Вълшебната нишка


Страници: 288
Цена: 16.00лв.
12.80лв.

„Нашето заглавие идва от прекрасния разказ как Ариадна от любов към гръцкия герой Тезей предава баща си, критския цар Минос, и дава на любимия си своята вълшебна нишка, за да го преведе през обърканата плетеница от коридори, известна като „лабиринта”. Вълшебната нишка, която криволичи, прави завои и не престава да се размотава, неизменно отбягвайки умело замислените лъжливи проходи, безпогрешно намира верния път и бързо отвежда надолу към тайната сърцевина.

Векове наред философи, алхимици и психолози са омаяни от плетениците на лабиринта, възприемайки го като многолика метафора на положението на човека и като модел на сложната, но подредена вселена… Астрологическата диаграма като символен модел на присъщия ред на вселената е като лабиринта – логична, но сложна и неуловима структура. Взаимно преплетените символи в хороскопа са съставени само от една нишка, която, ако бъде размотана като вълшебната нишка на Ариадна, ще ни води през лабиринта към сърцето на диаграмата и към собствената ни природа…”
Ричард Айдман

Ричард Айдман („В огледалния свят – търсене на аза в огледалото на връзките”) придоби световна популярност със своя изключително провокативен и оригинален стил на преподаване. Той създава „Школа за астрологически изследвания” и е един от основателите на „Американска федерация на астролозите” и „Обществото на Юнг”. Работи като астролог и психотерапевт повече от 20 години, живее в Сан Франциско, изнася лекции в Европа, Южна Америка, Африка, Великобритания и САЩ. Ричард Айдман умира през 1987 година.


НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:

 
Глава първа
Мит, психология, астрология и метод

Обещавам ви една много интензивна седмица добър опит – практична конференция, пълна със солидна материя. Ще ви поведа на едно пътуване и нашата тема е „вълшебната нишка”. Избрах това заглавие, защото тази история има дълбоко митологическо значение за мен и за всички нас в пътуването ни през живота.
Сигурно помните мита за критския цар Минос, който имал дъщеря на име Ариадна. Тъй като оскърбил бог Нептун, морето изпратило един особен бял бик и цар Минос трябвало да го принесе в жертва. Но той дотолкова се влюбил в бика, че не могъл да се застави да принесе в жертва това красиво създание, затова изиграл боговете. Принесъл в жертва друг бик, към който не бил толкова привързан, и помислил: „Е, това ще свърши работа.” По тази тема ще говорим тази седмица – истинската жертва за истинския бог.
Във всеки случай, Нептун, или Посейдон, не е бог, на когото да погаждаш номера, защото той отговаря с номер, и на Нептун не му харесал особено този заместващ бик. Той пратил друг бик и специално за случая омагьосал съпругата на цар Минос – Пазифая, така да се влюби в бика, да се скрие в приспособление, приличащо на крава, и да зачене от бика. Когато тя родила Минотавъра – чудовище, което била наполовина човек и наполовина бик, това предизвикало такъв ужас, че чудовището било затворено в сърцето на лабиринта. Този Минотавър, както много извънбрачни чудовища, имал голям апетит за невинни създания – за него редовно били изисквани жертвоприношения от Атина и други градове. Някои казват, че веднъж годишно, според други веднъж на всеки две или седем години, седем девойки и седем младежи били принасяни в жертва на апетита на този Минотавър.
Лабиринтът бил толкова дълбок и така объркан, че макар мнозина да се опитвали, никой не могъл да намери пътя вътре, за да убие чудовището. Накрая Тезей, гръцки герой, бил пратен да сложи край на всичко това. Той започнал, като съблазнил дъщерята на цар Минос – Ариадна, която му дала златна нишка. А магията на нишката била, че ако той застане на входа на лабиринта и размотава тази вълшебна златна нишка, тя ще го отведе до сърцето на лабиринта, където живее Минотавърът. И той постъпил точно така. Красиво е да се чуе разказан този мит – как златният Тезей, гъркът, героят, предопределен да спаси родината си от ужасните жертвоприношения, следва вълшебната нишка, докато тя се вие и разгръща безпогрешно из лабиринта към самото му сърце, където обитава тази дълбока фигура, която може би в известно отношение можем да наречем сянка. Колективно нещо, лежащо в сърцето, не само в сърцето на потенциала за Минотавъра, защото той накрая посрещнал съдбата си, а сърцето, което прави от Тезей герой, като го кара да се изправи срещу звяра.
Аз разглеждам тази история като подход към астрологическата диаграма. Ако я погледнете, тя прилича на лабиринт, защото има толкова много да се гледа в нея; има толкова много тънкости. Щом видите цялата мрежа на аспектите в хороскопа, поглеждате към него и казвате: „Накъде да завия тук?” Често сме като котенце с кълбо прежда. Виждали ли сте какво става, когато вземете котенце и добавите кълбо прежда? Получавате безпорядък. Преждата е навсякъде и котенцето е омотано в нея, мяукайки сърцераздирателно. Често именно това ни се случва на нас, астролозите. Към какво поглеждаме най-напред? Какво оставяме настрана? Друга тема, която говори за развитие, е да вземем нишка от пуловер. Ако я дръпнете леко, тя постепенно ще разплете цялата дреха, затова съществува нежен, определен, фокусиран начин да издърпаме нишката. По същия начин вярвайте, че има начин да размотаем астрологическата нишка и да я оставим да ни води през лабиринта към сърцето на диаграмата.
Тук искам да започна, като кажа, че няма да ви предложим книга с астрологически рецепти. Астрологическият рецептурник, въпреки че е добър по своему, е нещо, което може да получите от книга. Това, което аз се надявам да направя през тази седмица, е не само да представя методи, но да дам и предложения и идеи, които вие можете да изпълните и да направите част от вашата система. Затова, моля ви, не забравяйте, че онова, което споделям с вас, са неща от моя опит като действащ астролог и невинаги може да съм съгласен с вас или вие с мене, и в това няма нищо нередно. Вземете това, което е полезно за вас. Няма „правилни” или „неправилни” неща сами по себе си.
Ще започнем с някои от основните мои идеи за психологическия и митологическия подход към интерпретирането на хороскопите. Погледнете хороскопа – не като кръгово изложение на парчета и частици, а като жив организъм, който принадлежи на даден човек. Аз наричам себе си „прероден” астролог. Причината е, че практикувах астрология двадесет и една години и в първите седем или осем години бях това, което бих нарекъл традиционен астролог. Тогава започнах да откривам психологията и митологията и казвам ви, в самото начало беше много самотно. Помня, че говорех на конференции, където буквално половината публика ставаше и си излизаше. Хората казваха: „Не сме дошли да слушаме за психология и митология, искаме астрология.” А това означаваше „Сатурн в пети дом е...” и „Сатурн в шести дом е...”, и така нататък. Е, тази седмица това няма да се случва.
Радвам се сега да видя тук движението, интегрирането, божествения брак между астрологията и психологията. Те всъщност са предопределени една за друга. Точно както психотерапевтите все повече и повече се придвижват към астрологията като най-съвършения, най-красивия, най-окачествяващия език на положението на човека, самите астролози се придвижват в посока към психологията. Не че има нещо лошо в който и да било психологически модел, но за мене астрологията е най-съвършеният, най-обхватният, най-универсалният модел на положението на човека. Но това, което не е вътрешноприсъщо на астрологията, е практиката, терапевтичният метод. Как възприемате в действителност това тресавище от информация в хороскопа, това, което бих нарекъл архетипните образци, и как ги „втривате” в индивид с уникални болки, борби и различия? Върху такива неща ще се съсредоточаваме тази седмица. Ние се променяме бавно и се отваряме постепенно. Не е лесно за астролози, които практикуват от много години – и които нерядко са добри в това, което правят, – изведнъж да започнат да се отварят, за да видят нещата от съвършено различна гледна точка…


Глава четвърта
Теми на сянката

Спахте ли изобщо тази нощ? Може би Йозеф Менгеле не беше подходящ хороскоп за показване в нощта на пълнолунието. Във всеки случай, преди да започнем с темите на сянката, възникнаха няколко въпроса и бих искал да отделя няколко минути, за да се опитам да се справя с тях.
Първият въпрос са орбисите на аспектите. Аз използвам широки орбиси. Винаги се отклонявам към щедростта при орбисите и причината е, че като прероден астролог не се вълнувам особено много от предсказването и не се интересувам от събитията и от синхронизацията им. Ако сте предсказващи, ориентирани към събитията астролози, ще ви трябват извънредно тесни орбиси, защото това, което правите, се основава върху точността и вярното определяне на времето за събитията. Но аз вече не усещам необходимостта да бъда прав, слава Богу. Занимават ме човешкият потенциал и процес, развитието и растежът и поради това съм склонен да казвам, че ако е възможно да се зачете орбис, по-скоро бих включил аспекта. По-нататък, когато опозная по-добре картата и човека, бих могъл да кажа: „Добре, не знам, може би това не работи.” Но изборът ми е да се отклонявам към щедростта във всички орбиси. Естествено, ще ме питате какви орбиси прилагам, така че ще трябва да кажа приблизително, че използвам 10-11 градуса за съвпад или опозиция, няма значение между кои планети, дори външните; за квадратури и тригони приблизително 9 градуса; за секстили може би 7 градуса; за куинконкси 6 градуса и ги смятам за много мажорни, много важни, критични аспекти. Използвам полуквадрати и сескиквадрати и за тях прилагам по-малки орбиси, около 2 градуса. Намирам, че колкото по-уверени се чувстваме по отношение на аспектите, толкова по-големи орбиси даваме. Когато усещаме, че можем да интерпретираме това, искаме да открием повече за него. Ако видя аспект, който се формира или чака да се превърне в мажорна конфигурация, аз му помагам, защото мисля, че има нещо, което привлича планетата в тази групова динамика, която наричаме мажорни конфигурации или комплекси. Така че ще разтегна единия клон на големия кръст например и понякога, ако става дума за опозиция, ще зачета до 12 или 12 и половина градуса орбис. Така че в тази област не съм догматичен и се надявам това да е развитието, през което минаваме всички. В ранния етап в изучаването на астрологията имаме тенденция да бъдем извън-редно догматични: „Тази домова система е единствената домова система”, и колко ангела могат да танцуват на върха на една карфица? Мисля, че вашите относителни стойности започват да се изместват и докато остаряваме в астрологията, ставаме такива, както сме като хора – по-толерантни. Добре, други въпроси?
Аудиторията: Конкретните градуси имат ли специално значение?
Ричард: Мисля, че 29-ият градус на асцендента или медиум цели е важен. В края на краищата, говорим за маски – междуличностни и колективни маски. Малко по-късно ще се фокусирам повече върху асцендента и маските, защото усещам, че са критично важни. Така че – да, мисля, че има нещо в 29-ия градус на оста асцендент-десцендент или на оста медиум цели – имум цели. Това ми казва, че може би е налице нещо неустойчиво в условията, в които се среща. Говорихме за 29-ия градус като за колебливия градус, който е в известен смисъл нестабилен и на границата на трансформацията. В едната крайност подвижен , крехък , лабилен  (прелестни думи, които обичам), и от друга страна, има нещо опипващо, нещо, което всеки момент ще се случи, ще превключи. Особено важно го намирам за асцендента, тъй като маската е такова важно нещо. Когато е на медиум цели и оста на четвърти дом, понякога започвам да го отмествам в родителската и домашната среда.
Това ме води към друга тема. Някои астролози усещат, че десети дом е повече майката, а четвърти – предимно бащата, и аз съм склонен понякога да ги разменям. Не мисля, че има особено значение, защото нещата показват тенденция да се превръщат в своите противоположности, а противоположностите в астрологията винаги са допълнения; те взаимно се допълват. Въпреки това, за да бъда по-точен, ще кажа, че на известно равнище домовете се установяват. Те се напасват в нещата, които стават, в сцените, на които се развиват драмите. Така че, бих казал, цялата ос четвърти-десети дом е домашната среда и домашната драма – мястото, където се отиграват тези неща.
Разглеждам четвърти дом като наследството от семейството, семейния колектив. В действителност разглеждам четвърти дом като свързан с източника на семейните митове и табута и как се справяме с тях. Осми дом – същото за социалните митове и табута, и дванадесети за универсалното колективно. Знам, че другите хора гледат на това по различни начини, но за мен Рак е последният от личните знаци, Скорпион е последният от социалните и Рибите са последни от универсалните, колективните, трансперсоналните знаци. Това има смисъл за мене. Мисля, че бихме могли да кажем, че четвърти дом е обстановката, в която сме изживели семейството като подхранващо, като създаващо гнездо, като даващо емоционална сигурност, и това може да бъде който и да е от родителите. В повечето общества и в нашите обикновено проецираме тази роля върху майката, но невинаги е така. Същото е с десети дом като родител, не толкова в подхранващата роля, колкото в закрилящата, структуриращата му роля. Дисциплинираността, авторитарността поема Сатурновото качество на десети дом. В нашето общество, както и в повечето, поне номинално се вижда тенденция тази роля да се дава на бащата, но не е задължително да е така….


Глава осма
Асцендентът като маска

Тук имаме хороскопите на Ърнест Хемингуей и Харт Крейн, които ще разгледаме (вж. Карти 9 и 10 на стр. 258 и 259). Ърнест Хемингуей, допускам, е познат на всички; може да не знаете Харт Крейн, но той е бил много известен поет, умрял много млад. Както ще видите, двата хороскопа практически са взаимни противоположности. Двамата са родени в един и същи ден, в една и съща година и само с около дванадесет часа разлика.
Искам да говоря за асцендента като маска и за концепцията, за която споменахме преди – тенденцията нещата да се превръщат в своите противоположности. Юнг казва, че проявяваме склонност да харесваме онова, което остава сянка или подчинена функция. Има привличане в тази противоположност и докато не можем да обхванем проецирания „друг”, противоположното идва  при нас по различни начини – чрез връзки с други хора, чрез събития, чрез символични неща, като в сънищата.
Вчера говорихме за противоположността Краля и Глупака – Лъв и Водолей архетипно. Нашата приятелка от Израел ми посочи, че в иврит много думи показват противоположното качество именно в езика. „Nemak” е Краля, а „Lemak” е Глупака, и тя казва, че в иврит много противоположности са едно и също, само с промяна на една буква. Много интелектуален език. Виждате го и в други езици, но за съжаление английският, който е чудесен език, тъй като е богат в способността си да комуникира, е съставен от толкова много корени, като гръцки, латински, англосаксонски, френски и така нататък, че сме загубили това много стриктно използване на думите.
За мен асцендентът има отношение към идеята на Юнг за маска. Думата „маска” в латински е persona и идеята за маската идва от латинската дума personare, което означава „звуча през”. С тази дума латините са наричали старинните маски, които гърците използвали в театъра, а гръцката маска правела много неща. Преди всичко, актьорите са работели на много големи арени и ако някога отидете в Епидавър в Гърция, преживяването е забележително. Буквално хиляди хора сядали на пейките и работата е там, че всички можели да чуват, не било толкова важно какво могат да видят. Тези гигантски маски, които носели актьорите, показвали, че героят, който представляват, е архетип, в действителност не е човек. Така имате архетипи за бог или богиня за хора в различни настроения и чувства, като например страх, ужас, терор, радост, любов, глупост, лудост, и от маските се разбирало, че се представя архетипно нещо.
Маските имали и друга цел. Те действали като мегафон, за да излъчват звука в огромната арена. Затова латините наричали това personare, „звуча през”, от което Юнг извежда думата персона, и разбира се, имаме думата personality, личност. Така че асцендентът е като една от онези маски, през които се чува. Той е лицето, което излъчваме към света във взаимодействието си с хората. Той е маската, която налагаме, и е съставен от много неща. Съставен е от онова, което можем да наречем личност, макар че е много неясна дума, която не знаем какво означава всъщност. Тя има нещо общо със стила, позата, начина, по който вървим, положението на тялото ни.
Очевидно са налице дванадесет архетипни персони, основани на дванадесетте изгряващи знака, така че можете да говорите за тип изгряващи Риби, но помнете, че тук има повече, отколкото вижда окото, нали? Ще бъде много различно в зависимост от знака и дома, в който се намира Нептун, понеже позицията на управителя на асцендента по знак и по дом модифицира архетипния принцип на знака на асцендента. Освен това планетите, които аспектират управителя на асцендента, ще доусложнят тази персона. Също така и планетите, аспектиращи асцендента, ще модифицират персоната още повече. Ето, виждате, започва доста просто, с изгряващия знак, но става все по-сложно, колкото повече добавяте.
Вярвам, че има известно неправилно разбиране за маските. Преди всичко, хората може да мислят, че това е нещо, което трябва да преодолеете, а в действителност не е така. То е част от нас, точно както кожата и дрехите ни са част от нас, и очевидно се научаваме как да използваме персоната доста рано в живота. Онези от вас, които са родители, започват да забелязват влиянието на изгряващия знак на своите деца доста отрано. Така че първото, което искам да погледна, е за какво става дума при тази маска, какво прикрива, каква е целта й. Добре, маската служи доста много като дрехите ни – предпазва ни от стихиите. Някой би могъл да каже, че това е неестествено. Не сме се родили с дрехи, диваците не носят дрехи, така че може би трябва да преодолеем дрехите. Тя, маската, има отбранително свойство. Защитава ни от стихиите, както нашите дрехи. Защитава ни от прекалено внимание или приближаване на други хора, има и друго качество. Има догматично качество в персоната; с други думи, тя изразява твърдение за нас. Аз често наричам това нашата реклама; по такъв начин се рекламираме…”