АВТОРИ



Завръщането на окултизма
ПечатE-mail
Катогория: езотерика


Страници: 440
Цена: 10.00лв.
8.00лв.

Авесалом Подводни е роден през 1953 г. в Москва в семейство на филоложкаа и математик. Завършва Физико-математически техникум, после Държавния Университет „Ломоносов”. Дълги години работи като програмист и приложен математик.
През 80-те години изучава източна философия и езотерика, медитация, йога, хиромантия, ас¬трономия, нумерология, нетрадиционни лечебни методи, Като същевременно се запознава с много лечители и практикуващи магове. През 1986 г. за¬почва да чете лекции по астрология и след няколко години практика систематизирано излага теоретичните и експериментални резултати в няколко книги. През 1988 г. разработва собствена оздравителна концепция, съчетаваща физически и енер¬гийни методи, уншшлна програма за гимнастика и масажи, които прилага в практически тренинги из цяла Русия и зад граница.
Авесалом Подводни е написал над десет авторски книги. Живее в Москва, води курсове по оздравителна гимнастика, астрология и психология. На българския читател е известен с книгите „Въведение в астрологията”, „Астрология на взаимоотношенията. Синастрия” и „Кабала на числата”.
Книгата, която държите в ръцете си, е и лесна за възприемане, и трудна. Тя е една от най-важните в нашето съвремие – с много ирония и чувство за хумор авторът разглежда недоловимия фин механизъм на въздействието на злото и подлостта в човешкото подсъзнание. Под доста необичайното си заглавие тази мащабна разработка на Авесалом Подводни дава инструмент за личностно себепознание и би могла да се нарече „Психология на подсъзнанието” или „Етапи в развитието на индивида”. Подробно разгледани са отделните тела и чакри в човешкото тяло, тяхното функциониране и енергийно взаимодействие, както и връзката им с планетите и домовете в личния хороскоп. Въз основа на написаното в тази книга дори е възможно да се разработи нов клон в психологическата астрология!

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:

***
Борбата с личните фини фигури косвено се отличава от борбата с крупните фини фигури, пряко инволтирани от Кралската Седморка: във втория случай човек встъпва в сражение вече не само със себе си, но и с нисшите програми на обществото като цяло, тоест на практика с Кралската седморка и в крайна сметка – с Гагтунгр. Наистина, в тази ситуация отчасти помага водещият човека висок егрегор и нарасналата лична енергетика, но все пак главна роля играе неговото съзнание, тоест нивото на разбиране на ставащото. Както се казва, ако индивидът е подготвен и неговото еволюционно развитие е ставало постепенно и не е оставило пропуски, то никакви специални методи за борба с фината седморка не му трябват, освен нейното игнориране: неговият канал във високия егрегор е устойчив, вярата му е непоколебима и самият егрегор в нужния момент ще намали инволтацията от Гагтунгр към фината седморка до необходимите размери. Обаче реално еволюционното развитие става със скокове, в резултат на което нивото на устойчивост на канала за връзка с висок егрегор не е голямо, а силата на властта на крупните фини фигури над човека се оказва значителна и те понякога отместват неговата събирателна точка от позицията на високо служене.
Обаче, това все още съвсем не означава победа на Гагтунгр и при правилно поведение (външно и вътрешно) човекът често е в състояние да върне събирателната точка в устойчиво положение и да възстанови устойчиво връзката със своя висок егрегор. По-долу са представени някои начини за борбата с крупните фини фигури. Разбира се, това е непълен разрез, неговата цел е да даде
импулс за по-сетнешни търсения на читателя.
Някои общи съображения. Борбата с фините фигури не може да се води, ако напълно ги възприемем като пълноценни врагове, способни да унищожат човека; но в същото време не бива да се отнасяме лекомислено към тях и да смятаме, че победата може да бъде постигната леко. На практика всички враждебни фини същности са ако не породени, то слепени с определени нисши програми на подсъзнанието на човека и победата (тук е мястото да се каже, че тя е винаги временна) над тях е задължително вътрешна, а понякога и външна жертва от страна на човека, който завинаги се разделя с известна нисша, но много своя част от „аза”.
По-нататък борбата с фините фигури никога не следва да се води пряко, тъй като това означава придвижване на събирателната точка в тяхната област, където те са винаги по-силни. Най-правилното отношение към тях е като към досадни пречки, забавящи в известна степен основното движение на човека. Ако пречките нараснат над определено ниво, са необходими мерки по тяхното отстраняване, но движението напред остава основно занимание на човека, макар че, естествено, може и да се забави.
И така, към фината седморка следва внимателно да се гледа с периферно зрение и да се борим с нея винаги с косвени методи. При правилно поведение на човека, изкусно избягващ съблазните, измамата, изкушенията и т.н., фините фигури не само се смаляват по размери: те получават по-културен вид и съответно се променя тяхното общуване с човека, което извънредно украсява живота му: грубите съблазни и изкушения се прекратяват, заменят се с по-фини и това се наслагва върху цялата картина на външния и вътрешния свят, който съществено се облагородява.
Като цяло това е критерият за правилно поведение. Обаче, съществуват и локални признаци на спечелени сражения, главното от които, от една страна, е достигане на контакт на човека с висок егрегор, а от друга – както са казвали през средните векове – посрамване на дявола. На езика на този трактат последното обстоятелство се проявява в недоумяващо изражение върху лицето или муцуната на фината фигура, която някак си казва: „Е, какво, ти не се ли поддаваш на съблазънта, която толкова старателно съм подготвил? Какво ми остава, отново ли трябва да се старая?” И действително, след това фината атмосфера се прави по-често и следващата съблазън се готви по-фино и по-грижливо, което безусловно може да се разглежда от човека като локална победа
над Гагтунгр, или иначе казано, над своя нисш „аз”.
Важно условие за правилно поведение в ситуациите на атака от страна на фината седморка се явява вежливостта на обръщението. Никога не следва да се отхвърля съблазънта като такава, още повече с горд вид (последното често означава, че вместо Свинята ще го измъчва Дракона), като се гледа противника право в очите – това вече означава пряка схватка, в която, както читателят вече
добре е запомнил, човекът не може да победи. Значително по-добре, по-фино и по-ефективно е някак си да се намери убедителен предлог, под който да се откаже, без по никакъв начин да обявяваме своя отказ като принципен – ако фантазията вече съвсем отказва, можем да го обясним с каприз на настроението, макар да не е твърде убедително. С други думи, трябва да умеем с минимални средства да обвием около пръста си фината фигура, като косвено я убедим
в това, че предлаганите от нея изкушения са недостатъчно прелъстителки или внушителни и нека тя още помисли и поработи – но всичко това в никакъв случай не трябва да се говори или демонстрира директно, иначе човекът рискува да попадне под прекия удар на архетипната фигура (тоест съответния Крал).
Пряк знак за крупна победа над фината фигура се явява силното отслабване на нейното вътрешно влияние в съчетание с нейната екстериоризация, тоест въплътяване във външния свят. Докато екстериоризацията не е станала, човекът не може да бъде уверен в това дали врагът е победен, или само се е притаил. Като пример да разгледаме човек, който току-що е удържал крупна победа над своя Дракон на самоутвърждението и е изработил в себе си силна програма за смирение. Посраменият Дракон си избира жертва някъде около нашия герой и се вселява в един от неговите близки, например в добър приятел. И човекът, който току-що е разбрал и в пълна (както му се струва) степен оценил цялата злотворност на гордостта, неочаквано вижда, че неговият приятел просто е препълнен с високомерие и самохвалство, които се изливат при всяко негово невнимателно движение. Сега човекът има пълна възможност да разгледа Дракона отстрани, тоест по примера на своя приятел и това ще бъде не най-приятното зрелище, особено ако той види в приятеля общи черти на поведение със себе си. Какво става в това време във финия свят? Съкратеното малко Драконче на нашия герой с горчивина, мъка и завист гледа своя пищен събрат и чака да получи инволтация от него, което ще стане незабавно, щом в главата на човека дойде и остане например такава мисъл: „Страшно е да се помисли, че аз съм приличал на него и колко е хубаво, че сега съм съвсем друг.” Ако човекът е изработил нужното смирение на практика, то той гони подобни мисли и след известно (понякога доста голямо) време неестественото процъфтяване или буйство на екстериоризирания Дракон свършва, което свидетелства за края на втората (външна) фаза на борбата на човека с Дракона. Следващият път схватката ще бъде вече на съвсем друго ниво.
След тези предварителни забележки авторът преминава към обсъждането на възможни (разбира се, не единствени) антитези, приложими при силна инволтация на фините фигури от техните архетипи, когато властта им над човека, живеещ в силен енергиен поток, нараства дотолкова, че вече е невъзможно да бъдат игнорирани, в частност поради това, че връзката с високия егрегор се прекъсва, вътрешният ритъм се повишава и събирателната точка преминава в нежелана област.

Антитеза на Крупния Дракон на самоутвърждението.
Преди всичко своя Дракон, впрочем както и останалите фини фигури, следва лека-полека да бъдат приучвани към правилата на вежливостта, в частност към това: преди да влязат – да почукат. От друга страна, в този случай самият човек следва да отвори вратата, когато почукването е продължило определено време, и да пуска фината фигура в своето съзнание, без да чака, когато
доведена до отчаяние и съществено инволтирана от архетипа, тя се втурне вътре, като сваля вратата заедно с пантите. Основно средство за укротяване на фините същности е разграничаването от тях; но особено съществено се явява дистанцирането от Дракона, защото докато човек не му каже с цялата възможна твърдост: „Ти - това не съм аз!”, Дракона няма да намалее нито по сила, нито по размери. В същото време да се отличи гласът на Крупния Дракон от гласа на високия егрегор е твърде леко и макар да говорят в някои отношения подобни неща, по същество разликата е огромна, също както се отличават лексиката и интонацията.
Високият егрегор дава на човека спокойно усещане, понякога съвършено отчетливо съучастие в големи и важни еволюционни програми, докато в същото време Крупния Дракон буквално крещи, че човекът го води еднолично, тоест явява се главният. Високият егрегор акцентира у човека чувството за отговорност по отношение на своите дела и необходимостта от постоянно интензивно внимание към ставащото наоколо, Дракона апелира към чувството за лична важност и значимост на индивида и поставя въпроса така, че светът е длъжен да се адаптира към неговите капризи и най-минимално волеизявление, в което (според мнението на Дракона) човекът е длъжен да бъде съвършено свободен.
Поради това достатъчно ефективен способ за укротяване на Дракона се явява преместването на неговата събирателна точка в положение, съответстващо на високо служене. Дракона... 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

КОЛИЧКА

Количката Ви е празна.