Книгата е практически наръчник, който показва методиката, разработена от Рейнолд Ебертин, за астрологическа прогностика – а именно, как да определим точния момент за „задействане“ на определен космически модел, откриваем в наталната карта. Космобиологията използва следните три метода, чието използване е изобразено с примери в тази разработка:  

1. Прогресивните аспекти, които се изчисляват чрез използване на формулата „един ден = 1 година от живота“.

2. Използването на слънчевата дъга. Звездните тела напредват с дъгата на Слънцето по формулата: 1 градус от дъгата на Слънцето = 1 година от живота.

3. Транзитите. Откриват се чрез съпоставяне на текущата позиция на звездните тела, откриваема в ефемеридите за настоящата година, спрямо поставянията им в рождената карта.
С помощта на тези основни методи почти всяка непредвидена случка, изживяна от човек, може да бъде предсказана, както демонстрира авторът в приложените 36 практически разработени примера.

Рейнолд Ебертин е астролог, изследовател, който доразвива и прилага нашироко в практиката си срединните точки и 90-градусовата скала на четвъртата хармоника, залегнали в основата на науката космобиология. Ебертин неуморно поощрява медицинското приложение на астрологията – като средство за диагностика, превенция и удачен избор на време за насрочване на операции.
Поради многогодишните му изследвания върху връзката между анатомичните съответствия и зодиакалните градуси, и заради обоснованото използване на полупунктовете, Ебертин е смятан за основателя на съвременната космобиология.
На българския читател вече са известни неговите класически разработки „Комбинацията на звездните влияния“, „Неподвижните звезди“, „Транзитите: кои са подходящите за вас дни“, „Астрологическо лечение“.

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:
Тази лекция е препоръчително четиво за хората, които изучават проблема за връзката на човека със звездните тела. В следващите редове ще поразмислим още малко над нашия пример за птицата на покрива:
С течение на времето и поради атмосферните влияния керемидата се е разхлабила и лек удар може да я избута да падне, при което тя се разбива на малки парченца, повреждайки цветна леха, или дори да падне върху нечия глава и при определени обстоятелства да убие човек. Винаги е въпрос на връзка между отделните резултати и различните възможни причини.
По същия начин трябва да обсъдим проблема за ефекта на „задействащия механизъм“ на звездните влияния върху човешкия живот. Космическата рождена карта на един индивид е основният фактор, но в допълнение към нея са налице наследени тенденции, както и обуславящите влияния на  майката и точността до няколко минути – така че ще са очевидни големи различия в характера и развитието, дължащи се на влиянието на фактори, различни от космическите. Ето защо можем да предположим, че космическите фактори няма как да се разглеждат изолирано, а трябва да се оценяват като един от многото, ако е необходимо да се изкажат уместни твърдения или да се изведат заключения за бъдещето. Диагноза, основана само на рождената карта, с малко късмет може да е вярна, но няма гаранция за това.
Ако разглеждаме космическата рождена карта – или космограмата – като космически модел на склонностите на един индивид, тогава не можем да кажем, че моделът трябва да има конкретен ефект, а по-скоро, че при определени обстоятелства е възможно да бъде задействан.
Ние вярваме, че тенденциите, създадени от установения модел на космограмата, може да бъдат засегнати в определени моменти от живота чрез транзитите, а именно преходите на небесно тяло над определени точки от космограмата, или чрез прогресия, която е движението на планетите в рождена карта в съответствие с дадена формула. Тук също човек трябва да обърне особено внимание на различните възможности, създавани от нееднаквите обстоятелства. Следователно човек може да говори за възможни развития или тенденции, но никога да не предсказва точно събития, защото познава единствено космическите фактори, но не и другите условия, преобладаващи в даден момент. Така предопределението или предвидимата съдба може да бъдат отхвърлени. Което, разбира се, не изключва възможността да се прогнозират събития, като например чрез ясновидство, но при тези обстоятелства човек следва да вземе предвид състоянието и нагласата на медиума в този специфичен момент. Ето защо трябва да се прави разлика между чисто символичното тълкуване или интуитивната визия и разпознаването на общ модел на развитие.
В древността и през средновековието астрологът се е задълбочавал в хороскопа и е медитирал върху него; днешните космобиолози, от друга страна, с помощта на съвременната наука се опитват да наблюдават модел и да провеждат изследванията си от солидна основа, създадена от всички уместни факти. Както в по-ранни времена, така и днес, много астролози разглеждат астрологическата карта изолирано, и това се потвърждава от примерите, които откриваме в астрологическата литература. Космобиологията, обаче, свързва изследванията си с тези на другите науки, като може, например, да търси потвърждение на фактите с графологичен, психологически тест или в истории на медицински случаи. Тя още съотнася разглеждания казус с другите случаи, събрани в архива, като по този начин го сравнява с наличното там емпирично познание.
Космобиологията не вярва в звездите, но търси космически модел и после го потвърждава с помощта на други дисциплини. Тя се стреми към развитието на астрологията като наука – по същия начин, по който химиците създадоха от алхимията наука.

Солидна основа
Научната работа и най-вече научното сътрудничество е възможно само когато е договорена обща и единна основа. Изопачението в света на астрологията е причинено от използването на разнообразни и многопластови методи за тълкувание. Ако човек разгледа внимателно процесите, създали най-голям брой „хитове“, или правилни прогнози, те в никакъв случай не са толкова много или така различни, като системите, които ги използват. Именно поради тази причина авторът в продължение на десетилетия проповядва, че в съвместната работа трябва да се концентрираме само върху най-важните общи методи, както и че в името на единството следва да изоставим по-малко научните, макар и обичайни системи.
Следващите точки формират за астролозите и космобиолозите универсално приемлива основа:
1. Позициите на звездните тела в зодиака (използвани като измервателен кръг).
2. Зенитът или средата на небето (МС) и Асцендентът (ASC).
3. Ъгловата връзка между небесните тела (аспекти и срединни точки).
За целите на прогностиката, а именно за определяне на точния момент, когато космически модел е „задействан“, следващите техники са се доказали като надеждни:

1. Прогресивните аспекти, които се изчисляват чрез използване на формулата „един ден = 1 година от живота“. (Например, за 30-ата година от живота човек изследва аспектите между звездните тела на 30-ия ден след раждането с тези в самата рождена карта. Прогресивното Слънце (изписвано като пр. (pr.) Слънце) тридесет дена след раждането достига позиция, която съответства на заеманата от Венера в рождената карта (отбелязва се като рад. Венера, рад. означава радикална – от корена, следователно се отнася до небесното тяло в радикса). Съвпадът на радикална и прогресивна планета може да показва любовна афера, която ще открием, че се развива през тридесетата година от живота на индивида.

2. Използването на слънчевата дъга. Звездните тела напредват с дъгата на Слънцето по формулата: 1 градус от дъгата на Слънцето = 1 година от живота. Венера, ако е изместена по този начин, достига радикалния Марс приблизително през 15-тата година от живота, и тя е отместена в съответствие с формулата с около 15 градуса. (Тези прогресии на Слънцето многократно са се доказали и представляват много по-лесен метод от така наречените „примарни прогресии“.) Използването на слънчевата дъга по този начин е известно като „формулата на Найбод“.

3. Транзитите. Откриват се чрез съпоставяне на текущата позиция на звездните тела, откриваема в ефемеридите за настоящата година, спрямо поставянията им в рождената карта.
С помощта на тези основни методи почти всяка непредвидена случка, изживяна от човек, може да бъде предсказана, и става излишно да се прибягва до такива неща като „чувствителни точки“, хипотетични планети и всякакви други астрономически недоказани данни. Ако един астролог установи, че не може да постигне желаните от него резултати без помощта на тези непотвърдени системи, тогава той трябва да приеме объркването, което неизбежно ще последва. И още, човек може да смята едно изследване за научно само ако са взети предвид всички фактори, както и не бива просто да изоставя определени елементи, понеже не се вписват в схемата.
Установено е, че при провеждане на концентрирано изследване на карта и подбор на най-важните фактори в нея от изключителна полезност е използването на 90°-вата скала. Подробности, отнасящи се до 90°-вия кръг, може да намерите в другите книги на автора.