събития или специ­фична фаза в развитието. Това се отнася за началните гра­дуси на зодиакалния знак и на дома, както и за съвпада между две планети, отбелязващ началото на тяхната пери­одична взаимовръзка. Архетипният характер на всеки цикъл се разкрива на астролога именно в първия му момент.
Другата теория гласи, че ако най-характерен акцент за дома е неговата централна точка, то той е определен по-скоро от гледна точка на времето, отколкото на простран­ство. Астрологът може би има чувството, че на този, който започва процеса, му е нужно време, за да го осъзнае напълно и да се идентифицира с характеристиките му. Но от друга страна това е вярно само от гледна точка на екзистенциал­ните резултати, а не на архетипните формиращи причини. Според мен, астрологията се занимава основно с формира­щите причини; или още по-точно – с реализацията на опре­деления потенциал и само второстепенно с външните явле­ния. Това важи поне за личностно-ориентираната хумани­стична астрология.