АВТОРИ



Вътрешните планети
ПечатE-mail
Автор: Лиз Грийн


Страници: 416
Цена: 13.00лв.
10.40лв.

Вътрешните планети – Меркурий, Венера, Марс – са основите на онова, което психологията нарича его, усещане за самия себе си. В този четвърти том от серията „Семинари по психологическа астрология” Лиз Грийн и Хауард Саспортас разглеждат достойнствата на вътрешните планети, тъй като то символизират важни страни от личността. Ние не сме свикнали да придаваме стойност на нашите нужди, чувства и качества. Действително – поради преимуществено личната им природа, те нердко са потискани или пренебрегвани като неуместни спрямо обществото. По същия начин съществува склонност на вътрешните планите да бъде отдавано по-малко внимание от астролозите психолози – именно защото те са личностни. Авторите ни показват, че за да можем да дадем максималното от себе си във взаимодействието с външния свят, ние първо трябва да разберем собствените си нужди и да изградим здравословно его – една личностна реалност.Тази книга ни учи на процеса на разбиране как тези три планети в действителност изразяват нашата индивидуалност и как те пряко оцветяват енергииния заряд на останалата част от хороскопа. Грийн и Саспортас съченават астрологическите трактовки с психологията по уникален и забележителен начин в това проникновено произведение за архетипите, символизирани от вътрешните планети.

Лиз Грийн и Хауард Саспортас са съучредители на Центъра по психологическа астрология. Хауард Саспортас умира през май 1992 г. и неговата смърт е голяма загуба за хуманистичната астрология, психосинтезата и астрологията. Лиз Грийн продължава да е директор на Центъра заедно със Чарлз Харви. Тя е известен изследовател на психологията на Юнг и е добре известна в целия свят с книгите си „Сатурн: нов поглед към един стар демон”, „Взаимоотношенията – астрологическо ръководство как да живеем с другите”, „Астрология на съдбата”, както и е съавтор на останалите томове от серията.

 


 

 

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА 

ВЪВЕДЕНИЕ

„Главната задача на човек в битието си е да даде живот на самия себе си, да реализира потенциала си.”

Ерих Фром

„Когато казвам „Аз”, имам предвид нещо напълно уникално, което не може да бъде объркано с нищо друго.”

Уго Бети

Вътрешните лични планети Меркурий, Венера и Марс се смятат от много теоретици и практици на астрологията за безсъдържателни или „лекомислени” по природа. Те може да ви се струват по-малко влиятелни от по-големите си роднини; често ги пренебрегват с няколко прости фрази като „агресивен стремеж” или „необходимост от връзка” и очевидно не са толкова важни за вътрешноличностното развитие като, например, Сатурн или Плутон. Все пак те са твърде лични и не се занимават със сериозни проблеми като подсъзнателните комплекси, индивидуализацията и духовната еволюция. Може дори да ви се струва, че не са толкова важни при задълбочения психологически анализ на хороскопа, освен от гледна точка на личното удовлетворение – което, както непрестанно ни повтарят по-еволюиралите ни колеги, е ужасно егоистичен мотив!
Това е един любопитен пример за нещата, които се смятат за важни. Практикуващите професии, предназначени да помагат на хората – между които е психологическата астрология, понякога са готови да го приемат безапелационно. Ако някоя човешка нужда е прекалено интимна, прекалено свързана със субективното удоволствие и щастие, тя не може да бъде космически значима в зората на Ерата на Водолея. Личното удовлетворение, особено ако означава отказ да поставим другите „на първо място”, може да не е в хармония с онова, което мнозина от нас биха искали да смятат за по-висша или по-задълбочена цел на живота си. Заявления като това на Ерих Фром – „Главната задача на човек в битието си е да даде живот на самия себе си, да реализира потенциала си”, обикновено се приемат за свързани със същността на идентичността и целта, а не с личните вкусове и нужди. Но това е погрешно тълкуване на значимостта на цялостния индивид.
Трите вътрешни планети и човешките мотиви, които те символизират, не са по-малко важни от останалите по-едри обитатели на слънчевата система. За съжаление именно индивидуалната личност в своята цялост – а не само значимите й части – трябва да посредничи между по-дълбоките и космически сили, които действат в живота и в самите нас. Творческият и разрушителен потенциал на по-силните колективни енергии трябва да се пречупи през обикновените хора като вас и мен, ако имаме някакъв разумен избор как да се отнесем с тях. Обикновеното ни малко „аз” представлява съсъда, в който се намират – или пък който е под влиянието на архаични и демонични елементи от колективната душа. Силата и истинността на това малко „аз”, чиито основни характеристики са изразени най-сбито в хороскопа чрез Слънцето, Луната и Асцендента, могат да пуснат корен само в плодородната почва на способността ни да знаем какво ни кара да се чувстваме добре, щастливи и в мир със себе си през някой обикновен съботен следобед.
Усещането, че са нещастни или постъпват погрешно, което толкова много клиенти признават при астрологическа консултация, не винаги е отражение на съществени проблеми в семейното душевно наследство, нито от глобални конфигурации като съвпада Уран-Нептун, който обикновено всява хаос в нашите колективни политически и икономически структури. Понякога онова, което ни прави нещастни, може да отразява недостатъчната оценка и време, отделяни на онези привидно маловажни градивни елементи на личната реалност, които се символизират от трите вътрешни планети. Ние не винаги сме възпитани да уважаваме ежедневните си чувства, желания и усещания. „Егоист” е думата, с която най-често ни наричат, когато се опитваме да поставим личните си ограничения пред нуждите на другите. Донякъде това е част от по-голяма дилема, защото ние току-що излизаме от двете хиляди години под знака, наричан от Ричард Айдемон „вселенски” – Риби и навлизаме в следващите две хиляди, които принадлежат на друг – също вселенски знак – Водолей.
Тези два знака са последните от зодиака и по-скоро са свързани с групата, отколкото с щастието и личното развитие на отделния индивид. Всъщност, ценностните системи по различен начин символизират тези знаци и понякога могат да бъдат напълно антагонистични на всеки опит за индивидуално изразяване. Между хората, чиято професия е да оказват помощ, тази дилема е възможно да бъде особено остра. Макар по естеството си конкретните професии да са свързани с развитието, лечението и облекчението на страданията на индивида, много от по-обичайните аспекти на живота – и особено онези, които са отразени от вътрешните планети – при нужда може да бъдат пренебрегнати пред лицето на по-важни проблеми. Явно човек не плаща на терапевта си, за да обсъждат положителните качества на гардероба и прическата му.
Освен това ние сме възпитани да мислим първо за обществото. По принцип това е един положителен цивилизован инстинкт, който прави човешкия живот далеч по-безопасен, щастлив и продуктивен. На практика прекалено стриктното следване на този принцип понякога дава неочаквани резултати. Трябва да се настроим и адаптираме към по-големия свят, в който живеем – да бъдем лоялни към семейната единица като към крайъгълен камък на социалната сплотеност; необходимо е да се грижим за децата си, за остаряващите си родители, за партньорите си, за гладуващите в Етиопия и за потиснатите в Южна Африка. От нас се изисква да бъдем скромни в амбициите си, въздържани в материалните си желания, саможертвени при проявите на любовта си и „политически коректни” по всяко време; защото ако не сме, значи сме егоистични, антисоциални, алчни, егоцентрични или дори фашисти.
Този аргумент е толкова солиден и убедителен, че много хора порастват, без да имат и смътна идея кои цветове предпочитат, каква музика ги прави щастливи, кои приятели харесват, какви книги обичат да четат – най-вече защото никой не е сметнал за достатъчно важно да им помогне да разберат, да не говорим да ги окуражи в избора им. До голяма степен нашата способност да изразяваме онова, което трите вътрешни планети символизират у нас, определя дали сме жертви на живота или творчески индивиди със силата да избираме. Вътрешните планети обслужват онова, което психологията нарича его – усещането за лично „аз”. В астрологически аспект те служат на Слънцето и Луната. Меркурий, Венера и Марс осигуряват пътищата и средствата, посредством които Слънцето и Луната откриват и изразяват своята фундаментална природа.
Ето ви един пример. Жена с Венера в Рак в квадратура с Нептун в хороскопа може да е имала 1-2 разочароващи любовни връзки в ранна зрелост, период на психотерапия, който очевидно е разрешил ранните проблеми, и след това има относително успешен брак и семеен живот години наред. Тогава Уран минава през меридиана, движейки се в опозиция на наталната Венера и в квадратура с рождения Нептун. Само гледай: съпругът й изневерява със секретарката си, дъщерята съобщава, че взима кокаин, майка й умира, а тя внезапно се оказва в близка среща с Уран от най-лош вид. Ако дамата има психологическа нагласа, може би ще прекара много време, опитвайки се да открие комплекса, който предишните усилия на психотерапевта не са успели да разбулят. Вероятно ще открие подсъзнателни конфликти, които са помогнали за възникването на ситуацията, пред която е изправена сега. Това по-дълбоко вглеждане в себе си може да се окаже от изключително значение по време на криза, ако човек трябва да избегне горчивите обвинения към всеки и всички и да игнорира собствения си емоционален принос към хаоса. Но има един също толкова важен фактор, който би помогнал човекът да се справи с онова, което не може да промени, при това оставайки верен на себе си.
От каквото и семейство да произхожда жената, каквито и да са психологическото й наследство или социално-икономическата ситуация, наталната Венера в Рак ясно говори за нейните личните вкусове – какво намира за красиво, кое я прави щастлива и доволна, харесваното във връзката си с другите и кое трябва да се научи да цени най-много у себе си. Венера в Рак е неотменно абсолютна и изяснява по фундаментален начин от какво има нужда тази жена, за да бъде щастлива – непрестанният стремеж към емоционална близост, романтиката и фантазията са част от него. Колкото по-малко признава това и го цени, толкова по-вероятно е да стане мъченица, за да зарадва съпруга и дъщеря си – сигурна рецепта за нарастващо негодувание, което отчуждава хората и децата посредством подсъзнателно унищожение. Нещо повече, ако продължава да се противопоставя на личните си вкусове и ценности, тя няма да се справи с настоящото си проглеждане – защото подобно предателство към себе си ще я накара да живее и по-нататък в лъжа, за да предотврати следващата подобна катастрофа. Всъщност, измяната й спрямо Венера може би е в голяма степен причината самата тя да бъде измамена, а транзитът на Уран е събитието, което разкрива – типично за Уран – ситуация, която има крайна нужда от промяна, но никой не иска да приеме това.
Затова, за да бъдем щастливи, трябва да живеем по начин, който съответства на личността ни, защото не можем да обвържем другите със съмнителното оръжие на „жертвоприношението”. Но така ли правим в действителност? Вътрешните планети ни разказват за нашето ежедневно „аз” много повече от всичко останало в наталната карта. Ако тя има Венера в Рак, а се опитва да се държи, все едно планетата е във Водолей, защото има партньори и приятели, които не обичат в отношенията им да има твърде много интимност, може би си е избрала неподходящи приятели. Или пък ще постигне повече, ако изразява онова, което е и което цени – открито и честно, а не изопачено, защото тогава останалите могат да й отговорят също така прямо и би било възможно да се осъществят някои истински промени и да се постигне взаимно уважение.
Каквито и да са комплексите ни и колкото и дълбоко да се ровим в тях, задачата ни е да живеем като такива, каквито сме. Те ни може да ни налагат обяснение защо сме предали важните си лични нужди и природа. Но разбирането на комплексите няма да ни избави от отговорността да живеем такива, каквито сме, ако искаме животът ни да бъде уникално наш, а не постоянно повтарящо се представление на трето действие от „Тоска”.
Понякога „вътрешната работа” изисква по-скоро лоялност, отколкото усилие за промяна. Да разберем какво ни прави щастливи (Венера), да го обясним на останалите (Меркурий) и да не се поддадем на противопоставянето (Марс) може да ви се струва дребно нещо на фона на далеч по-тежките проблеми на външния свят. Но по свой начин те са също толкова важни, защото именно тези дребни актове на себеутвърждаване определят егото и до голяма степен капацитета за връзка между по-тежките планети с техния деструктивен и трансформативен потенциал. Ако не можем да изразим Меркурий, как ще чуем друга личност? Ако не сме способни да изразяваме Венера, как ще признаем и уважаваме правото на другите да бъдат каквито са? Или, казано иначе, защо трябва да приемаме, че някой друг – или Бог, например – би желал благородната ни саможертва, когато самите ние не оценяваме Аз-а, когото предлагаме да пожертваме?
Казват, че битието прилича на изкуството. Понякога то наподобява и телевизията. Можем да гледаме живота по различни канали и съобразно онзи, на който сме настроени, да виждаме по много различен начин реалността. Можем да гледаме новините от Би Би Си1, докато по Би Би Си 2 дават футболен мач, по Ай Ти Ви можем да се забавляваме със „Съседи”, „Коронейшън стрийт” или някоя друга дневна сапунена опера, докато по Канал 4 можем да се наслаждаваме на някой стар филм. Както вкусовете на хората се различават, така варират и възприятията им за реалността, нещата, които ценят най-много в живота си. Индивидуалните усещания също могат да се променят в зависимост от етапа на живот, на който се намира човекът. На едно или друго ниво всички тези програми са валидни, дори ако някой смята, че „Съседи” е противно нещо, а друг не може да изтърпи за втори път „Казабланка”.
Ние разглеждаме и хороскопа през перспективата на различните канали. Простичко казано, Канал 1 е космическият. Когато гледаме „копието на живота” през този обектив, ние достигаме до скритото значение, до митовете, които обуславят поведението, до връзката с една по-голяма реалност. Това е каналът на външните планети – на Юпитер и Сатурн, които определят нашата вяра в живота и представата ни за миналото и бъдещето.
Тук на пръв поглед вътрешните планети изглеждат незначителни спрямо по-големия план, по-висшия ред на нещата. Чувство за правота и предопределение се просмуква в Канал, а болката и страданието носят със себе си и съзнание за смисъла и потенциал за израстване и еволюция. Много от нас не могат да се включат изобщо на Канал 1 – оттук и популярността на наркотиците, разширяващи съзнанието, които сякаш възпроизвеждат усещането за единство, което този тип познаване на реалността създава у нас. Историческите личности, които изглежда са били постоянно на вълната на Канал 1, се смятат или за аватари, или за лунатици, или и за двете.
Алтернативният канал е онзи, на който най-често сме включени. Това е каналът на непосредствената реалност. Тук ние осъзнаваме разликите помежду си, нашата обособеност и индивидуалност. Докато възприятията по Канал 1 ни извисяват над телата ни, Канал 2 създава остро усещане за материална реалност, а това означава признание на телесния съсъд, в който сме се преродили. Това е каналът на Слънцето и Луната и трите вътрешни планети, които им служат. Нашите тела са различни, емоционалните ни нужди са различни, нашите ценности, способности, усещания и умения са различни. По Канал 2 ние не сме Едно, а сме много; а вътрешните планети, както казва Дейн Ръдиар, са нашите „небесни инструкции” за най-верния и естествен път, по който можем да формираме своята уникална и обособена личност.
Радостта не се ограничава в единия или другия канал, има я и по двата. Но тя е различна: тази по Канал 1 е екстатична, универсална и разтваряща егото; а радостта по Канал 2 се изразява в личното удовлетворение. Може би по Канал 2 има повече болка и страдание и не винаги смислено обяснение, когато се изправим срещу разочарованието, нещастието и самотата. По Канал 1 смъртта е преминаване в ново състояние. При Канал 2 смъртта си е просто смърт, плашеща и потенциално болезнена. По този канал несправедливостта на живота си личи по-ясно и ние я усещаме и разбираме по-добре, когато се опитваме да обясним вътрешните планети в личния си живот.
Вътрешните планети са много уязвими спрямо натиска на фамилното ядро и обществото. За семейството или колектива може да не е лесно да потиснат същинската ни индивидуалност, отразена от Слънцето, както и е реално невъзможно да се блокират избухващите енергии на тежките планети, предизвикани от транзити или прогресии. Но за завистливата майка не е трудно да прекърши първите прояви на Венера у дъщеря си, нито на един диктатор-баща да пречупи и най-жизнения Меркурий – да го направи ням и тромав. Повече от всичко останало в наталната карта вътрешните планети – тези строго лични изявления за това кои сме ние – имат нужда от нашата лоялност и желанието ни да защитим своята уникалност дори пред лицето на космическите съобщения на Канал 1. Духът може да изисква твърде много и ние сме в правото си да го кажем, но никой няма да ни защити, ако не го направим сами.
Вътрешните планети описват основните ни уникални качества и ние можем да ги проявяваме, без да се отличаваме дотолкова, че да определим собствени ценности. Отделянето е най-основната и болезнена човешка дилема и е неизбежно включено в програмата на Канал 2. Прераждането – независимо духовно или психологическо, изглежда твърде сложна история в сравнение с Райската градина, където сме били едно цяло с Майката/Бог. Моментът, в който изразим вътрешните си планети, ние утвърждаваме своята обособеност. Не е изненадващо, че някои астролози ги смятат за „незначителни”, защото те са толкова важни, че представляват постоянна заплаха за нашите фантазии или сливане. Не е възможно да бъдем безусловно харесвани от всички, ако сме онова, което представляваме, защото, както е казал Ейбрахъм Линкълн веднъж – не можем да угодим на всички. Възможно е да гледаме и двата канала едновременно и да се наслаждаваме на удоволствията на вътрешните планети, без да забравяме по-висшия живот, неизменна част от който представляваме. Това изглежда разумно и балансирано отношение при работа с хороскоп. Но сградата не може да се строи отгоре надолу. Тя трябва да започне с основи в земята и да се стреми нагоре – към крайната си цел. Вътрешните планети са строителните елементи на нашата лична реалност и основите, върху които можем да издигнем очите и сърцата си, за да зърнем далечни хоризонти и безкрайния небесен свод.
Лиз Грийн
Хауърд Саспортас
Лондон, април 1992

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

КОЛИЧКА

Количката Ви е празна.