Тази разработка на знаменития хиромант, астролог и окултист Кейро е резултат от повече от двадесет и петгодишните му изследвания на линиите и белезите по дланите, както и на формата на ръцете, вдъхновени от пребиваването му в Индия.
В нея авторът е разгледал как чрез линиите по дланите изследователят е в състояние да предугади основните интелектуални и емоционални предразположения на личността, нейните здраве и съдба, както и степента, до която е успяла да развие и приложи вродените си заложби.

линията на главата (интелекта)
линията на живота (продължителност)
линията на съдбата
линията на сърцето
линията на интуицията
как да датираме житейските събития по дланите
хълмовете (възвишенията) по дланта и как характеризират личността
формата на ръцете и вродените нагласи според хирогномията

Уилям Джон Уорнър (1 ноември 1866 г. – 8 октомври 1936 г.) е ирландски хиромант, астролог и нумеролог, колоритна окултна фигура от началото на 20 век. Неговият псевдоним Кейро произхожда от древногръцката дума за хиромантия (heiromancy). Той се самоопределя като ясновидец, който изучава хиромантия, астрология и халдейска нумерология в Индия по време на престоя си там. Става прочут с точните си прогнози за известни клиенти и с предвиждането на световни събития.
Кейро е най-големият и най-успешният пророк на своето време. Той тълкува и разкрива бъдещето на известни личности като Марк Твен, Сара Бернард, Мата Хари, Оскар Уайлд, Томас Едисон, Уилям Гладстоун, Джоузеф Чембърлен, Распутин… С помощта на хиромантията помага за залавяне на престъпници, както и предсказва потъването на „Титаник“. Също прогнозира, че евреите ще се върнат в Палестина и страната отново ще бъде наречена Израел.
Кейро става толкова популярен, че дори онези, които не вярват в окултното, си правят тълкувание при него. Скептичният Марк Твен пише в книгата му за посетители:
„Кейро изложи пред мен характера ми с унизителна точност. Не бива да признавам тази пунктуалност, но все пак съм трогнат да го направя.“ – Марк Твен.

ЗА АВТОРА:
Уилям Джон Уорнър (познат още като граф Луи Хамон), известен като Кейро (1 ноември 1866 г. - 8 октомври 1936 г.), е ирландски астролог и колоритна окултна фигура от началото на 20 век. Неговият псевдоним Кейро произхожда от древногръцката дума за хиромантия (heiromancy). Той се самоопределя като ясновидец, който изучава хиромантия, астрология и халдейска нумерология в Индия по време на престоя си там. Става прочут с точните си прогнози за известни клиенти и с предвиждането на световни събития.
Роден е като Уилям Джон Уорнър в село Ратдаун, близо до Дъблин, Ирландия. Приема името граф Луи Хамон.
Както сам пише в мемоарите си, Чейро придобива своите знания в Индия, където попада като юноша и е допуснат от брамините в продължение на две години да изследва древни текстове по хиромантия, астрология и нумерология.
Кейро става най-големият и най-успешният пророк на своето време - края на 19-ти и началото на 20-ти век. Той тълкува и разкрива бъдещето на известни личности като Марк Твен, У. Т. Стив, Сара Бернард, Мата Хари, Оскар Уайлд, Гровър Кливланд, Томас Едисън, принцът на Уелс, генерал Китчънър, Уилям Гладстоун и Джоузеф Чембърлен. Пророкът документира своите срещи с тези клиенти, молейки ги да се подпишат в специално приготвена за целта книга за гости, в която ги насърчава да коментират впечатленията си от неговия прочит, където и добавя бележки от изводите, до които е достигнал. За принца на Уелс Кейро пише, че „не бих се изненадал, ако той се откаже от всичко, включително от правото си да бъде коронясан, заради жената, която обича“. Кейро също прогнозира, че евреите ще се върнат в Палестина и страната отново ще бъде наречена Израел.
В собствената си автобиографична книга „Мемоарите на Кейро: спомените на един хиромант на обществото“ той включва разкази за своите интервюта с крал Едуард VII, Уилям Гладстон, Чарлз Стюарт Парнел, Хенри Мортън Стенли, Сара Бернард, Оскар Уайлд, професор Макс Мюлер, Бланш Рузвелт , графът на Париж, Джоузеф Чембърлейн, лорд Ръсел от Килоуен, Робърт Ингерсол, Ела Уилър Уилкокс, Лили Лангтри, Ричард Крокер, Наталия Джанота и други видни хора от неговата епоха.
Книгата „Последните тайни на „Титаник““ включва подробен разказ на едно от тълкуванията на Кейро по дланта на Уилям Пири, председател на „Харланд енд Улф“ – конструкторите на „Титаник“. Кейро предсказа, че той скоро ще се бори за живота си, като има предвид тежките последствия от потъването на „Титаник“.
„Тя се превръща в изследване, което не противоречи на диктата на разума, а е в съответствие с онези природни закони, които наблюдаваме при оформянето дори на неодушевените обекти, които, демонстрирайки ефекта на досегашната причина, сами по себе си са причина за бъдещо въздействие“ – Кейро за астрологията

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:

Част I: Гледане на ръка или хиромантия
Глава I
Кратко резюме на историята на изследване на ръката през вековете до днешни дни
Успехът, който имах през двайсет и петте години, докато провеждах това проучване, се дължеше, според мен, главно на факта, че макар и основно да изследвах линиите и структурата на ръцете, но аз не се ограничавах само до тази определена страница от книгата на Природата. Постарах се да изуча всяко изследване, което може да хвърли светлина върху човешкия живот; следователно самите извивки по кожата, космите по ръцете – всички те бяха отбелязвани, както детектив използва следа за натрупване на доказателства. Открих, че хората са скептични към такова проучване само защото темата не им е била представена по логичен начин.
Има стотици факти относно ръката, които хората рядко изобщо са чували, и мисля, че няма да е неуместно, ако ги засегна тук. По отношение на частиците, известни като корпускули, през 1853 година Майснер доказва, че тези малки молекулярни вещества са разпределени по особен начин в самата ръка. Той открива, че по върховете на пръстите са 108 на брой до квадратната линия, с 400 папиляри; че издават определени отличими крепитации или вибрации и са най-многобройни по червените линии на ръката, и – колкото и да е странно – са разположени в прави отделни редове по линиите на дланта…
Научното приложение на такова проучване също може да бъде безценно при предвиждане на склонност към умопомрачение и т.н.
В своята творба „Релиджио Медичи“ сър Томас Браун казва, след като споменава физиогномиката:
Сега, освен тези особености на нашите лица, има и някои мистични фигури по ръцете ни, които не се осмелявам да нарека просто щрихи, очертания à la volée или на случаен принцип, защото, повторени с молив, никога не са еднакви, и по този начин обръщам по-специално внимание, защото ги имам на собствената си ръка, като никога не бих могъл да ги прочета, нито да ги открия в друга.“
Но с предразсъдъците е трудно да се преборим и впоследствие едно изследване, което би могло да окаже неизказана помощ на човечеството, днес е пренебрегвано. И все пак няма как да се отрече, че това странно проучване е било практикувано и следвано от някои от най-великите учители и ученици от други цивилизации.
Дали тези древни философи са били по-просветени от нас отдавна е спорен въпрос, но най-важното, което е признато, е, че по онова време най-големият предмет на изследване на човечеството е човекът. Следователно е разумно да се предположи, че е по-вероятно техните заключения да са верни в сравнение с тези на епоха като нашата – известна главно със своите средства за унищожение, с военните си кораби, динамит и оръдия.
Това изследване на ръцете може да бъде проследено до най-ранните, най-просветени цивилизации. Практикувано е от най-големите умове във всички онези култури, които са ни оставили своите философии и паметници, за да им се удивляваме. Индия, Китай, Персия, Египет, Рим – всички в своето изследване на човечеството са се уповавали на изучаването на ръката.
По време на престоя ми в Индия ми беше разрешено от някои брамани (потомци на кастата Джоши, известни от незапомнени времена с познанията си по окултни теми), с които имах щастието да се запозная отблизо, да разгледам и да взема откъси от необикновена книга по тази тема, почти свещена за тях, която произхождаше от великото минало на днес презирания Индустан.
Както мъдростта на индусите се е разпространила надлъж и нашир по земята, така теориите и идеите за това изследване се разнасят и се практикуват в други страни. Подобно на начина, по който религията отговаря на условията на страната, в която се пропагандира, така и познанието за линиите на ръката се е разделило на различни системи. Но именно на дните на гръцката цивилизация ние дължим настоящата ясна и изчистена форма на изследването. Гръцката цивилизация се смята в много отношения за най-висшата и най-интелектуалната в света и там гледането на ръка или хиромантията (от гръцки χείp, ръката) намира почва и получава благоволение в очите на тези, които са ни предали законите и философиите, използвани до днес, и чиито произведения се преподават във всички наши водещи колежи и училища…

Глава II
Линията на главата или показанията за менталността
Целта на следващите глави е да даде ясни и недвусмислени напътствия за линиите и белезите на ръцете, същевременно от гледната точка на ученика и от тази на обикновения читател. Такъв подход обикновено не се възприема в книгите, отпечатани по темата, което трябва да се хареса на широката публика.
През двадесет и пет годишния ми професионален опит в Англия, Америка и други страни, аз внимателно си записвах въпросите, на които не се дава отговор в книги, публикувани по темата. Отбелязвал съм също и какви са трудностите в съзнанието на учениците, които виждат тази, онази или друга линия или белег и напразно търсят някакво обяснение относно нейните значения. Мога да добавя, че няма и точка по дискутираната тема, която да е останала недоказана от мен – вероятно чрез хиляди случаи, които са възниквали в течение на собствения ми професионален опит.
Що се отнася до илюстрациите, постарах се да ги направя възможно най-прости и ясни. Уверен съм, че ако ги изследва внимателно, всеки ученик ще успее да овладее майсторски въпроса, както и че всеки, който действа по съветите, дадени на тези страници, не може да не стане успешен тълкувател на линиите по дланта.
В цялата си практика аз разглеждам линията на главата или линията на психиката като най-важния знак, който може да се открие на ръката.
Линията на главата е като иглата в компаса, без чието истинско познаване е невъзможно да се схване „посоката на обекта“. Виждал съм повече грешки, причинени от липсата на разбиране по този въпрос, отколкото на всяко друго нещо…

Глава III
Линията на живота и нейните вариации
Линията на живота е тази, която преминава около основата на палеца и се намира директно над голям кръвоносен съд, наречен голямата палмарна арка (1-1, схема VIII). Този кръвоносен съд е по-пряко свързан със сърцето, стомаха и жизненоважните органи, заради което може би древните са го определяли като „витален“.
Разумно е да се предположи, че именно тази тясна връзка с жизненоважните органи на тялото отрежда на линията на живота да предсказва естествената продължителност на съществуването.
Ако ученикът го вземе предвид, ще му се изяснят много трудности във връзка с прогнози за здравето и болестите и той ще следва по-лесно по-долу изложените обяснения.
Първите правила за усвояване са, че за да бъде нормална, линията на живота трябва да е дълга, ясно очертана и без никакви нередности или прекъсвания. Подобна формация би показвала продължителен живот, виталност, свобода от болести и здрава конституция (1-1, схема VIII).
Като се има предвид първото наблюдение, става ясно, че понеже линията на живота представлява стомаха и жизненоважните органи, когато е добре маркирана, стомахът и храносмилането непременно трябва да са в добро състояние.
Напасването на малки сегменти по линията на живота – или когато изглежда свързана като верига – е сигурен признак на лошо здраве, слаб стомах и липса на жизненост.
В този момент трябва да помоля да обърнете най-голямо внимание на следните правила – непубликувани в никоя друга книга по този въпрос и неспоменавани от мен в нито едно от другите ми писания, а именно: тъй като линията на живота във всеки смисъл изглежда е представителна за телесната конституция на човека, позицията на тези прекъсвания, белези, брънки или острови обозначава частта от тялото, която е най-засегната…

Глава V
Линията на съдбата или орисията
Линията на съдбата, още наричана линията на орисията (1-1, схема XI), естествено е една от най-важните сред основните линии на ръката.
Макар и човек никога да не успее да си обясни причината, тази линия изглежда без всякакво съмнение показва поне основните събития в неговата кариера.
Възможно е тя да е видима на дланта дори в момента на раждането, ясно показвайки типа съдба или орисия, която се разпростира в далечното бъдеще пред индивида.
В някои случаи може да изглежда слаба или смътна, сякаш пътят на съдбата все още не е ясно определен, докато по други длани почти всяка стъпка от дирята е издълбана със своите етапи на провал или успех, скръб или радост, както е възможно да се случи.
Почти всички мислители са признали, че някои човешки същества изглежда са повече деца на съдбата от други, но защо те трябва да бъдат такива, е големият въпрос, който озадачава всички изследователи.
Има хора, които изглежда нямат съдба, и други, които сякаш издялват орисията си от ден на ден.
Виждал съм стотици случаи, когато всяка стъпка от пътуването е посочена от детството до гроба; други, при които само основните промени в кариерата са отбелязани предварително. И отново, попадал съм на длани, където нищо не изглежда решено и където събитията, посочени от линията на съдбата, изглежда се променят от година на година.
Причините сякаш са невъзможни за проумяване, но в самия живот има толкова много загадки, че една повече или по-малко едва ли е от значение.
Някои от най-великите учители и философи са стигнали до извода, че съдбата съществува за всички. В седемнадесетия параграф от религията на епископската църква е посочено, и то съвсем недвусмислено, че „предопределението за живот е вечната цел на Бог“. В цялата Библия съдбата на народите и хората е ясно определена и от първата глава на Битие до последната страница на Откровението изпитанията, скръбта и пътят на евреите са пророкувани и предречени предварително от векове.
Хиляди години преди раждането на Христос в Свещеното писание е предсказано как трябва да се роди Той и по какъв начин ще умре. Предречено е, че девица ще забременее и Юда ще извърши предателство, и че и двете събития са необходими, „за да може да се осъществи Писанието“.
В по-новите епохи са се материализирали хиляди и хиляди предсказания и всички насочват към някаква тайнствена сила, която остава скрита зад предназначението на човечеството, и нищо – от най-дребното до най-голямото, не е оставено на сляпата случайност.
Може да се окаже, че Душата – като част от Вселенската душа на всички неща – знае всичко, и така чрез инструментариума на мозъка записва предварително своите знания за бъдещето.
Тайнствата на ума са безгранични. През последните години медицинската наука успя да докаже, че трябва да има предварително израстване или промяна в мозъчните клетки години преди действието или промяната в характера да се превърнат в резултата на такова развитие. Доколкото знаем, всяко дело в нашата кариера е последица от някаква ментална промяна и тъй като от мозъка до ръката стигат повече свръхчувствителни нерви, оттук е възможно да следва, че такива промени и последващи действия в живота ни може да са описани по дланите ни дълги години предварително…