НОВИ ПРОЗРЕНИЯ В АСТРОЛОГИЯТА
Митологична образност, синтез и съвместимост в астрологията

Книгата е преработено издание на една от най-награждаваните астрологически творби от последните години. В нея двама от най-изтъкнатите астролози и психолози представят някои от най-проницателните си наблюдения. Те обсъждат голямо разнообразие от интересни теми по особено иновативен и динамичен начин, включително:
• Динамиките на синастрията
• Изследване на взаимоотношенията
• Осъзнаване, подсъзнание и сянката в картата
• Юпитер и Сатурн: цикли и символизъм
• Методи за синтез на хороскопи
• Ключови въпроси в съвременната астрология
• Митът за индивидуалното пътуване

Книгата съдържа някои от най-оригиналните и важни астрологически идеи, публикувани през последните двадесет и пет години. Преведена е на 10 езика.
Лиз Грийн и Стивън Аройо са двама от най-уважаваните и най-четените автори на сериозната астрология днес. Общите им разработки са отпечатани в тиражи, надхвърлящи милион екземпляра. Всеки от тях е водил дълга преподавателска практика и е натрупал опит в консултирането и терапевтичното използване на астрологията. И двамата автори притежават специалната способност да изразяват с голяма яснота онези редки прозрения, които идват само с дългогодишен опит и внимателно наблюдение на хората.

„Никога не преставам да се удивлявам на дълбочината и значимостта, които Грийн и Аройо дават на избраната от тях тема. Книгите им са едни от малкото, които препрочитам отново и отново и винаги откривам нова гледна точка или прозрение.“
Астрограм

„Грийн и Аройо винаги са блестящи, когато става въпрос за обясняване на трудни понятия по начин, който дори начинаещите могат да разберат – това е запазената марка на техния стил.“
Западна астрология

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:

3. Митът за индивидуалното пътуване
Лиз Грийн

Погледнах думата „мит“ в речника и той ми каза, че митът е неверен разказ. Тогава потърсих гръцкия корен на думата, която е mythos, и се оказва, че коренът има две значения. Едното е просто „разказ“ – не неверен, забележете – просто разказ. Другото значение е „схема“ или „план“ и точно около това второ значение искам да изградя нашия разговор. Трябва да разглеждаме мита като план или схема, точно както възприемаме астрологическата карта. По някакъв начин митичните образи и митичните истории обрисуват динамичен план на развитие. Те са карта на нещо. Представляват скелета, в образна форма, на основни компоненти от поведението и опита. Доколкото са дадени по рождение, те са и нашата съдба – на тази точка се спрях вчера.
Бих искала да поговоря за работата с рождения хороскоп, като я разширя с мита. Сериозно съм убедена, че ако сте астролози, не можете да изолирате астрологическия символизъм от по-широките сфери на мита и вълшебната приказка. Астрологията не е чист, изолиран предмет. За да се опитаме да разберем даден астрологически символ, може да навлезем в него по митичен път, както и да го интерпретираме аналитично. Бих предпочела да подходя към него чрез разширяване, което означава да внеса в астрологическия сигнификатор още някои подходящи образи. Това позволява да изплува известно чувство за общ смисъл, не по интелектуален начин, а така, сякаш нещо казва: „Аха!“ и се получава усещане за разбиране и живост.
Ще започна с два много известни мита. Иска ми се най-напред да спомена, че има няколко автори, писали по темата за мита, които ще е много ценно да прочетете. Един от тях е Джоузеф Кембъл, който разбирам, че напоследък е станал суперзвезда тук, понеже знанията му за мита изведнъж станаха много популярни. Друг човек, до когото си струва да се допитате по темата, е Ро-бърт Грейвз, макар и четивото му да не е толкова вълнуващо като на Кембъл. Разбира се, всички би трябвало да се опитате да гледате „Сблъсъкът на титаните“. И има две томчета от човек на име Робърт Джонсън. Нарекъл е едното „Той“, а другото, предсказуемо – „Тя“. Искам да започна с темите на тези две книги – с мита за Парсифал и мита за Психея. Ще ги засегна много накратко, а после ще навляза в някои от митичните истории и фигури, които, мисля, се формират около всеки зодиакален знак. Ще се движа по зодиака и ще говоря за различни митове, а после ще внеса малко материал от случаи на различни хора, с които съм работила, като илюстрация как тези митични теми се появяват едновременно в техните хороскопи и в сънищата им.
Парсифал и Психея ми изглеждат двете фигури, обобщаващи един много първичен модел на развитие на мъжкото и женското. Можете да го приемете или като обозначаващо мъжете и жените, или като развитието на мъжкото и женското и у мъжете, и у жените. Техните пътеки са много различни.
В известен смисъл може да потърсите Слънцето в хороскопа и да го свържете с митичния герой или героиня. Психея до известна степен е Слънцето в хороскопа на жена, а Парсифал донякъде е Слънцето при мъж. Психея е жена със свръхестествена красота. Докато расте, всички естествено забелязват красотата й и започват да я обожават като най-съвършеното същество, родило се на света, по-красиво и от самата богиня Афродита. Разбира се, Афродита много се дразни и ревнува, защото една смъртна бива смятана за равна на олимпийско божество. И така, богинята решава да си отмъсти на смъртната си съперничка и нарежда нещата по такъв начин, че Психея да бъде предложена за булка на едно чудовище. Богинята убеждава сина си Ерос да се погрижи за подробностите, като например да намери подходящия звяр. Психея е прикована към една скала. Ще срещнем отново този образ в мита за Персей – за жената, прикована към скала и предложена на чудовище. Всъщност този мотив се среща извънредно често в митовете и вълшебните приказки. Може би е начин да се каже, че пътят на жената нерядко започва, като я връзват, оковават и принасят в жертва на нещо, което не е неин избор, нито е нейна грешка.
Психея е прикована към скалата си и всички чакат ужасното чудовище да дойде от дълбините и да я вземе. Но богът Ерос случайно се убожда с една от собствените си стрели, докато гласи нещата, така че, когато вижда Психея, веднага се влюбва. Не казва на майка си, а отнася Психея във вълшебния си дворец като своя невеста.
Известно време те са невероятно щастливи. Но Ерос е поставил едно условие на съпругата си – не й е позволено да вижда лицето му или да знае кой е всъщност. Тя все още мисли, че това е чудовището, което я е отнесло, макар че двамата се отдават на чувствени наслади и той се отнася към нея с голяма почит и любов. Изискването му за слепота и подчинение действа известно време. Но Психея има две сестри, които ще разпознаете като аналогична порода на грозните сестри в „Пепеляшка“. Те се появяват и в „Красавицата и звярът“. Това са ревнивите сестри, сенчестите сестри. Чули са, че Психея не е била унищожена от ужасно чудовище, а живее във вълшебен дворец в голямо блаженство. Те са много огорчени и ужасно завиждат. Идват при нея и започват да я настройват, казвайки: „Защо съпругът ти никога не ти позволява да видиш лицето му? У него трябва да има нещо действително ужасно. Защо не пренебрегнеш заповедта му и не хвърлиш един поглед? Ще откриеш, че наистина е ужасен звяр със змийска опашка, люспи и т.н.“ Сестрите дават на Психея нож и маслена лампа и й казват да се промъкне до съпруга си, докато спи, да освети лицето му и после да го убие.
Понеже е в мрака и много уязвима и несъзнаваща, Психея им вярва. Така тя става през нощта, запалва лампата и се приближава към спящото тяло на непознатия за нея съпруг, и го разглежда. За свой ужас, удивление и учудване вижда, че той изобщо не е звяр, а е божествено красив. Объркана, Психея се убожда на една стрела от колчана на Ерос и веднага се влюбва в него. Но капва капка горещо масло на рамото му. Болката от изгарянето го събужда и двамата се изправят един срещу друг – тя с нейното учудване, че е открила истинската природа на своя съпруг, той в ужас от осъзнаването, че тайната му е разкрита. Ето защо Ерос я изоставя – той не може да понася да го гледат.
Това е само началото на историята. Няма да го наруша, като ви дам аналитични интерпретации. Мисля, че то говори само за себе си. Ерос се връща при майка си. Започва да се цупи и се крие в двореца на Афродита, защото е наранен и обиден. През това време Психея решава, че понеже го обича, ще тръгне да го търси. Така започва нейният път.
За разлика от повечето герои в митовете Психея не е от мускулестата, смела порода на Херакъл, Персей или Тезей. Тя е жена, и то отчаяна. Първо мисли да се самоунищожи, като се хвърли в реката. Избухва в плач, мята се и ридае. Но се придържа към решението да намери съпруга си въпреки сцените. Афродита, свекървата, все още мрази своята тленна съперница и започва да й създава препятствия. Така Психея трябва да претърпи поредица от мъки, както всяка героична фигура – мъж или жена. На всяка стъпка от пътя богинята се опитва да й попречи. Но има нещо много двойствено в постъпките на Афродита. Докато тя поставя неизпълними задачи, собствените й творения – мравки, речни тръстики, природни създания – предлагат решението. Сякаш част от нея иска да унищожи Психея, а друга част иска Психея да успее. Тя би могла съвсем лесно да я убие, но не го прави. А Психея, въпреки че много добре знае кой я преследва, все пак се моли на Афродита за напътствия...

ПРОСТОТАТА – ОСНОВНО НАПРАВЛЕНИЕ ЗА АСТРОЛОГИЧЕСКАТА РАБОТА

Стивън Аройо

Ръководно естетическо правило за астрологията, нещо необходимо, тъй като тя е изкуство, както и наука, би трябвало да бъде простотата. Не мога да навлизам във всички философски основания зад значението на принципа на простотата в този разговор, но само за да подчертая, че този принцип е фундаментален като основа за една наука, както и за едно изкуство, накратко ще цитирам Л. Л. Уайт от прекрасната му книга „Акцент върху формата“:
„Задачата на науката е не просто да идентифицира променящия се структурен модел във всичко, но да го види като прост. Науката започва с предположението, което винаги присъства, макар че може да е подсъзнателно, да е забравено или понякога дори отричано: В природата има семпличък ред; простият начин за представяне на опита е възможен; задачата на науката е да го открие.“
Същата идея е заявена и в известната фраза, наричана „бръсначът на Окам“, формулирана през четиринадесети век от Уилям Окам:
„Не бива да се постулира множество, ако няма нужда от това.“
С други думи, защо мечтаем ненужно за големи количества теории и данни, ако не са ни потребни? Тази фраза казва: дръжте нещата възможно най-прости; най-простото е най-добро, ако ще свърши работа. Би трябвало да търсим онази процедура, теория, метод или техника, които изискват най-малко допълнителни предположения, модификации и сложни детайли, необходими за работата…

СПЕЦИФИЧНИ МЕТОДИ ЗА СИНТЕЗ НА ХОРОСКОПИ
Можем да си служим с много на брой техники за синтез. Ще спомена накратко няколко от тях. За човек като мен, който вижда всичко като енергии, може би най-полезната идея е дефиницията на доктор Уилям Дейвидсън за Слънцето, Луната и асцендента, разглеждани като енергии. Тези идеи се намират в отличната му книга „Лекции по медицинска астрология“. Той казва, че Слънцето е нашият волтаж, основната ни мощ и настройка към жизнената сила. Според него Луната е нашият ампераж, нормата на потока на енергията и силата на течението. Точно както Луната отразява слънчевата светлина към Земята, така Луната в хороскопа ви отразява (и повлиява) нормата на потока и силата на течението на слънчевия ви волтаж в тялото и в живота ви. Накрая той казва, че асцендентът е проводимостта, или съпротивата – доколко лесно и по какъв начин жизнената сила протича през човека и влиза в света. Дори само тези корелации позволяват да се започне синтезиране на първичните енергии на хороскопа.

АСЦЕНДЕНТЪТ И СВЪРЗАНИТЕ ФАКТОРИ
Според много древна традиция изгряващите огнени знаци притежават най-голяма енергичност и следователно най-ефективно отхвърлят болестта. Проводимостта им за енергийния поток е огромна, фантастична; съпротивлението на тези знаци е най-ниско. При Лъва, неподвижен огнен знак, има известно съпротивление, но неособено много. Той просто излъчва енергия навън. (Тази идея за проводимостта случайно е много важна в практикуването на различни енергийно ориентирани лекуващи изкуства.)
Ще споменем някои неща за асцендента, но и аз, и много други хора доста сме се чудили защо има толкова малко добър публикуван материал за асцендента, когато всички астролози отдавна твърдят, че той е много важен. Това години наред ми объркваше ума, но сега заключих, че е защото никой не може да го опише. Асцендентът е толкова фино нещо, толкова съществен и така динамичен, че е много трудно да се обрисува, може би само с много традиционни термини. Всъщност тази липса на достъпен указателен материал ме мотивира да започна поредния си изследователски проект, който ще бъде довършен след години. Започнах да компилирам бележки за различните асценденти, всеки от които има дванадесет варианта в съответствие с мястото на управляващата планета – изгряваща Дева с Меркурий в Овен, изгряваща Дева с Меркурий в Телец, изгряваща Дева с Меркурий в Близнаци и така нататък. Мисля, че изследването ще се получи много хубаво, то вероятно ще бъде завършено по времето на следващия съвпад Юпитер-Сатурн! Което би трябвало да ми даде достатъчно време.
За да се върнем към конкретните асценденти, разглеждани като енергии, въздушните знаци имат много висока проводимост; съпротивлението им също е ниско с изключение може би на Водолея в някои случаи – консервативният им ум понякога спира енергийния поток. При изгряващи водни знаци проводимостта не е особено голяма, а съпротивлението има тенденция да бъде силно, особено при изгряващ Скорпион, където често намирате известен застой. Изгряващите земни знаци показват най-малка проводимост и най-силно съпротивление спрямо енергийния поток; всички те са корав материал. Изгряващата Дева има най-голяма проводимост от всички земни знаци, защото тези хора са меркурианци и нервната им система провежда енергията доста добре. Човекът може има огромна енергичност, показана от знаците на Слънцето и Луната; но особено изгряващият Телец, а понякога и изгряващият Козирог, е възможно да потискат енергията или да се съпротивляват на протичането й по значим и нерядко проблематичен начин. Това е пример как се започва синтез на хороскопа; трябва да видите как текат енергиите през цялата личност и следователно през целия хороскоп. Той отразява уникалния танц на космичната енергия, която представлява индивидуалният човек. Но при всяко усилие за синтез трябва да се подчертае асцендентът и да се види как той помага на човека или го потиска при изразяването на другите енергии, показани в картата.
Когато анализирате асцендента, трябва да гледате не само знака и домовата позиция на планетата, която го управлява (вече десетилетия наред наричана „управителят на хороскопа“ или „управляващата планета“ на диаграмата), но и аспектите към самия асцендент. Ъгловите връзки с асцендента рядко се споменават в учебниците по астрология, макар че няколко книги им отдават признание от рода на: „Да, аспектите към асцендента са много важни.“ Но подобни коментари ме карат да подозирам, че авторът всъщност не знае за какво говори. Лично аз мисля, че това е пореден пример за фактор, който е толкова динамичен, така абсолютно съществен за природата на човека, че на хората им е трудно да го видят или да го опишат. Тук имаме още един случай, когато не сме способни да оценим съвсем очевиден основен фактор. Друга причина аспектите към асцендента да не са по-акцентирани е, че не е възможно да бъдат надеждно определени в други хороскопи, освен в базираните на точния рожден час. Следователно системното им изучаване е по-трудно. Освен това допреди няколко десетилетия огромното мнозинство от хората са се раждали в домашни условия и часът на раждането често изобщо не е бил записван или само приблизително след време. Затова цели поколения астролози е трябвало да подчертават в заниманията си само факторите, на които са можели да разчитат.
И така, когато разглеждате аспектите към асцендента, трябва най-напред да видите доколко точен е часът на раждане; какъв е източникът на рождения час и доколко надеждно действа предполагаемият асцендент. Как реагира асцендентът на транзитите и прогресиите? Тъй като много пъти рожденият час е записан с пет или десет минути отклонение от времето на действителното раждане, моят подход е да давам на асцендента широк орбис, когато преценявам аспектите му. По-големият орбис „обира“ малки грешки в рожденото време, но и признава факта, че асцендентът е голяма динамична точка в диаграмата, с широка аура, така да се каже. Той е най-динамичната точка в радикса, която не е планета, и всяка планета, аспектираща асцендента, оказва голямо влияние върху цялостния живот на личността, оцветява нагласата на човека към всичко и цялостния му начин да се изразява в света.
Планетата в аспект с асцендента под ъгъл, кратен на тридесет градуса, неизбежно тонира и прибавя своето качество към цялостното ви съзнание. Тя е нещо, което имате у себе си автоматично, готово да се изрази; не е нещо, което се налага да усвоявате, макар че може след време да трябва да се научите как да го осъзнавате и съзнателно да го признавате като основна част от вас. Тази функция на планетата и измерението на опита са на ваше разположение от ранна възраст; те представляват интимна, съществена част от вас. Ако мога да се осмеля да изкажа спорно твърдение, планетата, плътно аспектираща асцендента, просто може да бъде по-мощна у много хора от всичко, което е изгряващият знак. Това няма винаги да е вярно, но ако му хвърлите един поглед, може да го потвърдите в доста случаи. Следователно бих могъл да кажа, че съчетаването на знака на асцендента, неговата планета управител и всяка планета, която го аспектира, е огромна стъпка към синтеза на хороскопа и огромно предизвикателство за астролога. Подобно сливане на тези фактори може да отвори много врати към разбирането на основната природа на личността и какво се опитва да изрази или да бъде – без значение съзнателно или несъзнателно.