С практически примери и разбираеми обяснения, Ципора Добинс направлява читателя през доказаните техники, използвани за ректификация на рождена карта. Точните методи, които тя очертава, за да се открие правдивият час на раждане, са лесни за следване и включват използването на различни методи за прогресиране на планети и ъгли: вторични, минорни и третични прогресии, дирекции на слънчевата дъга, локални домови куспиди, транзити и др. Тя обсъжда и по-малко надеждни техники.

Възгледът, представен тук, предполага, че картата е огледало. Диаграмата на раждането показва основните тенденции в характера, които сме вградили в нашата природа. Прогресивната графика демонстрира разгръщането на тези склонности в действие. Аспектите (и всичко останало в диаграмата) представляват психологически принципи, но аспектите в текущите конфигурации (транзити или прогресии) показват психологическите тенденции, пренесени в осъществяващи се действия.

От позиция на двадесетгодишния си опит в ректификацията, Ципора Добинс споделя проникновени размисли относно заложения в звездния модел характер, съдбата и свободата на човека да променя своята орис: „Материалистичната наука приема, че съдбата (опитът) създава характера. Материалистичната астрология предполага, че планетите сътворяват както характера, така и съдбата. Хуманистичната астрология допуска, че нашите нагласи и действия, включително несъзнателните желания и навици, моделират съдбата ни и че сме родени, когато нашата природа и орис съответстват на състоянието на космоса. Всички подходи са единодушни, че вътрешният характер и външните обстоятелства съвпадат, така че да можем да разберем едното по-ясно в светлината на другото. Но те се различават по това къде поставят властта: в шанса и материята (науката), в планетите (материалистичната астрология) или в ума (хуманистичната астрология).“

Ципора Потънджър Добинс получава званието си доктор по клинична психология и е сертифицирана като професионален астролог (1960 г.) от Американската федерация на астролозите (и от Международното общество за астрологически изследвания, след като разработват сертификационна програма). Тя изнася лекции и провежда семинари по психология и астрология по целия свят: Канада, Мексико, Съединените щати, Австралия и Нова Зеландия.
Ципора е наградена с многобройни признания от своите колеги астролози, включително нееднократно с наградата за „Най-добър лектор“ (Дева) от Федерацията на американските астролози, два пъти с приза Регулус от ISAR (за научни изследвания, иновации и за преподаване), с престижния Южен кръст от Федерацията на австралийските астролози, с наградата за изключителен принос към изкуството и науката астрология от сдружението „Обединени професионални астролози“, с приза „Служба за астрологията“ от „Работилници Водолей“ и наградата за цялостен принос от Международното общество за астрологически изследвания.
Плодовит писател, Ципора е автор на редица книги, включително „Ефемериди за астероидите“ (1977), „Регистърът със случаи на астролога“ (1973) съвместно с Нанси Руф, „Книга за Сатурн“ (1996), „Стойностите на разстоянието“ (1972), „Еволюцията през зодиака“ (1972), „Разширяване на астрологическата вселена“ (1983), „Откриване на личността в хороскопа“ (1973), „Изцеляване на отношенията майка/дъщеря“ заедно с Марита Потинджър (2002), „Книга за възлите“ (1973), „Планети в движение“ с Марита Потинджър (1994), „Прогресии, дирекции, ректификация“ (1975), „Седем пътя към разбирането“ заедно с Уилям Роубел(1985), „Разкриване на вашето бъдеще“ с Марита Потинджър (1998) и „Зодиакът като ключ към историята“ (1977). Книгата й с поезия („Божият свят“) е публикувана през 1957 г. и тя работи върху стихотворения за деца (непубликувани), преди да си отиде през лятото на 2003 г.
Ципора сътрудничи на много астрологически (и някои психологически) списания, чиито болшинство статии тя списва в продължение на 25 години.
Има четири деца, три от които работят в сферата на астрологията (и в четвъртия дом на изцелението). Много от учениците й смятат Ципора за своя духовна майка и биха искали да бъдат в семейството й през следващия си живот. (Тя има Луна в първи дом, силни Церера и Марс в четвърти, затова е много грижовна и е възприемана като майчина фигура). Липсата й се усеща дълбоко.

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:
Огромната потенциална ценност на астрологията е, че космическите модели в момента на раждането изобразяват цялата структура на характера – същевременно съзнателните и подсъзнателните динамики и тенденции. Подобно познание може да бъде разбулено чрез интензивен самоанализ или работа с психотерапевт, но хороскопът като диагностичен инструмент върши работата по-бързо – при условие, че човек подхожда с компетентно познаване на психологическите принципи на астрологията.
Да обобщим накратко: хороскопът (часовата снимка) е просто карта на небето в даден момент в пространство-времето на дадено място на Земята. Той е като замръзнало напречно сечение на космическия процес, подобно на кадър, изваден от филм за по-подробен анализ отблизо. Всичко, което е с положено начало, има хороскоп: идеи, живи създания, събития, материални обекти, социални договори и организации и т.н. Картата на небето, показваща видимия ред на космоса, може да се използва като ключ към порядъка на всичко, което възниква на това място по същото време. Ако предполагаме, че светът е подреден и смислен, само нещо в хармония с природата на космоса може да възникне от него или да бъде въплътено в него.
Веднъж след като въплъщаването се е състояло, променящото се небе в периода след раждането предлага разписание или календар, който бележи етапите на естественото развитие на обекта. Характерът, изобразен в оригиналната карта, се развива, за да стане съдбата на въплътеното. Във всеки един момент животът винаги е продукт на нещата, които са ставали преди, така че е ограничен както от собствената си преди развита природа, така и от състоянието на космоса, външната матрица, в която е вграден. Но животът на човешко равнище е достигнал сложност, която позволява избор. Колкото по-голяма е степента на самосъзнание и самоусъвършенстване, с толкова по-отворени сценарии става животът. Хороскопът показва преплитането на дванадесетте принципа на битието, но всяка от основните страни на живота може да се прояви по различни начини, в зависимост от нашия избор. Както е илюстрирано по-горе, използвайки примера за Юпитер (деветия принцип), може да се стремим към цялостно разбиране чрез медитация, молитва, православно религиозно служене, книги, университети, културни традиции, пътувания, изследвания, близки хора и т.н.
Материалистичната наука приема, че съдбата (опитът) създава характера. Материалистичната астрология предполага, че планетите сътворяват както характера, така и съдбата. Хуманистичната астрология допуска, че нашите нагласи и действия, включително несъзнателните желания и навици, моделират съдбата ни и че сме родени, когато нашата природа и съдба съответстват на състоянието на космоса; тя също предполага, че планетите дават полезен план на космическия ред, но не го създават. Всички подходи са единодушни, че вътрешният характер и външните обстоятелства съвпадат, така че да можем да разберем едното по-ясно в светлината на другото. Но те се различават по това къде поставят властта: в шанса и материята (науката), в планетите (материалистичната астрология) или в ума (хуманистичната астрология).

Концепцията за ректификацията
Разбира се, и двата клона на астрологията са единодушни относно стойността на космическата схема като средство за разбиране на живота, независимо къде влагат властта. Понеже акуратният хороскоп изисква точни данни – както пространствени, така и времеви – необходимо е да се определи точното местоположение (географска ширина и дължина), датата (ден-месец-година) и минутата от деня на събитието. Повечето хора в съвременния свят знаят своето място и дата на раждане, но значителен брой имат само приблизителна представа за минутите, а някои не са наясно с времето в рамките на двадесет и четири часа. В такива случаи, когато времето на раждане е неизвестно или несигурно, възможно е да обърнем нормалното използване на звездните модели след раждането. Вместо да тълкуваме характеристиките на рождената карта, за да изведем съдбата, която ще последва, можем да получим натала от съдбата. Естествено, необходимо е да има житейски събития, с които да работим.
Ректификацията (определяне точното време на раждане) е почти невъзможна за много млади хора или за човек, който е водил силно защитен живот с малко драматични или необичайни събития. Но ако е имало смъртни случаи или други раздели от близките, болести, злополуки или операции, значими промени в моделите на живот, обикновено е възможно да се определи изначалната карта, която би могла да вмести така разгръщащата се съдба. Понякога дори възниква случай, когато датата на раждане е под въпрос или самата година на раждане е спорна. Възможно е да се реши задачата с едно неизвестно, докато останалите данни са били записани. Случаите, при които паметта на родителя и удостоверението за раждане се разминават относно деня или годината, може да бъдат ректифицирани с помощта на същите техники, които се прилагат при несигурно време. Ако в необходимите данни липсва повече от един фактор, вариациите стават объркващи и задачата е почти невъзможна…
Преди човек да опита да направи ректификация, от съществено значение е задълбоченото познаване на основните принципи, т.е. астрологическите фактори, съответстващите им психологически значения и възможните събития, които могат да произтекат от тези психологически тенденции и подтици. Нормално съществуват редица възможности за всяка конфигурация, в зависимост от това как човек борави с потенциала. Проучване на минали действия винаги помага за определяне на степента, в която човекът успешно е интегрирал конфликтите (които имаме всички ние) и е развил по-нататък потенциалните таланти. Всичко, което една книга по ректификация може да се надява да постигне, е да обсъди и демонстрира техниките. Без значение колко познания и опит сме натрупали в практикуването на астрология, едно поправено време на раждане все още е спекулативно. Следователно изглежда най-добре да демонстрираме принципите с широко известен човек, който е преминал през драматични събития в живота си и има регистриран час на раждане. Тримата братя Кенеди – Джон, Робърт и Едуард, и Ричард Никсън отговарят на тези критерии, но съм избрала Едуард Кенеди за основен пример, защото в биографичния му материал може да се проследят голям брой раздели и повратни моменти. Двама от братята на Никсън умират, докато той е още млад, но не успях да намеря точни дати на събитията. Относно Едуард Кенеди имаме смъртта на трима братя, на една сестра, на баща и на приятелка, която се удавя, когато колата на Едуард пада от мост – прочутия инцидент в Чапакуидик.
Първо, необходимо е да се научат техниките, използвани при различните видове прогресии и дирекции. Ще бъдат обсъдени три типа прогресии: вторични, третични и минорни. Последните две са свързани с лунното движение. Общият термин „прогресия“ се отнася до система, използваща позиции на планетите, които са действителни на небето по някое време през живота на човека. „Дирекциите“, от друга страна, се отнасят до всяко от различните измествания на диаграмата, в която всички фактори се движат с постоянен темп. Цялата карта се завърта с избраната скорост. Единствената форма на дирекция, която ще бъде илюстрирана тук, е на слънчевата дъга, която обръща цялата графика със същото разстояние, което е изминало Слънцето при вторичните прогресии. Забележете, че новите позиции, получени чрез „директирането“ на картата, никога не са се появили в тази специфична комбинация в небето, поне не и през времето на живота на субекта.
Най-често използваната система на прогресиите има различни названия: вторични прогресии, основни прогресии, херметични прогресии или системата от прогресии ден за година. Както вече беше посочено, използват се позициите на планетите, както те са поставени в небесата толкова дни след раждането на субекта, на колкото години е той…
Другите две форми на прогресии, които ще бъдат описани в тази книга, произтичат отчасти от лунните движения. Третичните прогресии, с алтернативно наименование система „ден за месец“, приравняват небесните движения от един ден (докато Слънцето привидно обикаля над Земята) с житейските модели, изживени за времето, докато Луната прави една обиколка около Земята. Минорните прогресии, разработени от C. C. Заин от „Църквата на светлината“ в Лос Анджелис, приравняват небесните движения от един лунен месец с житейските модели за една година. За периода, през който транзитната Луна се движи през зодиака, за да се върне на рожденото си място в хороскопа, се казва, че символично съответства на една година от живота. И отново, за тези съответствия няма истинска логическа обосновка, но те работят. Основните събития в живота ще бъдат символизирани във всички системи чрез различни, но също толкова уместни аспекти. Макар и двете последно споменати системи да използват Луната, те са доста различни. Третичните прогресии приравняват движенията за един ден с лунен месец от около двадесет и осем дни. Минорните отъждествяват лунния месец от около двадесет и осем дни на една година. Музиката, с нейните октави, обертонове, хармоники и резонанс може някой ден да ни помогне да разберем съответствията, които откриваме между тези космически цикли…