Тази книга изследва архетипното значение на полярността Лъв-Водолей и очертава по-дълбокото проявление на аспектите между съответните им владетели – Слънцето и Уран. Точно както Слънцето е централно в нашата слънчева система, така то символизира същината и волята на индивида. Целта на Слънцето е да развие самочувствие и оформено, добре определено себеусещане. Антитезата на Слънцето обаче е планетата Уран, която символизира нуждата от откъсване и освобождаване от скованите и неизменни дефиниции за себе си. Съчетаването на тези противоположни, но в крайна сметка допълващи се процеси е ключът както към личната, така и към колективната еволюция. Като управител на Лъв, Слънцето представлява набор от взаимосвързани психологически функции, представени в митовете и литературата чрез специфични архетипи – Владетелят, Създателят и Героят. По същия начин, в качеството си на управител на знака Водолей, Уран съответства на определени функции, които са въплътени в архетипа на Шута или Глупака – естествен антипод на Слънчевите образи. Докато принципът на Слънцето съдейства за изграждане на самочувствие и оформяне на лична идентичност, Уран отваря съзнанието към космическата воля и по този начин пробужда индивида за трансперсоналната, колективна идентичност. Ако тези две планети не са интегрирани, аспектите между тях може да показват нестабилна представа за себе си, шизоидно разстройство и изопачено бунтарство – или съпротива срещу промяната и компенсаторен егоизъм. Добре сработени обаче, същите тези аспекти символизират способност за осъзната еволюция, признаване на непостоянството и освобождаване от диктатите на гордостта. Пълната интеграция позволява на човека да бъде направляван от по-висша интелигентност в името на добруването на общността.

Доктор Глен Пери е астролог, преподавател и психотерапевт с повече от 40 години практика. Той основава „Академия по астропсихология“ и изнася лекции за интеграцията на астрологията и психологията по целия свят. Автор е на осем книги, като последните му творби са посветени на дълбочинния анализ на рождената карта. В продължение на години доктор Пери ръководи магистърската програма по съзнателна еволюция и архетипна космология в института „Градуейт“ Кънектикът, изнася лекции в колежа по астрологическо изкуство и науки „Кеплер“ и оценява дипломните работи на завършващите студенти в колежите „Антиох“, „Юнион“ и „Годард“.

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:

1.
От царственост към революция

Връзката между знаците Лъв и Водолей

Концепцията за Аз-а и нейният емоционален компонент – самочувствието, са най-честата тема в съвременната психологическа литература. Тя все повече навлиза в ежедневния език, появява се в пресата, във филмите и дори в правителствените дебати. Как се определя и развива представата за Аз-а е източник на безкрайни дискусии. Многобройни социални научни изследвания документират връзка между ниското самочувствие и социални болести като злоупотребата с наркотици и алкохол, престъпността сред непълнолетните, насилието, бедността, съпружеския тормоз и неуспехите на трудовото поприще. Именно затова през 1986 година управата на щата Калифорния създаде работна група, която превърна въпроса за повишаване на самооценката в своя специална задача. Ясно е, че развитието на положителна представа за себе си е важно за здравето и щастието.
Психолозите определят представата за Аз-а като съвкупността от мислите и чувствата на индивида по отношение на самия себе си като обект. И все пак, основен принцип на будистката философия и безброй други свещени традиции е, че ние нямаме постоянна идентичност. Онова, което будистите наричат Аз или сатва, се определя просто от илюзия, породена от разделението. Идентичността е конструкция на човешкия ум и подлежи на непрекъсната промяна в по-сложни състояния, докато накрая не се събуди с осъзнаването, че е продължение на Космическия разум. В първа глава ще обърнем внимание на еволюционните процеси, заложени в природата на знаците Лъв и Водолей. Може да се каже, че ако знакът Лъв дава мотивиращата сила за изграждане на идентичността, то Водолеят символизира нуждата от пробуждане на личността с оглед осъзнаването на връзката ù с Вселенския разум.

Лъв и Водолей като мотивиращи нужди

Подходящо начало на нашия анализ е да определим какво ще имаме предвид под Лъв и Водолей. Зодиакалните знаци се възприемат най-добре, когато се разглеждат като архетипи. Архетипите представляват универсални мисловни форми, извлечени от обективната психика и космическия разум, които на земно ниво се изразяват като организирани природни принципи. Характерно за тях е, че структурират не само човешкото съзнание, но и различни социални и биологични процеси. Следователно астрологическият знак може да има различни значения. Психологически той символизира основна човешка потребност, етап от развитието, стил на поведение и свързани емоции. Тъй като архетипите може да се проявяват по различни начини в целия спектър на човешкия опит – от вътрешна мотивация до външно събитие – те са многообразни създания, които служат като обединяващи психологически принципи.
В този смисъл тук следва да се разграничим от възприятието, че зодиакалните знаци са отделни персонални типове. В момента, в който поставим една планета в даден знак, той променя своето изражение. Става така, защото самата природа на планетата нюансира знака с част от своите характеристики. Слънцето например придава на знака допълнителна гордост и изразителност. Ако Слънцето е във Водолей, то тогава знакът ще се изявява много по-колоритно в сравнение, да кажем, с Луната във Водолей. Слънцето във Водолей е по-вероятно да се проявява със забавно, оригинално, провокативно – понякога до неприемливост – поведение, като тези черти са свързани както със Слънцето като планета, така и с Водолея като знак. Със Слънце във Водолей гордостта на индивида е обвързана с начина, по който човек проявява творческите си способности – да налага промени, да насърчава реформи или да отстоява кауза. Ако обаче анализираме по-дълбоко темите и начините, по които се проявява Водолеят, ще установим наличието на разлики между характеристиките на знака и природата на планетата, която му вдъхва живот. Същото, разбира се, се отнася и за знака Лъв. Следователно читателят трябва да знае, че в описанията, които следват, аз не обрисувам Лъв или Водолей като типове личности. По-скоро ги характеризирам като чисти, архетипни същности, които се проявяват като психологически потребности, черти, състояния, нагласи и перспективи – независимо коя планета ги обитава.

Лъвът като нужда от самочувствие

Може би най-фундаменталното значение на знаците е важността им като човешки мотиви. Мотивацията на всеки знак може да бъде извлечена от характерното за него поведение. Отделен е фактът, че за всеки един са характерни поне няколко взаимосвързани теми. При Лъва например изпъква качеството екстровертност. Той е царствен, горд, самоуверен и обожава да играе. Лъвът по рождение е изразителен и показен; той умее да се наслаждава да бъде себе си.
Склонността на знака Лъв да харесва собствената си персона съществува паралелно със способността му да оценява другите. Всеки път, когато фокусира върху вниманието си върху вас, оставате с впечатлението, че се къпете в лъчиста топлина. Изразът „всички обичат този, който умее да обича“ важи изцяло за този знак, тъй като е изключително очарователен, социален и игрив. Поведението му е предназначено да печели хората – едва ли може да открием друг знак с неговия чар и приветливата му общителност. Лъвът проявява своите способности най-добре в процеса на ухажване и в романтичните отношения. Той дава всичко от себе си неговата избраница (избраник) да асоциира усещанията за щастие и любов със собствената му персона. Естествено галантен и величествен, Лъвът кара хората да се чувстват уютно в собствената си кожа…

Карма и съзидателност

Повечето древни традиции се обединяват около идеята, че човекът минава през земното съществуване, за да опознае Божественото. Това познание се постига чрез процеси на творчество. Както казва Теяр дьо Шарден: „Творчеството е развитие“, тоест Бог въплъщава творчеството и Бог обитава най-дълбоката същност на индивида.
Следователно присъща на човешката психика е способността както за себесътворяване, така и за създаване на света. Индивидът, разбира се, не сътворява целия свят, а само този, който той преживява. Тази идея обединява темите за Лъв и Водолей, тъй като Лъвът е творчество, но еволюцията (промяната) е Водолей. Противопоставянето между тях може да бъде помирено, когато индивидът осъзнае, че сътвореното от него е катализатор за собственото му развитие.
Идеята се базира на схващането, че личността и света са две страни на едно голямо, надхвърлящо пределите на съзнанието цяло (Brahman). Осъзнаването става бавно и постепенно, освен това има пряка връзка с креативния начин на действие. Според източната представа кармата се изразява по два начина: 1) като поведенчески модел (действие); и 2) като външно събитие (последствие). Връзката между действие и последствие се осъществява чрез творчеството, а индивидуалното поведение на човека чертае реалността, в която той пребивава. Посредством тези процеси индивидът постепенно достига до познанието, че той и светът са едно цяло.
Кармата е свързана с даоисткия принцип на противоположностите. Както знаем, всяко едно действие създава противодействие. Например, когато някой описва самия себе си, той същевременно загатва какъв не е. Концепцията „Аз съм такъв, а не онакъв“, изразена поведенчески или вербално, скоро започва да се конфронтира с човек или ситуация, които носят противоположни качества. Растежът се случва само тогава, когато индивидът съумее да интегрира в себе създадените от него противоположности. Това е и начинът да постигнем вътрешна цялост и баланс.
Следователно кармата е съзидателност; нашите действия водят до сътворяване на реалността, в която пребиваваме. Индийската философия проповядва, че всички деяния на човека неизбежно го карат постепенно да осъзнае, че личността и заобикалящият я свят не могат да бъдат разделяни. Идва момент, в който идентификацията с егото прераства в идентификация с вселенския живот.
 „Човек може да приема живота или като осъществяване на самия себе си, или като постепенно постигане на по-висша форма на съществуване, от която е част и с която е неделимо свързан.“, казва Хол. Крайната реалност е едновременно отвътре и отвън; Атман е онова състояние на Универсалното съзнание, което се намира в най-дълбокото ядро на човешката психика, както и във всяка ситуация, с която индивидът може да се сблъска. Всички отношения между хората се случват в рамките на висшето съзнание и са подчинени на неговото еволюционно намерение.
Тази теза загатва, че в кармичните отношения е заложена божествена цел. Събитията не стават случайно, а произлизат от конкретни психични модели, сътворени от индивидуалното съзнание. Сблъсъкът с определени външни обстоятелства дава възможност на индивида да коригира вътрешно-психичния си дисбаланс, който всъщност е основният генератор на проблемите с околните.
Заложено в илюзията за разделение, егоцентричното действие предизвиква повтарящи се случки и ситуации, които неизбежно водят до страдание. За средния човек животът представлява безкрайна върволица от действия и събития. Неговите деяния обаче не са напразни, защото всеки кармичен опит служи като средство за постигане по-високо ниво на духовно осъзнаване и надграждане. Осъзнаването включва също и признанието, че обектът и субектът са части от едно Цяло.
Будизмът описва самосъзнанието като съотношение между субект и обект. Двата термина са относителни, като единият предполага другия – субектът не може да съществува без обекта и обратното. Обект на съзнанието може да бъде или обект на сетивата, или обект на мисълта. Единият обект е вътрешен, другият – външен. Всеки един може да бъде припознат като част от Аз-а или да бъде отхвърлен, за да стане част от нечия сянка, или неосъзнатото в човека. Самосъзнанието, или както будистите го наричат сатва, е изградено на базата на съпоставката на Аз-а (съзнаваното) и не-Аз-а (неосъзнатото). Нито едното, нито другото обаче могат да претендират за абсолютна истинност и обективност.
Когато будистите отричат съществуването на вечно и трайно чисто его, те имат предвид, че както всички други явления във вселената, така и личното съзнание е обект на промяна и следователно е преходно. Идентичността като отделен Аз не е постоянна, тъй като съзнанието непрекъснато подлежи на трансформиране, като обхваща все повече и повече. Когато го питат за крайното състояние на съзнанието и средствата, чрез които се постига, Буда прави аналогия с мистерията на огъня: „Когато цялото гориво е изразходвано и огънят вече няма с какво да се храни, той угасва.“
Буда има предвид релационния аспект на съзнанието. Горивото, с което се храни Азът, е не-Азът. Когато съзнанието се разшири до степента, при която вече не смята нищо за чуждо на самото себе си, тогава отделната индивидуалност престава да съществува. Аз-ът няма друг избор, освен да се разтвори в цялото. Едва тогава личното съзнание се издига на по-високо ниво. Това е критичен момент, защото его-съзнанието може да съществува само чрез връзките между Аз-а и не-Аз-а. Преминаването на по-високо равнище изисква премахване на съществуващото разделение.
В тази връзка мотивацията, която ни кара да се възприемаме като отделна същност (Лъв), следва да се сработи със силата, опитваща се да превърне дуалността в колективен Аз, който се идентифицира с цялото човечество (Водолей). Това е пътят към цялост и завършеност.

Съществуването като превръщане

Нека си припомним, че пътят към преодоляване на полярността между Лъв и Водолей е същият, който води до просветлението: отказ от привързаностите. Човекът, който е готов да поеме по този път, трябва да разбира нуждата от промяна. Той следва да се стреми да остане неутрален към случващото се, като култивира поведение, при което липсва елемента съпротива. Освобождавайки се от привързаностите на егото, човек се освобождава и от притискащото влияние на кармата…

2.

Героят и Хитрецът

Архетипните проявления на Слънцето и Уран

В първата част разгледахме естествената полярност между знаците Лъв и Водолей. Отбелязахме, че всеки знак символизира определен набор от взаимосвързани психологически потребности и поведенчески черти, и представлява отделен етап от човешкото развитие. Особеностите на Лъв свързахме с нуждите от позитивна самооценка и одобрение от страна на обществото, които се открояват най-ярко през периода на юношеството. Съответно характерните черти на Водолей се съотнасят с потребността от обективна гледна точка и разширяване на индивидуалните представи – процеси, който се задействат най-силно в по-напреднал етап от живота, или през периода между 68 и 80-годишна възраст.
Всеки от знаците беше описан като допълнение на срещуположния, като двата заедно създават естествена двойка, която се учи на сътрудничество и баланс. Колкото по-високо е нивото на интеграция между двата знака, толкова по-успешно функционират като тандем. Казано по друг начин, всеки знак може потенциално да обогатява другия. Ако знакът Лъв придаде голямо значение на пословичната си привързаност към желания от него резултат, човек става прекомерно егоистичен и високомерен. Противоотровата е Водолей, който се свързва с непривързването и отварянето към притока на космическата воля.
Интеграцията на двата знака беше описана като избор (Лъв) да бъдеш воден от висшата воля (Водолей). Така индивидът развива смирение, поддържа отворена нагласа към промените и естествено става все по-цялостен.

Функции и архетипи

След като в първа част установихме, че знакът Лъв е основата за изграждането на лична воля, а Водолей – на космическата, сега бих искал да разширя тази идея, като се спра на техните управители. По начало е трудно да говорим за знаците, без да същевременно да обсъждаме планетите, властващи над тези знаци, понеже представляват мотивиращи действия системи. Знакът е мотивът, а планетата – действието. Ако Лъвът е нуждата от самочувствие, Слънцето представлява набор от психологически функции – намерение, съзидателност, игра, чието предназначение е да задоволява тези потребности. По същия начин, ако Водолей въплъщава нуждата от разбиране и постигане на широка перспектива, то Уран представлява тези потребности – от пробуждане, освобождаване и обективизация, предназначени да посрещат тези потребности.
Една планета обаче не изразява просто набор от взаимосвързани нужди, но и архетипи, които дават израз на определени космически принципи. Архетипът представлява образ или метафора на един или повече психологически процеси, както и символизира определени аспекти от така нареченото от Юнг „колективно несъзнавано“.
Юнг смята, че човешката душа извлича своята форма и субстанция от колективното несъзнавано (вселенската душа), която е определена матрична структура. Тя се основава на набор от принципи (архетипи), които подреждат човешкото съзнание. Знакът Лъв символизира един набор от архетипи, Водолеят – друг. В този материал ще разгледаме архетипите, които са най-подходящи за вникване в психологическите процеси, символизирани от Слънцето и Уран.

СЛЪНЦЕТО
Слънчевите качества и функции

Всяка планета в астрологията представлява психологическа способност, която може да определим като вродена сила или капацитет за осъществяване на функции. Понеже функцията е нормалното или характерното действие на всяко нещо, планетите извършват различни деяния. Слънцето например способства за задвижване на желанията, творческите способности, представянето пред аудитория, ухажването. Както вече споменах, слънчевите действия се стремят към удовлетворяване на взаимосвързаните нужди, символизирани от знака Лъв. Сред тях са потребностите от внимание, приемане и одобрение, като всички те допринасят за себеуважението – основния мотив. Другите характерни за Лъва нужди са от забавление, игра и себеизразяване, което е вторичният мотив.
Като активен агент на тези потребности, Слънцето представлява специфична психологическа способност. Тъй като психологията не разполага с точен термин, който да обхваща многообразието от Слънчеви функции, ще ползваме познатото понятие „его“. Предвид поставените тук цели, Слънчевото его/Аз ще бъде дефинирано като психологическа способност, която включва шест взаимосвързани функции:

1. Намерение или преднамереност (желание, воля, избор). Егото, с други думи, е нашата способност да си формираме намерения.

2. Творческо себеизразяване или просто креативност. То е способността да създаваме нещо, което досега не е съществувало. Следователно Слънцето е основното средство за сътворяване на реалността, каквато я изживяваме.

3. Идентификация. Човешките същества се припознават чрез различни вътрешни и външни явления – субективни качества като сила или красота, и обективни условия като професия, раса и националност. Идентификациите създават идентичности…

УРАН
Особености и функции на Уран

Точно както Слънцето символизира психологическа способност с шест взаимосвързани функции, така и Уран има своите свойства и предназначения. Урановите дейности са насочени към задоволяване на набор от взаимосвързани нужди, символизирани от Водолей. Те включват необходимостта от пробуждане, освобождение, напредък и перспектива. Като активен агент на тези потребности, Уран изразява шест допълващи се действия – обективизиране, непривързване, пробуждане, освобождаване, промяна и прогрес. Тъй като липсва точен термин, който да обхваща всички тези функции, ние ще използваме понятието Наблюдаващият аз. В първа глава Наблюдаващият аз беше дефиниран като способност за съзерцаване на случващото се в пределите на съзнанието. Тя е свързана с шестте функции на Уран:

1. Обективизиране. Това е способността да наблюдаваш случващото се отстрани, без пристрастия и без изразяване на отношение. Да бъдеш обективен означава да не се влияеш от субективни емоции или лични предразсъдъци. Обективният поглед води до цялост и осъзнаване на начина, по който частите се свързват помежду си и функционират като единна система.

2. Непривързване или отхвърляне на зависимостите. Това е способността да се откажем от прикрепянето си към хора, предмети, предпочитания и съзнателно избрани представи като цяло. Тази функция е противоположна на Слънчевото намерение или волята. Непривързването е свързано с будистката концепция за непостоянството, която утвърждава, че всички явления са обект на непрекъсната промяна.

3. Пробуждане на съзнанието, извисяване, просветление. Способност за духовно и интелектуално проникновение. Да си събуден означава да измениш перспективата си така, че да се отвориш за широко и хуманистично разбиране за света, освободено от оковите на конвенционалността. Извисяването и просветлението са свързани с приемането на божествената воля и обективната истина.

4. Освобождаване, еманципация. Означава да освободиш нещо от потисничество, ограничения или от някаква затлачена ситуация. От психологическа перспектива представлява събаряне на структурите на фалшивите вярвания и на негативните, ограничени перспективи. Освобождаването прави възможно осъществяването на човешкия потенциал.

5. Промяна, реформа, нововъведение. Способността да се признае и приеме, че нищо не остава същото и че реформите и иновациите са необходими за еволюцията на една система.

6. Напредък и прогрес. Умението да се развиваме и придвижваме към по-добри състояния. Прогресът означава устойчивост и стабилни подобрения в условията на живот, в политиката, в идеите, засягащи човечеството като цяло. Тези процеси често изискват обединение в името на обща кауза.

И тук, също както при Слънцето, следва да отбележим, че всяка една функция предполага наличието на всички останали. Най-съществената особеност на Наблюдаващият аз е способността за безпристрастно съзерцание. Той е обективният свидетел, който няма нужда да се идентифицира със случващото се. Когато се откаже от идентификациите, индивидът придобива способност да се учи от новия опит. Непривързването може да доведе до радикално прозрение, като събужда за по-широка, по-всеобхватна представа за себе си и света. Новите гледни точки освобождават човека от ограничаващи вярвания, които ощетяват неговия опит. Разграничаването от остарели идеи и провалени политики естествено подтиква човека към промяна, към реформистки идеали и иновативно мислене. Това от своя страна може да доведе до задействане (напредък) на кауза, която е в полза на човечеството.
Сега нека разгледаме по-отблизо Наблюдаващия аз и да открием защо е свързан именно с Уран. В процеса също ще изследваме онзи архетип, който най-тясно съответства на функциите на Наблюдаващия аз – Хитреца…