АВТОРИ



Астрологическите домове
ПечатE-mail


Страници: 264
Цена: 14.00лв.
11.20лв.

Един от най-популярните трудове на Дейн Ръдиар – „Астрологическите домове”, е класическа книга в съвременната астрология, продадена в повече от 100 000 екземпляра и преведена на 12 езика. Тя е задължително четиво за всеки студент по астрология, който иска да вникне в дълбокото значение на дванадесетте дома – тема, единствено повърхностно засегната в множеството книги по въведение в астрологията. Измежду широкообхватните разработки на Дейн Ръдиар тази книга е най-лесно възприемливата и практична – особено подходяща за начинаещи и напреднали ученици. Освен разширеното тълкуване на значението на всеки дом, „Астрологическите домове” включва:

интерпретации за всяка планета в дванадесетте дома

психологически анализ на полярността на двойката Асцендент-Десцендент – значим фактор във всяка карта, изключително рядко споменаван в тематичната литература

разширено философско изследване на цялостния цикъл на трансформация постъпателно през домовете на хороскопа като логичен процес на индивидуалния опит.

Дейн Ръдиар (1895–1985) е считан за един от най-съзидателните творци на своето поколение, който се изявява в разнообразни области – музика, философия, психология и астрология. Неговите новаторски възгледи вдъхват живот на остарели концепции и преформулират със съвременно звучене психологическите и философски трактовки, които могат да помогнат на личността да се настрои в съзвучие с космическите цикли и дълбокото им значение.
Дейн Ръдиар е международно признат пионер на модерната личностно-ориентирана астрология.



„Книгата на Дейн Ръдиар е задълбочено практическо и духовно изследване на астрологическите домове. Той интегрира класически и съвременни трактовки и създава комплексно и медитативно изследване.
След като прочетох тази книга, моите познания за домовете и намиращите се там планети добиха логическа философска задълбоченост. Всеки сериозен астролог трябва да притежава тази книга – тя е плюс за напредналите студенти по астрология и метафизически науки и дава онова, което липсва на повечето астрологически трактовки – дълбочина и синтез.”
Стивън Аройо

Дейн Ръдиар започва съзнателния си творчески път като музикант и композитор. Французи по произход, с оглед на музикалното му развитие, родителите му емигрират в Америка.
Ръдиар описва предназначението на музиката като „средство за емоционално вълнение, което разтърсва личността, премахва традиционните ограничения, побеждава психическата стагнация, освобождава умовете и душите от бариерите и границите, издигнати от родителите и обществото”. Това обрисуване на музиката като изкуство наподобява начина, по който Юнг развива процеса на индивидуализация.
От 1917 до 1928 година Ръдиар се занимава с изследвания в областта на окултното, теософията и множество източни философии. Запознава се с Б. П. Вадиа, Ариел Дарма и Алис Бейли – теософи, които счита за свои духовни родители. Изследванията му върху „Тайната доктрина” и източната философия – по-специално принципите на Хинду и Цялостността, потвърждават интуитивната му вяра в „значението и универсалността на циклите”. Именно теорията за циклите формира неговите задълбочени концепции в сферата на астрологията.
Творбите на Ръдиар са повлияни значително от течението New Age – синтез на източни и западни религиозни традиции въз основа на теософията, спиритуализма и свободното масонство, което до голяма степен доближава трактовките му за кармата, превъплъщението и астралния път на душите до тези на Юнг.
Ръдиар е повлиял на развитието и оформянето на Стивън Аройо като астролог и той го счита за свой духовен учител.

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:

Защо домове?
Повечето астролози вероятно ще се съгласят с основното твърдение, че астрологията е наука за корелацията между положението на небесните тела около Земята и физическите явления или психологическите и социални промени в съзнанието на човека. С много малки изключения движението на небесните тела е циклично и предсказуемо. Доколкото можем да видим, в нашата вселена цари ред, макар и той да не е много очевиден отблизо. Тъй като живеем на Земята, в центъра на събитията, участваме в тях и реагираме емоционално, ние не сме в състояние да доловим цялостната картина на космическото съществуване. Когато обаче разглеждаме небесните явления на огромни разстояния от нас, веднага отчитаме магнетичните ритми на фона на небето: изгрева и залеза на Слънцето, Луната и звездите, новолунието и пълнолунието, връзката между планетите и другите циклични феномени. По този начин астрологията, свързвайки привидно непредсказуемите и случайни преживявания на човека в неговата земна среда с ритмичните и предвидими промени в положението и взаимовръзката между небесните тела, е дала на човечеството много по-ценно чувство за ред, който поражда поне усещане за трансцедентална сигурност.
Има много начини, по които човек реагира и интерпретира разбирането, че могат да бъдат установени определени и относително сигурни връзки между онова, което се случва във вселената около Земята, и външните или вътрешни промени в човешкия живот. Съвсем очевидно е, че тези реакции и интерпретации зависят главно от способността на човешките сетива да възприемат какво става в небето, от степента на развитие на индивидуалното съзнание, психичните му способности и интелекта му, както и от физическите инструменти за измерване и интерпретиране на преживяванията. Всичко това намира израз в социалната, религиозната и културна среда, която осигурява на астролозите специфичен език, основни идеи и социално-културен начин на живот.
 Да отделим астрологията от състоянието на културата и обществото, в което астрологът живее и прави своите изчисления и интерпретации, е безсмислено. Всяка система от идеи трябва да бъде разглеждана спрямо условията на социалния и личния живот, както и спрямо географското положение – на хората, които действат, чувстват и мислят. „Истината” или по-скоро валидността на едно действие или мисъл може да бъде установена само чрез сравнението й с по-широката социално-културна картина, и още повече с конкретния стадий от еволюцията на човечеството или поне на част от него.
Тъй като често това не се прави или обикновено с известно отклонение, като се проектира сегашното състояние на съзнанието върху интелекта и чувствата на хората от древни времена и други раси, се създава безпорядък. Астрологията е особено плодородна почва за объркването и разпространението на догматични възгледи, независимо дали това става под формата на предполагаеми научни анализи, ерудирани компилации на текстове, интуитивни предчувствия или „контакти”. Възникнали са много сложни теории и объркващи интерпретации, защото астрологията е била възприемана като затворена тайнствена „наука”, която използва неразбираема терминология, непроменена от времето на древните халдейци и по всеобщо мнение все още валидна. Тази терминология очевидно не отговаря на радикалните промени в човешкото съзнание и отношението на човека към Земята като негов дом във вселената, както е станало след много векове.
В резултат на това новата вълна на интерес към астрологията се сблъсква с всевъзможни препятствия и се насочва по най-различни канали. В повечето случаи това води до изгубване от поглед на основната функция на астрологията, която е да създава чувство за ред и хармония, ритмично развитие на човешките същества – не каквито са били в древния Египет и Китай, а каквито са днес, с всичките им емоционални, мисловни и социални проблеми…


ЗАЩО ДОМОВЕТЕ СА ДВАНАДЕСЕТ?
Тъй като при двуизмерните карти шестте основни посоки на триизмерното пространство трябва да бъдат редуцирани до четири, т.е. до пресичането на хоризонтала и вертикалата, пространството се разделя на четири части; и тъй като личностно-ориентираната астрология се занимава главно с проблемите, коренящи се в личния опит и промените в съзнанието, всяка от тези четири части би трябвало да бъде разделена на три подчасти, защото съзнанието се развива по тристранен диалектичен модел. Затова идеята за дванадесетте дома се запазва. В широк смисъл можем да говорим за поредица от тези, антитези и синтези, но доколкото тези термини са неясни и податливи на различни интерпретации, може би ще е по-точно да говорим за субект, обект и връзката помежду им, или метафизически погледнато – дух, материя и форма или действие, средства за действие и оценка на резултатите от него.
Всички тези триади се проявяват при съзнателния индивид в условията на четирите основни реалности от човешкото съществуване, които отговарят на четирите „ъгъла” на картата – Асцендент и Десцендент, Зенит и Надир. Но трябва отново да подчертая, че в традиционния метод, по който западните астролози интерпретират и определят тези ъгли, те не съответстват на действителната структура на пространството, където индивидуалната личност е център. При тези съвременни астрологически карти хоризонтът минава през центъра на Земята, докато човекът живее на някоя точка от повърхността й. Зенитът не е истинският Зенит, а само точка от зодиака. Затова, ако една звезда има координатите на Зенита, не е задължително тя да е точно в истинския Зенит и това също се отнася до Имум цели, или върха на четвъртия дом, който не е истинският Надир.
Това е така, повтарям, защото нашата астрология е геоцентрична, а не личностно-ориентирана. Във всички случаи тя разглежда само връзката между Земята като кълбо и Слънцето, и донякъде планетите, които се движат по видимия път на Светилото. Звездите и съзвездията нямат значително място в класическата европейска астрология, освен като смътни останки от древната традиция. Колкото и да са неточни астрологическите карти днес, в светлината на личностно-ориентирания метод ние трябва да ги използваме и можем да го сторим ефективно, ако се съобразяваме с основните реалности, които те символизират. Всеки последователен и смислено структуриран набор от символи може да бъде използван, ако човек знае какво олицетворява и познава нивото, на което действа.
Астрологията е символичен език като И-дзин, разгледан в най-дълбоката си метафизическа същност, като картите таро с тяхната кабалистична основа. Всички те „действат”, ако се използват правилно. Помагат, при условие че съществува връзка между тълкувателя и интересуващия се, защото само характерът на тази връзка и нивата, на които оперират умовете на тези две личности, определят начина, по който ще бъдат тълкувани символите.
Религията и науката трябва да бъдат разбирани хуманистично по същия начин. Дали християнството като съвкупност от велики образи и потенциални его-трансформиращи символи „действа”? Сигурно, но влияе и деструктивно, и конструктивно. Науката също има своята деструктивна страна – свидетелство за това е замърсяването и унищожението на природни елементи, деперсонализацията и чудовищната пренаселеност в душните градове. Разбира се, някой може да обясни негативните резултати по друг начин и да стовари вината върху човешката природа. Значимостта на всеки символ зависи от начина, по който се използва, което често означава – от начина, по който неминуемо ще бъде използван от човешките същества, имайки предвид конкретния етап от тяхното настоящо развитие. Но дори очевидно деструктивното приложение понякога може да даде конструктивни резултати. В ръцете на благочестивия човек и най-повърхностните и обичайно несигурни средства могат да предизвикат духовни промени, докато в ръцете на престъпник или глупак, те могат да доведат до разрушение или подчинение на стихиите.
Това важи и за методите, използвани днес в астрология­та. Въпреки това, ние сме на повратна точка в историята на цивилизацията. Фридрих Ницше, трагичният поет и философ от ХIХ век, оповестява нуждата от „преоценка на всички ценности”. Такава необходимост днес е далеч по-императивна, отколкото е била преди сто години. Наложителна е във всички области на човешкото мислене, във всички видоизменени и традиционни емоционални реакции по отношение на нравствеността – особено социалната нравственост, както в индивидуалното, така и в груповото поведение. Другаде писах за необходимостта от промяна на всички нива от „атомния” до „холистичния” подход към реалността.* Промяната, която ще очертая сега в светлината на теорията за астрологичните домове, е част от тази огромна „преоценка на всички ценности”…

ВТОРИ ДОМ
Опитността да притежаваш
Ефективно използване на рождения потенциал
Собствеността на индивида във връзка с общността
По традиция вторият дом определя притежанията и в нашето общество – парите, символ на възможността човек да притежава това, от което се нуждае или желае. Но концепцията за притежанието е много сложна; тя има няколко нива на значение и повечето астролози, за съжаление, са склонни към интерпретиране на тази идея и „значенията на втори дом” по повърхностен, предимно социален начин. Това, което е наистина рисковано при индивидуалните преживявания, свързани с втория дом от рождената карта, е проблемът със собствеността или индивидуалната употреба на думите „мое” и „моя собственост”.
След като повечето бебета се научат да изговарят няколко думи, те откриват значението на думата „мое”. Това може да стане изведнъж и известно време малкото дете докосва различни обекти и заявява възбудено „мое!”. Всъщност, съзнателното съществуване изисква основна собственост и първично чувство за притежание – идеята за някои материални предмети, които стават „мои”. Човек, който казва „Аз съм”, трябва да има ларинкс и език, за да го каже. Но без съм, което предполага наличието на физическо тяло, Аз е абстракция. Това тяло е първото и основното притежание на личността. То осигурява средствата за осъществяване на вродения потенциал на индивида. То се състои от клетки и атоми и е необятен резервоар за потенциална енергия. Как е използвана тази енергия? Как да се прилага, за да може новороденото да изпълни своята функция в Земната биосфера и сред човечеството? Това са въпроси, на които вторият дом от рождената карта трябва да може да даде правилни отговори.
Както вече казах, вторият е „неподвижен” дом, а мотото на този тип домове е използвам. Процесът на раждане изтласква новия човешки организъм в отворената среда на биосферата и онова, което стои зад този феномен, трябва да прецени как да използва присъщите на конкретния организъм сили. На чисто биологично ниво животът е причината за раждането – той функционира съобразно специфичния начин на действие за вида хомо сапиенс и се зачева от родителите. Те са само носителите на спермата и яйцеклетката. Като отделни индивиди тяхната роля е минимална, въпреки че традиционно се смята, че е възможно да въздействат преди и по време на бременността върху духовността, която ще се въплъти в утробата.
Животът функционира посредством инстинктите. Новият организъм е „програмиран” да посрещне потребностите и критичните моменти в съществуването по определен начин. Инстинктите ни казват как да използваме много от съставните му части. При животните програмирането е ефективно и не позволява отклонение, и колкото е по-еволюирал даден вид, толкова по-голяма е способността му да се приспособява към радикални промени в околната среда, стига да не са много крайни или твърде внезапни. При човешките същества тази възможност е забележително развита. Колкото по-напреднал е процесът на индивидуализация – процес, който зависи от стимулирането и усложняването на умствените способности – толкова по-голям е потенциалът за издигане над инстинктивните реакции. Когато умът започне да мисли за себе си – да осъзнава, че е съзнателен, усещането „Аз съм” започва да функционира в съзнанието на организма, поляризирайки или реализирайки това, което можем да приемем за трансцедентен фактор – монадата или Душата, или като иманентен ритъм на съществуването – Азът.
Моментът, в който детето осъзнае, че е напълно отделна единица от останалите наоколо, то неминуемо разбира, че съществуват някои неща, които може да нарече „мои”. Съзнанието му скоро се откъсва достатъчно от отделните органи и функции на тялото, за да говори то за „моите” ръ­це, „моята” глава или коремче и т.н., особено когато бол­ката е локализирана там. Родителите или роднините могат да кажат, че Питър има силно тяло, а Джени има красиво лице. Детето притежава име, тяло, специфичен темперамент, определени способности. Всичко това го характеризира; негово притежание е на най-лично и интимно ниво от съществуването.
Някои смятат, че това притежание ги прави такива, каквито са, заради генетичната обусловеност и наследственото минало на детето. Това са неговите първи и най-основни унаследени притежания. Ако приемем идеята за прераждането на трансцедентната единица, душата, тялото и всичко латентно у него – способностите, характера, тенденциите, вродените умствени способности, психологическите предразположения и т.н., определят с какво ще се занимава тази преродена душа, какво притежава и може да нарече „своя собственост”. Проблемът по-скоро е как да ги използва, подреди и реализира напълно, дори да се наслаждава на тези основни притежания.
Това определя първото ниво на собствеността. Второто се занимава с обектите на притежание, евентуално с парите, с възможността да увеличиш собствеността си, за да задоволиш желанията, фантазиите и настроенията си, а по-късно – с възможността да дадеш положителна стойност на взаимоотношенията си с другите хора и обществото като цяло. Това е социалното ниво на собствеността, като „социално” се употребява в най-широк смисъл, който включва връзките между детето и семейството му и неговите приятели или хората, с които е свързано. На това ниво възприемчивостта се превръща във водеща сила – в преувеличена форма това е алчността на милиардера за власт, която огромното богатство може да донесе...


ДВОЙКАТА РАК-КОЗИРОГ
Тези два знака са свързани със слънцестоенето – моментите, в които двете противоположности на жизнената слънчева сила се намират в състояние на максимално неравновесие. В Рак Дневната сила е на върха си, макар Нощната сила да не е изчезнала, а и от този момент нататък бавно ще набира сили. Така характерните черти на една от двете сили са преувеличени и силно подчертани в посочените зодиакални знаци. Този акцент има една основна цел в целия зодиакален цикъл – една от двете противоположности се разкрива във всичките си ограничения и последици.
В Рак Слънцето, което се е движило на север по деклинация – т.е. три месеца залязва на север от точния запад, „стои неподвижно” – каквото е и значението на думата слънцестоене. Това е рязък обрат в процеса, който е продължавал половин година. Стремежът на Близнаците да завоюват повече жизнено пространство и знание посредством всякакви експерименти стига своя край. Символично погледнато, младежът, който е разпилявал енергията си, експериментирайки с множество неща, си намира работа, жени се и става глава на семейство. В този смисъл Ракът символизира стабилизиращата сила на дома. Жизнените енергии се фокусират, домът може да бъде ограничен и затворен център на внимание, докато създаде условия за раждането и образованието на детето.
Това съсредоточаване на енергия може да действа на няколко нива. Алберт Айнщайн е имал Асцендент Рак. Неговите идеи водят до приемане на концепцията за крайната сфероидна вселена, той е формулирал един от основните принципи за всички познати форми на енергия. Тъй като Ракът се стреми към конкретна реализация на Единството в основата на всички типове преживявания, той може да постигне донякъде мистично осъзнаване. Знакът Рак често се свързва с ясновидски дарби, но това зависи от разбирането ни за понятието „ясновидство”. Обикновено е холистичен процес, при който същността и значението на една ситуация като цяло се разкрива на ясновидеца под формата на символ или сцена. Тук важното е обединяващата дейност. Да създадеш дом, не просто да го построиш – това е обединяваща дейност. Двойката противоположности мъж-жена е свързано цяло, потенциално плодотворно, защото е стабилизирана като биологическа или обществена единица.
Козирогът е свързан и с постигането на интеграция – но докато Ракът символизира ограниченото биопсихично единство на личната ситуация, Козирогът се занимава с важни политически или управляващи институции от национално значение. Съвременните нации в много случаи не се създават от хора от еднаква раса или култура; всъщност целта на една държава – поне в духовен смисъл – е да интегрира различните раси и култури. Проблемите, пред които се изправят всички западни нации, произлизат от факта, че няколко различни етнически групи трябва да си взаимодействат и сътрудничат при създаването и поддържането на идеален съюз. Франция е типичен пример, но също така и Великобритания, и разбира се, в по-особен смисъл, САЩ.
Асцендентът в Рак кара личността да се занимава с определени, вероятно интелектуално формулирани или експериментални цели. Проблемите са ясно определими и включват индивидуални личности. Асцендентът в Козирог подтиква индивида да открие своята основна идентичност и предопределение посредством дейности, включващи преплитането на далечни фактори или основни противоположности, които могат да бъдат интегрирани само посредством строги логични системи или законови инструменти, изисквайки един или друг вид „полицейски” сили, за да наложат ред.
По-важното е, че личността с Асцендент Рак ще вярва повече в употребата на личната власт, отколкото в динамичната сила на любовта, докато Асцендентът Козирог ще прибягва до големите безлични или надличностни концепции или техники на организация. Карл Юнг е имал Асцендент Козирог и дълбочинната му психология подчертава идеята, че силата на архетипите на колективното подсъзнание е определено по-важна от тази на строго личните чувства или интелектуални идеи. От друга страна, Адлер, също психолог, който също напуска школата на Фройд, има Асцендент Рак и подчертава важността на чисто личните ре кции към някои спънки и желанието за власт, което компенсира чувството за малоценност посредством агресивност.
Личността с изгряващ знак Рак също ще използва този процес на лична компенсация, но главно докато утвърждава сътрудничеството си с други хора. Тя се бои да се обвърже с лични взаимоотношения. Може да се крие зад свободните си идеи и социалните обобщения на Козирога. Тя трябва да изгради социална персона, да играе роля, в която да изглежда по-висшестояща от другите; а ясновидството може да се окаже забележителен начин да впечатлиш хората, с които влизаш във връзка – защото притежаваш по-висша способност за прозрение, но същевременно вътрешно човек болезнено осъзнава собствената си несигурност.
От друга страна, човек с Асцендент Козирог има нужда от хора, с които да се обвърже като личности, защото без подобни конкретни връзки и близка междуличностна емпатия той може да се окаже лично затънал в амбициозни планове и едромащабно обществено планиране, или в мистични и космически идеи. Козирогът често разчита на преживявания и способности, които много хора биха нарекли „мистични” – тук по-скоро става дума за типа съзнание, което е способно или силно иска да действа по трансцедентен ред за космическо – и в истинския смисъл на тази дума, която много се злоупотребява – и окултно използване на силата. Посредством нея понякога той се стреми към подчинение на други хора, търсейки потенциални „поданици”, за да изпълни онова, което смята за свое предопределение. То може да е катаболично.

Рак на куспидата на четвърти дом показва човешко създание, в което архетипните характеристики, свързани с числото четири в нумерологичния символизъм – може би най-универсалната система от символи – са много силни. Това е така, защото Ракът е и четвъртият знак от зодиака. И наистина, често подчертаваната идентичност на значенията, приписвани от астролозите на Рака и на четвъртия дом, може да бъде оправдана само на подобна нумерологична основа. Числото четири е символ на конкретно въплъщение и на най-важните чувства, свързани с действието на жизнените енергии и техните психични обертонове – основните стремежи, изучавани от психолозите. Това число определя процеса на интеграция, докато действа на биопсихично ниво в човешкото съзнание. То е свързано с типа интелигентност на личността, която става покорен служител на жизнената сила, за да осигури стабилна основа за развитието си – интелигентност, чиито действия се контролират от експедитивност, емпиризъм и адаптация към конкретни органични нужди. Тази интелигентност е свързана с Луната в астрологическия символизъм, а се казва, че Луната управлява зодия Рак. Тя е свързана с майката само защото тя се грижи за бебето, неспособно да се самообслужва – майчините грижи му осигуряват храна, дрехи, подслон, почистване, а също така любов и сигурност.
Четвърти дом в Рак символизира изключително силната и непрестанна жажда на индивида да фокусира по-голяма част от способностите си в адаптация към променящите се условия в личния му живот. Това подчертава не само важността на семейната общност, но и на процеса на лична интеграция. Но подобно съсредоточаване върху близките, органичното, чувствата и някакъв тип майчински образ може да бъде задушаващо, ако не се интегрира с онова, което е характерно за десетия дом в Козирог – нуждата от утвърждаване на обществената си позиция. Това осигурява публичното влияние и парите, необходими за поддържането на един сигурен и задоволителен дом...


ПРЕПОРЪЧВАМЕ

КОЛИЧКА

Количката Ви е празна.