Символични техники в предсказателната астрология


Страници: 96
Цена: 10.00лв.
8.00лв.

Една от задачите на предсказателната астрология е да се систематизират методи, които достатъчно надеждно позволяват предугаждането на събития – както на качеството им, така и на точното време на настъпване.
Чарлз Картър – всепризнато най-добрият астролог на XX век, посвещава години от практиката си на експериментиране и изследване на различни символични методи за прогностика и времеви мерки за разгръщане и екстраполация на рождената карта във времето. Той и до ден днешен е известен с факта, че чрез своята методика предсказва собствената си смърт.
Тази книга е плод на дългогодишните му изследвания и представя неговата система за точно предугаждане на събития във времето чрез използване на символични дирекции. Книгата представлява практически учебник, илюстриран с примери и действителни случаи.  
Символични методи и различни мерки за време
Методът на ректасцензията
Едноградусовият метод
Фракционният метод
Тълкуването на дирекциите
Предсказването на брак
„Мярката на смъртта”
Как се прави дирекционно разследване
Въпросът за точността и орбисите

Чарлз Ернест Оуен Картър (1887-1968) е английски астролог и писател, известен в целия свят с дълбокото си разбиране на астрологията и нейната символика, както и с дългогодишните си изследвания в областта на предсказателната астрология и методите за прогностика. Картър оказва мощно влияние върху астрологията и астролозите и до днес. Той още е известен като съосновател и първи директор на Факултета за астрологически изследвания в Лондон, и втори президент на Астрологическата ложа на Теософското общество. През 1955 г. Картър предсказва, че смъртта му ще настъпи през 1968 г. Умира на 81 години, на 4 октомври 1968 г. в 16:30 часа в Лондон.

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:

ВТОРА ГЛАВА
По принцип се допуска, че е необходим опит, за да се прецени точно и да се изрази по подходящ начин това, което се смята като вероятното въздействие на дирекциите. Не само богата практика, но ако е възможно и познания за специфичните реакции на хороскопа в процес на разглеждане. В това отношение астрологът прилича на лекаря, който може да се справи най-добре с пациент, чиято физиология му е добре позната.
Но би било прекалено да се каже, че нищо не може да се постулира за прогностиката и че ученикът трябва да научи всичко сам. Някои принципи са се доказали и на тях може да се разчита.
Така например, обикновено се допуска, че дирекциите просто изваждат на бял свят това, което е обещано от хороскопа; че най-мощната дирекционна конфигурация не може да осъществи това, което рождената карта не позволява. Може би това правило има своите изключения, но те са много редки и най-вероятно са по-скоро привидни, отколкото реални, като се дължат на неспособността ни да разберем всичко, което този радикс означава.
Следователно, за да разтълкуваме дирекциите, първо трябва да интерпретираме за себе си рождената карта и да решим какви са възможните реакции. Страхотен стелиум от прогресивни небесни тела в Овен може да се тълкува като заплаха от апоплексия, но, ако натално няма подобно указание, тази възможност се отстранява.
Силните планети в радикса не са в състояние да навредят много дирекционно, а натално наранените могат да сторят малко добро. Недооценяването на същото правило е причинило много щастливи изненади и доста болезнени разочарования.
Планетите са склонни да действат по-скоро с оглед на радикалните си позиции, а не на своите прогресивни места; и това е вярно, в моя опит, при всички системи.
И отново, в символичните системи ни е спестена цялата загриженост относно аспектите между прогресивните позиции; очевидно не може да има такива, защото всички небесни тела поддържат своите натални разстояния едни от други. Планета, изместена по едноградусовата мярка, може, разбира се, да оформи аспект с тяло, прогресирано по деветичната или дванадесетичната мярка, но е малко вероятно подобни дирекции да имат някаква стойност.
Всяка дирекция изследваме по четири критерия:
1. Основната природа на двете небесни тела.
2. Заетите знаци.
3. Обитаваните домове.
4. Управляваните домове.
5. Естеството на аспекта като такъв.
1. Слънцето има отношение към дейностите в живота, общественото или професионалното битие, честта на човека, неговата репутация, постижения и положителната и мъжка страна на работата му. Луната е свързана с битовия, етичния, вътрешния и емоционалния аспект на живота, който е отрицателен и женски. МС има връзка с постижението, публичността, възможността и шансовете, които обкръжението дава или отказва на себеизразяването; зенитът е, така да се каже, врата или излаз на себеизразяването, която добрите и лошите дирекции алтернативно отварят и затварят. Асцендентът се отнася до личния живот и по-специално до физическото тяло и здравето, а планетите в аспект към него навлизат в живота с личен смисъл.
Силите на планетите са добре известни. Меркурий, разбира се, стимулира интелектуалния живот и обмяната на мисли. Венера е свързана с привързаностите и артистичните способности, силна е в социалните дела и е голям стимулатор за всички форми на сътрудничество. Марс е силно белязан с действие, бивайки предприемчив, подтикващ и своеволен, с някои склонности, които може да доведат до кавги, произшествия или болест. Юпитер дава просперитет, възможност, благосъстояние от всякакъв вид и искрена религиозна мисъл. Действието на Сатурн е, може би, твърде добре познато, за да се нуждае от описание. От по-добрата страна той е силно консолидиращо влияние със способности за организация, систематизация и изграждане. От по-малко щастливата си страна Сатурн е отрицателен, като или отнема, или забавя развитието на плановете и изпълнението на желанията. Уран създава бързи и понякога стихийни промени в съзнанието и действията, носи блестящи или луди идеи и тенденция да се действа по необичаен начин – за добро или зло, посява или вдъхновени мисли, или своенравни и опасни хрумвания. Нептун винаги е склонен да отклонява родения от проявлението и да допринася за условия на оттегляне, абдикация или укриване. Той може да причини дълготрайни заболявания и несъмнено е свързан със смъртта.
2. Знаците, заети от всяка планетa, причиняват необратима и съществена модификация на нейното действие; вече не става дума за „Марс” или „Уран”, а за „Марс-Риби” или „Уран-Везни” за целия живот, както и не бива да се забравят всякакви други елементи, които може да се намесват в тази съществена промяна. Те са част от атрибутите на планетата, доколкото става въпрос за разглежданата карта.
В символичните системи – като дирекциите ден за година, планетите прогресират в други знаци; и това съставлява вторична и временна диатеза. Например, за да следваме двата случая от предходния абзац, Марс вероятно ще премине от Риби в Близнаци и това ще доведе до активност в писмената или мисловната дейност – Рибешки по характер, изразени чрез Меркуриево средство. Така Уран-Везни е възможно да стигне до Козирог и социалният и кооперативен щрих на тази позиция ще работи в бизнес отношения или по някакъв начин, характерен за десети дом.
Такива подвлияния може да изглеждат озадачаващи и неясни; но внимателният анализ обикновено ще оповести вероятния начин на тяхното действие.
3 и 4. Обитаваните домове са тясно свързани с планетите през целия живот, оформяйки, както би могло да се каже, тяхната сфера на действие, докато аспектите им разширяват сферата им до различни части от хороскопа. Това поле също е удължено с четири – домовете, които управляват.
Конктретният въпрос не изисква много разясняване, а делата, свързвани с домовете, са добре познати.
Въпросът за домовете ни отвежда до кратко обсъждане на правилната система за домово деление – от много време разискван въпрос, който понастоящем отново излиза на преден план.
За съжаление, аз изобщо не се чувствам в състояние да говоря убедено по тази тема. От гледна точка на очертаване на характера, обичайният метод на полудъгата, използван в картите в тази книга и популяризиран чрез ефемеридите на Рафаел и публикациите на Алан Лео, като цяло ми изглежда задоволителен, въпреки че не може да се отрече, че е отворен за някакво логично възражение, тъй като всяка полудъга се разделя еднакво по меридиана, въпреки че те не са равни помежду си; и после отново ги разделяме на три еднакви части....

За да работим със символичните мерки, процедираме по този начин:
Вземаме възрастта, за която се изискват дирекциите – нека кажем 42 години.
Конвертираме я в няколко дъги на системите, които ще бъдат използвани. Така по мярката 3/5 тя е 25° 12'. По едноградусовата мярка е 42°. По дванадесетичната – 105°. По суб-дванадесетичната мярка винаги е една дванадесета от дванадесетичната, тоест 8° 45'. По прогресията на Точката на живота (седмичната) мярката ще е 180°, така че този фактор ще бъде на 0° във Везни и аспектите му може да бъдат лесно отбелязани.
След това проверете четирите сигнификатора (или всички небесни тела, ако приемете тази по-пълна алтернатива) и добавете към всеки подред горните четири нараствания, после отбележете образуваните аспекти. Те няма да са многобройни.
Обяснението за изчисляването на вторичните дирекции, разбира се, не е част от настоящия труд; това е адекватно направено в учебници като „Принципите на астрологията” на същия автор.
Откриването на транзитите, лунациите и затъмненията е, разбираемо, понятно за всеки астролог.
Мерки като тази на смъртта се изискват само за специални цели, а и наистина тя може да бъде изчислена за много кратко време, веднъж и завинаги. Деветичните и седмичните са може би по-малко важни от по-горе посочените методи – затова да ги оставим за ентусиастите. Фракционната система изглежда работи много добре, но не може да бъде наречена лесна за използване по същия начин като другите мерки, особено ако желанието е да се изследва само определен период. Почти толкова лесно е да се изчислят дирекциите за цял един житейски път.