Тази книга запълва празнината в астрологическата литература в качеството си на една от малкото разработки, посветени на семейните модели – психологията на семейната динамика – в наталната астрология. Тя прибавя и съществено ново измерение на психологията на фамилиите и групите. Ерин Съливан обсъжда как кардиналните, неподвижните и подвижните знаци засягат семейството. Обяснява и начина, по който да прилагаме планетните положения и аспекти, за да проследим централни теми във фамилните династии.

„... Надявам се, че някои от идеите в тази книга ще събудят по-голямо състрадание най-напред към самите нас, после към собственото ни семейство, минало, настояще, а може би и бъдеще, а след това към нашите клиенти и техните семейни грижи. Основният фокус на книгата е върху темите, нюансите, намеците, внушенията, родословието и мрежите – всички фини връзки между семейните хороскопи. Сторих това, защото го правят всички модели – обикновено намекват и внушават. Не всички семейни системи крещят: „Слънце/Плутон!” Или пък: „Луна/Венера!” За тези, които го правят, настоящата книга също ще бъде много интересна, защото интерпретациите и разделите, където описвам конкретни съдби, могат да бъдат приети изцяло!

Най-хубавото от цялото това наблюдение и разкриване е, че то наистина действа – като знаем какви неразрешени комплекси лежат в центъра на семейството, те могат да бъдат изкупени и шансовете да се излекуват в следващите поколения се увеличават. Вярно е, че неразрешените трудности и комплекси на родителите и предишните поколения се проявяват у децата по различни начини, но също така е от значение, че работата върху тези проблеми или изкарването им наяве в съзнанието – следователно на светло – наистина облекчава бремето в тази област за следващото поколение...”

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА

Увод

Елегия ХVІІ
Никой човек не е остров, затворен в себе си;
всеки е парченце от сушата, частица от океана;
и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява,
тъй както ако нос е бил отнесен или домът
на твой приятел, или пък твоят собствен;
смъртта на всеки земен жител ме отслабва,
защото съм частица от човечеството;
така че никога не питай за кого бие камбаната;
тя бие за теб.
(Джон Дън)

В днешно време изглежда странно човек да копнее да разбере корените си по нов начин. Фамилните ценности, семейната структура и поддържането на семейната единица стават извънредно важни в колективното съзнание на глобално равнище. Наблюдава се силен стремеж за откриване на начини как семействата да останат непокътнати във времена на резки промени. Хората говорят за връщане към стари структури, за създаване на нови и намиране на неизползвани до днес начини за справяне с хаоса в обществото, като същевременно се поддържат основополагащите аспекти на семействата. Те наистина се променят до известна степен, но ние все още получаваме подкрепа от същите източници и живеем в архетипната семейна структура, макар че общественият аспект и видимото функциониране на семейството да се с трансформирало и да продължава да се променя драматично. Но тъй като няма нищо ново под слънцето, а само стари неща, разкрити отново, не може да се каже много за индивидите и семействата, което вече да не е било разглеждано. С изключение може би от астрологическа гледна точка.
Семейството е труден за дискутиране предмет. Силата на индивида се крие във връзките му с другите, което е парадокс. Ние сме уникални само когато се сравняваме, свободни сме, щом осъзнаем капаните, в които сме попаднали, индивиди сме по отношение на колективното. Има една вътрешноприсъща трудност в семейството, която представлява уголемена картина на същия аспект на проблемност при анализа на индивида. Тази трудност изглежда все едно се опитваме да поправим ремъка на вентилатора, докато той работи. Как може човек да стигне до абсолютното финално мнение за една променлива цялост, съставена от много подвижни компоненти, каквото представлява отделната личност, да не говорим за семейството? Отговорът е, че това е непостижимо.
Астрологията се доближава най-много до въпроизвеждането на динамиката на индивидите и техните фамилни общности. Самата слънчева система действа до голяма степен като семейството. В нея можем да изолираме различни тела, например Слънцето, Луната, Сатурн и т. н., да намерим цикли и модели със собствено индивидуално поведение. Възможно е да ги съчетаваме едни с други и да видим наличието на по-големи цикли, фази и т. н., но няма как да намерим повтарящ се модел в слънчевата система като цялост, следователно тя не може да се съдържа в който и да било консервативен модел – физически, митологически или психологически. Астрономическо-астрологичната система е в непрекъснато движение, преоформяне и прегрупиране на постоянно променяща се основа. Тя е пример за действието на човешката динамика и сама по себе си е семейство от индивидуални мощни тела, неразделно свързани заедно, създаващи самоподдържаща се жизнена система – органично цяло, създадено от уникални и индивидуалистични части.
Така че индивидът едновременно бива насърчаван и унищожаван от принадлежността си към дадено семейство. Ясно е, че имаме нужда от тази общност, защото ни прави впечатление, че човек без никакво семейство търпи повече вреди и изпада в по-отчаяно състояние дори от онзи, който трябва да се справя във възможно „най-отровната” фамилия. Семействата са изпитателният полигон за целия ни опит в живота. Те са навсякъде с нас – и вътре, и извън нас. Необходимо е да умеем да излезем извън тях, отвъд границите на непосредствените семейни клетки. Намираме се пред скок в глобалното съзвездие на населението. Докато пиша това, Плутон навлезе в Стрелец, а Уран – в знака Водолей. С тези планетни разположения, оставящи отпечатъка си върху няколко бъдещи поколения, краят на 90-те години и първото десетилетие на ХХІ в. са време, когато особено остро ще осъзнаем изменението в гледната точка, необходима за оцеляването на семействата.
Това означава промяна, а тя бележи период на хаос. Безпорядъкът обаче е онова, от което се раждат всички неща. „Глобалното семейство” означава, че като индивиди сега наистина зависим едни от други, както всеки от нас като личност има своята мярка на силата в колективната сила. Винаги е имало и ще има копнеж за някакво архетипно уютно място, където ни обичат, грижат се за нас, всичко е мирно и спокойно. Сега обаче това царство е много голямо, много кръгло и металогично. Не можем да мислим за нещо, без то наистина да се появи в света – учудващото е, че почти веднага узнаваме, че се е случило.
На този етап бъдещата семейна единица изглежда доста непредсказуема, но можем да говорим с теми, мотиви, тонове и символи. И тъй като системата на семейството се променя в целия свят – и то доста последователно, – има една тема за бъдещето му. Ако говорим за неговото разпадане например, ние го виждаме само вътре в „духа на времето”. В повечето страни от следвоедния западен свят промяната е предизвикана от желанието и съзнателното усилие, породени от огромния набор възможности в едно до голяма степен стабилно и уютно общество. В други, не толкова щастливи в материално, социално или политическо отношение култури, това става чрез загубата на граждански права, нарушаване на религиозния ред, чрез военна интервенция на врагове и т. н. Но тези неща са се случвали във всички култури и в цял свят.
„Семейството”, каквото го познаваме от собствения си живот, сега е разтърсено невероятно много. Елементите в него се прегрупират. Същите общности ще се преоформят според новите времена и ще отговарят на изискванията на индивидите, които ги съставят. Хората ще проявяват повече творчество в групирането и във взаимоотношенията. Ще включват повече хора в семейните си групи подобно на старите големи фамилии. В атинския oikos например семейството се е базирало на система от индивидуални членове, които произлизат – странично и йерархично, от кръвните връзки на непосредствените отношения, и влизат в обществото. Може би нататък сме се запътили и ние, но под друга форма – много повече свързана със света чрез ума и идеите. Ако се почувстваме несигурни в задушаващата семейна клетка, започваме да включваме други, които са ни „родствени”, а не „роднини”. Също като утробата в часовете преди раждането, семейството, което някога е било закрила, става изпълнен с опасности затвор.
Все пак, ако оставим настрана философията и метафизиката, ние сме творения на нашите семейства и ще продължим да създаваме собствени семейни единици, основаващи се на същия архетип. Колкото повече приемаме този факт, толкова по-малко ще се противим. Аз открих, проследявайки астрологически семействата и конкретните индивиди от дадена единица, че всеки човек като че ли се възстановява и получава своето потвърждение от факта, че има някакво предшестване и оценка на неговите чувства и съществуване. Всички индивиди, включително и аз, откриват, че е по-добре да знаят откъде са дошли, отколкото да предполагат, че всички сме сами и нямаме предци.
Надявам се, че някои от идеите в тази книга ще събудят по-голямо състрадание най-напред към самите нас, после към собственото ни семейство, минало, настояще, а може би и бъдеще, а след това към нашите клиенти и техните семейни грижи. Основният фокус на книгата е върху темите, нюансите, намеците, внушенията, родословието и мрежите – всички финни връзки между семейните хороскопи. Сторих това, защото го правят всички модели – обикновено намекват и внушават. Не всички семейни системи крещят: „Слънце/Плутон!” Или пък: „Луна/Венера!” За тези, които го правят, настоящата книга също ще бъде много интересна, защото интерпретациите и разделите, където описвам конкретни съдби, могат да бъдат приети изцяло!
Според мене най-интересният раздел от частта „Династии” е третият – за историите на конкретни индивиди. Те се развиват по приказен начин – и докато пишех, хората, за които разказвах, продължаваха да растат и да се променят. Наистина, щом веднъж е започнала, тяхната история никога няма да свърши, а аз бях в трудната позиция да направя така, че един статичен в известна точка организъм да стане кинетичен! До последния момент преди излизането на книгата имаше живот, промяна, новости, еволюция, индивидуализация и приемственост. Именно в същия раздел ще намерите живата астрология, работеща с променливостта на небесата, виждаща как не само индивидите, но и близките им са в хармония с космоса. Тук има нещо магическо, но същевременно и много логично – метафизиката е просто „голямата обща природа на нещата” и със сигурност много от случаващото се в семействата попада в тази категория.
За мое удовоствие, но не и изненада, открих, че в мига, когато започнах да работя над тези истории, процесът на растеж и откритие за всеки от техните герои и семействата им се ускори. Събитията и промените започнаха да се развиват бързо – сякаш поради вниманието, което им отделях, те получаваха подхранване, за да постигнат по-голяма инерция в собствената си сфера. Тук виждам феномена на наблюдението, подхранването и изтъкването, което дава избавление на онези аспекти от човека, които дотогава са били спящи. Тайнството се крие във факта, че като се фокусира чрез очите на един човек, перспективата на цялото семейство започва да се променя. Неговите членове дори няма нужда да знаят за случващото се, защото то става спонтанно. Аз остро осъзнавах, че това ще проличи, ето защо много внимавах кого да поканя да участва в моята работа. Знаех, че работата ми ще разкрие цели пътища от неизследвани материи и ще освободи неща – затиснати или заспали, скрити места в душата – това е част от предмета на астрологията.
Най-хубавото от цялото това наблюдение и разкриване е, че то наистина действа – като знаем какви неразрешени комплекси лежат в центъра на семейството, те могат да бъдат изкупени и шансовете да се излекуват в следващите поколения се увеличават. Вярно е, че неразрешените трудности и комплекси на родителите и предишните поколения се проявяват у децата по различни начини, но също така е от значение, че работата върху тези проблеми или изкарването им наяве в съзнанието – следователно на светло – наистина обликчава бремето в тази област за следващото поколение.
Оксфорд, януари 1996