Откъс от „Записките на един астролог”

„Всички обстоятелства, описани в тази книга, са реални, а събитията действително са се случвали с мои клиенти – няма нито една измислена ситуация.“ 
Михаил Левин

Тази книга на ректора на Московската академия по астрология е квинтесенция на опита му в продължение на повече от 50 години.

В нея той разказва интересни житейски истории от своята практика, в които вплита обяснения на основни и любопитни понятия от астрологията на разбираем език.

От книгата ще научите как да разчитате знаците на съдбата и да разпознавате навреме ситуация, която може напълно да промени живота ви, как да си избирате партньори, благоприятен момент за брак или за покупка на кола, какво е ректификацията и как се прави.... 

Авторът разисква открито и сладкодумно деликатни ситуации, в които може да изпадне практикуващият, откровено споделя своята позиция и мнение, разглежда етични и философски въпроси. 

Книгата е уникално четиво за поелия по пътя на духа. Последната глава е автобиографична – вълнуващ  увлекателен разказ за кръстопътищата и стрелочниците в живота на Михаил Левин, за философската му нагласа, формирана през турбулентните години на битието му.

ЗА АВТОРА

Михаил Левин е основател и ректор на Академията по астрология в Москва – емблематична фигура в руската астрология, който поема риска да започне практиката си още в СССР. Роден е на 25 юни 1949 година. Изучава астрология още през 1973 година – първоначално самостоятелно, после под ръководството на българския астролог Крум Въжаров и в българската окултна школа на Петър Дънов. 

През ранното си детство е болнаво момче, което прекарва много време в болници и санаториуми. Докато расте, осъзнава, че трябва да потърси начини сам да си подобри здравето – което запалва у него страст към духовните практики. Михаил проявява интерес към звездите от ранна детска възраст – едва на шест години. По онова време дори не предполага, че с един поглед към Небето може да се предскаже човешка съдба. 

През 1978 г. Михаил Борисович се решава на сериозна стъпка – започва да преподава астрология, което прави полулегално в СССР. Но скоро става известен и първите ученици се стичат при него. Десет години по-късно не само води курсове и консултира, но и организира конференции, като същевременно популяризира астрологията. Още през 1990 г. Левин открива първата Академия по астрология в Русия, което става възможно при разпадането на СССР. През годините е обучил много талантливи специалисти, които го помнят с благодарност.

Михаил Левин работи активно в сферите на психологическата астрология, мунданната астрология и прогностиката. Създава ново направление в световната астрология – астрология на етносите. През 1997 г. започва да изследва астрологически ранната детска възраст и получава интересни резултати от съчетаването на астрологията и детската психология. Между 2003 и 2016 г. Левин и група философи обосновават валидността на астрологията с аргументите на философията и разработват парадигма за развитието на науката през 21 век.

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:

От автора към читателя

Тази книга възникна в резултат на внезапен импулс. Отдавна исках да споделя своя опит, да разкажа за нещата, които се натрупаха през годините работа с астрологията. Споделям голяма част от своя опит със студентите в Академията по астрология, но все пак става дума за доста ограничен кръг. И един ден, докато размишлявахме за бъдещето на астрологията, моят син ми каза: „Време е да напишеш книга.“ Чух го и се съгласих с него. Но ми липсваше стимул, за да започна. И той възникна: моя дългогодишна клиентка, с която не се бяхме срещали от няколко години, дойде на консултация. Появи се отново с много оригинален въпрос. Консултацията се различаваше доста от обичайните и почувствах желание да я документирам. Започнах да си записвам и така се появи първата история. Достатъчно беше да положа началото, после нещата тръгнаха от само себе си: в паметта ми изникваха различни интересни случаи и от тях започнаха да се оформят теми. Крайният резултат беше цяла книга. Имаше толкова много материал, че не се побираше в един том. Ако съдбата позволи и първият литературен опит не се окаже провал, ще се опитам да напиша още един. 

Всички ситуации, описани в тази книга, са реални, и всички събития наистина са се случвали с моите клиенти; няма нито един измислен случай. Само веднъж съм си позволил да съчетая два сходни епизода в един, като към първото събитие прибавих детайли от второто, без да променям нищо съществено. Някъде запазих имената на участниците, другаде ги промених. Не посочвам фамилиите на моите клиенти, защото етиката на астролога не позволява разкриването им. 

Астрологът също няма право да говори за живота на своите клиенти, чиито имена са широко известни. Понякога след консултация ме питат: „Мога ли да разкажа всичко, за което си говорихме, на съпругата или на съпруга, или на някой друг?“

„Разбира се! Вашата житейска история ви принадлежи, правете с нея каквото искате.“ Но в някои случаи не препоръчвам да споделяте нещо от консултацията с други хора, за да не си развалите отношенията или да не предизвикате неподходяща реакция. Но това е само препоръка и клиентът има право да постъпва с получените знания според желанията си. А астрологът не е редно да се разпорежда с тях по свое усмотрение – те не са негова тайна. Разбира се, ние, както във всяка научна общност, трябва да анализираме различни случаи от практиката: в колективни изследвания, на астрологични конференции, на лекции и семинари – необходимо е за науката и обучението. Но тогава астрологът цитира като пример безименни карти или назовава клиентите си с условни имена.

Що се отнася до последната глава, която разказва за моя живот, там всички имена и фамилии са истински. Ако не можех да си спомня нечия фамилия, обаждах се на приятели или търсих в интернет, за да бъда абсолютно точен. И всички епизоди в тази глава са представени така, както са се случили, без промени или допълнения. По-правилно би било да кажа: както са се запазили в паметта ми. Докато пишех последната глава, ме изкушаваше идеята да изгладя или да премълча някои неща – в края на краищата никой няма да ме уличи в изкривяване. Но едно от основните правила на астролога е: без лъжи! 

В историите периодично се срещат общи разсъждения – необходимо е, защото астрологията е практическа философия на живота. Тук се опитвам да се дистанцирам максимално от своята лична позиция и от възгледите си и да говоря от гледна точка на най-висшите закони на вселената, доколкото ги разбирам като астролог. 

Как да се чете тази книга

Историите практически не са свързани една с друга, така че може да ги четете в произволен ред. Но в хода на разказа се обясняват някои астрологически концепции, които в следващите истории вече се използват без подробно обяснение. Затова в края на книгата е приложен малък списък с тези понятия с указание за главата, в която са обяснени…

Пета история. Пътуваме, пътуваме, пътуваме или се срещаме в Басра

Реколация

В астрологията има такова понятие – релокация. Звучи загадъчно, но значението на думата е просто: смяна на мястото. Ако се преселя някъде, сменя местожителството си или просто отида на почивка – това е релокация. Възниква въпросът: защо да измисляме нова дума, при това чужда, за такова ежедневно явление като преселване или пътуване? Отговарям: при астролозите промяната на местоживеенето играе специална роля, дори има отделен раздел, посветен на преместването, поради което е въведена нова дума, за да обозначи, както е прието в науката, важно понятие. Но защо изместването е толкова важно? Като сменя своето място на пребиваване, човек променя не само континента, страната или града, но и нещо значимо в живота си. Заедно с изменението на условията се променят и възможностите: осъществимото на старото място вече не е възможно на новото. И обратното: нещо, което по-рано е било нереализуемо, след преместването става възможно. Разбира се, като сменят една държава с друга, слепите няма да прогледнат и ако никога не сте имали музикален слух, дори да се преместите, едва ли ще станете Моцарт. Но има два фактора, които действат в живота на човека: вътрешни дарби и външни условия. Вътрешните възможности произтичат от характера на човека, от неговите способности, склонности и темперамент. Мястото, където живее, градът, страната представляват външните условия. Те са средата, в която проявява своите наклонности и черти на характера. Ако няма способности, тогава независимо дали се преселва или не, те няма да възникнат: уменията трябва да се развиват по различен начин. Но се случва и човек да има способности, но да липсват условия за тяхното проявление. Ако, да речем, Ломоносов беше останал в Холмогори, той нямаше да стане велик учен, а може би изобщо нямаше да е учен. Астрологията на релокацията изучава какво може да се промени в живота на човека, когато се пресели на едно или друго място. Работата е там, че при преселването картата на човека се завърта и някои от нейните показатели се променят, докато други си остават същите. Тези, които са различни, определят как ще живее на новото място, те описват новите условия около него. А това, което остава непроменено, е свързано със способностите. 

Астрологията не е физика; нейният свят е много разнообразен: доброто на едно място е лошо на друго, благодатното в един момент е неблагоприятно в друг. За физиците всичко или почти всичко е хомогенно: ако условията на експеримента се спазват, резултатът не зависи от мястото и времето. Проведете опит близо до Москва или в Цюрих, няма значение – резултатът е един и същ. Вярно е, че физиците се занимават с мъртва материя. Или с почти мъртва. Защото нищо не е напълно мъртво на този свят – дори в камъка има поне частичка живот. В „Евангелието“ се казва:

„Бог не е Бог на мъртвите, а на живите“. (Матей 22:32)

Следователно всичко, което е в Бога, е живо, а всичко мъртво е извън Бога и не съществува в сътворената от него вселена. Така че в нашия свят няма мъртва материя, а материя, в която има много малко живот. Именно нея изучават физиците. И тъй като съдържа малко живот, значи е свързана само с най-непосредствено близкото, с околностите. Ето защо, ако условията в две физически лаборатории са идентични, то и резултатите ще са подобни. В човека има много живот. Разбира се, не толкова, колкото при висшите същества: планетите, звездите, галактиките, ангелите, но все пак значително повече, отколкото в атомите и молекулите. И този живот е не само физически, но и психичен. А човекът е свързан с целия космос – по-силно с най-близкия – а именно слънчевата система, но и с далечния, макар и по-слабо. А в космоса две еднакви състояния не съществуват, всичко в него е в непрекъснато движение – съвсем не малка физическа лаборатория. Дори Големият адронен колайдер с диаметър на пръстена осем километра и половина е дреболия с оглед мащаба на Земята, а спрямо космоса е почти нищожен. Така че пространството и времето за физиците са хомогенни, но не и за астролозите.

Животът ни е много силно свързан не само с времето, но и с пространството, в което живеем. Понякога дори сравнително неголямо изместване може значително да промени битието на човека. 

Рената 

С темата за релокацията се сблъсках за първи път много отдавна, в самото начало на астрологическата ми практика. Е, не точно при дебюта, вече провеждах консултации от няколко години, но проблемът с преместването все още не бе възниквал. Обади се жена, представи се като Рената и каза, че нейният лекар я е посъветвал да се обърне към астролог. Лекар? Към астролог? Беше началото на 80-те години на миналия век. Лекар в Съветския съюз да те посъветва да се консултираш с астролог – за първи път чувах такова нещо. По време на консултацията всичко стана ясно – оказа се, че нейният лекар е екстрасенс. Рената сподели своята история: преместила се от Сибир в Москва, живяла тук няколко години и изведнъж ù открили някаква сложна форма на рак. Тогава тази болест се лекуваше по-лошо от сега. Не помня защо – или случаят беше неоперативен, или самата тя не е искала, но не се подложила на интервенция, а намерила екстрасенс, който я излекувал успешно: екстрасенсът, както разбирам, е изключително достоен. Изминало известно време и Рената отново се разболяла от рак. Съвсем естествено се обърнала към същия екстрасенс. Той отново я излекувал, но ù казал, че трябва да говори с астролог. Тоест той не само има мощни способности, но на всичкото отгоре не е човек със съветско образование. Всъщност в онези времена в СССР малко хора знаеха нещо положително за астролозите. А за мнозинството астрологията беше суеверие и мракобесие.
 
Не знам как ме намери Рената – не пусках обяви в „Известия“, както и в останалите вестници: нас, астролозите, не ни допускаха до медиите в продължение на още седем години. Спомням си, че ми дойде на гости Александър Политковски – известен журналист, който тогава работеше в програмата „Взгляд“ с Листьев и Любимов*. Беше интересно предаване – нестандартно, не приличаше на обикновените съветски информационни програми. Наш общ приятел го беше насочил към мен. Политковски искаше да интервюира астролог – също много необичайно. Поговорихме си добре, записахме интервюто и тогава нашият общ приятел ми се обади, за да ми съобщи, че интервюто няма да бъде излъчено – един от шефовете наредил да не показват астролози по телевизията. Очевидно самият Александър се смущаваше да ми се обади, чувстваше се неудобно пред мен, затова помолил приятел. Ставаше дума за 88-ма или 89-та година. Не минаха и две години, преди астролозите да бъдат вкарани буквално във всички медии, но преди това астрологията беше забранена – особено в началото на 80-те. Тогава, разбира се, не провеждахме рекламни кампании и не публикувахме обяви, а Интернет все още дори не съществуваше като идея. Работихме полулегално, по онова време имаше само няколко практикуващи астролози и малцина знаеха за нас. Но кръгът от хора с нестандартен мироглед в онези дни беше малък и всички се познаваха – ако не директно, то чрез някой или друг познат. И лечителят на Рената влизаше в тази общност. Като цяло без значение как, но тя ме намери.

Срещнахме се, изчислих нейния хороскоп и разгледах как се променя с преместването ù в Москва. Вече бях запознат с техниките и методите на релокационната астрология, но все още не ги бях прилагал професионално. Изчислих картата и ахнах. Там две групи планети стояха една срещу друга. Самите планети са разрушителни и също взаимно се противопоставят – астролозите го наричат опозиция. И при преместването в Москва картата се обръщаше така, че опозицията се изместваше в две противоположни сфери: на живота и смъртта…

Рената. Продължение 

Но в конкретния случай позитиви почти липсваха. От картата ставаше ясно, че докато живее в Москва, Рената ще боледува и боледува, докато накрая не умре. Налагаше се да си смени местожителството. Къде да отиде? Започнах да въртя картата. Опозицията – самото противостоене на планетите, е неотменима, Рената е родена с нея и ще я носи през целия си живот, но може да бъде пренесена в по-безобидна област. Правя карта на релокацията в различни географски региони – накъдето и да погледнеш, липсва изцяло добър вариант – на едно място напуска дома на смъртта, но се озовава в сферата на брака, а за съпруга си също ще съжалява. На друго място попада в дома на децата, на трето – в сферата на родителите: и така нататък. Най-накрая намерих безвредна зона в Урал. И в случая с Рената успяхме навреме. А в друг закъсняхме. 

Една моя далечна роднина се омъжи за италианец и отпътува с него за Милано. Няколко години по-късно се разболя от рак на белия дроб. Когато болестта беше вече в четвърти стадий, един от нейните близки се сетил да се свърже с мен. По това време трябваше да я оперират, но се оказало, че е твърде късно. Погледнах картата ù и разбрах, че става дума за среща в Басра! 

Има една притча, която винаги разказвам на своите ученици. 

Историята се случва в Багдад. 

Уплашен слуга тича при халифа и пада на колене: 
– О, господарю, в името на Аллах, отпусни ми кон от твоята конюшня.
– Какво се е случило? 
– Излязох в градината и там видях смъртта, тя ме гледаше строго. Дай ми кон, ще избягам от нея в Басра. 
– Добре, вземи най-бързия кон от конюшнята. 
Слугата се втурва към обора, избира бърз кон и се понася към Басра. А халифът, заинтригуван от историята на слугата, излиза в градината. Там вижда смъртта – тя поглежда халифа и му се усмихва. 
– Защо се усмихваш на мен, а слугата ми си погледнала строго? – пита той. 
– Как да не го погледна строго? След няколко дни имаме среща в Басра, а той все още се мотае тук!

И така.

Притчата е известна, в други версии вместо Басра се споменава Самара, преразказана е от Съмърсет Моъм, а американският писател Джон О'Хара дори има такъв роман – „Среща в Самара“. Астрологът е длъжен да помни тази притча, но тя е полезна и за неастролозите…

Шеста история. Безопасна покупка на кола 

Когато обяснявам на клиентите по какви проблеми трябва да се обръщат към астролог, задължително споменавам закупуването на кола. Превозното средство, както някога ни напътстваха в курсовете по шофиране, е изключително опасно. Но правилното време за покупка може да намали тази заплаха. Разбира се, ако водачът шофира много зле – „Купих си книжка, но не умея да карам“ – тогава астрологът няма да помогне. Но ако сте повече или по-малко внимателен шофьор, тогава астрологията ще ви бъде много полезна. Изборът на подходящо време за закупуване на кола не гарантира отбягването на инциденти: човек може да има опасни периоди, когато трябва да шофира изключително внимателно или дори изобщо да не сяда зад волана. Но все пак точното време за покупка е допълнителна гаранция дори през такива умерено опасни периоди. 

Самата процедура за изчисляване на добър ден за закупуване на автомобил технически е много проста. Студентите в горните курсове я усвояват в едно занятие. Но за да е надежден разчетът, трябва да знаете точното време на раждането на човека, който ще управлява тази кола. Вече разказах за ректификацията – процедурата за уточняване на часа на раждането. Има въпроси, при които може да минете и без нея, но изборът на време за покупка на автомобил не е сред тях. Тук ректификацията е задължителна, а точният час на раждане играе решаваща роля...