Животът и предсказанията на Сергей Вронски

Животът и предсказанията на Сергей Вронски

Чували ли сте за такава комбинация: астролог и хирург, екстрасенс и… шпионин? И това е само един човек – Сергей Алексеевич Вронски. Той е предсказвал съдбата на повелителите на Третия райх и на политическия елит на Съветския съюз. Докато работи в централата на Хитлер, предава строго секретна информация на щаба на Сталин. Вронски още написва многотомния труд „Класическа астрология“ и създава методология за изчисляване на благоприятните и неблагоприятните периоди за конкретен човек въз основа на неговите биоритми.

През 70-те години на ХХ век в СССР е позната методология за изчисляване на добрите и лошите периоди. Човек казва датата на раждането си и получава информация за своите физически, емоционални и интелектуални цикли. Всеки период се изобразява чрез синусоида и има своя собствена продължителност: физическият – 23 дни, емоционалният – 28 дни, и интелектуалният – 33 дни. И ако в някой от дните се случи така, че кривите и на трите цикъла едновременно преминават от положителната към отрицателната зона, тогава по-добре да не излизате навън – очакват ви непрекъснати проблеми. Въз основа на такива криви някога дори са правили графиците на водачите от автобусния и тролейбусния парк. Но тогава никой не знае, че един от авторите на тази методология е човек, който може да бъде наречен както Нострадамус на ХХ век, така и Щирлиц. Междувременно именно той, още преди Втората световна война, предсказва съдбата на неизвестната тогава Ева Браун – още тогава е наясно какво ще се случи с Хитлер и Хес, а даже и кога ще загине първият космонавт Юрий Гагарин. Към този известен астролог в своето време се обръщат Фьодор Шаляпин и Александър Алехин, Грета Гарбо и Мерилин Монро, както и още много други знаменити или не толкова известни хора. А неговата собствена съдба е такава, че ако бъде описана в детективски роман, никой няма да повярва, че за прототип на главния герой служи истинска личност. Животът е по-богат от всеки роман. И като доказателство може да послужи действителната биография на конкретен човек – Сергей Алексеевич Вронски – десетото дете в семейството на генерал, принадлежал към стара благородна и богата полска фамилия. Той е единственият, който оцелява от цялото голямо семейство, погубено за един ден. Бащата на Сергей – Алексей Вронски, е началник на отдела за криптиране в Генералния щаб на царската армия. 

На 25 март 1915 г. в семейство Вронски се ражда десетото дете, което кръщават Сергей. Също като другите подрастващи в домакинството, Серьожа расте под надзора на няколко чуждестранни гувернантки, които разговарят с него на френски, английски, немски. Неговият баща – заради работата си, знае повече от 15 езика, така че момчето има пример пред себе си. До петгодишна възраст той вече е усвоил три езика, впоследствие към тях добавя още седем. Семейната идилия се разклаща през октомври 1917 г. Известно време Вронски-страши все още се надява на възстановяване на стария ред, но после се приготвя за изминаване зад граница. Но закъснява. 

През един съвсем не щастлив ден от 1920 г. цялото семейство е погубено от отряд войници от Червената армия. Те нахлуват в къщата, докато текат приготовленията за напускане. И въпреки че главата на семейството показа разрешение за заминаване, подписано от самия Ленин, всички в къщата са разстреляни без съд. Така загиват бащата, майката, братята, сестрите на Серьожа и ... петгодишният син на италианската прислужница. Самият Сергей, заедно с прислужницата – Амелита Вазарини, в този момент се разхожда в градината. Амелита, свидетел на трагедията, се скрива заедно с момчето при съседите и при първа възможност напуска страната. Тя извежда зад граница със себе си малкия Серьожа с документите на починалия си син. По това време в Париж вече живеят много руски аристократи, които добре познават по-възрастния Вронски. Те помагат на Амелита и детето да оцелеят в трудните времена. 

След две години Серьожа е потърсен от своя дядо по бащина линия, а скоро от Америка пристигна бабата от майчина страна. Тя взема своя внук при себе си, отблагодарява се на прислужницата за подвига й и отново отива в Рига, която по това време не е под съветска опека. Бабата обръща много внимание на образованието на любимия си внук, предава му голяма част от своите знания – а те са уникални. Черногорска принцеса по произход, получила отлично образование в Германия и Франция, тя знае няколко езика и е известна с невероятната си ерудиция. Но понеже произхожда от стар род, в който е имало ясновидци и лечители, самата тя познава изкуството на хипнозата, съставя хороскопи и е добре запозната с рецепти и методи на алтернативната медицина. Така че не се бива да се изненадваме, че момчето не само овладява без усилия множество чужди езици, но и придобива умение в тогава рядкото изкуство на астрологията. Но в престижната частна гимназия Милерово в Рига той учи без особен ентусиазъм, като предпочита да се занимава с борба, бокс, тенис, състезания с автомобили, вместо с уроци. Сергей е и музикален, свири на пиано и акордеон и дори казват, че пее нелошо. И за да допълни всички таланти, той танцува прекрасно, повече от веднъж получава награди на балове и състезания. 

На 17-годишна възраст също се обучава отлично в авиошкола в Инсбрук (Австрия). След като завършва гимназия, Сергей решава да замине за Европа – за Берлин, тъй като владее немски език. Нещо повече, приятел на баба му дава на Сергей препоръчително писмо, което да представи пред известния професор Йохан Кох. Така през 1933 г. Вронски става студент в медицинския факултет на Берлинския университет. След като навлиза в обстановката вероятно е съжалил за решението си да дойде в именно в Германия – в страната набират сили националсоциалистите. От друга страна, възможно е Вронски да е останал в Германия напълно съзнателно. Работата е там, че той се присъединява към партията на германските комунисти. Нещо повече, препоръки му дават Рихард Зорге и Вилис Лацис. Вероятно по това време започва и кариерата си на разузнавач, който работи за Страната на съветите. Кога и при какви обстоятелства съветското разузнаване успява да вербува човек, чието семейство е застреляно от Червената армия, Вронски никога не разказва на никого. Но фактът си остава: той започва да си сътрудничи със разузнаването и, вероятно, по указание на вербовчиците си, участва в конкурс за прием в уникална образователна и същевременно изследователска институция – университет по биорадиология. Там подготвят екстрасенси лечители за върхушката на Третия райх; приетият там си обезпечава главозамайваща кариера. Но и конкуренцията е огромна – от 300 кандидати подбират само десетина. Нещо повече, нито връзките, нито парите помагат при селекцията. Имат значение само личните способности на кандидатите и ... техните хороскопи. Именно по тях преподавателите в „образователна институция № 25“ – така заради секретността е назоваван институтът в официалната кореспонденция, решават дали кандидатите имат необходимия потенциал. 

Така Сергей Вронски, благодарение на звездите на небето, както и на личните си изключителни способности, се озова в една от най-необичайните институции в Европа по онова време. Там изучават не само основите и проблемите на психологията, философията и медицината, но и овладяват хипноза, внушение, шаманизъм, тайните на знахарството, източни техники за лечение, включително акупунктурата. Нещо повече, специалните курсове са водени от тибетски лами, китайски лечители и индийски йоги. Студентите затвърждават знанията си на практика, като пътуват до Африка, Индия, Америка... Както може да се предполага, образованието в Института по биологична радиология се осъществява доста своеобразно. А проверката на знанията невинаги се провежда само чрез изпити. И така, на Сергей Вронски, като един от най-способните студенти, е предложена много необичайна курсова работа. Той трябва да проведе поредица от експерименти върху двадесет арестувани комунисти и техните семейства. Всички тези хора страдат от ракови заболявания. Условието е следното: този човек, когото Сергей успее да излекува, получава свобода. По принцип нацистите не са рискуват нищо. Онкологичните заболявания са много трудни за лечение и до днес. А ако успее, ще се появи много ефективна техника за лечение на сериозни заболявания, която винаги ще е полезна. Колкото до излекуваните комунисти, къде ще отидат? Винаги може да бъдат изпратени в концлагер отново… 

Казват, че Вронски успява да излекува 16 от двадесет души. Още повече, че се справя без операция и химиотерапии. Психиката просто мобилизира имунната система на самите пациенти и тя самостоятелно елиминира тумора. Странно е защо подобна техника не става широко разпространена в бъдеще. Може би защото лечението е по силите и възможностите единствено на Сергей Вронски. 

С избухването на Втората световна война Вронски трябва да работи буквално на два фронта – при което се справя отлично и на двата. Неговата информация се оценява в Москва като злато. Същевременно вярно изпълнява задълженията на придворния и звездния лекар в Берлин. Вярно е, че дори в случаите, когато само намеква за евентуален крах на нацисткия режим, никой не иска да го слуша. Единствено Рудолф Хес се доверява на прогнозата на Вронски на сто процента. Как иначе да се обясни, че през 1941 година, когато нацистка Германия празнува победа след победа, вторият човек на Райха лети за Англия, спуска се с парашут и се предава?

Има версия, че го прави със знанието на фюрера, който иска чрез Хес да сключи тайно споразумение с британското правителство, тъй като не желае да воюва на два фронта – източен и западен. Но за контакти с британците съществуват и други канали, които не са толкова екстравагантни. Нещата стоят другояче, ако Рудолф Хес осъществява полета си по собствена инициатива, вярвайки на хороскопа, съставен от Вронски. Според картата се оказва, че ако Хес остане в нацистка Германия, скоро ще свърши на бесилката. Нещата се подреждат по друг начин, ако напусне Райха. В този случай звездите му гарантират дълъг живот, което се оказа вярно – Хес надживява останалите дейци на Третия райх с половин век. Самият Вронски споделя в интервю: „До 1941 г. бяхме близки и напълно откровени. Рудолф знаеше за операция „Барбароса“. Направихме астрологична прогноза, като се започне от точното време на инвазията. Изчисленията предвещаваха пълния крах на нацистка Германия. Хороскопът бе проверен повече от веднъж. Всичко съвпадна точно…“ Хес предлага на фюрера да отложи датата на инвазията, но Хитлер му се присмива. Тогава Хес започва да търси варианти за спасение. Дори мисли да бяга към Русия, при Молотов, но Вронски казва, че там ще бъде разстрелян. Английската версия на хороскопа обещава живот. И Хес го избира. Но облаците започват да се сгъстяват над самия Вронски. През 1942 г. Сталин нарежда 27-годишният Сергей да бъде отзован в Съветския съюз под предлог, че ще му връчат почетна награда – „Звездата на героя“. Трудно е да се каже какво наистина е искал да стори с Вронски „бащата на народите“. Подобна заповед за завръщане получава и Рихард Зорге. Той обаче не отива, позовавайки се на заетостта и невъзможността да осъществи пътуването незабележимо. А по някаква причина Вронски решава да изпълни заръката. Защо го прави, остава неизвестно. Явно Сергей Алексеевич вярва в своята щастлива звезда. А и в централата на Хитлер под постоянния надзор на Гестапо явно е станало опасно. Например има косвени доказателства, че Сергей Алексеевич е един от организаторите на покушението срещу Хитлер, което е трябвало да се проведе в началото на Втората световна война. Сталин дава заповед бившият боксьор Игор Миклашевски да бъде въведен в кръга на нацисткия елит. Именно той трябва да „премахне“ Хитлер. Вронски без особени затруднения представя Миклашевски на „цвета“ на нацистка Германия и го въвежда в най-висшите кръгове на обществото. 

Случаят напредва толкова успешно, че скоро съобщават на Сталин: има възможност за опит. Но вождът поради някаква причина отменя заповедта. Миклашевски изчезва от Берлин и внезапното му заминаване хвърля сянка на подозрение върху самия Вронски. Сергей разбира: арестуването му е въпрос на месеци, а може би на няколко седмици. И той също решава да бяга. Избира да се прехвърли през фронтовата линия в стила на Хес. Отвлича самолет и прелита от другата страна. Посрещнат е от яростния огън на съветската зенитна артилерия и самолетът е свален. Но Сергей се показва като пилот с изключителна класа и успява да кацне на шосе. И тогава се случва чудо. „Войниците изтичаха нагоре, извадиха ме от усукания самолет, свалиха бялото ми палто, видяха съветската униформа, пагоните на лейтенант и много се зарадваха. После ме закараха при служителите на специалната полиция. Там разказах всичко“ – спомня си самият Сергей Алексеевич много години по-късно. Изглежда, че той все пак не е споделил всичко, понеже поради някаква причина не го изпращат в Москва, а му дават възможност да оперира във фронтовата болница. Там работи почти денонощно и се доказва като отличен специалист. Но във войната никой не е застрахован от неприятности. Когато снаряд ударя болничните помещения, Вронски е уцелен в главата от заблуден куршум и изпада в безсъзнание на работното място. Най-вероятно не би оцелял, ако самият Бурденко не му е обърнал внимание. Той заповядва раненият незабавно да бъде поставен на операционната маса и извършва онова, което изглежда невъзможно – да извади Сергей от другия свят. Както се изяснява след много години, Бурденко някога е познавал Вронски-старши и е имал високо мнение за него. И той спасява сина, като вкарва платинена пластина в главата му. Вярно е, че Сергей Алексеевич трябва да се възстановява дълго, прекарва много време в болници, като се налага отново да се научи да ходи и да говори. Това изисква каторжни усилия, но Вронски в крайна сметка преодолява всички трудности. Но заради увредената си ръка се налага да се раздели с професията си на хирург. Така вместо отличието „Звезда на героя“, Сергей Вронски се сдобива с втора група инвалидност и е демобилизиран.

През 1945 г. се установява в Юрмала, където скоро става директор на едно от местните училища – познаването на чужди езици е доста ценено. Вронски не се задържа дълго на длъжността учител – от класната стая отива направо на нара. И всичко това, защото не завежда подопечните си да наблюдават публичната екзекуция на немски офицери. Някой веднага написва донос, прилагайки към него взета отнякъде снимка на Вронски в немска униформа. С него не се церемонят, първо е осъден на смърт, като присъдата по-късно е заменена с двадесет и пет години затвор. Той остава в плен около пет години. Как успява да напусне ГУЛАГ? Тук Вронски предпочита да не се разпростира. Според една версия успява да избяга, приспивайки бдителността на охраната; преструва се на мъртъв и е изнесен на гробището, откъдето се измъква. Според друга е освободен да умре, защото е в последния стадий на тежка форма на рак. Вронски обаче не умира, а започва да пътува из страната, сменяйки професии и местопребивавания. Едва в началото на 60-те години Сергей Алексеевич е напълно реабилитиран и е в състояние да се засели в Москва. Отначало живее у познати, изнася лекции по астрология в кухните, които много хора искат да слушат. Някой от тях отново съобщава за тази нелегална дейност на Вронски и той е привлечен… като сътрудник, защото по това време и ЦРУ, и КГБ се опитват да използват за целите си възможностите на екстрасенсите. Сергей Алексеевич обаче не обича да говори по темата. Само веднъж споделя, че преподава в лабораторията по биоинформация, ръководена от проф. Михаил Коган, където се опитват да обучават персонал от руски биорадиолози (лечители). Тогава, под протекцията на Хрушчов, попада в Звездното градче като консултант. По това време вече е разработил система от благоприятни и неблагоприятни периоди, базирани на човешките биоритми. Понякога по лична молба също прави хороскопи за жителите на Звездния град. Тогава той прогнозира, че денят 27 март 1968 г. е „три пъти неблагоприятен“ в личния хороскоп на Юрий Гагарин. Всички компоненти на биоритмите се сближават в критична точка. Но Юрий Алексеевич все пак полита. И не се връща… Астрологът настоява за преместване на датата за операция на Сергей Павлович Королев. Този ден е крайно нежелан за хирургическа интервенция, но те не го слушат. Королев не оцелява до края на операцията. В Звездния град Вронски също преподава на желаещите астрология. Една от най-усърдните студенти е бъдещата му съпруга Лияна Жукова. 

След като Андропов застава начело на СССР, Вронски е назначен като преподавател в Института за усъвършенстване на партийните работници. През 1992 г. Сергей отново се установява в родната си Рига. Изнася много лекции, които имат огромен успех, съставя хороскопи за вестник „Московски комсомолец“, написва книгата „Астрология – наука или суеверие?“, която му носи слава. В рубриката „Хороскоп за Ева“, публикувана в началото на 90-те години, Вронски предсказва разпадането на СССР, както и продължителните военни действия в Кавказ. При него идват журналисти, които искат да получат интервю от човек с много необичайна съдба. До последните дни Сергей Алексеевич остава с бистър ум и чиста памет, помни много подробности и е интересен събеседник. Но разказва само това, което смята за необходимо, оставяйки много бели петна в биографията си. Дори споменава, че може да каже цялата истина за престоя си в Германия едва след 1995 г., което никога не става. 

В едно от интервютата той общо взето заявява, че „посветен в голяма тайна, но трябва да я отнесе със себе си“. Някои изследователи смятат, че тайната е неговото участие в една от масонските ложи – тайно общество, което мечтае да установи своя световен ред. Казват, че Вронски е въвлечен в масонската ложа от най-близкия си човек в Германия – Рудолф Хес, който самият е член на това общество. Трудно е да се каже доколко са верни тези предположения. Само самият Вронски би могъл да хвърли светлина върху най-загадъчните епизоди от живота си. Но, както обещава, Сергей Алексеевич отнася голямата тайна със себе си. Умира на 10 януари 1998 г., оставяйки на потомците тежък ръкопис на своята „Класическа астрология“ в дванадесет тома и усещането, че така и не е разказал страшно много неща.