ЗА ЗДРАВЕ И ЖИЗНЕНОСТ ОТ ЛЕЧЕБНИТЕ СОКОВЕ НА ПРИРОДАТА
как да приготвяме прясно изцедени плодови и зеленчукови сокове
кои заболявания с какви сокове да лекуваме
подходящите комбинации
лечебни подправки и добавки за вкус
УНИВЕРСАЛЕН ПРАКТИЧЕСКИ НАРЪЧНИК ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА
разхладителни, освежителни, тонизиращи коктейли
укрепващи напитки за засилване на имунната система
напитки за отслабване, за подобряване на храносмилането
коктейли афродизиаци
детски напитки

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА

ПЛОДОВИ СОКОВЕ
ЗЕЛЕНЧУКОВИ СОКОВЕ
НАЧИНИ НА ПРИГОТВЯНЕ
КАЧЕСТВА И ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ ПРИ РАЗЛИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
ПОДХОДЯЩИ И НЕПОДХОДЯЩИ КОМБИНАЦИИ ПОДПРАВКИ И ДОБАВКИ

Основни съставки на безалкохолните коктейли са соковете, приготвяни от почти видове плодове и зеленчуци. От плодовете най-често се използват ягодоплодните, костилковите и семковите видове, както градинските, така и горските – боровинки, шипки, дренки. Много рядко се приготвят сокове от цариградско грозде, мушмули, трънки, бъз и т. н. От плодове като аронията и касиса у нас по-често се правят сиропи. От зеленчуците най-често се ползват доматите и морковите, по-рядко зеле, цвекло, целина, ревен.
При избора на плодове и зеленчуци за приготвяне на сокове е необходимо да се следи за качеството им – доколко са зрели, пресни, чисти и здрави. Неузрелите плодове имат неприятно кисел и стипчив вкус, тъй като съдържанието на захари и ароматични вещества е по-ниско. В процеса на зреенето захарното съдържание нараства, съответно киселинността намалява и се получава естествено и благоприятно захарно-киселинно съотношение. Разбира се, някои плодове, като вишните, касиса и др., дори и в пълна зрялост са кисели, затова вкусът на получените от тях сокове трябва да се подобрява чрез подслаждане и прибавяне на вода. Презрелите, плесенясали или червиви плодове са категорично неподходящи за извличане на сокове и трябва безкомпромисно да бъдат изхвърляни. Освен че съдържат вредни вещества, те дори и в малки количества значително влошават вкуса и аромата на получените сокове.
Всички плодове и зеленчуци трябва грижливо да се измиват под течаща вода преди преработката им, тъй като в повечето случаи са замърсени с препарати за растителна защита или метални аерозоли. Не е препоръчително да се ползват плодове и зеленчуци, набрани от райони близо до автомобилни магистрали, до химически, металургични или рудодобивни предприятия.
Плодови сокове
Ананас
Начин на приготвяне. Взема се голям, добре узрял и измит ананасов плод, на който най-напред се отрязва с остър нож връхната част заедно с листата. Острието на ножа се вкарва в дълбочина между кората и плодовото месо и с описване на пълен кръг месестата част се отделя и изважда. Нарязва се на тънки резенчета, от които чрез пресоване или със сокоизтисквачка се извлича сокът. Полученият сок има белезникав цвят, с приятен сладко-кисел вкус и характерен фин аромат. У нас по-често се използват готови сокове или консерви. Ако все пак приготвяте сок от пресни плодове, трябва да знаете, че сокът лесно губи аромата и добрите си вкусови качества при съхраняване. Наличието на големи целулозни влакна в него е нежелателно, докато плаващите фини плодови частици напротив, придават пълнота на вкуса на сока.
Лечебни качества. Лечебната стойност на ананаса е позната от векове. Ето едно любопитно описание в „Нюрнбергските Хеспериди” от 1714 г.: „При всички състояния на слабост, при които жизнените сили са накърнени, ананасът е най-доброто подкрепящо средство, равно на най-доброто вино по силата на действието си. Той освежава и ободрява също така всички ония, които поради прекалени любовни набези в битката за Венера са се почувствали изтощени и замаяни. Ободрява отмалялото сърце и събужда духа. Започне ли пък кръвта буйно да се пени и да нахлува мощно в сърцето така, че да го разпъва, ананасът укротява и потушава със сладко-киселото си съдържание този бяс, поради което се ползва със славата на най-сигурен сърдечен тоник”.
Ананасът се смята за ефикасно средство за преодоляване на простудни заболявания и за възстановяване на силите след тях. Стимулира храносмилането и затова се ползва при леност на червата, както и при трапези с тежкосмилаеми (месни) ястия. Препоръчва се при чернодробни и бъбречни заболявания, сърдечно-съдови смущения и анемии.
Все пак трябва да се отбележи, че казаното дотук се отнася за сока от пресни ананаси, консервираният сок губи не само превъзходния си аромат, но и лечебното си въздействие.
Противопоказания. Ананасът повишава киселинността на стомашния сок, поради което при язвена болест на стомаха и гастрити с повишена киселинност на стомашния сок може да се ползва ограничено.
Арония
Начин на приготвяне. Аронията е сравнително нов овощен вид за нашата страна, наложил се в последните 10 години. Сокът се получава чрез пресоване или центрофугиране на добре узрели и здрави плодове или чрез паров сокоотделител.
Подходящи комбинации. Сокът от арония има тръпчив вкус поради високото съдържание на дъбилни вещества и затова най-често се смесва в съотношение 1:2 със сокове от ябълки, сливи, малини. Може да се прибавя и към нектари от кайсии и праскови.
Лечебни качества. Пресен сок от арония, приеман по 1/2 чаена чаша 2 пъти дневно в продължение на 15-20 дни има отличен лечебен ефект при високо кръвно налягане. Плодовете и сокът имат благоприятно въздействие върху обмяната на веществата, кръвообразуването, стимулират процесите на регенерация на мускулната и костната тъкан, повишават жизнения тонус, имат защитно действие при бактериални и вирусни заболявания. Високото съдържание на йод стимулира функцията на щитовидната жлеза и се препоръчва при тиреотоксикоза и базедова болест.
Противопоказания. Сок от арония не се препоръчва при язва на стомаха и дванадесетопръстника и при гастрити с повишена киселинност на стомашния сок.
Банан
Начин на приготвяне. За получаване на нектар се вземат 1 кг обелени, добре узрели и омекнали банани, които се пресоват. Полученото пюре се поставя в емайлиран съд и се прибавя 1/2 кг захар. Долива се с 1/2 литър вряла вода и се разбива добре с миксер до разтваряне на захарта и получаване на еднородна маса. Проблемът при бананите е, че много бързо потъмняват след обелване, а ароматът им е много чувствителен към топлина.
Подходящи комбинации. От бананите най-често се приготвя пюре, което се смесва със сокове от други южни плодове (портокали, ананас, маракуя), при което се получават много привлекателни коктейли.
Лечебни качества. Наличието на голямо количество калиеви соли в плода го прави особено полезен при отоци, тъй като спомага за отделянето на течности от организма. Бананите се използват като диетична храна при атеросклероза и хипертония.
Противопоказания. Зрелите банани следва да се избягват при диабет и затлъстяване, поради високото съдържание на захари, а при рязко повишена киселинност на стомашния сок употребата им се ограничава.
Боровинки
Боровинките са червени, черни и сини. Зрелите боровинки са много сочни и доста богати на киселини, дъбилни и багрилни вещества. Те трябва бързо да се преработват след беритбата, иначе придобиват горчив привкус, а сокът им покафенява. В прясно състояние боровинките могат да се запазят най-много 3-4 дни в сухи и проветриви помещения. След това трябва да се изсушат и могат да се използват за чай.
Начин на приготвяне. Избират се добре узрели, здрави плодове, които се измиват и отцеждат. След това се прекарват през плодорезачка. Плодовата маса се изсипва в емайлиран съд, залива се с малко гореща вода (200 мл на 1 кг смляна маса) и се загрява до кипване. След това още гореща се пресова и прецежда. Полученият сок се подслажда със захар (до 200 г на 1 литър сок) и се консумира охладен.
Лечебни качества. Боровинките нямат висока енергетична стойност, т. е. калориите им са малко, но затова пък са богати на калий, калций, магнезий, фосфор и др., които допринасят за тяхната висока хранителна и лечебна стойност. Сокът от боровинки има особено благотворно въздействие върху очите, като повишава многократно зрителната острота. Затова коктейлите на основа сок от боровинки (също и касис) са добро профилактично средство при смущения в зрението, както и при професии, свързани с напрежение на очите (водачи на различни превозни средства, компютърни оператори). Използват се и при храносмилателни смущения, чревни разстройства, диабет. А наличието на багрилни вещества ги превръща в естествени и безвредни оцветители на коктейлите.
Бъз
Начин на приготвяне. Зелени или недоузрели плодове не трябва да се берат, защото в тях, както и в семената на зрелите се съдържат алкалоидът самбуцин и гликозидът самбунигрин, който при консумация в прясно състояние причинява повръщане и разстройство. За да се избегне това, сокът се получава след кратко сваряване на плодовете или чрез парна екстракция. Полученият сок има наситено тъмновиненочервен цвят (от червения бъз -светловинен) и се използва за оцветяване на коктейлите.
Лечебни качества. По съдържание на витамин С плодовете и на трите вида бъз (черен, червен и тревист) многократно превъзхождат другите плодове. Сокът действа освежаващо при температурни състояния и слабително при запек.
Вишна
Начин на приготвяне. Отбират се здрави узрели вишни, които се измиват и след това се отделят дръжките и костилките. Сокът се извлича чрез пресоване или центрофугиране, след което се прецежда и се подслажда (200 грама захар на 1 литър сок), тъй като има висока киселинност. За ароматизиране се добавя карамфил или канела. Полученият от тях сок е много ароматен, особено ако се ползват сортове като Морели, които са с високо киселинно съдържание и наситен червен цвят. Ако плодовете се счукат заедно с костилките и тогава се прецеди, получава се сок с бадемов аромат от костилките.
Лечебни качества. Вишневият сок е добро отхрачващо средство при възпаление на дихателните пътища, понижава температурата при простуда и треска и леко разслабва при хроничен запек. Има благотворно въздействие при заболявания на нервната система, при анемии, рахит и хепатит. Препоръчва се като профилактично средство против сърдечно-съдови и нервни разстройства.
Грейпфрут
Начин на приготвяне. За сок се ползват предимно сортове с бяла месеста част, но и розово-червените също са подходящи. Обелва се кората, плодовото месо се разделя на резенчета, които се пресоват или центрофугират и полученият сок се прецежда. От 100 грама грейпфрут се получават около 40-50 мл прозрачен сок. Има свежокисел вкус, утолява жаждата и е много предпочитан в горещини, както и като освежаващо питие. Горчивият привкус се маскира с прибавяне на захар (300-350 грама на 1 литър сок). Истинските ценители обаче харесват грейпфрута именно заради киселия му вкус и се отказват от подслаждане. За намаляване на горчивината на сока се препоръчва използването на добре узрели грейпфрути и максимално отделяне на плодовите частици.
Подходящи комбинации. Добре се съчетава с портокалов сок в съотношение 1:1.
Лечебни качества. Редовната употреба на коктейли с грейпфрутов сок понижава високото кръвно налягане, спомага за отстраняване на функционални разстройства на черния дроб, стимулира мозъчните функции и дейността на нервните клетки. Пресният сок увеличава защитните сили на организма при инфекции, стимулира дейността на сърдечната мускулатура. Приет рано сутрин на празен стомах възбужда апетита и подобрява храносмилането.
Грозде
Начин на приготвяне. У нас гроздето се използва предимно за производство на вина, може би защото в домашни условия е трудно да се получи и съхрани добър гроздов сок. Подходящи за неговото добиване са предимно винените и някои десертни сортове с по-ниска захарност, но по-ароматни и богати на киселини. От червените винени сортове са подходящи Гъмза, Памид, Мерло, Рубин, Каберне Совиньон, а от белите – Димят, Тамян¬ка, Мискет Отонел, Червен мискет, Алиготе, Ркацители. От десертните сортове могат да се използват Хамбургски мискет, Брестовица и др. Сортове като Кардинал и Болгар са подходящи за пряка консумация, но не и за сокове, тъй като плодовете им са месести и са с много високо захарно съдържание. За приготвяне на гроздов сок се препоръчва то да се бере, когато още не е напълно узряло. Плодовете се пресоват или центрофугират, като предварително се отстраняват чепките. Консервирането с натриев бензоат или други консерванти не се препоръчва, тъй като сокът добива слабо парлив вкус, леко неприятен дъх и дразни гърлото.
Лечебни качества. Гроздето се е използвало като лечебно средство още в древността – сведения за гроздолечение се откриват при Хипократ, Плиний Стари и Гален. И днес лечението с грозде и гроздов сок, наречено ампе-лотерапия, намира широко приложение. Високото съдържание на глюкоза прави гроздето ценно лечебно средство при чернодробни заболявания – остър и хроничен хепатит, цироза. Лечението продължава няколко месеца, като дозата се увеличава постепенно. Добре влияе при храносмилателни разстройства -гроздовата захар регулира секрецията на стомашния сок, намалява киселинността му и затова се прилага при стомашни възпаления (гастрит и др.) с повишена киселинност. При това задължително се отстраняват кожицата и семките. С 4 до 6 седмици лечение немалко хора завинаги са се освободили дори от язви на стомаха и дванадесетопръстника. Гроздовият сок се прилага при заболявания на бъбреците – остър и хроничен нефрит, пиело-нефрит, камъни и пясък. Най-често гроздолечение се прилага при болести на сърцето, тъй като тонизира и нормализира сърдечната дейност. Особено важно е, че гроздовият сок алкализира кръвта, стимулира отделянето на отпадните вещества в организма. Гроздето се прилага с успех и при телесна слабост (за напълняване).
Противопоказания. Гроздовият сок не се препоръчва при диабет, затлъстяване и ензимни нарушения на червата (ферментационна диспепсия).