Първа книга за Блестящия камък

„Позволете ми да ви се представя – в случай, че тези драсканици оцелеят...
Аз съм Мъргън – Знаменосецът на Черния отряд, макар и да нося срама, че загубих знамето в битка. Продължавам да водя тези Анали, защото Знахаря е мъртъв, Едноокия не желае, а и едва ли някой друг може да чете или пише. Ще бъда вашият спътник през времето, достатъчно на Господарите на сенките да доведат сегашната ни съпротива до нейния неизбежен край...”
Така пише Мъргън – ветеран от Черния отряд. Наемниците са успели да превземат крепостта Стормгард от Тъкача на сенки – Господаря на сенките, който ги е обкръжил. Сега започва очакването.
Изтощени от обсадата, преследвани от зли магьосници и силно намалели, наемниците от Отряда се опитват да спасят душите, живота си и крепостта. Но това е краят на една епоха и могъщи сили се пробуждат.
Странно племе, познато като Нюен Бао, се кълне, че се надигат древни богове. Водачът Могаба преследва собствена кауза и се е сближил със сенчестите.
Само Мъргън, засегнат от магия, която носи напосоки душата му през миналото и бъдещето, накрая започва да разбира мрачния план, превърнал го в пионка на богове и богоподобни магьосници.

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА

1
... отломки...
... само почернели отломки, които се разпадат между пръстите ми.
Покафенели ъгли на страници, по които с нечетлив почерк са изписани по пет-шест думи, свързани вече незнайно с какво.
Всичко, което е останало от двата тома на Аналите. Хиляди часове труд. Четири години история. Изгубени завинаги.
Но дали? Не искам да се връщам назад. Не искам да изживявам отново онзи ужас. Не искам болката да се повтаря. Тук и сега болката е твърде силна, за да я понеса. Но няма как целият този ужас да се възвърне в пълнота. Умът и сърцето, сега в безопасност там, на другия бряг, просто отказват да възприемат колко дълго и тежко бе това пътешествие.
А време няма. Има война.
Винаги има война.
Чичо Дой иска нещо. Тъкмо му е времето да спра. Сълзите размиват мастилото.
Той ме кара да пия някакъв странен еликсир.
Отломки...
... навсякъде край мен, отломки от моя труд, от моя живот, от любовта ми и от моята болка, разпръснати из това мрачно време...
А сред мрака – парчета от времето.
2
Хей, ти! Добре дошъл в града на мъртвите. Не обръщай внимание на тези, които те зяпат. Призраците не виждат често чужденци, или поне приятелски настроени чужденци. Прав си. Те наистина изглеждат гладни. Случва се при обсада.
Опитай се да не наподобяваш чак толкова агнешко печено.
Мислиш, че това е шегичка ли? Бягай далече от Нар.
Добре дошъл в Деджагор, както талианците наричат този смъртоносен капан. Кафявите дребосъци, обитателите на Земята на сенките, от които го заграби Черния отряд, го наричат Стормгард. А тукашните хора винаги са го наричали Джайкур, дори по времето, когато това бе престъпление. А кой знае как го наричат Нюен Бао. И на кого му пука? Те не говорят, а и без това не влизат в сметките.
Ето един от тях. Онзи негодник там, дето е само кожа и кости, с мършавото лице. Кожата на всички тук е в някаква отсянка на кафявото, но тяхната е различна. Има някакъв сив оттенък. Почти като на смъртник. Не бихте сбъркали Нюен Бао с нищо друго на света.
Очите им са като излъскани въглища, които никой огън не би стоплил.
Онзи шум ли?
Съдейки по звука, Могаба, Нар и Първи легион отново изхвърлят обитатели на Земите на сенките. Някои проникват вътре почти всяка нощ. Като мишки са. Просто няма отърване.
Онзи ден намерих неколцина, крили се откакто Отрядът превзе града.
Ами миризмата, дето се носи? Преди Сенчестите да започнат да погребват мъртвите си беше още по-зле. Може би лопатата им се струваше твърде сложен механизъм.
Онези продълговати могили, разположени около града като спици на колело, са натъпкани с трупове все едно с дърва. На места не са затъпкали достатъчно пръстта и газовете на разложението взривяват могилите. И тогава се надяваш вятърът да не духа откъм тях.
Оптимизмът им си личи по всичките още незапълнени окопи, които копаят. Голяма част от пръстта отива за насипи.
Но най-зле е със слоновете. Те гният цяла вечност. Веднъж се опитаха да ги изгорят, но само раздразниха лешоядите. Можеха просто да извлекат труповете им и да ги вградят в насипите.
Кой? Грозният дребосък с още по-грозна шапка ли? Това е Едноокия. Да си имаш едно наум за него.
Защо пък Едноокия? Заради превръзката на окото. Хитро, а?
Другият завързак е Гоблин. И за него да си имаш едно наум. Не? Е, не им се пречкай. Най-добре никога, но особено когато се карат, а най-вече когато са пияни. Като магьосници не са точно от онези, които разтърсват света, но не би могъл да се справиш с тях, все пак са способни.
Колкото и да са нескопосани, главно заради тях Сенчестите сега си стоят там в полето и го чоплят, а несметните богатства на града оставиха на талианските войски и на Черния отряд.
Сега внимавай. Гоблин е белият. Да, да, прав си, отдавна е трябвало да се изкъпе, както прави веднъж годишно. Гоблин е тоя, дето прилича на жабок. Едноокия е другия, с шапката и превръзката.
Мъжете с униформи, които нявга, незнайно кога, са били бели, са талиански войници. Всеки ден по някой от тях се пита с кой ли акъл, по дяволите, се е записал в легионите.
Хората с цветните наметала и нещастните изражения са местни. Джайкури.
Представи си, когато Отрядът и легионите връхлетяха от север и изненадаха Сянка на бурята, те посрещнаха новодошлите като освободители и посипаха улиците с розови листенца и с любимите си дъщери.
А сега не понечват да наръгат тия свои освободители в гърба само защото другото е още по-зле. Сега те са достатъчно живи, за да ги мъчат и да ги морят от глад.
Тъкачът на сенки не се слави с добротата си и с това, че целува бебета.
Децата навсякъде ли? Тези почти щастливи, дебели хлапаци? Нюен Бао. Почти всичките са Нюен Бао.
След идването на Господарите на сенките Джайкурите почти спряха да правят бебета. А и повечето от малцината родени така и не оцеляха в тежките времена. Шепата, които все още дишат, ги вардят по-свирепо от всякакви съкровища. Няма да ги видите да търчат голи по улиците, да пищят и да не обръщат никакво внимание на непознатите.
Кои са Нюен Бао ли? Никога ли не си чувал за тях?
Добър въпрос. А да му се отговори е трудно.
Нюен Бао не говорят с външни хора, освен чрез техния Говорител, но слухът е, че били набожни поклонници, завръщащи се у дома след хадж, какъвто правели веднъж на поколение, докато не попречили обстоятелствата. Талианските войници твърдят, че идвали от обширните блата край речната делта западно от Талиос. Те са примитивно, дребно малцинство, презирано от големите религии – Гуни, Ведна и Шадар.
Целият народ на Нюен Бао се отправил на поклонничество. И целият им народ загази в дълбоките лайна тук, в Деджагор.
Трябва да поработят по въпроса за избор на времето или да усъвършенстват уменията си да омилостивяват своите богове.
Черния отряд сключи сделка с Нюен Бао. Гоблин и техния Говорител се дърлиха половин час и накрая се договориха: Нюен Бао да не обръщат внимание на Черния отряд и на талианците, за които отрядът отговаря, и на свой ред също да бъдат пренебрегвани.
Получава се. Общо взето.
Техните хора са от онези, които не би искал да дразниш. С тях шега не бива.
Те никога не започват нещо, според талианците, освен ако на инат не се запънат да изпълнят онова, което им кажат.
Като че начинът на мислене на Едноокия тук върши работа.


3
Разритайте ги тези гарвани. Много изнагляха! Мислят се за господари на мястото... Хей! Уловил си един. Дръж го! Не стават много за ядене, но все е по-добре, отколкото никакво ядене.
Мамка му. Измъкна се. Случва се, по дяволите. Тръгвай към цитателата. Там, отгоре, се открива най-добрия изглед.
Онези там ли? От Отряда са. Не им личи, а? Бели хора тук, долу? Оня, рошавия, е Кофата. От него излезе доста сносен сержант. Просто е достатъчно луд. С него са Мускуса и Хагоп. Те са най-отдавна в Отряда, без Гоблин и Едноокия. Те са от Старата гвардия от поколения насам. Едноокия сигурно вече е навъртял към двеста години.
И онази тайфа там е от Отряда. Клинчат от работа. Дъртия, дето хрипти, е Хриптящия. За нищо не става вече. Никой не знае как успя да оцелее в голямата патаклама. Казват, че се сблъскал челно с най-добрите.
Другите двама черни са Смотаняка и Идиота. Не се знае защо им викат така – нищо им няма. Приличат на две лъснати абаносови статуи, нали?
Мислиш си, че тези имена се лепвати ей така, без нищо? Не, спечелват си ги по трудния начин. Всъщност, обикновено им ги лепва Едноокия. Да, сигурно си имат и истински имена. Но от толкова отдавна им казват на прякор, че и те вече мъчно си ги спомнят.