БОЛКА, КРИЗИ И ТРАНЗИТИТЕ НА УРАН, НЕПТУН И ПЛУТОН
Животът невинаги е лесен. Не е възможно да живееш в дълбочина и да не изпитваш страдание или да не преминаваш през кризисни периоди, провали или значими разрушителни промени. Макар да е съвсем неизбежно, съдбоносната роля на болката и кризите в процеса на растеж и еволюция невинаги е очевидна. Докато някои хора остават встрани и никога не изживяват трудни времена, много други излизат от конфликт или разрив обновени и променени, наистина много по-живи. Те се  „завръщат“ към живота с обновена ангажираност към пренебрегвани възможности, с ново усещане за онова, което можем да наречем  „свещено“ в битието, и със силно нараснала чувствителност към другите.

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:

Въведение
Твоята болка е просто разбиване на бронята,
която пречи на разбирането ти.   
Халил Джибран

Животът невинаги е лесен. Не е възможно да живееш в дълбочина и да не изпитваш страдание или да преминаваш през кризисни периоди, провали или значими разрушителни промени. Макар да е съвсем неизбежно, съдбоносната роля на болката и кризите в процеса на растеж и еволюция невинаги е очевидна. Докато някои хора остават встрани и никога не изживяват трудни времена, много други излизат от конфликт или разрив обновени и променени, наистина много по-живи. Те се „завръщат“ към живота с обновена ангажираност към пренебрегвани възможности, с ново усещане за онова, което можем да наречем „свещено“ в битието, и със силно нараснала чувствителност към другите.
Древните китайци имали мъдра дума за криза: „wei-chi“, комбинация от две думи: опасност (wei) и възможност (chi). Една криза може да бъде разглеждана като катастрофа, като нещо ужасно, което трябва да бъде избегнато на всяка цена, но е възможно тя да бъде разбирана и като преломна точка, критична стъпка или етап в развитието – като възможността да се случи нещо ново, удобен случай за освобождение и промяна. Съвсем човешко е да се дърпаме от мъчителните ситуации, да жадуваме нещата да се върнат към състоянието си отпреди възникването на кризата. И все пак същите тези периоди може да бъдат използвани като шансове за растеж и развитие, като възможности да научим повече за живота и за себе си. Нещо умира, но нещо ново се ражда. Нищо не остава непроменено: старото е отминало, но може да се появи нещо различно.
Следователно въпросът не е „как да избегнем болката, кризите или промяната“, а по-скоро „как можем да разберем и използваме по-съзидателно тези периоди в нашия живот“. Според Роберто Асаджоли, основателя на психосинтезата, това е „сътрудничество с неизбежното“.
Да живеем пълноценно означава да приемаме и изживяваме и светлината, и мрака, и радостта, и страданието. Неизбежно в битието на всички ни ще има периоди на разрив, даже терзание, но нищо не е в състояние да ни попречи да търсим начини да израснем и да се обогатим от тези моменти. Често ме питат: „Какво кара хората да се обръщат към астролог?“ Някои от клиентите ми идват най-вече от любопитство – техен приятел е получил тълкуване на хороскопа си и им е разказал, и сега те искат да знаят повече за ставащото по време на астрологическия сеанс. При други мотивацията са вярата или надеждата, че наталната карта може да хвърли повече светлина върху начините, по които те биха успели по-пълно да използват своите заложби и ресурси. Но в моята практика повечето хора идват, понеже изживяват някаква криза. Те вдигат телефона и звънят на астролог, защото отчаяно искат да знаят какво става в живота им, случва се нещо, с което не са способни да се справят – обичайните им начини да решават проблемите не работят и те се чувстват така, сякаш са изгубили контрол. Хората преживяват смущения в интимната си връзка, преминават през криза в работата, не могат да се справят с децата, не се разбират с родителите си, изправени са пред застрашаваща живота им болест или са преживели смъртта на близък човек, потънали са в депресия или са изгубили волята да съществуват. Някои идват при мен с надеждата, че аз ще направя магия и незабавно ще оправя нещата. Други виждат ролята ми на астролог по-реалистично, като съветник и водач – някой, който е способен да им помогне да открият смисъл и значимост в онова, пред което следва да се изправят.  
В повечето случаи периодите на болка, кризи, разрив или промяна съответстват на значими транзити от или към Сатурн, Хирон, Уран, Нептун и Плутон, или на прогресии с участието на тези планети. Всяка от тях носи своята отличителна дилема, собствения си тип травма, изпитание или несгода. Природата на сблъсък, белязан от Сатурн, е различна от тази на кризата с участието на Уран; Нептуновото объркване не се усеща по същия начин като неразборията по Уран; разбиващият Плутон ни въздейства по своя си незабравим начин, напомняйки ни поговорката „Животът е като камък – или те смила, или те излъсква.“ Понякога две, три или всичките тези планети обединяват сили и засягат важни точки в хороскопа почти по едно и също време, сякаш космосът е решил да „се срути“ върху един човек. Но независимо какъв специфичен тип сблъсъци, травми, парадокси или дилеми носят, всички тези планети имат нещо общо – те не желаят да ни оставят същите, каквито са ни намерили.
Дейн Ръдиар пише, че „не събитието е онова, което се случва на човека, а човек се случва на събитието…

4
Урановите кризи

Накъде си се запътил?
Трябват толкова хиляди години бдение,
но ти ще бдиш ли заради едното съжаление?
Кристофър Фрай

Изглежда така, сякаш идеите избират времето кога да бъдат родени. Френският астроном Пиер Лемоние (1715-1799) съзира Уран най-малко 12 пъти, но изобщо не подозира, че мъничката мъждукаща светлина би могла да е планета. Вероятно е смятал за невъзможно да си представи, че съвършената подредба на Слънчевата система с нейните седем небесни тела, въртящи се около Слънцето, би могла да бъде различна. Едва ли е знаел, че разрушаването на съществуващата система е именно онова, което ще символизира Уран. Действителното откриване на Уран се приписва на Уилям Хершел (1738-1822), който докладва за своето откритие пред Кралското общество на астрономите на 26 април 1781 година. Колко подхожда на Уран – планетата, свързвана с ексцентричността и промяната – това, че неговият откривател по това време не е професионален астроном, а музикант, чието хоби е да наблюдава звездите.
Уран е два пъти по-далеч от Слънцето, отколкото Сатурн, и неговото припознаване като планета веднага удвоява размерите на Слънчевата система. Съществуването на Уран също описва някои необясними странности в орбитите на познатите планети – загадка, която доста време е смущавала астрономите. Още от самото начало Уран представлява нарушител на правилата, що се отнася до традиционните космологически схеми. И както би повелила синхроничността, Уран определя времето на навлизането си с нюх, така че да то съвпадне с три значими социални революции, също предназначени да разрушат установения порядък на нещата. В американската и във френската революция потиснатите се надигат, за да оспорят статуквото и съществуващата власт. И заедно с Уран настъпва индустриалната революция: появяват се пробиви в науката, технологията и комуникациите, които драстично ще променят модела на живот на Земята.
На личностно ниво Урановият транзит се свързва с промяна и разрив, и с фаза в живота ни, когато е необходимо нещо ново – нещо „ексцентрично“ – да пробие в съзнанието. Това е време човек да бъде любопитен и да експериментира, период, когато могат да бъдат опитани нови неща и има рискове, които да бъдат поети. Понякога съзнателно избираме да въведем тези промени; друг път изглежда така, сякаш са ни принудили външни събития. Във всеки случай, Уран възнамерява да ни свърже с неизследвани страни от нашата природа. Там, където, заради безопасността или сигурността, сме заседнали в навиците си, Уран сигнализира, че сме готови да скъсаме с рутината и моделите, които са прекалено закостенели или ограничаващи. Уран – независимо дали го харесваме или не, е алармата, която ни разтърсва от нашия сън и ни събужда за нов ден. Някои хора изскачат от леглото, нетърпеливи да се захванат с нещата, които ги чакат; други пак се пъхат под завивките и не искат да знаят.

Уран в митологията
В митологията не е писано много за Уран, но основният мит, отнасящ се до това божество, ни помага да изясним действията му по транзит. За древните гърци Уран играе ключова роля в сагата на сътворението. В началото на всичко бил Хаос, от който произлязла Гея, или Майката Земя. Тогава Гея родила Уран и въпреки че бил неин син, той й станал другар и любовник. Гея притежавала контрола над земята, докато Уран – първият небесен бог, управлявал сияещите небеса и просторните безкрайни пространства. Вече можем да видим, че Уран не представлявал земен принцип: бил женен за такъв принцип, но самият той се свързвал с въздушното царство на представите и идеалите, а не със светските практически дела от ежедневното съществуване. Всяка нощ звездното небе (Уран) идвал да легне върху земята (Гея) и в резултат те създали необикновено странно съчетание от деца. Първите били титаните – раса от гиганти, за които се вярвало, че са прародителите на човешката раса. Последвали ги циклопите и различни други чудовища, някои със сто ръце и петдесет глави.
На Уран не му се нравели децата, които създал, смятал ги за грозни, едри и безформени – съвсем не се надявал на такива издънки. Вместо да им позволи да съществуват, Уран натъпквал обратно всеки от тях в утробата на Гея – поетичен начин да кажем, че ги пропъждал в подземния свят на подсъзнанието и им забранил да изразяват живот (нещо, което всички правим с онези наши страни, които не харесваме).
В ума си Уран имал идеална представа или картина как би трябвало да изглеждат децата му; но след като се появели, те не отговаряли на неговите очаквания. По подобен начин, когато хора, родени със силен Уранов елемент в хороскопа, се опитват да превърнат една представа в конкретна реалност, те нерядко се разочароват от резултата. Може например да имат представа каква би трябвало да бъде идеалната връзка, но когато успеят да установят съюз, реалността скоро се оказва далеч от техните надежди. Някак връзката не съответства на концепцията, която са имали в главите си, така че те я разтрогват и опитват отново в постоянно търсене на друга, която да отговаря на идеала им. Или уранианецът може да прецени като отлична една политическа система, която, осъществена на практика, го разочарова, така че той я изоставя и се обръща към друга. Силно повлияните от Уран хора изоставят след себе си маса наполовина завършени проекти и сходна ситуация понякога протича, когато планетата транзитира независимо точно къде през хороскопа ни: ставаме все по-недоволни и непримирими към делата по дома или житейската сфера, засегнати от Уран. Иска ни се да разрушим или преустроим тази сфера от съществуванието ни и ще бъдем изкушени от всичко, което идва, обещавайки нещо по-добро от онова, което вече сме имали.
Майката Земя, съвсем очаквано, изобщо не се радва, когато Уран принуждава децата й да се върнат в нейната утроба. Тя си отмъщава, като изработва от стомана сърп и умолява някое от отрочетата й да кастрира баща си. Най-младият – Кронос или Сатурн, вече проявяващ характерното си чувство за отговорност, доброволно поема задачата. Както обикновено, Уран слиза и тази нощ, но точно когато възнамерява да легне върху Гея, Кронос отрязва бащиния фалос и го хвърля в морето.
Както Кронос кастрира Уран, така от астрологическа гледна точка Сатурн отстранява Урановите творчески импулс и потентност. Този образ символизира една първична война, съществуваща в психиката на всеки от нас: Сатурновата потребност от поддръжка и запазване се сблъсква с нашия Уранов порив към разрив, разнообразие и промяна. Една част от нас предпочита нещата такива, каквито са (принципа на хомеостазата), докато друга иска нов растеж и развитие. Сатурн гради, запазва и почита онова, което е познато и изпитано; Уран – в името на прогреса – желае да разрушава и да освобождава място за нещо ново.  

Дилемата Уран/Сатурн
Митът е нещо, което никога не се е случило, но става постоянно. Психологически Сатурн кастрира Уран всеки път, когато силите на съпротивата (понякога външни, друг път вътрешни, понякога и двете) възпрепятстват тръгването към нова дейност или посока. Бихме могли да блокираме Уран поради много различни причини. Чувство за дълг, ангажираност или отговорност държи Уран настрана; или това би било основната потребност от сигурност, съчетана със страх от непознатото, която отменя всякаква склонност към разрив. Отдавайки почит на Сатурн, ние спираме и стоим на място, но Урановите потребности от промяна все още са тук, криейки се в подземието.
Последствията от това, че Кронос кастрира Уран, са ясно обрисувани в мита. Пръски кръв от отсечения фалос падат на земята (утробата на Гея) и от тях се раждат Ериниите (римските Фурии), чиито имена – Тизифона, Алекто и Мегера, се превеждат като завистлив гняв, отмъстителност и непримиримост. Ако блокираме и потискаме промените, към които ни призовава Уран, у нас се раждат Фуриите. Външно държим всичко под похлупак, но отвътре врим в негодувание към онези, които усещаме, че ни задържат назад – кипим от завист към хората, свободни да напредват, докато ние оставаме залостени. И – независимо дали го знаем или не – вероятно сме ядосани и на самите себе си. Уран изисква да предприемем някакво действие, но като не позволяваме това да се случи, енергията, която би била използвана за извършване на промените в живота ни, сега няма накъде да се насочи. Тя се обръща срещу себе си, като атакува тялото под формата на болест. Или опасно гние в психиката, докато не я подкопае, понякога под формата на нервен срив. Или толкова много от енергията ни отива да потискаме Уран, че ни остава твърде малко сила за живот. Нищо чудно, че накрая сме уморени, апатични и депресирани. Транзитите на Уран невинаги се свързват с потиснатост, разболяване или умора, но щом при значими Уранови транзити се наблюдават подобни състояния, те са знаци, че е възпрепятствано някакво налагащо се движение или изразяване…

7
Транзитите на Нептун спрямо планетите и през домовете

Нептун/Слънце    

Слънцето представлява усещането, което имаме за самите себе си като отделен индивид. Когато Нептун транзитира в аспект спрямо Слънцето, той разтваря границите на нашата его-идентичност и изисква от нас да оставим или да се освободим от съществуващото себеусещане, за да направим място за нещо ново. Транзитиращият тригон или секстил обикновено го прави по по-мек начин, като ни предлага нова версия на самите нас, която е по-любяща, по-сърдечна или по-съзидателна отпреди. Все пак под влиянието на тези транзити би трябвало да се предпазваме от фалшив оптимизъм: започнем ли да вярваме, че сме открили усещане за щастие и покой, което никой или нищо не е в състояние да разстрои, ще ни сполети сурово събуждане, когато – рано или късно – балонът се спука.
Аспектите съвпад, квадратура или опозиция на транзитиращия Нептун към Слънцето понякога също носят подобно заблуждение, но по-често те отбелязват период на обърканост и съмнения в себе си. Преди може доверчиво да сме напредвали и действали в живота, но сега не сме сигурни в нашата сила, стойност или идентичност. Тези усещания нерядко се задействат от външни събития – някой друг получава повишението, на което сме се надявали, или губим служба или връзка, която за нас е означавала много. Заболяване или други обстоятелства нерядко ни принуждават да напуснем работа или ни лишават от обикновеното ни равнище на енергия. В много случаи обаче нищо очевидно или външно не изглежда да е причината за психологическото ни неудобство, но вътре в себе си се чувстваме изгубени и неспособни да продължаваме по обичайния начин.
Под влиянието на транзитите Нептун/Слънце здравословните проблеми нерядко са трудни за анализиране: чувстваме се уморени, анемични, равнодушни и потиснати, обаче лекарите не откриват в нашето състояние нищо нередно от медицинска гледна точка. Ако си почиваме повече, пием витамини или увеличим физическата си активност, може да си помогнем. Но каквото и да правим, за да се почувстваме по-добре, вероятно все пак няма да успеем да избегнем разпадането през този период. Трудните транзити Нептун/Слънце подкопават вярата, яснотата и издръжливостта ни, може да парализират нашето старо Аз и нормалното ни съществуване. И все пак Нептун го прави с цел – за да успеем по-нататък да изградим повторно себе си по различен начин. Нещо трябва да отмре, за да се роди нещо ново. Това разбиране може и да не облекчи болката, усещането за безсилие и загуба на илюзиите, които чувстваме по това време, но ако схващаме транзитите по такъв начин, може би ще открием смисъл в онова, през което преминаваме. Видим ли смисъла на нашето страдание, вероятно ще намерим начин да го използваме конструктивно.
Всичко това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, специално защото едно от проявленията на напрегнатите транзитни аспекти Нептун/Слънце може да бъде загубата на упование – не вярваме, че сме в състояние да се изскубнем, губим вярата си, че животът ще се погрижи за нас. Ако съзнателно схванем, че упованието и надеждата понякога се изпаряват под влиянието на разглежданите транзити, това ще ни помогне да придобием някаква степен на обективност по отношение на преживяваното. С други думи, щом приемем, че при транзитиращ аспект на Нептун спрямо Слънцето е възможно да се разпаднем – допуснем ли, че по това време може да изгубим вярата си в живота и в себе си, – това е един начин да работим с разглеждания транзит. Виждаме какво е неговото предназначение. Той може да трае години наред, но няма да продължи вечно. Сътрудничеството с разтварящото въздействие на Нептун изисква и да си позволим да умрем такива, каквито се познаваме, така че да се появим отново с различно себеусещане. Очевидно това не е лесно или приятно. Ще ни бъде от помощ, ако потъжим за старото Аз, което си отива. Транзитът ще отмине и вероятно след него ще бъдем друг човек.
Всеки значим Нептунов транзит може да възкреси чувства на „божествена носталгия“ – желанието да се върнем в блаженото състояние, което сме изпитвали преди раждането, когато няма усещане за изолираност, отделеност или раздробяване. Щом Нептун транзитира спрямо Слънцето, подобни копнежи нерядко са много силни. По това време може да ни изкушават наркотиците и алкохолът като средства за издигане над изолираното Аз и бягство от болката, излъганите надежди, суровата действителност и ограниченията на живота във физическото тяло. Под влиянието на Нептуновите транзити винаги е налице опасността от злоупотреба с тези субстанции и би трябвало да се подходи предпазливо…