Доктор Лиз Грийн използва основни астрологически концепции символично и практично в рамката на юнгианската психология, за да покаже пътищата, по които хората се свързват едни с други и на съзнателно, и на подсъзнателно равнище. Книгата е оригинален, напредничав, изпълнен с информация, предизвикателен и добре организиран труд. На страниците й не са описани структури на „нормално“ и „анормално“, a има голяма доза уважение към многото разлики между човешките същества.
За повечето читатели книгата буквално ще „отваря очите“. Успешното сливане на астрология и психология ще е прозрение за много консултанти, тъй като авторката е първопроходец в това дело. Книгата е настолна за всички, които се интересуват от юнгианството, трансперсоналното и психологическите движения след Маслов, макар авторката да подчертава, че е писана за всички хора навсякъде по света, които искат да повече да осъзнават самите себе си и своите връзки.

Езикът на подсъзнанието
Планетната карта на индивидуалния потенциал
Въздух, вода, земя, огън: психологическите типове
Красавицата и звярът: за сянката във всеки от нас
Вътрешният партньор: архетипните фигури на анимата и анимуса
Сексуалният живот на душата
Родителските образи в душата
Безпогрешният вътрешен часовник
Циклите на Сатурн и Уран
Време и вътрешно/външно проявление на транзитите и прогресиите

„Ако прочетете само една астрологическа книга тази година, нека да е „Свързване“ на Лиз Грийн…“
Horoscope Magazine

„…изпълнена с мисъл, научна книга, която обединява дълбините на юнгианската психология с вековната наука на астрологията, за да даде свежи прозрения за самите нас и връзките ни.“
Psychology Today

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:

IV
Красавицата и звярът

Известно разбиране на природата на психологическите типове облекчава подхода ни към нееднозначната област на разрушителната страна на човешката природа, която Юнг нарича „сянката“ и която в астрологията е свързани със Сатурн – „Обитателя на прага“.
„Достатъчно вижда онзи, който съзира мрака в себе си“, казва лорд Хърбърт ъф Чербъри, но макар това да изглежда сравнително проста задача, повечето от нас правим всичко, за да го избягваме. Много хора, съвършено разбираемо, искат „да спи зло под камък“ и стига нещата да не станат прекалено непоносими, в тази нагласа има известна мъдрост – донякъде. Много по-приятно е да мислиш, че си приличен, „чудесен“ човек – може би с някои недостатъци, но основно добър, и е много по-лесно да предполагаш, че правителството, чернокожите, хипитата, комунистите или имигрантите са създали цялото зло на света. За някои хора е по-лесно да приемат, че Дяволът е създал цялото зло на света, като по този начин напълно премахват отговорността на човека за този проблем.
За съжаление, възможно е отзвукът от подобна апатия и слепота, макар и понякога дълги години – даже цял живот – да не засяга индивида, да избликне и да стане сериозен, дори смазващ социален проблем. Много добре познаваме нагласата, че ако това не става пред вратата ми, няма как да е моя отговорност; и едва когато собственият му мрак го застигне и го погълне, човек започва да си задава въпроси.
Едуард Уитмонт много сполучливо описва феномена „проекция на сянката“, както е познат в аналитичната психология, в книгата си „Символичното търсене“:
Този тип ситуация е толкова класически, че почти може да стане обект на двусмислици – ако човек пожелае да ухажва някоя социална развалина. Помолете някого да даде описание на типа личност, с който смята, че най-малко може да се разбира, и той ще ви даде описание на собствените си потиснати характеристики – себеописание, което е съвършено подсъзнателно и следователно винаги и навсякъде го измъчва, когато другият човек упражнява този ефект върху него.
За съжаление, макар и тази сенчеста страна на личността обикновено да е „крайно“ подсъзнателна у индивида, тя не е толкова скрита от останалите; колкото е по-потисната и несъзнателна, толкова по-очевидна ще стане за околните. Често чуваме как някой мъж обявява: „Просто ненавиждам диктаторите, стъжняват живота на всички“ и после, в друг случай, съпругата или приятелят казва: „Той наистина се държи като тиранин понякога, но всеки път, когато се опитвам да му го кажа, изпада в ярост и не мога да го накарам да ме разбере.“ Възможно е хора диктатори, мързеливи, глупави, егоистични, предубедени, избухливи, манипулатори или безчувствени да ни вбесяват, но слепотата за собствената тъмна страна – и проекцията й върху другите – се наблюдава много често и малцина от нас не я изразяват. По принцип – с малки изключения – не разбираме какво означава това.
Важно е да проумеем някои последици от сянката, преди да погледнем астрологическата карта, за да видим какви логични изводи можем да извлечем от нея. В идеалния случай може би няма да ни трябват такива неща като хороскопи, за да ни помогнат да различим собствената си сянка; но както подсказва името й, сянката почти винаги е подсъзнателна и не е въпрос на воля или на интелектуална проницателност, нито дори на добри намерения, когато човек се опитва да се справи с този извънредно неприятен аспект на човешката личност. Пътят към ада, естествено, е постлан с добри намерения, а навярно и с интелектуална проницателност.
Сянката е морален проблем, който подлага на изпитание цялата его-личност, защото никой не може да осъзнае сянката без значително морално усилие. За да я осъзнаем, трябва да разпознаем тъмните аспекти на личността като настоящи и истински. Този акт е същественото условие за всяко себеопознаване, следователно по правило среща значителна съпротива.
Разпознаването на собствения мрак е като че ли необходима предпоставка не само да опознаем себе си, но и за да познаваме и да приемаме другите. Както и всичко останало в подсъзнанието, ако не бъде изнесена на светло, сянката ще се проецира. Проблемът със сянката е значим не само за собственото развитие на индивида и за способността му да създава лични връзки; той е извънредно важен и в колективен смисъл. Ако познавахме по-добре мрака у самите себе си, вероятно никога нямаше да се появят такива колективни феномени, които показват проекцията на групова сянка – например преследвания, инквизиране, прочиствания, расова нетърпимост и предразсъдъци, както и други явления, където има изкупителна жертва. Дори между деца откриваме прояви на тази грозота – неизбежно във всяка група има дете, което поради причини, може би присъщи на собствената му психология, но които едва ли са по негова вина, привлича проекцията на сянката на групата и става изкупителната жертва, отхвърленият, обект на присмех и подигравки. То трябва да понася главния удар на тази детска диващина и бруталност, която, ако не бъде обуздана в детството, по-късно може да изрази най-малко разрушителната си страна във фанатизъм и може да стигне най-ужасния си разцвет в примери на стряскаща бруталност от рода на Освиенцим и Берген-Белзен. Ние имаме милосърдно неясно съзнание за размаха на потенциалната ни взаимна жестокост дори в най-дребните неща; и макар че много хора биха предпочели да забравят за Освиенцим и подобното на него, защото „някой друг“ е отговорен (със сигурност не почтени хора като вас и мен), виждаме бледото отражение на този механизъм в осветената от времето практика на социалното отхвърляне.
Сянката се състои от всички качества, вътрешноприсъщи на потенциалното съзнание на индивида, но които поради привидната им „мрачност“ или разрушителност са изключени от съзнанието по време на развитието. Тогава индивидът удобно не осъзнава, че тези качества му принадлежат. Видяхме как всеки психологически тип има своята „подчинена“ страна и компонентите на подчинената функция на съзнанието силно оцветяват природата на сянката. Към това се прибавят и други фактори, които индивидът може да намери за недопустими като компоненти на собствената му структура, потиснати заради източници като родители и религиозно възпитание. Сянката обикновено се представя пред човешкото съзнание най-напред като човешка фигура, образ, който най-често може да се проследи в онези сънища, където тайнствен и злонамерен враг от същия пол преследва или напада сънуващия.
Като правило проекцията на сянката пада върху собствения пол на човека и тук може да се постигне голямо прозрение чрез честно замисляне върху онези качества, които намираме отвратителни у хора от нашия пол. Само трябва да чуем някоя жена да казва: „Мразя тези тъпи, инстинктивни домакини, които мислят само за пелени и рецепти, и нямат самостоятелност или собствен ум“, за да получим ясна картина на сенчестата й страна; ето я и полярната й противоположност, която може да бъде чута да казва: „Колко ужасна е тази; грижи се само за себе си и собствените си удоволствия. Толкова е неженствена и не разбира какво значи да се жертваш.“ Ако тези две крайни жени можеха да видят кого описват в действителност с тези повърхностни забележки, сигурно щяха да се свият смутено. Те са клишета, но изумително разпространени. Някои мъже се отвращават от онези представители на своя пол, които са слаби, изнежени, женствени и „под чехъл“; имаме и неговата противоположност – мъжа, който осъжда бруталните, агресивни и безжалостни типове, които обичат войната заради славата и нямат нищо общо, освен да се събират вечер в кръчмите, за да обсъждат физическите достойнства на секретарките си. Пацифистът съдържа в себе си грубияна, героят – страхливеца; както пее Мик Джагър в Sympathy for the Devil,

Всеки полицай е престъпник
и всеки грешник – светец.

Като древноримския бог Янус, всички имаме две лица и индивидът се налага да го признае, ако трябва да има съзнателен глас по въпроса дали изразява пред останалите хора тъмната или светлата си страна.
Понякога проекцията на сянката пада върху институция или религия, а не върху индивид. Този феномен лесно се забелязва във фанатичната идеологическа омраза от всякакъв вид. Сянката и егото заедно съставляват едно цяло, а цялостността, както вече видяхме, не е просто или задължително съвършена; все пак е пълна.
Всичките ни мнения, когато носят висок емоционален заряд, са подозрителни.
Когато се окажем жертвите на емоционална реакция, несъразмерна със ситуацията, или когато реагираме така относно някакви обстоятелства, които в действителност не ни засягат, а чисто и просто са чужда грижа, трябва да заподозрем, че реагираме на нещо свое, което не сме разпознали като свое...
Видяхме как всеки тип, следователно всеки астрологически елемент, носи слабост в противоположната функция. Когато разглеждаме на тези качества като лоши, когато ги осъждаме и ги натикваме в подсъзнанието, те загнояват и стават точно толкова вредни, колкото вярваме, че са. Именно гледната ни точка към подсъзнанието създава привидната им враждебност.
Подсъзнанието има неблагоприятно или безжалостно отношение към съзнанието само когато то се държи фалшиво или претенциозно.
А едно от най-претенциозните поведения, на които са способни хората, е убеждението, че винаги някой друг е виновен.
Децата инстинктивно знаят, че сянката е автономна; множество въображаеми партньори са нейни въплъщения. На тези създания на „обикновената“ фантазия често се приписва отговорността за по-„мръсните“, по-неприемливи аспекти от поведението на детето; тъкмо приятелят в игрите чупи чиниите, рисува по стените, дърпа котката за опашката или краде татковите бутонели, но разбира се, не го прави самото дете. Когато го обвинят, че лъже, то започва да се отбранява и да се ядосва; но все пак по своему казва истината и е правилно да наричаме тази фигура „някой друг“, защото със сигурност детето не я контролира съзнателно. Този разрушителен двойник често се появява, когато детето прекалено често бива принуждавано „да бъде добро“. Възрастните реагират аналогично, когато ги обвинят в поведение, което е проява на собствената им тъмна страна, защото сянката, когато се изправиш пред нея, е болен въпрос, съразмерен на липсата на виждане у човека за нея. Ако кажеш на някого, че изразява своите най-ненавистни подсъзнателни качества, това означава, че заплашваш цялата му представа за себе си и това обикновено предизвиква краен гняв и взрив на вбесено оправдаване, силно несъразмерно с наблюдението – което може да бъде вярно и градивно поднесено. Ако бяхме честни като децата, можеше да кажем доста оправдано: „Не, не бях аз, пак беше сянката ми.“ И нещо по-важно, можехме да кажем: „Чудно ми е какво иска тя.“ Както всяко подсъзнателно съдържание, и сянката търси съзнанието и може би ще бъде по-добре да престанем да съдим този аспект на душата така сурово, да престанем да се опитваме да се борим с него у другите и да го видим обективно, за да разберем какво има да предложи. За много хора сянката е срамна тайна, която на всяка цена трябва да се пази; и имаме странната идея, че не бива да показваме един пред друг обичайната си човешка страна, която в края на краищата е наполовина животинска, поради страх от морално осъждане. В резултат се опитваме да демонстрираме един пред друг само съвършенство, а напрежението от усилията е и непоносимо бреме, и гаранция, че винаги ще се излъжем в очакванията си.
Сянката е архетип; тоест тя е вътрешно преживяване, присъщо на цялото човечество, във всяко столетие и във всяка цивилизация. Тук изкуството и вълшебните приказки предлагат мъдростта си и ни разказват за героя, придружаван от специфичен и често примитивен, грозен или леко злонамерен другар, понякога животно, което създава безкрайни проблеми поради неговата бруталност и глупост. Същевременно винаги тази фигура – чрез инстинктивната си, естествена мъдрост – спасява героя, когато той попадне в дилеми, които не може да преодолее с помощта на собствената си мъжественост или висш произход. Класически пример са Дон Кихот и Санчо Панса. В други случаи сенчестата фигура е враг, магьосник или див воин, който се опитва да унищожи героя. Но винаги по някакъв много любопитен начин замисленото от сянката зло дава възможност да героя да постигне целта си, макар и понякога по заобиколен път. Вълшебните приказки ни казват един много важен факт за сянката – зад непохватността и мрака си тя крие много качества, които, макар да не са „лоши“, са такива, каквито в зародишна форма са необходими за егото, за да стане интегрирано цяло. Сянката не може да бъде отстранена, като се опитваме да правим съзнателното поведение „по-добро“, и ако не интегрираме нейните качества, те може да ни отмъстят, като създадат свое автономно алтер его, или двойник – зловещата фигура, населяваща произведенията на По, Достоевски и Робърт Стивънсън. Човек не може да промени сянката си, още по-малко пък е способен да я разсее или да я изгони чрез критика или осъждане; наложителна е промяна в съзнателната нагласа. Колкото по-балансирано човек разрешава на някаква малоценност да се изрази в неговата личност, толкова по-балансирана ще бъде сянката му; но колкото по-напрегнато непреклонен е, толкова по-черна и по-разрушителна е тя.
* * *
Тъй като сянката е архетипно преживяване, можем да очакваме, че тя ще бъде представена в планетната йерархия, и изглежда съществува близка връзка между нея и символа на планетата Сатурн. В митологията Сатурн има особено лоша репутация, тъй като е кастрирал баща си Уран, за да завземе трона на боговете, и е гълтал децата си, за да си запази властта. В традиционната астрология Сатурн също има доста неприятна репутация, смятан е за малефикатор – приносител на беди и нещастия. Традиционната астрология вероятно не е прониквала по-надълбоко в тази мистериозна планета, отколкото средновековната алхимия, която смята Сатурн за основния материал, от който след трансмутация може да се извлече духовно злато; тук виждаме отражение на онова, което ни казват изкуството и вълшебните приказки, а именно, че в тъмната страна на човешката природа лежи семето на истинската вътрешна цялостност. Виждаме отзвук от тази тема във фигурите на Луцифер, сатаната или Мефистофел. Видимо той е врагът на Бога и властва над адските легиони. Но тайно и дори въпреки себе си е дясната ръка на Бог, изпълнява Божия план, като дава на човечеството избор, чрез който то да стигне до собствено разбиране на проблема за доброто и злото и за съставящите ги противоположности. Тъкмо Луцифер, сатаната или Мефистофел позволяват на човека да бъде свободен, тъй като той се учи чрез болката от своя избор. Както пише Гьоте във „Фауст“:

„...та кой си ти?
– Част от силата, която
желае зло, а все добро твори!“*

Позицията на Сатурн в рождената карта подсказва сфера от живота на индивида, в която той е бил някак възпрепятстван или растежът му е спрян; сфера, в която може би се чувства неадекватен, свръхчувствителен или непохватен и в която е склонен да свръхкомпенсира, опитвайки се да показва смело и понякога кораво лице. Никоя точка от диаграмата не бива да се тълкува буквално и Сатурн не е изключение; но не трябва да забравяме и че подсъзнателната страна на личността отчасти е изградена от качества, които ни принадлежат, но които не можем или не смеем да изразяваме. Така от положението на Сатурн е възможно да определим областта, където сянката ще се изразява най-лесно, където човек се държи може би най-отбранително и критично към другите и където най-лесно привлича враждебността и опозицията на обкръжението поради собствената си подсъзнателна нагласа, че е малоценен. Позицията на Сатурн подсказва къде е най-вероятно човекът да бъде посредствен, дребнав и тесногръд; ако е склонен да обвинява света за нещастията си, рождената позиция на планетата със сигурност подсказва посоката, от която най-вероятно ще дойде нещастието. Въпреки това, ако човекът е подготвен да работи със сянката и да изследва кое у него служи като примамка за това нещастие, може да открие, че – подобно на странния другар във вълшебната приказка – Сатурн става извор на сила и фар, осветяващ пътя към целта.
Сатурн има тенденция да изтъква най-лошите качества на знака, в който се намира при раждането, защото усилва страховете, асоциирани с конкретните атрибути на този знак. Това предизвиква съпътстващо чувство на неадекватност и реакцията спрямо него обикновено е една от двете крайности. Индивидът или ще се оттегли, сплашен от видимите си недостатъци, и ще се измъчва с тях, или ще се стреми да ги свръхкомпенсира, като преувеличава атрибутите на знака, в който се намира Сатурн. Понякога и двете реакции се наблюдават у един индивид, и той нерядко няма да ги съзнава. Например човек със Сатурн, поставен в Овен, може да открие, че най-големият му страх е да е втори или губещ; ще му бъде трудно да изразява естествената любов на Овена към предизвикателствата и вярата, че е способен да посреща живота и да го побеждава. Възможно е да стане пасивен, да позволява лесно да господстват над него; и в този случай ще храни тайно негодувание и гняв, който може да изплува на повърхността като язвителни подмятания към онези, които са в състояние да изразяват подтиците си по-честно. Или ще стане кавгаджия и ще прекалява със самоутвърждаването си, защото не е уверен в собствената си мъжественост.
С риска да опростим прекалено може да кажем, че Сатурн в Телец изважда страха на човека да не загуби онова, което притежава, или ужаса от материален провал или опасенията от инстинктивната природа и нейната цялост; в Близнаци той извежда на преден план страха от обвързване или от загуба на свободата да изследва света на идеите; в Рак подчертава ужаса от емоционална изолация и отхвърляне; в Лъв набляга върху страха да не бъдеш посредствен, незабелязан и необичан; в Дева подхранва боязънта от хаоса и непознатото; във Везни стимулира страха от мрака и от разрушителната сила на интензивното емоционално обвързване; в Скорпион акцентира върху опасяването от властта или контрола на другите посредством емоционална уязвимост; в Стрелец засилва страха да не бъдеш безличен и от обвързването с фиксирани действия; в Козирог преувеличава опасението от контрол чрез материалното обкръжение и чрез чуждия авторитет; във Водолей набляга върху страха да бъдеш различен и да си изключен от групата; и в Риби засилва ужаса от отделянето от по-голямо емоционално цяло и страха от емоционалната самота.
Често се случва някой интензивно да не харесва хората, родени под знака, в който се намира Сатурн в рождената му карта; също толкова често такива индивиди го привличат и омайват. Второто вероятно е по-здравословната реакция, защото може да бъде продуктивно за връзка, която подхранва растежа по положителен начин. Първото също ще стимулира израстването, но много по-болезнено. Сатурн е планета, често участваща в сравнението на диаграми между хора, намиращи се в близка връзка. Фактически може да се каже, че взаимоотношения, в които няма поне една силна връзка на Сатурн, може да бъдат приятни, но не е вероятно да засегнат по-дълбокия емоционален живот на свързаните индивиди.
Човек може да направи много полезно упражнение – да види позицията на Сатурн в рождения си хороскоп и после да проучи картите на партньори, роднини или съдружници, за да се види дали някоя от техните планети попада приблизително на осем или десет градуса от неговия Сатурн в същия знак. Значение имат и планетите, които са точно срещу Сатурн, на сто и осемдесет градуса. Значим е и ъгълът деветдесет градуса. Тези три аспекта, или ъглови връзки – наричани в астрологията съответно съвпад, опозиция и квадратура – са най-често срещаните аспекти в сравненията между хороскопи; и неизбежно ги откриваме във връзки, които по някакъв начин заставят индивида, чийто Сатурн се изследва, да проучи себе си и собствените си реакции, за да успее да разбере как действа неговата сянка. Във всяка връзка, където има тези аспекти на Сатурн между диаграмите, можем да предположим голяма доза проекция на сянката. Важното за индивида е да разпознае това, че изворът на проблема е у него – неговите отбранителни или свръхкритични реакции, вместо да обвинява партньора си за всяко възникнало разногласие. Човек трябва и да се научи да изявява значението на знака на Сатурн, даже да му е неудобно и смущаващо, вместо да бяга от това и после да се сърди, когато други го отиграват. Тук поне сянката може да се разпознае и да й се даде пространство да диша, което е прекрасно лекарство за много от нейните недотам привлекателни качества.
Двусмислиците и парадоксите на Сатурн заслужават отделно произведение, което всъщност са получили, и в действителност ще бъде грубо опростяване, ако просто разглеждаме знака, в който е разположена планетата. Трябва да се вземат предвид и мунданният дом, където е поставен, и ъгловите връзки, които образува с останалите планети в рождения хороскоп, както и самата рождена карта като цяло с неизбежната й склонност към конкретна посока на съзнателно развитие. Но ако тази планета бъде интерпретирана внимателно, може да се получи добра представа за най-големите препятствия в живота на човека; защото Сатурн наистина е основният материал, от който – чрез привличане на преживявания, благоприятни за по-голямо разбиране чрез борба – душата се стреми към постигане на по-голяма интеграция.