Сатурн символизира един психичен процес така, както качеството или типа преживяване. Той не е представителен единствено за страданието, ограниченията и дисциплината, Сатурн е и олицетворение на едно вътрешно развитие, чрез което индивидът може да използва преживяните страдания, ограничения и дисциплиниране като средство за постигане на по-голяма осъзнатост и удоволетворение.

Тази книга на Лиз Грийн бележи голяма стъпка в разбулването на светлината на причинността, така дълго помрачавана от онези, които интерпретираха Сатурн като „зловредна” планета, и опровергавайки го, представлява едно забележително богато изследване на подсъзнателния ум, което изяснява тази тайнствена, неуловима същност, наричана от психологията его.

Обичайно е да разпознаваме мрачното лице на Сатурн в митовете и легендите. Тук Доктор Грийн набелязва характерните му проявления в знаците, домовете, аспектите и при синастрия посредством брилянтен анализ, който разкрива неговото друго лице – на Инициатора, който – срещу цената на нашата честност – ни предлага по-голяма осъзнатост, себеразбиране и – евентуално – свобода.

Лиз Грийн е един от най-забележителните астролози на нашето време. Като компетентен изследовател на Юнг, в разработките си тя успешно съчетава психологическите трактовки на Юнг с астрологията. Тя е световно известен автор със значителен брой издадени книги по класическа астрология, задълбочени разработки на индивидуални психологически профили и видеокасети за обучение по астрология. Лиз Грийн е Директор на Центъра по психологическа астрология, ръководи Факултета по астрологически изследвания в Лондон и изнася семинари по целия свят.

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:
На всеки от нас поне веднъж в живота ни се е случила поредица от спънки, разочарования и страхове. Този тип преживявания обикновено стават във време на силно влияние на Сатурн, но почти никой няма да успее да отговори на въпроса какъв е техният смисъл и как би могло те да бъдат преобразувани във възможности. По принцип всички препоръчват за този период търпение и самоконтрол. Обикновено чуваме, че такава поредица от случки е работа на чистата случайност, от което изобщо нищо конструктивно не произлиза. Друго – също безполезно – обяснение казва, че тъй като този тип опит представя нашата карма, завършека на някакво действие или цикъл, започнат в някое от по-ранните въплъщения, трябва да се издържи периодът на разочарование, да се стиснат зъби, нищо да не се прави, да се запази вярата и по този начин да се изплатят дълговете и да се намери пътечката, водеща по посока на светлината. Дори тези астролози, които признават на развиващия се човешки индивид някаква относителна свобода на действието, рядко успяват да препоръчат нещо друго освен търпение, спокойствие и позитивна нагласа. А може всъщност Сатурн да изисква от нас и от нашата психика, подобно на Пърсифал при вида на Граала в омагьосания замък, да се опитаме да попитаме: защо? Не е изключено и всяко затруднение, разочарование или страх да позволяват да се оформи по-добра представа за тайния механизъм на действие на психиката и тези преживявания стъпка по стъпка да ни научат да разчитаме значението на собствения ни живот.
В психиката на човека протичат много процеси, за които не си даваме сметка, и това не се отнася само до потиснатите чувства. Нивото, с което се занимава Фройд, е едва крайбрежието в света на подсъзнанието. Човек непрестанно създава и под-държа своя свят, като генерира мисловни модели, които после биват отразени от действителността. Творческата сила на психиката по тайнствен начин привлича към нашия живот точно такива, а не други преживявания, и въпреки че не разбираме докрай фактора синхронизация, който прави така, че вътрешният и външният свят взаимно да се отразяват, знаем, че този принцип се по­твърж­да­ва в живота на всеки от нас. Достатъчно е по-отблизо да се вгледаме в хората, преживяващи процес на саморазвитие, за да забележим, че външните обстоятелства на техния живот винаги се променят по стъпките на вътрешните промени. Човек не причинява тези обстоятелства съзнателно; източник на динамичната енергия, която се крие зад развитието на индивида, е висшето съзнание, цялостната психика. Ако няма да разширяваме собственото си съзнание, така че да разберем естеството на развойните процеси и активно да си сътрудничим с тях, то ще останем само пионки в ръцете на съдбата, лишени от какъвто и да било контрол над собственото си предназначение. Свободата може да бъде спечелена само чрез самопознание, което позволява да се разбере ценността на всяко преживяване за развитието на съзнанието. Нищо не представлява по-добър стимул за такъв род преосмисляне от фрустрацията – дарът на Сатурн.
Повечето от нас още не са се добрали до равнището, на което волята, изразена чрез мисъл, може да направлява движението на частиците материя. Обикновено страстно се отрича съществуването на такива явления или дори хора, които са достигнали тази точка на еволюцията. Понякога им се отрежда съмнителната чест да бъдат третирани не като учители, които демонстрират съществуващия във всеки от нас потенциал, а като чудовища, на които религиите на нашия свят приписват рискованата мисия да оправдават човешките грехове пред Бога. Повечето хора забелязват това, което сами са създали ментално, едва когато то се преобрази във физическа реалност и се връща при тях по косвени канали – най-често под формата на причинени от друг човек ситуации, щастливи попадения, приписвани на бързината на съзнателния интелект, както и болести или произшествия, за които може да се обвини стечението на обстоятелствата, лошият късмет, бактериите или неподходящата диета. Всички случки от този тип са канали, през които до нас достига Сатурновият опит, а пък любимото средство за предаване на информация на тази планета е самотата. По принцип тези ситуации ги понасяме много по-тежко, отколкото е необходимо, и само в много малка степен разбираме истинската им вътрешна стойност. От тях се учим единствено на предпазливост и практицизъм. Макар и отчаяно да желаем да вярваме, че сме свободни, най-много от всичко не обичаме да поемаме отговорност за собственото си поведение и постъпки и собствената съдба, а ако вече се съгласим на тази отговорност, обикновено й при­даваме тъмен оттенък и я наричаме грях – което също е безполезна позиция.
Самото силно желание проблемът да изчезне, както и разбирането на повърхностните причини, поради които се е появил, не са достатъчни, за да се избавим от него, особено ако истинската причина за възникването му е стремежът на психиката да установи по-пълно вътрешно равновесие. В подсъзнанието си човек винаги се стреми към пълнота и интеграция и използва в действията си всички възможни канали, които му предоставя съзнанието. Истинското страдание започва тогава, когато съзнателните концепции за това, какво е справедливо или подходящо, влязат в пряк конфликт с пътеката, по която човек върви неосъзнато; обикновено тогава се появява пронизваща вътрешна болка, произтичаща от чувството за безплодност и безцелност. По този начин много хора се борят със себе си; независимо от съзнателните си желания, в последния миг те правят нещо, което превръща в товар мечтите им – преди да са успели да дадат плод. Чув­ството за вина и страхът, които често съпътстват този тип деструктивност, са един от аспектите на изявата на Сатурн. Обикновено под капака на посочените емоции може да открием несъзнателен стремеж към друга цел в живота, да намерим пътека на развитие – по-мъдра и по-значима от тази, която човекът е избрал съзнателно. Отвън обаче видимо е само разрушението, често смятано за зло и отъждествявано с външната енергия или нерядко със съществото, наричано Сатана. Ясно е, че Сатаната със своите рога и копита на козел – Козирог, е много близък роднина на Сатурн. Конфликтът между съзнателното и неосъзнатото и между светлината и мрака по природа не е нито добър, нито лош, той е необходим за развитието, защото води до разширяване и обединяване на съзнанието. Дуализмът, който човек открива в себе си отвъд съзнанието, обикновено силно го безпокои, защото той лесно забравя, че всичко, което се намира на светло, хвърля мрачна сянка. Бог и Сатаната, дали ги има обективно или не, във всеки случай съществуват като импулси в човешката психика, макар и да не са това, което на пръв поглед изглеждат.
Няма лек или бърз начин за сприятеляване със Сатурн. В много отношения точно на тази цел е било подчинено древното изкуство на алхимията. Основната алхимическа субстанция, от която потенциално е можело да се получи злато, е наричана Сатурн и се е смятало, че от тази смес произлиза и самият алхимик. Съвременната психология, която е все по-близка до пътеката на алхимиците, също се опитва да се сприятели със Сатурн, въпреки че му дава други имена. Чрез усилия и известна доза издръжливост можем да добием златото, а когато станем достатъчно сензитивни, за да разберем иронията на Сатурн, може би ще се убедим, че въпреки всичко той не е лишен от чувство за хумор…

Сатурн в Скорпион
и в осми дом
Много източници описват символичната еволюция на човека от Овен до Риби. Подобна прогресия се осъществява в пределите на трите знака, принадлежащи към един елемент; в такъв случай получаваме описание на трите фази от развитието на дадена област на съзнанието. Значението на първия знак или дом от всеки елемент обикновено е най-просто и най-непосредствено; то се свързва с развоя и интеграцията на индивидуалната личност. Вторият знак на същия елемент символизира момент на криза, защото тук човек трябва да обедини собствения си опит с този на групата, към която принадлежи. Третият и последен знак или дом се отнася до по-голямата цялост, част от която се явява групата, и изразява крайната цел на развитието на съзнанието в областта, символизирана от дадения елемент.
Водните знаци и домове не са изключение от това правило. В четвърти дом човекът като отделна единица е подложен на действието на емоционалните сили и натиск от страна на обкръжението, които формират бъдещото развитие на неговата личност. Той има шанса да изгради основите на собствената си психика, да изтегли проекциите от характера си и за постоянно да включи в неговата структура чувството за емоционална сигурност. В осми дом собствената чувствена природа трябва да бъде претворена в канал за изразяване и контакт и да започне да функционира в близки връзки с другите. Накрая, в дванайсти дом индивидът получава възможност да принесе в жертва мъдростта, която е натрупал в процеса на придобиване на своя опит, в полза на развитието на групата. Той вече не е изолирана личност, а част от по-голям еволюционен живот. Този подход много помага и не трябва да го губим от поглед, когато разискваме Сатурн в осми дом, защото той е може би най-непонятният и несправедливо очернян от всички домове на хороскопа.
Осми дом се разглежда преди всичко като сферата на физическата смърт, което ограничава цялата негова стойност и активност до краткия миг, в който напускаме своята земна черупка, или също като „дом на парите, получавани от другите хора”, – което оскърбява сложността и силата на знака и планетите, свързани с него. И двете интерпретации са обосновани до известна степен, но в случая на Сатурн в осми дом позволяват единствено да се предскаже смърт в късна възраст и отнемане на наследството – и по принцип и двата извода са невярни. Финансовият обмен между двамата партньори във връзката, разбира се, може да бъде едно от страничните влияния на осми дом, но едва когато разберем, че тук парите символизират емоционални ценности, се изяснява по-дълбокият смисъл на „парите, получавани от другите хора”. Смъртта като такава също принадлежи към осми дом, съществуват обаче много видове смърт и повечето от тях нямат нищо общо с физическата; а след всяка смърт трябва да настъпи възраждане, защото умира единствено формата, а не животът, който я населява.
Като воден дом, осмият засяга преди всичко емоционалния обмен. Чрез опозицията спрямо втори дом – това, което със своята материална стойност и значение стои в основите на стабилността и самодостатъчността, осмият получава емоционално значение и се превръща в основа на стабилността на чувствата. Осмият знак, Скорпионът, ни доставя ключа към значението на този дом по въпросите на секса, емоционалните кризи и смъртта и прераждането на инстинктите като пречистено страстно желание.
Като сфера на кризите, осми дом ни говори за тези периоди в живота на човека, когато емоционалните връзки с другите го карат да си даде сметка за съществуването на някаква жизнена част от собствената си чувствена природа, която трябва да бъде забелязана, изследвана и пречистена. Парите тук са символ на емоционалната зависимост или свобода, защото в нашето общество с тях може да се купи свобода или зависимост в семейството, а сексуалната стойност на индивида до голяма степен е определена от състоянието на неговите финанси. Много често в делата, свързани с осми дом, се появява борба, която наглед се раз­играва на чисто материалната плоскост, но всъщност неин извор са емоциите. Нищо чудно, че Фройд е отдавал толкова голямо значение на сънищата за пари и че психологията по-нататък отбелязва връзката между емоционалната и финансовата щедрост или скъперничество.
Често се срещат хора с наранени планети в осми дом, оплетени в трудна материална ситуация в резултат на разпадане на семейството или на хронични проблеми с парт­ньора, който ги използва финансово. Това е особено характерно за Сатурн в осми дом. При по-близко вглеждане обикновено ще забележим трудности със себеизразяването на сексуално и емоционално ниво, а за много хора най-сладкото отмъщение е разтоварването от собствените разочарования и фрустрация върху нереагиращия Сатурнов парт­ньор чрез материални изисквания.
Тези размишления насочват към една деликатност, както обикновено се случва със Скорпион и осми дом; обаче, макар че предното твърдение може да изглежда твърде безпощадно, иронията на ситуацията се основава на това, че в нашето общество е презирана проститутката, която във всеки случай честно продава своята стока и обикновено свършва в затвора, затова пък съпругата, която принципно се изявява в същата роля, като си купува сигурност срещу тялото си, е възхвалявана, защото обществото приема и лесно прощава нейната постъпка. Твърде много жени продават секс в замяна на легална връзка, която им дава материална сигурност и също толкова мъже приемат техните услуги в замяна на това, което евфемистично се нарича „съпружеско право”.
При анализа на съществуващите в нашето общество схващания за секса във връзка с парите попадаме на цяла маса смет, защото ако става дума за финансовата структура на семейството, все още признаваме феодалните схващания. Въпреки усилията на по-просветените души, едва следващото поколение ще започне да разбира, че сексът по своята природа няма абсолютно нищо общо с материалния свят, а е отражение на емоционалните и менталните енергии, които на свой ред са изява на други, още по-сложни енергии. Парите и сексът са все още твърде сложни въпроси, за да може обикновеният човек да излезе извън буквалното им разбиране, – затова трябва да си пробием път през понятийния хаос, преди да разберем алхимичната метаморфоза на двама души в едно.
Трите водни знака и домове представят трите аспекта на човешката чувственост. Четвърти дом символизира опекунските сили, които ни формират в ранните години от живота. Осми дом, това са креативните и прокреативните сили, които човек владее и чрез които влиза в контакти с другите. Дванадесети дом олицетворява силите на разпадане, които накрая унищожават усещането за обособеност и позволяват на индивида да се включи в живота на групата.
Осми дом е полето на битката, чиято най-важна цел е да доведе човека след непрестанните кризи до разбиране на собствената личност и овладяване на контрола над нея. Няма по-прекрасно бойно поле, нито по-ефективно създаващ кризи стимул от енергиите, освобождавани в привидно ограничения до физическото ниво сексуален акт. Обединяването на емоционално равнище носи прилив на енергия, която прави така, че за един миг човек „излиза извън себе си” – всъщност единствено тогава той може да се почувства едно цяло с друго човешко същество. Сексуалният аспект на осми дом засяга именно интимното, емоционално свърз­ване; тук имаме работа със смъртта на индивидуалното съзнание и раждането на взаимното усещане. С оглед на това през епохата на Елизабет сексуалният акт е наречен „малката смърт”. За жалост много хора се боят от привидната емоционална уязвимост, неразривно свързана със сексуалния акт – толкова, колкото от самата физическа смърт. Те дори не си дават сметка, че това единение има своето място и когато не е осъзнато, и че на емоционално равнище няма начин напълно да се затвориш пред партньора; може само да се вярва, че това е постигнато.
Да се приеме такава гледна точка е равнозначно да се разбере същността на отговорността, която сексуалното сливане носи със себе си. То няма нищо общо с морала. Вече от много векове слушаме „моралните” напътствия, които дори в най-малка степен не са ни помогнали да разберем истинската природа на тайната. Теченията на тази голяма творческа сила или също на „силата на змията” – чиито братовчеди са змията от райската градина, ureusz на алхимиците и пернатата змия на ацтеките, – могат да бъдат освободени и по други начини, които обаче принадлежат към окултната и магическата сфера; обикновеният човек познава само един начин – физическия акт. Щом веднъж тези сили бъдат раздвижени, течението ги свързва помежду им и променя двете въвлечени души. Всички състояния на съзнанието, в които се съдържа „смъртта” на индивида – от предизвиканите с помощта на наркотици до някои видове религиозен екстаз и различни трансове – са поприще на осми дом, защото всички те имат връзка със същата тази енергия, която успява да отдели самосъзнанието от носещите го форми. Физическата смърт е последната от серията, чието начало е положил моментът на раждането.
В днешно време разбираме секса и смъртта в доста ограничена степен. Това невежество дължим преди всичко на хаоса, внесен от епохата на Рибите, която е приела секса за зло, а смъртта – за врата към вечността на небето или ада. Това обуславяне стига много дълбоко, защото остава с нас вече от две хиляди години. Дори хората с по-либерални и научни възгледи не са свободни от наследството на страх, предразсъдъци и омагьосване в тази област от човешкия опит. Човек със Сатурн в осми дом е обременен от двойна тежест, защото не само трябва да постигне разбирателство с тази неуловима планета, но също и да слезе в света на Плутон, за да открие там трудно достъпно съкровище. Но подобен индивид се сдобива с ключа към собственото си безсмъртие…