Представяме ви том от делото на живота на именития астролог Сергей Алексеевич Вронски, в който подробно разглежда една от най-резултатните и използвани техники за прогностика – транзитите. Книгата е първата от серията „Транзитология“: в нея са изложени подробно всички специфики на транзитите, аспектите и въздействието на Слънцето и Луната. 
Аспектите като фактор за отключване на събития
Важността на наталната карта
Характер на събитията
Продължителност на влиянието на транзитите
Влиянието на Слънцето и Луната като „включватели“ на събития.
Транзитите Слънцето и Луната през зодиакалните знаци
Слънцето и Луната през домовете и въздействието на аспектите им спрямо рождените планети
Влиянието на бързата транзитна Луна спрямо останалите транзитни планети
Благоприятните и неудачните дни за различни дейности според транзитната Луна

Сергей Алексеевич Вронски е известен астролог, хирург, лечител и психотерапевт, доктор по медицина и философия.
Роден е през 1915 г. в Рига. В детството получава първите знания по астрология. Завършва образованието си в Берлинския медицински институт и в секретен институт на Третия райх, където под егидата на Вернер фон Браун изучава окултни науки: източни лечебни техники, хипноза, парапсихология, космобиология. След 1938 г. лекува нетрадиционно онкологични заболявания, работи за върхушката на властимащите, третира честите главоболия на Хитлер с биоенергия, като същевременно шпионира за съветската власт. През Втората световна война служи като военен лекар в Африка, докато по заповед на Сталин не се завръща в СССР. Там работи като хирург и директор на училище, но след края на войната е изпратен в лагер, където лекува с помощта на психотерапия и хипноза. Освободен е след като симулира тежко заболяване. През петдесетте години е в немилост, но благодарение на протекцията на Андропов се установява в Москва, където ръководи първите групи по екстрасензорно възприятие и астрология, лекува с биоенергия.
Астрологията в Русия се възражда благодарение на Вронски. Наричан „Нострадамус на XX век и Щирлиц“, той оставя много тайни след кончината си през 1998 година.

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:

Думата „прогноза“ произлиза от гръцкото „prognosis“ и означава предвиждане, предсказване развитието на нещо, което да е основано на определени данни. Прогнозата се прави преди събитието де факто да се е случило. А с предсказания хората са се занимавали от незапомнени времена и най-често не от празно любопитство, а заради необходимост. От правилните прогнози е зависел животът им. Всички древни източни народи, както и древните гърци, римляни, германи, келти, скандинавци, англо-саксонци, славянски племена и много, много други безгранично вярвали в провидението, съдбата и съдбовните предначертания, в предопределеността им, а също и че е възможно да се повдигне покривалото над тайната на бъдещето. В труда си „De divinatione“ Цицерон пише: „Не познавам нито един народ, не само хуманен и образован, но и див и нецивилизован, който да не вярва, че бъдещето може да бъде узнато и предсказано от определени хора.“
А Плутарх е написал, че човек има не само памет за миналото, а и сила да предсказва бъдещето. За предсказания се говори и в християнските източници. От речите на Тома Аквински, Филип Меланхон и други проповедници може да се заключи, че астрологическото изследване и прогнозиране са се използвали широко, за да се узнае и подобри бъдещето.
В наши дни е добре известно, че прогностиката е възможна и предвиждането се признава от някои кръгове учени, въпреки съпротивата на опонентите им, които по принцип са некомпетентни в нашата наука. Едно е, ако прогнозите се правят от обучени и дипломирани астролози, и съвсем друго, когато с предугаждане се захванат хора, които са доста далеч от тази наука. В статия в списание „Нова наука“ (януари 1955) д-р Кухинка пише, че сред „всички свръхестествени явления в сферата на парапсихологията най-проявено е именно пророкуването, затова и е станало възможно съществуването му да бъде научно доказано. То е потвърдено с неоспорими факти и свидетелства от авторитетни учени като швейцарския психиатър, психолог и основател на аналитичната психология д-р К. Г. Юнг, италианския изследовател на парапсихологията Е. Боцано, знаменития френски психолог, носител на Нобелова награда за медицина Шарл Рише* и много други.“
Сред всички видове гадаене през цялата история на човечеството най-голямо внимание е привличала именно науката астрология, която представлява най-благородния вид пророчество, тъй като човекът и съдбата му се разглеждат в непосредствена връзка с Вселената, и върху този космически фундамент се строят аналогиите между макрокосмоса на мирозданието и микрокосмоса на човека. Д-р Юнг доказа, че човекът е енергийна система, чиято дейност е фиксирана на картата на хороскопа му във вид на чертеж, а целият му живот се състои от взаимодействия на геокосмическите силови полета, които често са противоречиви.
Но човешката личност и съдба се определят не само чрез тези геокосмически фактори, тоест посредством всеобщите закони на природата, а и чрез биологичните условия на месторождението и мястото на пребиваването, тоест средата. Върху формирането на личността влияят произхода, наследствените черти, възпитанието, образованието, професията, дейността на човека, духът на времето, в което живее, и отношението му към него, светогледът му и т.н. Затова при тълкуването на хороскопа е важно астрологът да се запознае със средата на съответната личност, а преди да изкаже съжденията си, непременно да получи тази информация. Още повече, че човек невинаги има възможност да избира по собствено желание къде да живее. И най-надареното селско дете няма да успее да стане световноизвестен учен, ако като минимум не завърши висше учебно заведение и не общува с хора, които са му близки по дух. А роденият престъпник се разкрива най-често като такъв, ако попадне в лошо общество. Но пък може да се озове в него именно заради своето предразположение.
Хороскопът не може да даде сведения за средата и обстоятелствата извън човешката личност1. И нека кажем: по хороскопа не бива да определяме пола, расата или националността на човека, не трябва да заявяваме кои са предците му или какъв е той самият – работодател или служител.
    Затова при тълкуване астролозите трябва да използват само общи понятия, чиято типичност често пречи на изявената индивидуалност. И въпреки всичко анализът на всеки конкретен хороскоп ни дава доста точно заключение за типа на дадения човек – тоест указва ни неговата конституция, темперамент, таланти, дарби, склонности, възможности, а също и говори за инстинктивната му, характерна за целия му живот реакция към външни дразнения.
От хороскопа можем да разберем какъв е характерът на човека с всичките му особености и противоречия, както и най-вероятната посока на действията му във връзка с някакви събития….

Методи за прогнозиране
За да съставим прогноза, трябва да съпоставим две или повече карти, едната – ректифицирана натална карта, а останалите – прогностични диаграми, производни на радикса, като всяка от тях е съставена по определен метод.
Методите за прогнозиране традиционно се делят на две групи. В първата влизат техниките, основани на развитието във времето – те могат да отчитат и реалното движение на планетите след момента на зараждане на събитието, и символичното им движение. Втората група включва методи, които са основани на периодичното възвръщане на планетите в наталното им положение (такива хороскопи се наричат „възвръщания“). Има и други методи, но те се използват по-рядко.
Основните техники, които отчитат фактора време, са следните три: транзити, дирекции и прогресии. В някои източници дирекциите и прогресиите често се смесват, но това не променя същността на метода. Главното е да ги изучите и да можете да ги прилагате на практика.

Транзити
Похват, който отчита реалното движение на планетите. Наталната карта е своего рода матрица, която се отпечатва върху човека в момента на рождението му. Планетите продължават движението си и от време на време образуват различни конфигурации спрямо радикса, въз основа на които всъщност се изготвя прогнозата. Методът е естествен, прост и достатъчно ефективен, особено по отношение на бавнодвижещите се планети. Бързите планети се използват за скоротечни, ежедневни прогнози, бавните – за дългосрочни. Тук няма нужда от изчисления, достатъчно е да препишете от ефемеридите положението на планетите за определен ден и да видите как се съотнасят с наталните положения на същите планети. Точно тази методика се ползва в по-голяма част от вестникарските хороскопи.
Но макар аспектите на транзитиращите планети в определен момент да са общи за всички, за всеки човек се проявяват посвоему, в зависимост от засегнатите планети или важни точки в хороскопа.

Дирекции
Дирекциите се делят на символични, примарни и вторични. Отчитаме точните (до 1 градус) аспекти на планетите от дирекционната карта към планети, куспиди или други точки от хороскопа, също както ингресиите (навлизането на планета в друг знак от зодиака).
Символични дирекции
Разглежда се движението на елементите на хороскопа със скорост 1˚ = 1 година. При тази дирекция се изместват с темп 1˚ за година всички планети, върховете на домовете и другите чувствителни точки на картата, тоест наталната карта се премества спрямо самата себе си с 1˚ на година, с 25˚ за 25 години и т.н. Движението се отчита по еклиптиката.

Примарни дирекции
Един от най-древните методи. Традиционните примарни дирекции изискват изключително сложни изчисления, които днес малко хора са способни да извършат, затова съвременните астролози обичайно използват опростен метод: планетите и значимите точки от хороскопа се изместват така, както и в символичните дирекции (по 1˚ за година), но не по еклиптиката, а по небесния екватор. Във връзка с това се отчита не дължината, а прякото им възкачване.

Вторични дирекции
Често в книгите са указани като прогресии. Тук се отчита естественото движение на планетите, но то сякаш се забавя. Тези дирекции са основани на съответствието 1 ден = 1 година. Тоест за да узнаем какви събития очакват човека, когато е 25-годишен, трябва да пресметнем 25 дни от датата на рождение в ефемеридите. Правим нова карта за 25-я ден. При изчисляването на върховете на домете от дирекционния хороскоп е възможно да има варианти.
Първи вариант: дирекционната карта се прави, например за 25-я ден, като се взема истинското време на раждане, тоест онова, което ползваме за наталната карта6.
Втори вариант: дирекционната карта се построява по същия начин, но при изчисляване на домовете се използва слънчевата дъга, тоест определя се колко градуса, минути и секунди е изминало Слънцето от момента на раждането (нарича се „слънчева дъга“) и на това разстояние се измества МС. Останалите домове се откриват в таблиците.
Модификациите на тези дирекциите могат да бъдат: 1 ден = 1 месец7, 1 ден = 1 седмица, 1 месец = 1 година и т.н.

Прогресии
Бързи прогресии (профекции)
Отчита се движението на меридиана със скорост 30˚ за година. Тоест за 12 години меридианът прави пълен кръг. Точно по този начин може да се изчисли движението на асцендента, Слънцето, Луната, Точката на щастието. В метода на ректификацията именно първият брак се използва по тази прогресия….

Какво да гледаме при анализ на транзитите?
1. Основните качества на транзитната планета (емитор) и статуса й в наталната карта.
2. Основните качества на аспектираната планета (рецептор) и статуса й в наталната карта.
3. Вида на аспекта или конфигурацията, които образуват планетата емитор и планетата рецептор.
4. Характеристиките на дома, през който в момента транзитира планетата емитор.
5. Характеристиките на дома, управляван от планетата емитор в наталната карта.
6. Характеристиките на дома, в който се намира планетата рецептор.
7. Връзката между управители и сигнификатори в задействаните от аспекта домове.
8. Планетата или планетите, които оформят аспект или аспектна конфигурация с планетата рецептор в наталната карта, и домовете, където се намират.

Транзит на Луната през зодиакалните знаци
Транзит на Луната през Овен
През тези дни се повишава физическата и психическата активност, хората стават по-импулсивни, предприемчиви и инициативни, появява се стремеж към първенство, засилва се хазартната природа. Период на спонтанни действия с характерен стремеж за незабавна реализация на всички родени идеи и замисли (но по-скоро пориви, отколкото разумни решения). На преден план излизат личните интереси, нараства стремежът да наложим волята си върху останалите – и това може да доведе до спорове, кавги и необмислени постъпки.
Луната в Овен често засилва родителските чувства. Децата пък стават по-подвижни, непослушни и склонни да игнорират всякакви заповеди и забрани. У тях се засилва интересът към новото и неизвестното, а чувството за опасност се притъпява.
При напрегнати аспекти към Луната хората стават по-възбудими, нервни, всяко забавяне или несъгласуваност пробужда в душите им безпокойство и раздразнение. Много зависи от планетата, с която е образуван аспектът. Например с Марс поражда раздразнителност, гневливост; с Венера – капризност и истерия; аспект със Сатурн също може да доведе до раздразнение, което обаче е различно от марсианското. И ако първото поражда нетърпение и стремеж към бързо постигане на желаното, Сатурновата фрустрация има характер на недоволство от съществуващите порядки и от отсъствието на онези, които цени личността.

Подходящо време
(ако не е 3-ти, 5-ти, 12-ти, 13-ти или 29-ти лунен ден)
за дела, които трябва да бъдат решени в кратък срок, за действия, свързани с внедряване на нови идеи в живота, и за активности, които изискват вдъхновение, въодушевление, яснота на възприятието и вземане на решения;
за дейности, които имат отношение към огъня, желязото, тежката индустрия, машиностроенето, техниката, медицината, особено към хирургията, а също и свързаните с различни прибори и инструменти, апаратура, домакински съдове, ремонти;
за посещения по държавни учреждения и институции, за общуване с началници и високопоставени чиновници, особено през седмия лунен ден;
за планиране на пътуване, за търговска дейност;
за повишаване и разширяване на авторитета, престижа, репутацията;
за спорт (но трябва да сте внимателни, тъй като припряността повишава риска от травми);…

Лошо време
(особено ако става дума за 3-ти, 5-ти, 12-ти, 13-ти или 29-ти лунен ден)
за важни и дългосрочни дела;
за дейности, които изискват съсредоточеност и търпение;
за далечни и дълги пътувания, командировки, пътешествия, особено в планините;
за купуване и продаване на вещи за дълго ползване – мебели, бяла техника и др.;
за покупка на произведения на изкуството и ювелирни украшения;
за какъвто и да е флирт, за интимни връзки, годежи, сватби;
за хирургична намеса в областта на дихателните органи, горните крайници, особено палците на ръцете;
за дихателни упражнения и процедури, свързани с лечение на белите дробове (освен в изключителни случаи), на нервната система и с третиране на психически разстройства.

Опасност
от закъснения, пътно-транспортни произшествия;
недоразумения, свързани с писма и документи, кражби и машинации;
простудни заболявания, задух, недостиг на въздух.

ЗА АВТОРА:

Животът и предсказанията на Сергей Вронски
Чували ли сте за такава комбинация: астролог и хирург, екстрасенс и… шпионин? И това е само един човек - Сергей Алексеевич Вронски. Той е предсказвал съдбата на повелителите на Третия райх и на политическия елит на Съветския съюз. Докато работи в централата на Хитлер, предава строго секретна информация на щаба на Сталин. Вронски още написва многотомния труд „Класическа астрология“ и създава методология за изчисляване на благоприятните и неблагоприятните периоди за конкретен човек въз основа на неговите биоритми.
През 70-те години на ХХ век в СССР е позната методология за изчисляване на добрите и лошите периоди. Човек казва датата на раждането си и получава информация за периодите на неговите физически, емоционални и интелектуални цикли. Всеки цикъл се изобразява със синусоида и има своя собствена продължителност: физическият - 23 дни, емоционалният - 28 дни, и интелектуалният - 33 дни. И ако в някой от дните се случи така, че кривите и на трите цикъла едновременно преминават от положителната към отрицателната зона, тогава по-добре да не излиза навън – очакват го непрекъснати проблеми. Въз основа на такива криви някога дори са правили графиците на водачите от автобусния и тролейбусния парк. Но тогава никой не знае, че един от авторите на тази методология е човек, който може да бъде наречен както Нострадамус на ХХ век, така и Щирлиц. Междувременно именно той, още преди Втората световна война, е предсказал съдбата на неизвестната тогава Ева Браун, знаел е предварително какво ще се случи с Хитлер и Хес, а даже и кога ще загине първият космонавт Юрий Гагарин. Към този известен астролог са се обръщали в своето време Фьодор Шаляпин и Александър Алехин, Грета Гарбо и Мерилин Монро, както и още много други знаменити или не толкова известни хора. А неговата собствена съдба е такава, че ако бъде описана в детективски роман, никой няма да повярва, че за прототип на главния герой служи истинска личност. Животът е по-богат от всеки роман. И като доказателство може да послужи действителната биография на конкретен човек - Сергей Алексеевич Вронски - десетото дете в семейството на генерал, принадлежал към стара благородна и богата полска фамилия. Той е единственият, който оцелява от цялото голямо семейство, погубено за един ден. Бащата на Сергей - Алексей Вронски, е началник на отдела за криптиране в Генералния щаб на царската армия. На 25 март 1915 г. в семейство Вронски се ражда десетото дете, което кръщават Сергей. Също като другите подрастващи в домакинството, Серьожа расте под надзора на няколко чуждестранни гувернантки, които разговарят с него на френски, английски, немски. Неговият баща – заради работата си, знае 42 езика, така че момчето има от кого да вземе пример. До петгодишна възраст той вече е усвоил три езика, впоследствие към тях добавя още седем. Семейната идилия се разклаща през октомври 1917 г. Известно време Вронски-страши все още се надява на възстановяване на стария ред, но после се приготвя за изминаване зад граница. Но закъснява. През един съвсем не щастлив ден от 1920 г. цялото семейство е погубено от отряд войници от Червената армия. Те нахлуват в къщата, където текат приготовления за напускане. И въпреки че главата на семейството показа разрешение за заминаване, подписано от самия Ленин, всички в къщата са разстреляни без съд. Така загиват бащата, майката, братята, сестрите на Серьожа и ... петгодишният син на италианската прислужница. Самият Сергей, заедно с прислужницата – Амелита Вазарини, в този момент се разхождат в градината. Амелита, свидетел на трагедията, се скрива заедно с момчето при съседите и при първа възможност напуска страната. Заедно със себе си, с документите на починалия си син, тя извежда малкия Серьожа. По това време в Париж вече живеят много руски аристократи, които добре познават по-възрастния Вронски. Те помагат на Амелита и детето да оцелеят в трудните времена. След две години Серьожа е потърсен от своя дядо по бащина линия, а скоро от Америка пристигна бабата от майчина страна. Тя взема своя внук при себе си, отблагодарява се на прислужницата за подвига й и отново отива в Рига, която по това време не е под съветска опека. Бабата обръща много внимание на образованието на любимия си внук, предава му голяма част от своите знания – а те са уникални. Черногорска принцеса по произход, получила отлично образование в Германия и Франция, тя знае няколко езика и е известна с невероятната си ерудиция. Но понеже произхожда от стар род, в който е имало ясновидци и лечители, самата тя познава изкуството на хипнозата, съставя хороскопи и е добре запозната с рецепти и методи на алтернативната медицина. Така че не се бива да се изненадваме, че момчето не само овладява без усилия множество чужди езици, но и придобива умение в тогава рядкото изкуство на астрологията. Но в престижната частна гимназия Милерово в Рига той учи без особен ентусиазъм, като предпочита да се занимава с борба, бокс, тенис, състезания с автомобили, вместо с уроци. Сергей е и музикален, свири на пиано и акордеон и дори казват, че пее нелошо. И за да допълни всички таланти, той танцува прекрасно, повече от веднъж получава награди на балове и състезания. На 17-годишна възраст също се обучава отлично в авиошкола в Инсбрук (Австрия). След като завършва гимназия, Сергей решава да замине за Европа, за Берлин, тъй като владее немски език. Нещо повече, приятел на баба му дава на Сергей препоръчително писмо, което да представи пред известния професор Йохан Кох. Така през 1933 г. Вронски става студент в медицинския факултет на Берлинския университет. След като се оглежда, вероятно е съжалил за решението си да дойде в именно в Германия – в страната набират сили националсоциалистите. От друга страна, възможно е Вронски да е останал в Германия напълно съзнателно. Работата е там, че той се присъединява към партията на германските комунисти. Нещо повече, препоръки му дават Рихард Зорге и Вилис Лацис. Вероятно по това време той започва и кариерата му на разузнавач, който работи за Страната на съветите. Кога и при какви обстоятелства съветското разузнаване успява да вербува човек, чието семейство е застреляно от Червената армия, Вронски никога не е разказвал на никого. Но фактът си остава: той започва да си сътрудничи със разузнаването и, вероятно, по указание на вербовчиците си, участва в конкурс за прием в уникална образователна и същевременно изследователска институция - Института по биорадиология. Там подготвят екстрасенси лечители за върхушката на Третия райх; приетият там си обезпечава главозамайваща кариера. Но и конкуренцията е огромна – от 300 кандидати подбират само десетина. Нещо повече, нито връзките, нито парите помагат за преминаването на селекцията. Имат значение само личните способности на кандидатите и ... техните хороскопи. Именно по тях преподавателите в „образователна институция № 25“ – така заради секретността е назоваван институтът в официалната кореспонденция, решават дали кандидатите имат необходимия потенциал. Така Сергей Вронски, благодарение на звездите на небето и на епаулетите, както и на личните си изключителни способности, се озова в една от най-необичайните институции в Европа по онова време. Там изучават не само основите и проблемите на психологията, философията и медицината, но и овладяват хипноза, внушение, шаманизъм, тайните на знахарството, източни техники за лечение, включително акупунктурата. Нещо повече, специалните курсове са водени от тибетски лами, китайски лечители и индийски йоги. Студентите затвърждават знанията си на практика, пътувайки до Африка, Индия, Америка... Както може да разберете, образованието в Института по биологична радиология се осъществява доста своеобразно. А проверката на знанията невинаги се провежда само чрез изпити. И така, на Сергей Вронски, като един от най-способните студенти, е предложена много необичайна курсова работа. Той трябва да проведе поредица от експерименти върху двадесет арестувани комунисти и техните семейства. Всички тези хора страдат от ракови заболявания. Условието е следното: този човек, когото Сергей успее да излекува, получава свобода. По принцип нацистите не са рискуват нищо. Онкологичните заболявания са много трудни за лечение и до днес. А ако успее, ще се появи много ефективна техника за лечение на сериозни заболявания, която винаги ще е полезна. Колкото до излекуваните комунисти, къде ще отидат? Винаги може да бъдат изпратени в концлагер отново… Казват, че Вронски успява да излекува 16 от двадесет души. Още повече, че се справя без операция и химиотерапии. Психиката просто мобилизира имунната система на самите пациенти и тя вече независимо елиминира тумора. Странно е защо подобна техника не става широко разпространена в бъдеще. Може би защото подобно лечение успява да приложи само Сергей Вронски. С избухването на Втората световна война Вронски трябва да работи буквално на два фронта. При което той изпълнява добре своите задължения и на двата. Неговата информация е оценявана в Москва като злато. Същевременно вярно изпълнява задълженията на придворния и звездния лекар в Берлин. Вярно е, че дори в случаите, когато само намеква за евентуален крах на нацисткия режим, никой не иска да го слуша. Единствено Рудолф Хес се доверява на прогнозата на Вронски на сто процента. Как иначе да се обясни, че през 1941 година, когато нацистка Германия празнува победа след победа, вторият човек на райха лети за Англия, спуска се с парашут и се предава?
Има версия, че го прави със знанието на фюрера, който иска чрез Хес да сключи тайно споразумение с британското правителство, тъй като не желае да воюва на два фронта - източен и западен. Но за контакти с британците съществуват и други канали, които не са толкова екстравагантни. Друг е въпросът, ако Рудолф Хес осъществява полета си по собствена инициатива, вярвайки на хороскопа, съставен от Вронски. Според него се оказва, че ако Хес остане в нацистка Германия, скоро ще свърши на бесилката. Друг е въпросът, ако напусне Райха. В този случай звездите му гарантират дълъг живот, което се оказа вярно - Хес надживява останалите дейци на Третия райх с половин век. Самият Вронски споделя в интервю: „До 1941 г. бяхме близки и напълно откровени. Рудолф знаеше за плана на Барбароса. Направихме астрологична прогноза, като се започне от точното време на инвазията. Изчисленията предвещаваха пълния крах на нацистка Германия. Хороскопът бе проверен повече от веднъж. Всичко съвпадна точно…“ Хес предлага на фюрера да отложи датата на инвазията, но Хитлер му се присмива. Тогава Хес започва да търси варианти за спасение. Дори мисли да бяга към Русия, при Молотов, но Вронски казва, че там ще бъде разстрелян. Английската версия обещава живот. И Хес го избра. Но облаците започват да се сгъстяват над самия Вронски. През 1942 г. Сталин нарежда 27-годишният Сергей да бъде извикан в Съветския съюз под предлог, че трябва да получи почетна награда - Звездата на героя. Трудно е да се каже какво наистина е искал да стори с Вронски „бащата на народите“. Подобна заповед получава и Рихард Зорге. Той обаче не отива, позовавайки се на заетостта и невъзможността да осъществи пътуването незабележимо. И по някаква причина Вронски решава да изпълни заръката. Защо го направи, остава неизвестно. Явно Сергей Алексеевич вярва в своята щастлива звезда. А и в централата на Хитлер под постоянния надзор на Гестапо явно е станало опасно. Например има косвени доказателства, че Сергей Алексеевич е един от организаторите на покушението срещу Хитлер, което е трябвало да се проведе в началото на Втората световна война. Сталин дава заповед бившият боксьор Игор Миклашевски да бъде въведен в кръга на нацисткия елит. Именно той трябва да „премахне“ Хитлер. Вронски без особени затруднения представя Миклашевски на „цвета” на нацистка Германия и го въвежда в най-висшите кръгове на обществото. Случаят напредва толкова успешно, че скоро съобщават на Сталин: има възможност за опит. Но вождът поради някаква причина отменя заповедта. Миклашевски изчезва от Берлин и внезапното му заминаване хвърля сянка на подозрение върху самия Вронски. Сергей разбира: арестуването му е въпрос на месеци, а може би на няколко седмици. И той също решава да бяга. Избра да се прехвърли през фронтовата линия в стила на Хес. Отвлича самолет и прелита от другата страна. Посрещнат е от яростния огън на съветската зенитна артилерия и самолетът е свален. Но Сергей се показва като пилот с изключителна класа и успява да кацне на шосе. И тогава се случва чудо. „Войниците изтичаха нагоре, извадиха ме от усукания самолет, свалиха бялото ми палто, видяха съветската униформа, пагоните на лейтенант и много се зарадваха. После ме закараха при служителите на специалната полиция. Там разказах всичко“ – спомня си самият Сергей Алексеевич много години по-късно. Изглежда, че той все пак не е споделил всичко, защото поради някаква причина не е изпратен в Москва, а му дават възможност да оперира във фронтовата болница. Там работи почти денонощно и се доказва като отличен специалист. Но във войната никой не е застрахован от неприятности. Когато снаряд ударя болничните помещения, Вронски е уцелен в главата от заблуден куршум и изпада в безсъзнание на работното място. Най-вероятно не би оцелял, ако самият Бурденко не му беше обърнал внимание. Той заповядва раненият незабавно да бъде поставен на операционната маса и извършва онова, което изглежда невъзможно – да извади Сергей от другия свят. Както се изяснява след много години, Бурденко някога е познавал Вронски-старши и е имал високо мнение за него. И той спасява сина, като вкарва платинена пластина в главата му. Вярно е, че Сергей Алексеевич трябва да се възстановява дълго, прекарва много време в болници, налага се отново да се научи да ходи и да говори. Това изисква каторжни усилия, но Вронски в крайна сметка преодолява всички трудности. Но с професията на хирург се налага да се раздели заради повредена ръка. Така вместо Звездата на героя Сергей Вронски се сдобива с втора група инвалидност и е демобилизиран. През 1945 г. се установява в Юрмала, където скоро става директор на едно от местните училища - познаването на чужди езици е доста ценено. Вронски не се задържа дълго на длъжността учител – от класната стая отива направо на нара. И всичко това, защото не завежда подопечните си да наблюдават публичната екзекуция на немски офицери. Някой веднага написва донос, прилагайки към нея взета отнякъде снимка на Вронски в немска униформа. С него не се церемонят, първо е осъден на смърт, като присъдата по-късно е заменена с двадесет и пет години затвор. Той остава в плен около пет години. Как успява да напусне ГУЛАГ Вронски предпочита да не се разпростира. Според една версия успява да избяга, приспивайки бдителността на охраната; преструва се на мъртъв и е изведен на гробището, откъдето се измъква. Според друга е освободен да умре, защото е в последния стадий на тежка форма на рак. Вронски обаче не умира, а започва да пътува из страната, сменяйки професии и местопребивавания. Едва в началото на 60-те години Сергей Алексеевич е напълно реабилитиран и е в състояние да се засели в Москва. Отначало живееше у познати, изнася лекции по астрология в кухните, които много хора искаха да слушат. Някой от тях отново съобщава за тази нелегална дейност на Вронски и той е привлечен… като сътрудник, защото по това време и ЦРУ, и КГБ се опитват да използват за целите си възможностите на екстрасенсите. Сергей Алексеевич обаче не обича да говори за това. Само веднъж споделя, че преподава в лабораторията по биоинформация, ръководена от проф. Михаил Коган, където се опитват да обучават персонал от руски биорадиолози (лечители). Тогава, под протекцията на Хрушчов, попада в Звездното градче като консултант. По това време той вече е разработил система от благоприятни и неблагоприятни периоди, базирани на човешките биоритми. Понякога по лична молба също прави хороскопи за жителите на Звездния град. Тогава той прогнозира, че денят 27 март 1968 г. е „три пъти неблагоприятен“ в личния хороскоп на Юрий Гагарин. Всички компоненти на биоритмите се сближават в критична точка. Но Юрий Алексеевич все пак полита. И не се връща… Астрологът настоява за преместване на датата за операция на Сергей Павлович Королев. Този ден е крайно нежелан за хирургическа интервенция, но те не го слушат. Королев не оцелява до края на операцията. В Звездния град Вронски също преподава на желаещите астрология. Една от най-усърдните студенти е бъдещата му съпруга Лияна Жукова. С възкачването на власт на Андропов Вронски е назначен като преподавател в Института за усъвършенстване на партийните работници. През 1992 г. Сергей отново се установява в родната си Рига. Изнася много лекции, които имат огромен успех, съставя хороскопи за вестник „Московски комсомолец“, написва книгата „Астрология - наука или суеверие?“, която му носи слава. В рубриката „Хороскоп за Ева“, публикувана в началото на 90-те години, Вронски предсказва разпадането на СССР, както и продължителните военни действия в Кавказ. При него идват журналисти, които искат да получат интервю от човек с много необичайна съдба. До последните дни Сергей Алексеевич остава с бистър ум и чиста памет, помни много подробности и е интересен събеседник. Но разказа само това, което смята за необходимо, оставяйки много бели петна в биографията си. Дори споменава, че може да каже цялата истина за престоя си в Германия едва след 1995 г., което никога не става. В едно от интервютата той общо взето заявява, че „посветен в голяма тайна, но трябва да я отнесе със себе си“. Някои изследователи смятат, че тайната е неговото участие в една от масонските ложи - тайно общество, което мечтае да установи своя световен ред. Казват, че Вронски е въвлечен в масонската ложа от най-близкия до него човек в Германия - Рудолф Хес, който самият е член на това общество. Трудно е да се каже колко са верни тези предположения. Само самият Вронски би могъл да хвърли светлина върху най-загадъчните епизоди от живота си. Но, както обещава, Сергей Алексеевич отнася голямата тайна със себе си. Умира на 10 януари 1998 г., оставяйки на потомците тежък ръкопис на своята „Класическа астрология“ и усещането, че така и не е разказал страшно много неща.