Изследване на обмена между съзнание и подсъзнание, как прелива той в нашите сънища и можем ли да вникнем в тях с помощта на астрологическата символика.

Хората живеят живота си на две отделни равнища: съзнателното, его-ориентирано ниво и подсъзнателното равнище на душата.
Подсъзнанието отразява и интерпретира опитностите от нашия живот ден-за-ден и се опитва да ги осмисли чрез символичния език на сънищата. За психологическата ни цялостност е важно да съзнаваме какво ни казват сънищата и да се вслушваме в тях. В тази творческа книга Лина Рийд съчетава вещина в астрологията с дълбоко разбиране на образността и намерението на сънищата, да се покаже как можем да се облагодетелстваме от лечебните динамики на сънуването.
Откривайки нови хоризонти в астрологическото консултиране, „Вълшебството на сънищата” описва как да използваме карта на съня, за да свържем подсъзнателното изживяване със съзнанието, което позволява на психиката да се излекува чрез приемане на съновната образност. Книгата е обогатена с множество казуси, които изследват динамиката на астрологическата работа по сънищата и демонстрират значимостта й като средство за развиване на собствените заложби.

Лиз Грийн за сънищата и транзитите
„Има безброй примери за синхроничност, възникващи в астрологическата работа, които рано или късно сполитат всеки практикуващ. Те са част от страхотното очарование на изследването. Всички примери за сънища, съвпадащи с критични транзити, които съм цитирала, са точни образци от синхроничен тип.”

ЗА АВТОРКАТА
Линда Рийд води пълноценна астрологическа практика от 1978 г. насам, а през 1988 основава школа по астрология в Тасмания. Родена на 12 март, 1940 в 1.27 ч. по Гринуич в Лийдс, Англия, тя започва да изследва динамиките на подсъзнанието по време на петгодишен престой в Гана, където е привилегирована да изучава местните племена и шаманските им културни практики. Докато живее в Южна Африка, Линда се запознава с астрологията и започва трайна любовна връзка с космоса. След като се премества в Тасмания през 1972 г., проучването на сънищата и –  по-късно –  на взаимодействието им с астрологията, става сериозно. Линда е омъжена, има две дъщери и се специализира в психосинтеза и работата по сънищата като система за подпомагане към общото астрологическо консултиране. Опитът е доказал, че използването на астрологията на сънищата е дълбок начин за проявление на мотивите на несъзнаваното в съзнателния живот и много значими житейски промени са настъпили в резултат на вслушването в посланията на сънищата и действието по тях.

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:
Сънуването като явление е вероятно най-запленяващото изражение на психичния живот, който изживяваме. Дори и тези, които твърдят, че сънуват рядко, по някое време ги спохожда сън, който оставя отпечатък върху живота им. Като вид, ние изпитваме естествено и инстинктивно любопитство относно механизмите на вътрешния ни живот – стремим се да рационализираме сънищата си и да разберем какво ни казват те. При тълкуването на сънищата сме склонни да се стремим да разберем образите, сякаш са външни спрямо нас, набор от движещи се картини, наблюдавани от самите нас. В някои отношения това е вярно – сънят наистина представя картинна и символична драма, но образите не са външни, те са творенията на собствения ни подсъзнателен ум, генерирани от несъзнаваното, приведени в съзнанието, където стават специфични – част от процеса, който последователите на Юнг наричат „индивидуация”.
Казано най-опростено, индивидуацията е постоянният и инстинктивен подтик да допълваме самите себе си, да изживяваме усещане за цялостност и пълнота. Да си цялостен означава да помириш това, което по рождение се усеща като разделено или отделно: да съгласуваш онези противоположности, които разбираме и възприемаме като съзнателни и неосъзнавани компоненти от самите нас. Цялостността на аза трябва да обхваща същевременно осъзнатото и подсъзнателното, рационалното и ирационалното, обективното и субективното, скверното и свещеното, земното и етерното като парадоксални компоненти на раздвоеното аз.
Първата стъпка към индивидуация е признаването или осъзнаването на разделението вътре в самите нас. Възможно е да го разберем чрез сънуването. Индивидуацията е непрекъснат обмен, връзка между антитези, докато психиката се опитва да помири разделението. Когато сънуваме, ние напускаме сигурната основа на съзнателната действителност и навлизаме в друга реалност, също толкова солидна и смислена. Докато сънуваме, всички фигури, дейности и символи изглеждат естествени и реални. Едва със завръщането в съзнание ние се съмняваме и се опитваме да осмислим случилото се в пейзажа на сънищата, и по този начин сме склонни да интелектуализираме сънуваните образи, отново разделяйки двете огледални сфери на нашето същество.
Аз вярвам, че подсъзнанието има интуитивно разбиране за цикличната природа и модел на вселената, дълбоко вкоренено в колективното несъзнавано, и така може да избере подходящ момент, за да създаде сън със специфично значение, за да ни даде възможност да се върнем в съзнание с прозрение. Всеки сън има предназначение, контекст. Сферите на съзнанието и несъзнаваното не са неизменни или неинтерактивни, те не са статични, а променливи, развиващи се и в постоянен обмен. Дори при събуждане, привидно съзнаващи, ние сме в състояние на „циркумамбулация” – юнгиански термин, който предполага цикъл или спирала на инволюция и еволюция. Цялата собствена личност е в състояние на постоянно движение около центъра на аза – личната „ос”.
Съществува обмен между вътрешното и външното – преживяванията от будния живот са притегляни в несъзнаваното и подсъзнателното съдържание на ума бива довеждано до съзнанието, в серия от спирали. Съдържанието на несъзнаваното е изцяло на наше разположение през часовете на будуване, ако сме бдителни към него. Преживелиците от съзнателния живот са притегляни в подсъзнанието, към центъра, където те се трансформират и се връщат в съзнателността. Трансформацията се случва без нашето знание, освен когато се събудим, за да си спомним сън. Тогава зърваме за кратко процеса на трансформация в действие. „Виждаме” собствената ни еволюция.
Работата със сънищата ни дава възможността да наблюдаваме от първа ръка отражателната природа на всекидневния ни живот, но няма да предостави пълния отговор на всеки проблем. Умът създава свои собствени метафори, не толкова очевидни като тези в драмата на съня. Опростеното тълкуване на символите разчита на твърде буквална и външна гледна точка, което лишава сънуващия от изцелението и разбирането, идващи посредством субективното изследване. Така че, когато се стремим към рационално разбиране на сънищата, също толкова ценно е просто да приемем, че при сънуването протича някакво компенсаторно изцеление. Сънуването е от съществено значение за нашето благосъстояние и е възможно наистина да съдържа „послание” на помирение, което може да бъде изследвано и развито към по-добро разбиране на целия ни живот. Трябва да сме възприемчиви към сънищата си, както и да се опитваме да умуваме над тях.
Нашите психични сили, в подсъзнателния обхват на ума, функционират с въображение, изразявайки намерението на душата. Това, че тези изражения може да изглеждат изопачени само подклажда любопитството и ни провокира към по-дълбоко търсене на смисъл. Тези психични сили също функционират като регистратори на универсалните истини, отпечатани върху психиката – не заблудите и полуистините, казвани на самите нас на съзнателно ниво. Те използват способността ни да помним, за да въвеждат сънуваните образи в съзнанието, така че да можем да видим истината. Следователно умът е от основно значение за психичния процес на индивидуацията.
За древните култури спането е загадъчно време, когато човешката душа напуска тялото, за да изследва колективните сфери на несъзнаваното или мистичното. Вярването, че човешката душа се свързва отново с универсалната душа в съня и че каквото и да е изпитано насън чрез сънищата е действително преживяване на личната душа, е убеждение, което може да бъде вярно дори и в съвременните общества. Спането отдавна се използва като лечебна терапия. В храмовете, издигнати в чест на митичния лечител Асклепий, древните гърци практикували ритуално призоваване на сънища с лечебни цели. Психични нарушения обикновено са били причината за древните болести точно както са в основата и на днешните заболявания. Хипнотерапията, активното въображение и преработването на психичните дилеми и нагласи без изключение са начини, по които се стремим да постигнем психично здраве и, като следствие, осъзнато щастие, благополучие и овластяване. Във всички тези практики ние използваме силата на ума, внушението и съдържанието на личното подсъзнание чрез сънуването.
Вероятно древните са били по-наясно, отколкото сме ние днес, че физическата болест отразява психическа нефункционалност и че изцерителната сила е в психиката, наред с болестта. Недъгави хора – както духовно, така и физически, били отвеждани на свещени места, увивани в бинтове от волска кожа и лекувани с билки, така че – в инкубационен сън – да могат да бъдат посетени от бога-лечител Асклепий, чийто дух навлиза в душата на сънуващия, за да насърчи изцелението. Да бъдеш като новородено бебе се равнява на навлизане, в смирение, на свещено място – пейзажа на душата, детинска и уязвима. Само в това състояние на приемане мъдростта и лечебните сили на несъзнаваното са достъпни за цялата личност. Думата Асклепий вероятно има древен семитски корен, означаващ просване – ритуален акт на изоставяне пред силите на боговете. Самото изживяване на сън е терапевтично и практиките в древните храмове на Асклепий илюстрират изцерителната способност на сънуването отвъд рационално обяснение.
Психиката има свой собствен вграден Асклепий в под-съзнанието и ние го достигаме чрез сънищата си. Свързвайки се с източника на лично и колективно изцеление, ние получаваме достъп до лечебните енергии на всички индивиди. От началото на времето хората са сънували. Тяхната образност и символите им са станали част от колективния запас от знания, любов и изцеление в това, което се нарича колективно несъзнавано. Духовното лечение като практика се предприема от много хора, които са наясно със способността си да отдават изцерителни енергии на колективния запас и да черпят от него в личен план. Много хора и основаващи се на духовността групи могат да определят силата на тези колективни „храмове” за вътрешно изцеление. Богът-лечител Асклепий олицетворява способността, която всички имаме, да се изцеляваме психически. Чрез сънуването получаваме достъп до колективното несъзнавано, свързваме се с универсалния източник на изцеление, привеждайки това лечение в нашето съзнание; като възприемаме уважително отношение към сънуването и развиваме разбиране за подсъзнанието, ние се свързваме в братство и сестринство с другите от нашия вид. В състояние сме да добавим любов и изцеление към колективния запас в обмен, който, в идеалния случай, ще облагодетелства човечеството и ще помогне за изцеляване на психическото неразположение на вида. Правим го в нашето ежедневие чрез твърдение и можем да го сторим посредством утвърждаване, като спим. Искреното и почти набожно отношение към сънуването е от съществено значение за свързване с лечебните енергии – и с тези определения искам да кажа, че трябва да приемаме на сериозно сънуването и да подхождаме с благоговение към всичко, разкривано насън.
Така че, лечителят Асклепий може да се разглежда като символично олицетворение на собствената ни способност за самолечение. Работата на Асклепий е основно свързана с душата и сънуването. Сънувайки, човек е въз-становен и трансформиран, и всеки, който се впуска в подземния свят, в сънищата, в медитации и терапия, се завръща някак изцелен и цялостен; сънуването не е „просто едно от онези неща”, които ни се случват, то е жизнената сила на душата.
Сънят е най-естественият процес на поддържане на здрава психика и е в наше преимущество да изследваме посланията на подсъзнанието. Важно е да оценяваме и приемаме, че изцелението и помирението, настъпващи чрез сънуването, засягат нашите светски дейности. Подсъзнанието, царството на душата, постоянно се опитва да поправи и компенсира негативните преживявания на съзнателния живот и – в някои сънища – да преживее отново радостта на положителния опит, с твърдото намерение да лекува и да тласне съзнателния ни живот към повече емпатия с пътуването на душата навътре. Сънищата са спонтанни – не можем да се накараме да сънуваме, не повече, отколкото сме в състояние да прекъснем „лош сън” просто защото не ни харесва неговото съдържание. Понякога не е необходимо да разбираме целия смисъл на съня, а просто да приемем и да почувстваме, че е настъпила промяна. По думите на д-р Питър О’Конър, „Сънуването е най-естественото, очевидно и лесно достъпно средство за припомняне на вътрешния ни въображаем свят. То балансира разпростирането и доминирането на съществуването ни от нашата външна реалност. Да не се вслушваш и да не си отворен към сънищата е да избереш да бъдеш в психологическа амнезия в най-добрия случай, и психически мъртъв – в най-лошия.”