Животът ви разяждан ли е от необяснима болка? Сексуалността ви не е задоволяваща? Страхове и натрапващи мисли обсебват вашето ежедневие? А произходът на вашите страдания интригува дори и най-големите специалисти? Ако конвенционалната медицина изобщо не ви е облекчила, тази книга е създадена за вас...
Вече повече от тридесет години доктор Тал Шалер се бори срещу общоприетата идея, че миналото си е отминало и неговото отражение върху настоящия живот е нищожно. Посредством разнообразни методи на релаксация той показва на своите пациенти как да изследват предишните си въплъщения, за да се освободят от страданията, които застават на пътя на тяхното благосъстояние. С пътешествие в най-сумрачните дълбини на подсъзнанието този лекар им помага да се изцелят от най-недостъпните болести, закостенели в лоното на предишните им битиета.
Една многоизмерна визия за човешкото създание, изключителна работа, пораждаща истински чудеса на трансформация, терапия, все още малко известна в Европа, която обаче в Съединените щати вече се радва на необикновена популярност.


Роден през 1944 година във Франция, доктор Кристиан Тал Шалер завършва образованието си в училище и следва в медицинския университет в Женева. Дипломира се през 1970 година, като на 30 изпита от всичките 32 получава максималната оценка. След една година в общинската болница на Женева той започва работа като общопрактикуващ лекар и се приучава да използва ансамбъла от нетрадиционните медицински практики. Бил е ученик на доктор Пиер Шмид – един от най-големите хомеопати на двадесети век, обучава се на акупунктура при доктор Жан Борсарело, на ауротерапия – със доктор Пол Ножие и се запознава с мануалната терапия. Доктор Тал завърша степените на Лионския институт по медицински изследвания, където с доктор Фреди Хугенин се обучава на техниката на будното направлявано сънуване, усвоява метода Витоз; кръстосвайки Европа и Съединените щати той се запознава с шаманизма, трансперсоналната психология и множество техники на натуропатията. Интересът му към духовната психотерапия го подтиква да се образова в института „Монро” (САЩ), после – да стане Ро-Хън лечител в училището на Патриция Хейс в Атланта. Така доктор Шалер става един от редките европейски терапевти, които работят – за да помогнат на пациентите – в сътрудничество с духовни водачи посредством процеса на формиране на канал. Вместо да фокусира своите усилия в битка срещу симптомите на заболяванията, той става специалист по изцелението, способен да покаже на всички как да се избавят от болестите посредством техниките на регресия, за да заживеят в цветущо здраве.

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:

ЖИВОТ В ХАРМОНИЯ

„В ранното ми детство аз живеех в досег с ангели, духовни водачи и създания от природата, като елфи, феи, деви и джуджета. На шестгодишна възраст си дадох сметка, че тези чудесни приятели, които аз виждах, но моите близки не успяваха, са трудни за вплитане с първите ми стъпки в училище и в обществото. Всички ми се подиграваха, когато говорех за тях. И аз ги помолих да си отидат. Затваряйки по този начин живота ми за моите нематериални другари по игра, аз станах послушно, но тъжно дете. Опитвах се да компенсирам липсата на духовен живот с придобиването на интелектуални познания и поглъщах всички книги, попаднали ми под ръка. Посвещавах много енергия, за да завърша успешно училището и следването в университета. После станах общопрактикуващ лекар.
Малко по малко осъзнах очевидното: химическата и хирургическата медицина, на която ме обучаваха в болницата, се стараеше основно да се бори срещу болестите, за да ги премахне. Всяко смущение се разглеждаше като един враг за убиване, без загриженост за вникване в дълбоките причини. Тази медицина, изцяло отдадена на война срещу болестите, никак не се интересуваше от екзистенциалните проблеми на пациентите, от техните навици, от начина им на хранене и обличане, от характерните за тях чувства и мисли. С една дума, от онова, което прави от всеки едно уникално и незаменимо създание. Ето защо аз реших да потърся другаде средства да помогна на моите пациенти по-добре да се опознаят и възприемат в богатството на тяхната индивидуалност, за да успеят да се нагърбят с управлението на своето здраве.
През първите години от моята практика аз се запалих по дисциплините, концентрирани не около болестта, а върху пациента: хомеопатия, акупунктура, терапия на аурата, съвкупността от методите на натуропатията, многобройните диетични подходи и всички различни терапевтични техники, за които бях чувал. Докато напредвах в изучаването и прилагането на всички тези нетрадиционни практики, открих и древните традиции на всички страни. Многобройни пътувания ми позволиха да вляза в контакт с народите, успели да запазят непокътнати своята култура и лечебни техники – вековни, дори за много сред тях – хилядолетни.
Така открих омайващия свят на шаманизма, който съответства на изследването на човешкото същество в неговата физическа, емоционална, ментална и духовна цялостност посредством изучаването не само на материалната действителност, но и на всички вибрационни светове – светове, отговарящи на емоциите, на мислите и на всичко, което засяга духовното тяло на индивида. Шаманът възприема обикновената, материална реалност със своите пет сетива, както всички. Но той също може, чрез вътрешно пътуване, да изследва необикновените светове, невидимите за плътските очи действителности. Подобен тип пътешествие се извършва, като човек се научи да се отваря към способностите на дясното мозъчно полукълбо, което отговаря за въображението, за съзнаваното сънуване и интуицията. Като изследва нематериалните реалности, шаманът получава важна информация как по-добре да води ежедневието в съзвучие с фините енергии на духовните светове. (Обърнете се към книгата ми „Вселената на шаманите“.)
Наистина, когато споменаваме енергията, можем също да говорим за интелигентност, понеже всички енергии в живота са интелигентни, което ще рече – отлично приспособени към висшите закони на космоса. Те имат един необикновен капацитет винаги да търсят най-елегантните и ефикасни решения. Например меридианите от акупунктурата – тези канали, през които циркулира енергията на тялото, са обхождани от електромагнитна енергия, която има регулиращо въздействие върху работата на физическите органи. Също може да го изразим, като покажем, че меридианите са обтичани от интелигентност, чиято организаторска сила позволява функционирането на тялото.
И още, имах шанса, научавайки се да излизам отвъд границите на обикновената реалност – в института „Монро“, в Съединените щати, – да открия действителността на моите духовни водачи и да бъда възприемчив към тяхното учение. Първото послание, което получих от тях, казваше:

Заръката е простичка:
Обичай безусловно!
Бъди в мир със самия себе си,
не противоречи, не се сражавай,
и вътрешният ти свят ще процъфти.
Прекоси онова, което си бил,
за да достигнеш това, което представляваш.
Повече наблюдаваш ли,
по-дълбоко ще разбираш,
и мъдростта ще се роди
от твоето мълчание.
Релаксацията и съзерцанието
са ключовете
на общуването с теб самия.
Не пресявай с разума си,
остави всяка част
да те свърже с цялото.
Бъди всяка част
и ще бъдеш цялостен.

Тази информация щеше, без изобщо да се съмнявам, да повлияе на следващите десетилетия, предоставяйки ми достъп до едно възприемане на света, различно от разбиранията ми от ученическите години. В хода на моето основно и средно образование, което получавах в Женева, ме учеха, че светът представлява нещо като огромен „швейцарски часовник“, функциониращ с всичките си химически, биологични, астрономически и математически механизми, и – на заден план – един Бог, схващан като „Великия часовникар“, който е създал всичко. Той беше считан за добър Бог, който обаче рано или късно наказва строго лошите, както ни учеха голяма част от библейските разкази. Моят баща беше протестантски пастор, а майка ми – жената на свещеника, което нерядко я правеше по-голяма роялистка от краля, по-ревностна моралистка от баща ми, когото едно увлечение към гастрономията и дръзките шеги правеше по-малко непримирим от неговата съпруга. И двамата ме учеха, че следва да избера да бъда добър християнин, тоест да се подчинявам на законите на Библията и да отбягвам всичко онова, което попада в сферите на сексуалността и чувствените удоволствия... всичко, което ме привличаше, понеже – като юноша, предпочитах да започна свой собствен живот, отколкото да остана подобно на родителите ми копие!
Изумлението ми бе голямо, когато – на петнадесетгодишна възраст – открих света на онези, които моите родители и учители описваха като „грешници, изоставени от Бога“. Спомням си за една вечер, прекарана в Париж в разговор с много добре облечен господин, който упражняваше „професията“ на сутеньор, експлоатирайки чара на три проститутки. За мое огромно учудване, у този човек аз открих един много стриктен кодекс на честта, дори и неговата „нравственост“ да бе много по-различна от тази на моите родители. Осъзнах, че схващането за „добро“ и „лошо“ е много относително и зависи от социалната среда, в която се намираш. Направих същата забележка по отношение на деянието убийство. В армията погубването на враговете ще ви спечели медали, докато в мирно време същото действие ви превръща в убиец.
Впоследствие, по време на следването ми по медицина, срещах същото отношение: поборниците на една „мисловна вяра“ се надпреварваха да анатемосват без изключение онези, които не бяха на тяхна страна. Така в болницата включеното в химическата, хирургическата и радиотерапевтичната медицина се квалифицираше като „добро“, докато всичко от областта на нетрадиционното лечение бе считано за „лошо“ и третирано като „ненаучно“, „ирационално“, „емпирично“ или „шарлатанско“.
Как да се живее в един свят, където всяка мисловна школа си присвоява правото да владее „Истината“ и уверява, че нейната концепция за „Великия часовникар“ е единствената вярна, а всички останали представляват ерес за осъждане? Пред препирните между сходни идеи, безкрайните спорове на привърженици и техните религиозни войни, аз реших да остана отворен за всички идеи, но да се доверявам единствено на моя професионален опит. Така, когато чух да се говори за психотерапия, за работа по травми от детството и предишни животи, отначало бях силно скептичен и мобилизирах всякакъв тип привидно много умни аргументи, за да осмея подобни ирационални концепции. Все пак реших, от интелектуална честност и за да съм на чисто със себе си, да осъществя един личен опит на регресия в дълбините на моята памет.
Какво изумление, когато – на дивана на един психотерапевт – аз открих, след дълбоко отпускане на цялото ми тяло и вътрешно пътешествие в тунела на времето, че съм представлявал, в предишно превъплъщение, овчар, който пасе стадата си в планините на Афганистан! Наблюдавах картините да се разгръщат зад затворените ми клепачи като затрогващ филм. Гледайки отстрани този овчар, аз се разпознах в него – дори и чертите му да бяха смугли, дрехите – ушити от груба вълна, а жените му да изглеждаха обкичени с гривни, колиета и диадеми от злато. Докато наблюдавах тези образи, аз знаех – отвъд логиката ми на разсъждение, че бях този овчар. Съществуваше такава интензивност на емоциите, такава яснота на възприеманите ситуации, че те се налагаха като неоспоримо очевидни. В действителност именно подобен тип опитности позволяват да се излезе от нескончаемите дебати „аз вярвам на това – не му вярвам“, защото се минава през преживяване върху един план, по-реален от материалната действителност. Тогава човек усеща, че дори и материалният свят да изчезне, нематериалните светове ще продължат да съществуват. Подобно осъзнаване е истински качествен скок, преход от един ограничен материалистичен свят към духовна вселена, която обгръща света на материята, но е безкрайно по-обхватна от него.
Силно запленен от това откритие, аз реших да опитам със някои от моите пациенти да изследваме същия подход. В началото предлагах този тип работа само на онези, за които никаква терапия не се беше оказала успешна, за хората, влачещи проблемите си от лекар на лекар, от клиника на клиника, без да намерят тяхното разрешение.
Аз им казвах: „Може би причината за проблема ви се крие във вашето подсъзнание. Предлагам ви да се отправим натам заедно, за да се опитаме да разберем дълбоките корени на болестите, от които страдате.“ Ако пациентът изразяваше съгласие, после аз продължавах: „За начало: излегнете се на дивана, дишайте дълбоко, отпуснете всичките си мускули, после – докато вашето тяло си почива и се възстановява – преминете, със съзнанието си, през тунела на времето, за да се насочите към ситуация от миналото, която има отношение към вашия сегашен проблем.“
По онова време аз прилагах малко по-различни похвати: музика за отпускане или даже един уред за дълбока релаксация – „Вибрасаунд“, който съчетава водно легло, пълно с кристали, и мелодия, преминаваща през течността в него, която кара кристалите да вибрират и възбужда, посредством резонанса, дълбоко разпускане на всички клетки в тялото. Използвам и ресурсите на непроменливите магнитни полета и инфрачервените лъчи – технологии, създадени в Япония и показали своята стойност, като помагат на космонавтите да понасят добре пътуванията в космоса. Звученето на барабан, подбрани парфюми и техники за дълбоко дишане също могат да помогнат.
Каквито и похвати да се използват, основният принцип на този тип психотерапия представлява достигане до сърцето на подсъзнанието, на нивото на дълбоките корени на даден проблем. Понякога тези потапяния водят моите пациенти към травми от ранното детство, в други случаи те отиват много по-далеч – в предишни въплъщения. Тогава изумителни разкази отекват в ушите ми, като разбиват ограниченията на моя картезиански интелект, конформистките идеи на преподавателите ми, тесните религиозни догми на моите родители и социалните вярвания, които по-голямата част от хората около мен взимат за непоклатими реалности.
През 1971 година имах едно разтърсващо преживяване с пациент, когото ще нарека Пол – бизнесмен на четиридесет и пет години, който страдаше от стягаща като от менгеме болка в гърдите...“