АВТОРИ



Динамиките на подсъзнанието
ПечатE-mail
Автор: Лиз Грийн


Страници: 368
Цена: 16.00лв.
12.80лв.

Тази разработка изяснява по-тъмните страни на зрелия човек – онези подсъзнателни динамики, пред които трябва да се изправим, така че да успеем да откриваме мъдростта отвътре. Авторите на „Развитието на личността”, „Светилата” и „Вътрешните планети” обединяват усилия отново, за да покажат как работят динамиките на подсъзнанието в рождената ви карта. Хауърд Саспортас дискутира астрологията и психологията на агресията. Той се съсредоточава върху двете лица на Марс – като разрушителна сляпа агресия и в качеството му на утвърждаване на независимостта и индивидуалността. В третия семинар Саспортас изследва стремежа към величието – преживяването на смисъла – както е изразено чрез Юпитер в рождената карта, и се фокусира върху по-дълбоките страхове, които ни пречат да достигнем по-висшата си същност. Лиз Грийн говори за другата страна на агресията: депресията. Тя подсказва, че депресията е част от процес, който води до по-пълно изразяване на живота, и показва как състоянието се разкрива астрологически. Лиз Грийн завършва книгата с четвъртия семинар върху алхимичния символизъм, съдържащ се в хороскопа, като помага на читателите да разберат различните етапи на психологическото и духовното развитие и как алхимията може да бъде използвана за изясняване на еволюционния смисъл на отделни астрологически аспекти, транзити и прогресии. Не само важен справочник за астролозите консултанти, тази творба е предназначе

езата и астрологията. Лиз е анализатор на Юнг и автор на добре познатите творби: „Сатурн – нов поглед към един стар дявол”, „Хороскопът в проявление”, „Изкуството да откраднеш огън”. Заедно със Хауърд Саспортас е съавтор на останалите три тома от семинарите по психологическа астрология: „Развитието на личността”, „Светилата”, „Вътрешните планети”.

 


 

 

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА

Част първа
Астрология и психология на агресията

По произход агресивността е почти еднозначна с активността.
Д. У. Уиникът

Двете лица на агресията

Една от първите ми учителки по астрология – Елизабет Хики в Бостън, сравняваше енергията на Марс с горящ огън. Използван правилно и на подходящи места, той е чудесен и полезен, дава светлина, топлина, уют и сила; но запален на неподходящи места или по лош начин, огънят означава бедствие. Тук е разликата между това, пламъците да изгарят дъските насред пода на хола ви, и другото положение, да горят там, където са по-контролируеми – в камината. Самият огън не е добър или лош. Точно така и самият Марс не е благ или зъл, но може да стане лош, ако се прилага неправилно.
Изабел изтъкваше една важна особеност: че всички природни енергии са неутрални. Пиеро Феручи изразява сходна позиция в книгата си „Каквито можем да бъдем”.1 Естествените

1Piero Ferrucci, What We May Be (Wellingborough, England: The Thorsons Publishing Group, 1982), p. 86.

енергии на вятъра, слънцето, на атома или реката – всички те могат или да предизвикат бедствия, или ги предотвратят. Реката предоставя вода, енергия и напояване и все пак може да прелее и да предизвика наводнение. Природните енергии могат или да убиват, или да поддържат живота. Ако вземете един атом и го разделите, отприщената енергия би могла да се използва да хвърли всички ни във въздуха или да бъде насочена продуктивно и съзидателно.
По същия начин агресивната енергия е естествена. Марс е най-очевидният астрологически сигнификатор за агресията и всеки има тази планета в картата си. Всички сме родени с някъде поставен Марс – у всекиго от нас има вродени агресивни подтици. В днешния семинар искам да изследвам едновременно положителните и отрицателните лица на агресията, отнесени към астрологическата карта.
Агресията е вроден компонент от нашата биологична природа, също както сексуалният нагон е съществена част от инстинктите, с които сме снабдени. Предназначението на секса за човечеството очевидно е много положително – без него нямаше да ни има. Така че, защо агресията – също естествена част от биологичното ни наследство, по сходен начин да не служи на важно еволюционно предназначение? Интригуващо е, че обикновено свързват Марс и със секса, и с агресията. Астролозите винаги са го знаели, но едва наскоро науката посочи близката връзка между секса и агресията. Спомняте ли си известния доклад на Кинси, публикуван през 50-те години? Американският биолог откри близко физиологическо сходство между ядосан човек и човек в състояние на сексуална възбуда. Всъщност проучването му откри четиринадесет физиологични промени, които настъпват и при сексуалната възбуда, и при агресията, и само още четири различни.2 Общоизвестно е, че скарване с любимия човек може да свърши с оргазъм; възможно е и

2Alfred Kinsey et al., Sexual Behavior in the Human Female (Philadelphia: Saunders, 1953), p. 704.

да се скарате с партньора, докато правите секс. Американската психоложка Клара Томпсън чудесно резюмира агресията: „Агресията изобщо не е непременно разрушителна. Тя произлиза от вродена склонност към растеж и овладяване на живота, която, изглежда, е характерна за всяка жива материя. Само когато тази жизнена сила бъде възпрепятствана в развитието си, тогава съставките на гняв, ярост или омраза се свързват с нея.”3

3Clara Thompson, Interpersonal Psychoanalysis (New York: Basic Books, 1964), p. 179.

Макар да се налага да опитваме да намалим отрицателните изражения на агресивна енергия, изглежда смешно и дори неблагоразумно да пробваме да се освободим изцяло от част от нашата природа, която е вродена и иска да управлява живота. Наистина, виждаме по-грозните форми на агресията навсякъде около нас във всекидневието – убиват, измъчват хора и ги подлагат на различни форми на психологическа жестокост. Марс може наистина да се изплъзне от контрол. Или агресията да се обърне навътре, нападайки собственото „аз” и тялото, и да стане допринасящ фактор за сърдечно заболяване, кожни болести, стомашни неразположения или сексуални разстройства. Ненавиждайки тези отрицателни форми на агресия, трябва да помним и да уважаваме другото лице на агресията – нашата здравословна, природно вкоренена агресия, която заслужава похвала и която не бива да отричаме, ако искаме да оцелеем.
И така, какво ни дава Марс? Той ни дарява с волята да развиваме повече това, което сме или което можем да станем. Когато желанието за растеж, прогрес и движение напред е блокирано (или от други части от собствената ни природа, или от други хора), то се превръща в гняв. Искаме да напреднем и сме разочаровани, ако това срещне пречки. Ядът може да се разбира като блокирано движение.
Здравословна агресия е и положителният подтик да разберем и да овладеем външния свят; това е сила дълбоко вътре в нас, която осигурява подтика да учим нови умения. Благодарение на агресията у вас вие може да решите да посещавате курс, да прочетете книга или да кажете „не” или „да”. Ако нямахте Марс в картата си, нямаше да сте в състояние да научите нов език, да се справите със сложна рецепта или да решите заплетена математическа задача. Дори езикът ни го показва: атакуваме проблем, преодоляваме трудност, превъзмогваме пречка и ставаме господари. Бихте могли да имате много вдъхновено артистично въображение, но ако нямахте Марс в картата си, нямаше да сте способни да си поръчате платна или да отидете да си изберете четки. Марс ви кара да го правите – или както казва Дейн Ръдиар – „Марс е силата, която тласка семето да покълне.”4 Там, където действа Марс във вашата карта, се изявява

4Dane Rudhyar, The Astrology of Personality (Katwijk van Zee, Netherlands: Sevire/ Wassenaar, 1963), p. 254.

тази форма на здравословна агресия.
Спомням си, че когато започнах да уча астрология, наблюдавах транзитите на Марс в картата си. Понякога планетата докарваше диво поведение, чувство на безсилие, гняв, упорити изриви или главоболия. Но в други моменти Марсовите транзити съответстваха на дните, когато се чувствах най-жив и витален, нещо като „свежо” усещане, че си готов на всичко. Спомням си, че седях в бостънското метро в деня, когато Марс преминаваше над моето медиум цели, и имах нещо като върхово преживяване – всичко беше усилено, живо, тонизирано и вибриращо. Чувствах се като въплътен Марс. Тялото ми потрепваше от приятни приливи на усещане – които в биоенергетиката се наричат „вълни”. Пулсирах, вълнуваше ме желанието да съществувам и да действам, готов за нещата, които щяха да последват.
Както виждате, целият принцип на Марс е изключително парадоксален. Той ни подтиква да действаме по начини, които утвърждават нашите идентичност и цел, и въпреки това може да породи грозни форми на поведение. Това контрастиращо изразяване на агресивна енергия е показано съвсем ясно в митологията, когато анализирате колко различно е изобразяван Марс в гръцката и в римската митология.

Гръцкият Арес
В гръцката митология богът на войната се нарича Арес. Гърците нямали високо мнение за могъщия бог. Всъщност те го мразели. Възприеман със смес от жалост, ужас и презрение, той имал много ограничена роля – представлявал просто бог за война и нищо друго. Приравняван към сляпата смелост, кървавата ярост и касапницата, той бил смятан за кавгаджия и голям грубиян. И въпреки цялото му кръвожадно насилие обикновено го обрисували как губи повечето от битките си и как с накуцване напуска бойното поле – победен и унизен. Горкият Арес, постоянно сам се настъпва и си пречи. Ако гърците говореха идиш, щяха да нарекат Арес klutz. Не знам как точно да обясня тази дума: тя означава нещо като несръчен смотаняк, който все събаря разни неща, залива ризата си със супа... Нещо като Базил Фолти, героя на Джон Клийз в популярния сериал на BBC „Хотел „Фолти Тауърс”.
Зевс, най-почитаният сред гръцките богове, мразел Арес. В „Илиада” Омир цитира как Зевс гълчи бога на войната: „Сред всички богове, които живеят на Олимп, ти си ми най-противен; не се наслаждаваш на нищо друго освен на кавги, война и битки. Имаш упорития и неуправляем нрав на майка си Хера, която едва мога да подчинявам с думите си.”5

5Английски превод на „Илиада” в: New Larousse Encyclopedia of Mythology (London: Hamlyn, 1982), p. 124.

Зевс съответства на римския Юпитер и този цитат може да бъде разбран като думите на Юпитеровия принцип, отправени към принципа на Марс. Обичайно смятаме Юпитер и Марс като напълно съвместими: Юпитер управлява Стрелец, а Марс – Овен, и двамата принадлежат на огнената троица. И въпреки това на някакво равнище Юпитер мрази и презира прибързаната импулсивна природа на Арес/Марс. Юпитер символизира принципа на логос, или ума – той е просветител. Юпитер вижда по-голямата картина и после действа според тази по-разширена визия. Егоцентричният Марс обаче се втурва и прави нещата импулсивно, а не от позицията на разширено осъзнаване. Юпитер първо има представа или идеал как би трябвало да съществува или да действа и след това се опитва да се придържа към тази визия. Арес действа спонтанно и без много предвидливост.
В гръцката митология Арес има двама оръженосци, които го придружават в битките или където отиде. Единият е Деймос (Страх), а другият – Фобос (Ужас). На тях са наречени луните на планетата Марс. Придружители на Арес са още Ерис (Борба), Енио (Разрушителят на градовете) и Керите, духовете на смъртта, които обичат да пият черната кръв на умиращия – наистина прекрасна банда последователи! Това са гръцките асоциации с принципа на Марс.
Струва си да сравним Арес със сестра му Атина. Те са въвлечени в нещо като архетипно роднинско съперничество. Атина е по-скоро принципът на Везните и представлява хладния разсъдък. Тя като че ли е любимото дете на Зевс. Според легендата Атина се ражда напълно зряла от главата на Зевс. Хера (съпругата на Зевс) е толкова разярена от факта, че Зевс е създал дете без нея, че замисля да роди Арес, без да се обръща за помощ към съпруга си. Така Арес е роден като отмъщение и отплата. Той е продуктът на яростта, насъбрала се в тялото на Хера. Арес или Марс може да бъде приравнен към гнева, който трупаме у себе си и който понякога изригва неконтролируемо. Забелязвал съм тази динамика в картите на хора, родени с Марс в труден аспект към Луната. Тялото инстинктивно откликва на заплаха и се мобилизира, отговаряйки с гняв и отбранителност. Просто изригва гневна реакция, която изскача внезапно от тях, дори преди те да го схванат. В друга история Арес бива пленен от двама смъртни и стои напъхан в бутилка тринадесет месеца. По сходен начин ние понякога възпираме нашата марсианска енергия. Можете да си представите как се е почувствал Арес, когато накрая бил освободен.
Арес и Атина често се сражават помежду си. В един мит страстният и буен Арес тръгва да се бие нея. Междувременно Атина се изтяга спокойно, като чете книга или си оправя ноктите. Докато Арес се носи към нея, тя просто го поглежда, хладнокръвно взима голям камък и го удря с него. После довършва маникюра си. Втрещеният Арес се сгромолясва на земята, запълвайки място от седем акра и пищейки като десет хиляди души – проснат по гръб, размахва ръце и крака във въздуха и реве като голямо бебе. Общо взето, онзи гняв, който гърците свързвали с Арес, е много „противен” и едва ли ще спечелите преимущество с подобна бурна ярост. Това е онзи гняв, който усещате, когато сте толкова вбесени, че просто не сте на себе си – крещите, пищите и избухвате, държите се глупаво и неизменно губите.
Освен тези злополуки Арес не се справя много добре и в любовта. Вероятно сте запознати с историята за Арес и Афродита. Афродита - най-красивата сред всичките богини, е женена за Хефест – най-грозния измежду боговете. Винаги, когато има възможност, Арес отправя предложения и се опитва да съблазни Афродита. Богът на Слънцето – Хелиос, който вижда всичко, предупреждава Хефест, че Арес и Афродита са замислили нещо. Така Хефест измисля план да ги хване в капан. Първо прави мрежа от фини, почти невидими метални нишки, която окачва над ложето на Афродита. После заявява, че заминава по работа. Едва излязъл Хефест от вратата, Арес пристига, за да се възползва от възможността. Вмъква се при Афродита на ложето й и тъкмо се захващат с „работата”, когато Хефест спуска мрежата и двамата буквално биват хванати на място. Междувременно Хефест е поканил всички други богове да дойдат и да гледат. Всички те се забавляват добре за сметка на Арес. Отново могъщият бог на войната накрая изглежда много глупаво. Наистина лесно е да изиграеш гръцкия Арес. Той просто не е особено проницателен. Толкова е лесно да се види какво е замислил, че всеки с малко лукавство може да намери начин да го надхитри.
Гръцкият корен на името Арес произхожда от дума, която означава „да се увлечеш” или „да разрушиш”. И именно такъв е Арес – той се увлича и е голям разрушител. Роберто Асаджоли – основателят на психосинтезата, дава на агресията дефиниция, сходна с природата на Арес:
„Агресията е сляп импулс да се утвърждаваш, да изразяваш безразборно всички елементи от същината си, без никакво съобразяване с последствията или с другите хора.”6

6Roberto Assagioli, Per L'Armonia Delia Vita - La Psicosintesi (Florence: Institute di Psicosintesi, 1966), p. 152; цитиран от Пиеро Феручи, „Какво можем да бъдем”, стр. 86.

Понеже Марс може да се изразява по маниера на Арес, нека разгледаме по-отблизо това определение. Асаджоли казва, че агресията е „сляп импулс да се утвърждаваш”. Така че, макар и да е сляп, налице е елемент на себеутвърждаване чрез агресия. Той казва, че това е „да изразяваш всички елементи от същината си”: С други думи, то е недиференцирано и неконтролирано, тук участват едновременно тялото, чувствата и умът. Импулсът е „безразборен” – няма никакво усещане за уместния момент, подходящото място или степен. Може да се случи в ресторант или докато гледате представление – независимо дали моментът или обстановката са подходящи. Става „без никакво съобразяване с последствията” – няма усещане за степенуваност, никаква мисъл за възможната вреда за околните, когато този гняв избухне. Той е „без съобразяване с другите” – може да бъде отприщен срещу приятели или любими хора, или други индивиди, които иначе са били много любезни, верни и полезни.

Римският Марс
Сега нека сравним естеството на гръцкия Арес с римския му еквивалент Марс. Интересно, култът към Марс в римската митология е бил по-важен от този към Юпитер. С други думи, в римския пантеон Марс господства на по-висока позиция от Юпитер, съвършено противоположно на отношението Арес/Зевс в гръцката митология. Освен това се е смятало, че Марс е бащата на Ромул и Рем – основателите на Рим. В този смисъл той представлява един от принципите, върху които се основава цялата република.
Римляните смятали, че у Марс има нещо по-положително от простото изражение на сляпа, експлозивна и безразборна ярост. В техния мит ролята на Марс като бог на войната е второстепенна спрямо други функции. Не само като бог на войната, Марс е почитан като бог на земеделието и често е изобразяван в блажено доволство с кравите си на полето. Той е и богът на пролетта и растителността. За римляните Марс се свързва с плодовитостта, с растежа и израстването, с това да ставаш нещо.
Произходът на името Марс е спорен, но то може да произлиза от корена mas, който означава „съзидателната сила”, или от корена mar – „блестя”. Наричат този бог и Марс Градивус, от grandiri, която означава „да станеш голям” и „да израснеш”. Сравнете тези подразбиращи се значения с гръцкия корен за Арес, който просто означава „да се увлечеш” или „да разрушиш”.
Страх и Ужас са гръцките оръженосци на Арес, но римският Марс има двама много различни придружители: Хонос (Чест) и Виртус (Добродетел). Римският Марс е придружаван от честта и добродетелта. Чест е да отстояваш позициите си, да оценяваш кой си, да израснеш до онова, което си предназначен да бъдеш. Добродетел е да осъществиш съдбата си. Римляните вярвали, че тяхната съдба и истинското им предназначение е да управляват света и да му наложат своите закони. За тях себеутвърждаването е чест и добродетел, то означава да бъдат верни на онова, което смятали за своя съдба. В отрицателен смисъл, разбира се, римският Марс би могъл да се използва, за да узакони обезглавяването на врага, ако той застане на пътя на тяхното предназначение. Но в по-положителна светлина за римляните принципът на Марс означава да защитаваш това, което си, и да имаш смелостта да разгръщаш и да уважаваш истинската си природа.
Така че виждате различното разбиране за природата на Марс, парадоксалното качество на тази планета. Тя може да означава разрушителна, сляпа агресия (гръцкият Арес) или да бъде начин да утвърждавате индивидуалното си съществуване и да следвате истината на собствената си вродена същност (римският Марс). Понякога двата фактора може да са смесени. Например юношата, който се бунтува срещу родителите си, може да го прави по много противен и отблъскващ начин. Той показва положителен стремеж към независимост и автономия, но въпреки това се бунтува по безмилостен или разрушителен начин.


ПРЕПОРЪЧВАМЕ

КОЛИЧКА

Количката Ви е празна.