КАТЕГОРИИ
АВТОРИ
НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:
Вашата лична митология, основни устои и скрит дневен ред
Моята основна тема днес е връзката родител-дете, но искам да започна с изследване на някои идеи и концепции, които са приложими към всички отношения като цяло. На първо място, бих искал да опиша много важна част от моето мислене за астрологията, която аз наричам „Теорията на Айнщайн за астрологията”, основана на Айнщайновата представа за реалността. Преди Айнщайн, учените разглеждат света според Нютоновата физика, а светът на Нютон по същество е място, където всичко е линейно и дадено. Разказват, че Нютон получава внезапен проблясък на вдъхновение, когато вижда как ябълка пада от дърво. Той осъзнава, че ябълката е притеглена към земята от силата на гравитацията и изхождайки оттам, формулира много точни и прецизни закони за движението на всички тела, повлиявани от гравитацията. Както го вижда Нютон, вселената е огромна механична система, която действа в съответствие с набор математически формули. Така Нютоновият свят е много определен, с установени идеи, очаквания и абсолютни закони, които биха могли да обяснят всичко случващо се във физическия свят. В много отношения традиционната астрология е Нютонова с това, че традиционните астролози вярват, че една карта описва някои събития, които ще се случат (или които, най-малкото, е възможно да настъпят) в зависимост от мястото, където са поставени в тази графика планетите и знаците. Сега, аз предпочитам да разглеждам астрологията според Айнщайновото възприятие за реалността, което казва, че наблюдаваното зависи от позицията на наблюдателя, а не от фиксирани математически правила и закони. И така, какво е положението на наблюдателя при разглеждане на астрологическа карта? Между другото, тук имам предвид два вида наблюдатели. Един наблюдател сте вие, астрологът, защото всеки астролог ще интерпретира хороскоп от гледната точка на собствените си комплекси и субективни преживявания (това, което аз наричам „колекции от митове”). Другият наблюдателят е лицето, чиято е картата, защото всеки индивид митологизира собствената си карта по свой си начин. Астрологическите съветници, следователно, имат трудната задача да тълкуват начина, по който човек митологизира материала в своя хороскоп. Ще се опитам да стане по-ясно.
Трябва да започна с обяснение какво имам предвид с думите „мит” и „митологизирам”. Някои хора смятат, че е един мит е басня или измислица, или невярна история, но аз ви уверявам, че не е така. Един мит е начинът, по който индивид или група изобразява или създава метафора от нещо наблюдавано като естествен феномен в тяхната вселена. Митовете, които помним и използваме, и които са толкова въздействащи и днес за нас, все още са с нас, защото описват универсални аспекти на човешката природа, независимо от времето и мястото. Митовете за Едип, Електра, Персей или Медея, например, за нас са толкова живи и познати днес, колкото са били и на гърците. Митовете са много, много живи неща, а същото може да се каже за астрологическата карта. Астрологическата карта е жив мит, жив процес. Задачата на астролога или астрологическия съветник е да извади наяве митичното съдържание на картата.
Реалността е в очите на наблюдателя и това несъмнено е вярно и за взаимоотношенията, защото нашите връзки основно са изведени от представите, които имаме за себе си, и от възприятията ни за света около нас. Как виждаме самите себе си? Как възприемаме другите хора около нас? Какви са нашите очаквания? Аз вярвам, че отговорите на тези въпроси формират основните устои на нашето същество – концепция, фундаментална за моята работа, която ще обсъждаме по-задълбочено с вас в хода на семинара. Нека ви дам един пример какво имам предвид с идеята, че реалността е в очите на наблюдателя. Например, ако Жана д’Арк днес е тук и трябва да обяви, че й е казано от Архангел Михаил и Света Катерина да се облече като мъж и да поведе френската армия в изтласкването на англичаните от Франция, тя най-вероятно ще бъде диагностицирана като подрастващ шизофреник и приета незабавно в най-близката държавна болница, където ще бъде упоявана до козирката с торазин. И повечето от френската територия все още щеше да се нарича Англия. Така че, каква е истината? Повечето хора смятат, че това, което е истина и реалност за тях, и каквото е приемано като истина от мнозинството, наистина е истината. Аз го наричам „Сатурновата система на истината” и не мисля, че този начин за определяне на истината и реалността е много полезен за психологически ориентирания астролог. Може би трябва да гледаме на всичко това по малко по-различен начин. Ще илюстрирам какво имам предвид с една история. Да кажем, че вървите по улицата в града и на отсрещната страна на улицата виждате забързана ваша приятелка, която не сте виждали от известно време. Сигурни сте, че вашата приятелка ви е забелязала, така че й махате и извиквате: „Здрасти!” Точно в този момент приятелката ви покрива с ръка лицето си и забързано продължава по улицата. Сега, въпросът е: какво се е случило? Всъщност, въпросът не е толкова какво е станало – по-скоро въпросът е как сте наблюдавали какво се е случило. А начинът, по който правите наблюдения относно случилото се, зависи ужасно много от митологията, която изповядвате за себе си и за отношенията като цяло. Може да се помислите: „О, добре, ето я нашата Сю със зъбобол, забързана към зъболекаря.” Или е възможно да си кажете: „Виж я тази кучка, така презрително да ме подмине. Никога няма да й проговоря. Очевидно ме игнорира, защото ми е бясна задето не я поканих на вечерята, която организирах преди шест месеца. Това е, край на връзката ми с нея!” Или може би си мислите: „Ах-а, обзалагам се, че се промъква за среща с любовник. Нямам търпение да се свържа с нея и да я избъзикам.”
Разбирате ли какво казвам? – има безкрайни начини за митологизиране на дадена ситуация. И същото важи и в астрологията – налице са безбройни начини за митологизиране на всяко дадено разположение в карта….
Какво е това нещо, наричано любов?
Сега искам да се заловим с въпроса „Какво е това нещо, наричано любов?” Ще сложим любовта под микроскоп и ще сравним днешната концепция на нашето общество за любовта с начина, по който са я разбирали древните гърци. Само вижте колко нервни стават повечето от вас, когато казвам думата „любов”, като че ли е мръсна дума. Всичко, което трябва да направя, е да обявя, че ще се вгледаме надълбоко в любовта, и веднага започва шумолене на хартия, тътрене на крака и много треперещи ръце се пресягат, за да напълнят чашите с вода. Всичко това идва да покаже, че любовта е заредена дума; ние дори се страхуваме да я изкажем в нашето общество. Бих искал да започнем нашето изследване на любовта, като разгледаме как са я възприемали древните гърци. Моето убеждение е, че те по-добре интуитивно са разбирали факта, че любовта носи много различни лица, в сравнение с нас в нашето общество. Днес свързваме любовта основно с идеята за романтичната любов и по принцип вярваме, че всеки трябва да я преживее, а също така и че влюбването би трябвало да води до брак. Ние сме отгледани, вярвайки в романтичната любов и брака, може би без изобщо да съзнаваме, че – исторически погледнато – съвременните западни мъже и жени са почти уникални в увековечаването на мита, че един мъж и една жена трябва да се влюбят, да се оженят, да заживеят щастливо до края, и че романтичната, еротична наситеност между тях от времето на ухажването им е нещо, което трябва да продължава за вечни времена. Това е един вид приказка, като „Пепеляшка”. Били сме подхранвани с готически романси, започвайки от дворцовата романтика и традицията на трубадурите и менестрелите, преминавайки през сестрите Бронте и „Джейн Еър”, и „Брулени хълмове”, през Томас Харди и „Тес от рода д’Ърбървил”, през Скарлет и Рет в „Отнесени от вихъра”, чак до всякаквите неща, които днес виждате в сапунените опери или четете в долнопробните списания и книги, които са известни под категорията женски романтични истории. Концепцията на нашето общество за любовта очевидно въздейства на нещо много основно в нас, но искам да подчертая, че това е нещо наистина доста уникално за нашето време и място. Съвсем не е универсално. Вярно е, че всяко общество има своите идеи за романтика и какво означава тя, но много малко общества наистина очакват от вас да се ожените за обекта на романтичните си копнежи.
Предполагам, че някои от вас са чели „Неизследваният път” от М. Скот Пек. Книгата е много хубава и си заслужава да я погледнете. Един въпрос, който той изяснява е, че за да се научиш да обичаш някого, първо трябва да разлюбиш този човек. Идеята може да изглежда парадоксално на тези от нас, които изповядват идеала, че романтичната любов означава да се влюбиш в някой и да сключиш с него брак, след което се предполага да се спусне този розов облак блаженство за останалата част от естествения ни живот. Просто не става така. Наскоро видях една реклама за филм, от която наистина ми се обърна стомахът. Рекламата показваше как двете звезди от филма романтично си помахват една на друга. Надписът отдолу казваше нещо като: „Само веднъж в живота си ще срещнете онзи единствен човек, който ще ви промени завинаги.” Струва ми се, че идеята на нашето общество за романтичната любов и брака е била смесена или замърсена с християнската концепция за избавлението. Слоганът на филмовата реклама би могъл просто да отпраща към Исус от гледна точка на харизматичен християнин. Накратко, аз вярвам, че сме объркали личната любов с междуличностната любов и с трансперсоналната любов. Има любов, която е доста лична, любов, която е междуличностна, и любов, която е надличностна. Проблемът започва, когато ги смесим в един вид потпури, яхния, в която очакваме всички равнища на любовта да се случват едновременно в една връзка…
Сигнификатори за взаимоотношенията в рождената карта
Искам да започна с разискване на някои от нещата, които бихте разгледали в картата на човек, за да получите показание какви ще бъдат взаимоотношенията на този индивид. Това ще ни въведе директно в синастрията и сравняването на карти, но аз мисля, че е много важно да изследвате хороскопа на всеки човек поотделно, преди дори да започнете да сравнявате двата по отношение на тяхната връзка и взаимодействие. Връзката е функция на това, което сме: за да се направи правилна синастрия между картите на двама души, важно е да се знае какво представлява всеки един от тях като човек, както и да се добие известна представа какви неща е вероятно да търсят поотделно или да очакват да получи във взаимоотношенията. Впускането в сравняване на две карти преди първо да сте изследвали всяка една поотделно е като да се опитвате да тълкувате транзит или прогресия, преди дори да знаете как изглежда наталната карта.
Макар и да не е толкова важно като за начало, аз ще започна с темата за липсващите функции, които са едно от първите неща, които обичайно търся в карта, за да получа усещане какво биха представлявали връзките за този човек. Аз използвам термина липсваща функция, за да опиша положение, при което няма планета в един от елементите (огън, земя, въздух или вода), или в определена полярност (без планети в ян-знаци, или никакви планети в ин-знаци), или в дадена модалност липсва какъв да е фактор (нищо в кардинални знаци, или нищо в неподвижни знаци, или нищо в подвижни знаци), или липсва планета в определена ориентация (тоест, няма планета в един от личните знаци или в един от социалните, или в един от универсалните). Нещо, което също правя, което може да искате да следвате или не, е да разгледам домовете с оглед на тяхната ориентация. Първите четири дома са лични, вторите четири са социални домове, а последните четири са универсални домове. Така че, ако нямате никакви планети в първите четири дома, тогава при вас се очертава липсваща функция по отношение на личните домове. При отсъствие на каква да е планета във вторите четири дома имате липсваща функция с оглед на социалните домове, и така нататък. (За протокола, аз не смятам, че домовете са свързани с елементи или качества. Един дом може да е ъглов, следващ или падащ, но аз не бих споменал дом като огнен или земен, или въздушен, или воден дом. Казвам го, защото елементите описват типология или начин за възприемане на света, докато домовете представляват арени на опита и аз не мисля, че е необходимо да ги смесваме. Обаче, ако вие лично смятате, че е добре да ги съчетавате, тогава давайте и го правете.) Липсващите функции показват сфера, която е вероятно да бъде проектирана във връзките. Всъщност, ще видите, че най-динамичните взаимоотношения не са тези, в които сходствата се привличат, а отношенията, в които различното се стреми към различно. Моля, тук не поставяйте ценностна оценка. Когато става дума за сравняване на карти, трябва да се помни, че нищо не е добро или лошо само по себе си. Нещо, което на вас ви изглежда като много труден аспект, може да е само сосът, който стимулира друг човек. Например, аз смятам контактите Марс-Сатурн за едни от най-динамичните аспекти, които могат да възникнат между две карти. Класическата астрология не би се съгласила с това, но аз мисля, че е така. Със сигурност се оказваше вярно във всеки случай, който съм виждал.
Както казах, липсващата функция е сфера, която е вероятно да бъде проектирана върху друг човек. Аз използвам термина доминантна функция, за да опиша къде имате най-много енергия. Например, ако повечето от вашите планети са във въздушни знаци, тогава въздухът ще е доминиращата функция за вас. Да речем, че имате седем планети във въздушните знаци, което отрежда само три останали планети за разпределяне между земя, огън и вода. Разглеждайки го по този начин, тогава тези три функции ще са по-малко доминиращи или по-нисши. Обърнете внимание, нямам предвид по-нисше да се тълкува като по-малко добро от нещо доминантно – то просто означава, че има по-малко от него. Доминираща функция е област, в която функционираме комфортно; това е сфера, която ни се отдава естествено, където се чувстваме като у дома си. Човекът с доминираща въздушна функция обикновено ще се чувства удобно или на свой терен с комуникацията. Някой с въздух като по-нисша функция все още трябва да общува, но има обсесивно или компулсивно качеството в основата на тази потребност. (Между другото, аз включвам така наречения сингълтън – една планета по рода си в някоя група – в категорията по-нисша функция.) Психологически погледнато, по-нисшите функции притежават подтикващо или компулсивно качество и е много по-вероятно да са натоварени с психологически защитни механизми – като отричане, потискане, проекция, сублимация или компенсация. Не искам да размятам из стаята един куп психологически жаргон, без да разбирате за какво говоря, така че по-добре да се опитам да синтезирам много бързо това, което имам предвид с някои от тези термини. Отричането е нежеланието дори да призная възможността, че определено качество съществува вътре в мен. Потискането, обаче, означава, че някаква част от мен разпознава, че притежавам известна черта или качество, но аз го потискам или се опитвам да не го допускам до съзнателното ми изразяване, защото наистина не искам то да излезе на повърхността. С други думи, нещо потискано е малко по-близо до съзнанието, отколкото нещо отричано.
Мисля, че трябва да поговоря малко повече за отричането. То е защитен механизъм и ние го използваме, когато абсолютно не можем да понесем да се изправим пред нещо, което е в нас. Някои астролози се потапят в картата на клиента и започват да говорят за всичките различни проблеми, комплекси и защити, които виждат в това лице чрез графиката – което е малко като да отвориш психиката на клиента по такъв начин, че тя да се разсипе навсякъде. Макар и астрологът да е сигурен в правилността на тълкуването, клиентът може да протестира и да отрича истинността на прочита. Искам да кажа, че трябва да действате внимателно, ако се натъкнете на отричане при хората, защото то е там с цел да ги бронира или предпазва от неща, с които не са готови да се справят или да ги признаят. Един обучен терапевт знае, че може да се наложи да свърши много работа с определени хора, преди те да са готови да се освободят от отричането, докато някои астролози са склонни да скочат там и да бомбардират човек, преди наистина да е готов да чуе някои неща. Ето защо аз силно вярвам, че хората, които искат да работят като астролози съветници, трябва да получат подходящо обучение в уменията за консултиране. Това убеждение не ме направи много популярен сред някои астролози в Северна Америка. Знам, че за много хора това е доста тежка и натоварена област, но аз го чувствам много силно и го вярвам със сърцето си. Наричам себе си прероден астролог, защото започнах като традиционен астролог, а после се върнах в училище, за да се подготвя по психология с цел да задълбоча и подобря астрологическата си работа. Ако вече работите като астролог консултант или планирате такова поприще, дължите на своите клиенти, както и на себе си, да получите добро обучение относно психологическите умения и техника.
Както и да е, доминиращата функция е област, която функционира по-скоро лесно и където се чувстваме като у дома си. Нисшата функция показва сфера на стрес и напрежение. Може да има огромно количество енергия и психична същност, свързани с по-нисшата функция. Бетовен е имал съвсем малко вода в картата си и все пак той е бил предизвикан да пише силно емоционална музика. Сещам се още за Микеланджело с липсващата му земя. Или за поети като Байрон и Кийтс – без огън. Огненият „латински любовник” Рудолф Валентино не е имал огън в картата си и същото важи за Ерол Флин – друг смел и авантюристичен огнен любовник. По заобиколен начин, това, което казвам, е, че някои хора вземат своята нисша функция и я сублимират в творчески отдушник или в някакъв изключителен подвиг или постижение. С други думи, те възвисяват или пренасочват своята липсваща функция в сфера, която се различава от основната посока, в която би се изразила естествено. Компенсацията е друг защитен механизъм, който възниква покрай нисшата функция. Това се случва, когато компенсираме усещането за слабост или липса в самите себе си, като работим извънредно усилено, за да докажем нашата ценност и способност в областта, където се чувстваме неадекватни или недоразвити…”
В огледалния свят
Катогория:
астрология/себепознание
Страници: 296
Цена:
16.00лв.
12.80лв.
12.80лв.
„Нарекох тази конференция „В огледалния свят”, защото хората в нашия свят са огледалата на самите нас. Понеже е много трудно да бъдеш едновременно обективен и субективен, не е лесно да виждаш себе си ясно и обективно. Но е факт, че обективният свят е много ясно представен от различните хора, които сме избрали да въведем в живота си...”
Ричард Айдман
В тази книга Ричард Айдман ни учи как да разглеждаме наталната карта, за да получим богата, нова перспектива в най-дълбоката ни природа, така че да добием по-голямо разбиране на нашата „лична митология” – скрития дневен ред, моделите от детството и системите от вярвания, които неизменно оформят живота ни и нашите взаимоотношения. Като съчетава символиката на астрологията, митологията и юнгианската психология, той ни съветва как да се освободим от дълбоко загнездените нагласи, които ограничават и стесняват възможностите ни в живота. Преди всичко, Айдман придава нова дълбочина и измерение на разбирането на най-важния аспект от живота ни – как се пресягаме към другите и взаимодействаме с тях, какво е любовта и защо самоутвърждаването и гневът по Марс са толкова важни за връзките. Той казва, че най-близките хора в живота ни са като огледала – отражения на нашия процес на разгръщане към по-пълно осъзнаване. Като се вгледаме в огледалото на другите хора и използваме техниките на синастрията и сравняването на астрологически карти, ние можем да трансформираме живота си – променяйки взаимоотношенията ни с нашите любовници, съпруг, съпруга, родители, деца и дори учители и приятели.
Ричард Айдман придоби световна популярност със своя изключително провокативен и оригинален стил на преподаване. Той създава Школата за астрологически изследвания и е един от основателите на „Американска федерация на астролозите” и „Обществото на Юнг”. Работи като астролог и психотерапевт повече от 20 години, живее в Сан Франциско, изнася лекции в Европа, Южна Америка, Африка, Великобритания и САЩ. Ричард Айдман умира през 1987 година.
Вашата лична митология, основни устои и скрит дневен ред
Моята основна тема днес е връзката родител-дете, но искам да започна с изследване на някои идеи и концепции, които са приложими към всички отношения като цяло. На първо място, бих искал да опиша много важна част от моето мислене за астрологията, която аз наричам „Теорията на Айнщайн за астрологията”, основана на Айнщайновата представа за реалността. Преди Айнщайн, учените разглеждат света според Нютоновата физика, а светът на Нютон по същество е място, където всичко е линейно и дадено. Разказват, че Нютон получава внезапен проблясък на вдъхновение, когато вижда как ябълка пада от дърво. Той осъзнава, че ябълката е притеглена към земята от силата на гравитацията и изхождайки оттам, формулира много точни и прецизни закони за движението на всички тела, повлиявани от гравитацията. Както го вижда Нютон, вселената е огромна механична система, която действа в съответствие с набор математически формули. Така Нютоновият свят е много определен, с установени идеи, очаквания и абсолютни закони, които биха могли да обяснят всичко случващо се във физическия свят. В много отношения традиционната астрология е Нютонова с това, че традиционните астролози вярват, че една карта описва някои събития, които ще се случат (или които, най-малкото, е възможно да настъпят) в зависимост от мястото, където са поставени в тази графика планетите и знаците. Сега, аз предпочитам да разглеждам астрологията според Айнщайновото възприятие за реалността, което казва, че наблюдаваното зависи от позицията на наблюдателя, а не от фиксирани математически правила и закони. И така, какво е положението на наблюдателя при разглеждане на астрологическа карта? Между другото, тук имам предвид два вида наблюдатели. Един наблюдател сте вие, астрологът, защото всеки астролог ще интерпретира хороскоп от гледната точка на собствените си комплекси и субективни преживявания (това, което аз наричам „колекции от митове”). Другият наблюдателят е лицето, чиято е картата, защото всеки индивид митологизира собствената си карта по свой си начин. Астрологическите съветници, следователно, имат трудната задача да тълкуват начина, по който човек митологизира материала в своя хороскоп. Ще се опитам да стане по-ясно.
Трябва да започна с обяснение какво имам предвид с думите „мит” и „митологизирам”. Някои хора смятат, че е един мит е басня или измислица, или невярна история, но аз ви уверявам, че не е така. Един мит е начинът, по който индивид или група изобразява или създава метафора от нещо наблюдавано като естествен феномен в тяхната вселена. Митовете, които помним и използваме, и които са толкова въздействащи и днес за нас, все още са с нас, защото описват универсални аспекти на човешката природа, независимо от времето и мястото. Митовете за Едип, Електра, Персей или Медея, например, за нас са толкова живи и познати днес, колкото са били и на гърците. Митовете са много, много живи неща, а същото може да се каже за астрологическата карта. Астрологическата карта е жив мит, жив процес. Задачата на астролога или астрологическия съветник е да извади наяве митичното съдържание на картата.
Реалността е в очите на наблюдателя и това несъмнено е вярно и за взаимоотношенията, защото нашите връзки основно са изведени от представите, които имаме за себе си, и от възприятията ни за света около нас. Как виждаме самите себе си? Как възприемаме другите хора около нас? Какви са нашите очаквания? Аз вярвам, че отговорите на тези въпроси формират основните устои на нашето същество – концепция, фундаментална за моята работа, която ще обсъждаме по-задълбочено с вас в хода на семинара. Нека ви дам един пример какво имам предвид с идеята, че реалността е в очите на наблюдателя. Например, ако Жана д’Арк днес е тук и трябва да обяви, че й е казано от Архангел Михаил и Света Катерина да се облече като мъж и да поведе френската армия в изтласкването на англичаните от Франция, тя най-вероятно ще бъде диагностицирана като подрастващ шизофреник и приета незабавно в най-близката държавна болница, където ще бъде упоявана до козирката с торазин. И повечето от френската територия все още щеше да се нарича Англия. Така че, каква е истината? Повечето хора смятат, че това, което е истина и реалност за тях, и каквото е приемано като истина от мнозинството, наистина е истината. Аз го наричам „Сатурновата система на истината” и не мисля, че този начин за определяне на истината и реалността е много полезен за психологически ориентирания астролог. Може би трябва да гледаме на всичко това по малко по-различен начин. Ще илюстрирам какво имам предвид с една история. Да кажем, че вървите по улицата в града и на отсрещната страна на улицата виждате забързана ваша приятелка, която не сте виждали от известно време. Сигурни сте, че вашата приятелка ви е забелязала, така че й махате и извиквате: „Здрасти!” Точно в този момент приятелката ви покрива с ръка лицето си и забързано продължава по улицата. Сега, въпросът е: какво се е случило? Всъщност, въпросът не е толкова какво е станало – по-скоро въпросът е как сте наблюдавали какво се е случило. А начинът, по който правите наблюдения относно случилото се, зависи ужасно много от митологията, която изповядвате за себе си и за отношенията като цяло. Може да се помислите: „О, добре, ето я нашата Сю със зъбобол, забързана към зъболекаря.” Или е възможно да си кажете: „Виж я тази кучка, така презрително да ме подмине. Никога няма да й проговоря. Очевидно ме игнорира, защото ми е бясна задето не я поканих на вечерята, която организирах преди шест месеца. Това е, край на връзката ми с нея!” Или може би си мислите: „Ах-а, обзалагам се, че се промъква за среща с любовник. Нямам търпение да се свържа с нея и да я избъзикам.”
Разбирате ли какво казвам? – има безкрайни начини за митологизиране на дадена ситуация. И същото важи и в астрологията – налице са безбройни начини за митологизиране на всяко дадено разположение в карта….
Какво е това нещо, наричано любов?
Сега искам да се заловим с въпроса „Какво е това нещо, наричано любов?” Ще сложим любовта под микроскоп и ще сравним днешната концепция на нашето общество за любовта с начина, по който са я разбирали древните гърци. Само вижте колко нервни стават повечето от вас, когато казвам думата „любов”, като че ли е мръсна дума. Всичко, което трябва да направя, е да обявя, че ще се вгледаме надълбоко в любовта, и веднага започва шумолене на хартия, тътрене на крака и много треперещи ръце се пресягат, за да напълнят чашите с вода. Всичко това идва да покаже, че любовта е заредена дума; ние дори се страхуваме да я изкажем в нашето общество. Бих искал да започнем нашето изследване на любовта, като разгледаме как са я възприемали древните гърци. Моето убеждение е, че те по-добре интуитивно са разбирали факта, че любовта носи много различни лица, в сравнение с нас в нашето общество. Днес свързваме любовта основно с идеята за романтичната любов и по принцип вярваме, че всеки трябва да я преживее, а също така и че влюбването би трябвало да води до брак. Ние сме отгледани, вярвайки в романтичната любов и брака, може би без изобщо да съзнаваме, че – исторически погледнато – съвременните западни мъже и жени са почти уникални в увековечаването на мита, че един мъж и една жена трябва да се влюбят, да се оженят, да заживеят щастливо до края, и че романтичната, еротична наситеност между тях от времето на ухажването им е нещо, което трябва да продължава за вечни времена. Това е един вид приказка, като „Пепеляшка”. Били сме подхранвани с готически романси, започвайки от дворцовата романтика и традицията на трубадурите и менестрелите, преминавайки през сестрите Бронте и „Джейн Еър”, и „Брулени хълмове”, през Томас Харди и „Тес от рода д’Ърбървил”, през Скарлет и Рет в „Отнесени от вихъра”, чак до всякаквите неща, които днес виждате в сапунените опери или четете в долнопробните списания и книги, които са известни под категорията женски романтични истории. Концепцията на нашето общество за любовта очевидно въздейства на нещо много основно в нас, но искам да подчертая, че това е нещо наистина доста уникално за нашето време и място. Съвсем не е универсално. Вярно е, че всяко общество има своите идеи за романтика и какво означава тя, но много малко общества наистина очакват от вас да се ожените за обекта на романтичните си копнежи.
Предполагам, че някои от вас са чели „Неизследваният път” от М. Скот Пек. Книгата е много хубава и си заслужава да я погледнете. Един въпрос, който той изяснява е, че за да се научиш да обичаш някого, първо трябва да разлюбиш този човек. Идеята може да изглежда парадоксално на тези от нас, които изповядват идеала, че романтичната любов означава да се влюбиш в някой и да сключиш с него брак, след което се предполага да се спусне този розов облак блаженство за останалата част от естествения ни живот. Просто не става така. Наскоро видях една реклама за филм, от която наистина ми се обърна стомахът. Рекламата показваше как двете звезди от филма романтично си помахват една на друга. Надписът отдолу казваше нещо като: „Само веднъж в живота си ще срещнете онзи единствен човек, който ще ви промени завинаги.” Струва ми се, че идеята на нашето общество за романтичната любов и брака е била смесена или замърсена с християнската концепция за избавлението. Слоганът на филмовата реклама би могъл просто да отпраща към Исус от гледна точка на харизматичен християнин. Накратко, аз вярвам, че сме объркали личната любов с междуличностната любов и с трансперсоналната любов. Има любов, която е доста лична, любов, която е междуличностна, и любов, която е надличностна. Проблемът започва, когато ги смесим в един вид потпури, яхния, в която очакваме всички равнища на любовта да се случват едновременно в една връзка…
Сигнификатори за взаимоотношенията в рождената карта
Искам да започна с разискване на някои от нещата, които бихте разгледали в картата на човек, за да получите показание какви ще бъдат взаимоотношенията на този индивид. Това ще ни въведе директно в синастрията и сравняването на карти, но аз мисля, че е много важно да изследвате хороскопа на всеки човек поотделно, преди дори да започнете да сравнявате двата по отношение на тяхната връзка и взаимодействие. Връзката е функция на това, което сме: за да се направи правилна синастрия между картите на двама души, важно е да се знае какво представлява всеки един от тях като човек, както и да се добие известна представа какви неща е вероятно да търсят поотделно или да очакват да получи във взаимоотношенията. Впускането в сравняване на две карти преди първо да сте изследвали всяка една поотделно е като да се опитвате да тълкувате транзит или прогресия, преди дори да знаете как изглежда наталната карта.
Макар и да не е толкова важно като за начало, аз ще започна с темата за липсващите функции, които са едно от първите неща, които обичайно търся в карта, за да получа усещане какво биха представлявали връзките за този човек. Аз използвам термина липсваща функция, за да опиша положение, при което няма планета в един от елементите (огън, земя, въздух или вода), или в определена полярност (без планети в ян-знаци, или никакви планети в ин-знаци), или в дадена модалност липсва какъв да е фактор (нищо в кардинални знаци, или нищо в неподвижни знаци, или нищо в подвижни знаци), или липсва планета в определена ориентация (тоест, няма планета в един от личните знаци или в един от социалните, или в един от универсалните). Нещо, което също правя, което може да искате да следвате или не, е да разгледам домовете с оглед на тяхната ориентация. Първите четири дома са лични, вторите четири са социални домове, а последните четири са универсални домове. Така че, ако нямате никакви планети в първите четири дома, тогава при вас се очертава липсваща функция по отношение на личните домове. При отсъствие на каква да е планета във вторите четири дома имате липсваща функция с оглед на социалните домове, и така нататък. (За протокола, аз не смятам, че домовете са свързани с елементи или качества. Един дом може да е ъглов, следващ или падащ, но аз не бих споменал дом като огнен или земен, или въздушен, или воден дом. Казвам го, защото елементите описват типология или начин за възприемане на света, докато домовете представляват арени на опита и аз не мисля, че е необходимо да ги смесваме. Обаче, ако вие лично смятате, че е добре да ги съчетавате, тогава давайте и го правете.) Липсващите функции показват сфера, която е вероятно да бъде проектирана във връзките. Всъщност, ще видите, че най-динамичните взаимоотношения не са тези, в които сходствата се привличат, а отношенията, в които различното се стреми към различно. Моля, тук не поставяйте ценностна оценка. Когато става дума за сравняване на карти, трябва да се помни, че нищо не е добро или лошо само по себе си. Нещо, което на вас ви изглежда като много труден аспект, може да е само сосът, който стимулира друг човек. Например, аз смятам контактите Марс-Сатурн за едни от най-динамичните аспекти, които могат да възникнат между две карти. Класическата астрология не би се съгласила с това, но аз мисля, че е така. Със сигурност се оказваше вярно във всеки случай, който съм виждал.
Както казах, липсващата функция е сфера, която е вероятно да бъде проектирана върху друг човек. Аз използвам термина доминантна функция, за да опиша къде имате най-много енергия. Например, ако повечето от вашите планети са във въздушни знаци, тогава въздухът ще е доминиращата функция за вас. Да речем, че имате седем планети във въздушните знаци, което отрежда само три останали планети за разпределяне между земя, огън и вода. Разглеждайки го по този начин, тогава тези три функции ще са по-малко доминиращи или по-нисши. Обърнете внимание, нямам предвид по-нисше да се тълкува като по-малко добро от нещо доминантно – то просто означава, че има по-малко от него. Доминираща функция е област, в която функционираме комфортно; това е сфера, която ни се отдава естествено, където се чувстваме като у дома си. Човекът с доминираща въздушна функция обикновено ще се чувства удобно или на свой терен с комуникацията. Някой с въздух като по-нисша функция все още трябва да общува, но има обсесивно или компулсивно качеството в основата на тази потребност. (Между другото, аз включвам така наречения сингълтън – една планета по рода си в някоя група – в категорията по-нисша функция.) Психологически погледнато, по-нисшите функции притежават подтикващо или компулсивно качество и е много по-вероятно да са натоварени с психологически защитни механизми – като отричане, потискане, проекция, сублимация или компенсация. Не искам да размятам из стаята един куп психологически жаргон, без да разбирате за какво говоря, така че по-добре да се опитам да синтезирам много бързо това, което имам предвид с някои от тези термини. Отричането е нежеланието дори да призная възможността, че определено качество съществува вътре в мен. Потискането, обаче, означава, че някаква част от мен разпознава, че притежавам известна черта или качество, но аз го потискам или се опитвам да не го допускам до съзнателното ми изразяване, защото наистина не искам то да излезе на повърхността. С други думи, нещо потискано е малко по-близо до съзнанието, отколкото нещо отричано.
Мисля, че трябва да поговоря малко повече за отричането. То е защитен механизъм и ние го използваме, когато абсолютно не можем да понесем да се изправим пред нещо, което е в нас. Някои астролози се потапят в картата на клиента и започват да говорят за всичките различни проблеми, комплекси и защити, които виждат в това лице чрез графиката – което е малко като да отвориш психиката на клиента по такъв начин, че тя да се разсипе навсякъде. Макар и астрологът да е сигурен в правилността на тълкуването, клиентът може да протестира и да отрича истинността на прочита. Искам да кажа, че трябва да действате внимателно, ако се натъкнете на отричане при хората, защото то е там с цел да ги бронира или предпазва от неща, с които не са готови да се справят или да ги признаят. Един обучен терапевт знае, че може да се наложи да свърши много работа с определени хора, преди те да са готови да се освободят от отричането, докато някои астролози са склонни да скочат там и да бомбардират човек, преди наистина да е готов да чуе някои неща. Ето защо аз силно вярвам, че хората, които искат да работят като астролози съветници, трябва да получат подходящо обучение в уменията за консултиране. Това убеждение не ме направи много популярен сред някои астролози в Северна Америка. Знам, че за много хора това е доста тежка и натоварена област, но аз го чувствам много силно и го вярвам със сърцето си. Наричам себе си прероден астролог, защото започнах като традиционен астролог, а после се върнах в училище, за да се подготвя по психология с цел да задълбоча и подобря астрологическата си работа. Ако вече работите като астролог консултант или планирате такова поприще, дължите на своите клиенти, както и на себе си, да получите добро обучение относно психологическите умения и техника.
Както и да е, доминиращата функция е област, която функционира по-скоро лесно и където се чувстваме като у дома си. Нисшата функция показва сфера на стрес и напрежение. Може да има огромно количество енергия и психична същност, свързани с по-нисшата функция. Бетовен е имал съвсем малко вода в картата си и все пак той е бил предизвикан да пише силно емоционална музика. Сещам се още за Микеланджело с липсващата му земя. Или за поети като Байрон и Кийтс – без огън. Огненият „латински любовник” Рудолф Валентино не е имал огън в картата си и същото важи за Ерол Флин – друг смел и авантюристичен огнен любовник. По заобиколен начин, това, което казвам, е, че някои хора вземат своята нисша функция и я сублимират в творчески отдушник или в някакъв изключителен подвиг или постижение. С други думи, те възвисяват или пренасочват своята липсваща функция в сфера, която се различава от основната посока, в която би се изразила естествено. Компенсацията е друг защитен механизъм, който възниква покрай нисшата функция. Това се случва, когато компенсираме усещането за слабост или липса в самите себе си, като работим извънредно усилено, за да докажем нашата ценност и способност в областта, където се чувстваме неадекватни или недоразвити…”
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
КОЛИЧКА
Количката Ви е празна.