Рота наемници, назоваващи се Черния отряд, се намират в безнадеждна ситуация – принудени са да встъпят на служба при Силите на мрака. Техен господар става Ловеца на души, загадъчна фигура от Десетте, Които Били Покорени – древни магьосници, възродени за живот след столетия мъртвешки сън. Каква роля е отредена на Черния отряд: коз ли ще бъде или пожертвана пешка в интригите на Тъмните сили?...

Следващият отзив е публикуван в интернет от lady wizard. Така и не можахме да измислим по-подходящо описание – колкото и да сме влюбени в поредицата!

""Черният отряд" – първата книга от Хрониките и начало на "северната" история на компанията. Води се от първо лице, от името на хроникьора на Отряда – Знахаря. По онова време Черният отряд служи на синдика на Берил, но без особено право на избор бива нает от Ловеца на души – един от Десетте, Които Били Покорени, магьосници, подчинени на наскоро завърналата се към живот Господарка. Отрядът става острието на Ловеца, както в борбата срещу Бунта, така и в междуособиците, разиграващи се от Покорените. Книгата завършва с голямата битка при крепостта на Господарката – Чар, където падат голям брой от Покорените и още по-голям брой от маговете на Бунта и фалшивата Бяла роза. Както се оказва в последствие, Господарката е използвала двата най-могъщи съюза, застрашаващи живота и властта Й един срещу друг, балансирайки на много тънко въже, но все пак древната кучка се справя.
... Бе, книгите са мегаяки, супер умерени и адски реалистични, колкото и да е силен фантастичният елемент. Наистина, много ми харесват – нещо, което не мога да кажа за почти никое друго фентъзи от .... знам ли, 3-4 години насам. Може и повече."

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:

"– Това е само някакъв кичур!
Поклащащи се глави. Ръмжащи гърла. Някой подложи на съмнение връзката на Брестака с реалността. Но Едноокия и Гоблин бяха ококорили общо три очи. Едноокия изчурулика нещо нечленоразделно. Гоблин изписка няколко пъти, но пък той ви­наги си писука.
– Наистина ли е негова? – успя да изрече накрая той. – Ама, вярно, негова ли е?
Брестака и Мълчаливия излъчваха самодоволството на из­ключително преуспели конквистадори.
– Абсодяволютно! – заяви Брестака. – Точно от върха на те­мето му. Бяхме хванали стареца за топките и го знаехме. Толко­ва бързаше да се изниже оттам, че си удари канчето в касата на вратата. Видях го с очите си, както и Мълчаливия. Остави си пе­рушината на една треска. Уха, само как препуска този дядка!
И Гоблин, направо танцуващ от възбуда, обяви с една октава над обичайното си скърцане на ръждиви вериги:
– Господа, спипахме го! Все едно вече виси на месарската кука. При това - най-голямата! Какво мислиш по въпроса, ти, дребен нещастен грозник? – изскимтя той към Едноокия.
Ято миниатюрни светулки се изляха от ноздрите на Едно­окия. Като отлично обучени войници, те образуваха формация, в която се четеше надписът „Гоблин е педал". Малките им крилца избръмчаха думите, за да не останат в неведение дори неграмот­ните.
Няма нищо свято за този гадник. Гоблин категорично е хе­теросексуален. Едноокия просто подемаше поредната си закачка. Гоблин направи рязко движение. Голяма замъглена фигура – напомняше Ловеца на души, но беше достатъчно едра да поме­те гредите на тавана – се приведе и посочи Едноокия обвинител­но. Призрачен глас прошепна:
– Ти си сменил резбата, мръснико!
Едноокия изсумтя, поклати глава, пак я поклати, пак изсумтя. Очите му се изцъклиха. Гоблин се изкиска, овладя се, пак се изкиска. Мина встрани и изтанцува победоносна джига пред ог­нището.
По-малко проницателните ни братя изсумтяха. Няколко косъма! С тях и с две сребърни монети може да се повъргаляш с местните курви.
– Господа! – разбра ги Капитана.
Оптическото представление спря. Началникът ни огледа ма­гьосниците си. Размишляваше. Закрачи из залата. Кимна в отго­вор на собствените си мисли. Накрая попита:
– Едноок, достатъчни ли са?
Едноокия се закиска –- изненадващо басов звук за такъв дре­босък.
– Един косъм, сър, или едно парченце нокът, е повече от до­статъчно. Сър, спипахме го.
Гоблин продължаваше налудничавия си танц. Мълчаливия се усмихваше. Откачени лунатици, всичките до един! Капитана се позамисли още малко.
– Не можем да се справим с това сами – той обиколи зала­та. Стъпките му натежаваха. – Ще трябва да извикаме някой от Покорените.
Един от Покорените. Естествено. Нашите трима магьосници са най-ценните ни ресурси. Трябва да ги защитаваме. Но... Лъхна мраз и ни вкамени като статуи. Един от тъмните последователи на Господарката... Един от онези мрачни господа тук? Не...
– Не Хромия. Той и без друго ни е сърдит.
– От Променливия ме побиват тръпки.
– Нощната сянка е най-лош.
– Че откъде знаеш, по дяволите? Никога не си го виждал! – разнесоха се възгласи.
– Ще се справим и сами, Капитане – отбеляза Едноокия.
– Да бе, та братовчедите на Грапата да налетят върху вас като мухи на конски задник.
– Ловеца на души – предложи Лейтенанта. – Той ни е госпо­дар, повече или по-малко.
Предложението бе прието единодушно. Капитана нареди:
– Свържи се с него, Едноок. Бъди готов за действие, когато той пристигне.
Едноокия кимна и се ухили. Беше очарован. В неговото из­вратено съзнание вече се тълпяха сложни, коварни планове.
Всъщност това трябваше да бъде задача за Мълчаливия. Но Капитана я прехвърли към Едноокия, понеже не можеше да се примири с отказа на магьосника да говори. Това, неясно защо, го плаши.
Мълчаливия не възрази.

Някои от местните ни слуги са шпиони. Знаем кои, благода­рение на Едноокия и Гоблин. Позволихме на един, който не знае­ше нищо за косъма, да се измъкне с новината, че устройваме шпионски щаб в свободния Розоград.
Когато имаш по-малко привърженици на своя страна, на­учаваш се да играеш с белязани карти.

Всеки властник си създава врагове. Господарката не праве­ше изключение. Синовете на Бялата роза са навсякъде... Ако чо­век избира на чия страна да застане, ръководен от порива на сърцето си, тогава Бунтът е правилното място за всеки. Те се бо­рят за всичко, което мъжете считат за въпрос на чест: свобода, независимост, истина, правда... Всички субективни илюзии, всич­ки вечни ключови думи. Ние сме слуги на злодея в името на мира. Признаваме илюзията и отричаме същността й.
Няма самообявили се злодеи, само режими на самообявили се светци. Историците на победителите определят кои са добрите и лошите.
Ние не обичаме етикетите. Бием се за пари и за безплътна гордост. Политиката, етиката, моралът нямат значение."