АВТОРИ



Отслабване без диета
ПечатE-mail
Катогория: дом и красота


Страници: 136
Цена: 10.00лв.
8.00лв.

Не е необходимо да се лишаваме, за да сме слаби и жизнени!
Тази книга е разработена ло методиката на известния френски диетолог Мишел Монтиняк под редакцията на д-р Олга Михнева.

Предназначена е за съвременния динамичен, стресиран човек – как разумно да управлява храненето си, за да е здрав, елегантен, жизнен и пълноценен. За разлика от другите методи за отслабване, които държат на ограниченията и забраните, ние ви препоръчваме нов начин на хранене, при който няма табута.

• КАК НАТРУПВАМЕ ИЗЛИШНИТЕ КИЛОГРАМИ
• ИДЕАЛНОТО ТЕГЛО
• ПЪРВА ФАЗА – КАК СЕ СВАЛЯТ КИЛОГРАМИ
• ВТОРА ФАЗА – ПОДДЪРЖАНЕ НА ТЕГЛОТО
• ДНЕВНИ МЕНЮТА ЗА ПЪРВА И ВТОРА ФАЗА

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:

Глава първа

Митът за калориите
Колкото по-пълни са хората, толкова по-настървено си броят калориите при всяко ядене. И на каквито и режими за отслабване да се подлагат, те почти без изключение са основани върху теорията за калориите. Но за огромно съжаление сериозен и траен резултат няма. Само плачевни странични ефекти.

Произход на теорията за калориите
През 1930 г. д-р Нюбърг и д-р Джонстън от Мичиганския университет, след като наблюдавали твърде ограничен брой хора за много кратко време, пишат, че „пълнотата е по-скоро резултат на твърде висококалорийно хранене, а не на метаболитно несъвършенство“. И обществеността парадоксално приема теория-та им за абсолютна научна истина, почти за слово божие. Наистина след няколко години, обезпокоени от шума около нея, те плахо предлагат на публиката сериозните си резерви относно тези заключения. Само че никой не им обръща внимание. Тяхната теория вече е част от учебните програми на медицинското образование в повечето западни страни и фигурира в тях до днес.

Теорията за калориите
Калорията е количеството енергия, необходимо за повишаване температурата на 1 г вода от 14 до 15°С. Човешкото тяло има нужда от енергия. Първата и най-наложителна нужда е да поддържа температура 37°С. Но когато започне да прави нещо – да се движи, да издава звуци, се явява допълнителна нужда от енергия. А за да може човешкото тяло да осъществява основни жизнени дейности, се изисква още енергия. Всекидневните енергийни нужди варират в зависимост от индивидуалните особености, от възрастта и пола. Ако енергийните нужди на даден индивид са 2500 калории дневно, а той приема само 2000, се явява недостиг от 500 калории. За да преодолее недостига, организмът ще вземе съответно количество енергия от мастните си депа, което ще предизвика загуба на тегло. Но ако индивидът поглъща дневно 3500 калории, а има нужда само от 2500, се появява излишък от 1000 калории, който автоматично се складира под формата на мастни депа. Сметката излиза, и в двата случая няма загуба на енергия. Но нека се запитаме: как някои концлагеристи през Втората световна война са успели да оцелеят почти 5 години с мизерните 700-800 калории на ден?... Ако теорията за калориите беше вярна, те щяха да умрат с изчерпването на мастните им депа, тоест само след няколко месеца. Да се запитаме и защо лакомниците, които поглъщат по 4000-5000 калории на ден, не са особено пълни (някои изобщо са кльощави). Ако теорията за калориите беше вярна, те би трябвало да тежат по 400-500 килограма само след няколко години. Как да обясним и това, че дори да ядат по-малко и следователно да намаляват дневния си калориен прием, някои хора продължават да пълнеят? Че милиони индивиди пълнеят, като в същото време умират от глад?

Обяснението
Първо трябва да разберем защо човек не отслабва, намалявайки калорийния си прием. Загуба на тегло действително се получава, но тя е нетрайна. Д-р Нюбърг и д-р Джонстън са се излъгали тъкмо защото не са водили наблюденията си достатъчно дълго време. Да си представим, че един индивид има нужда от 2500 калории дневно и че дълго време е приемал именно толкова. Ако калорийната доза в един момент спадне на 2000, съответно количество мазнини от мастните депа ще бъде изразходвано и ще има загуба на тегло. Но ако дневният прием се установи трайно на 2000 калории, организмът бързо ще приспособи енергийните си нужди към нивото на захранване и ще консумира само 2000 калории. Следователно в скоро време ще престане да губи тегло. И подтикван от инстинкта за самосъхранение, ще направи още нещо – ще започне да трупа резерви. Тъй като дневният прием продължава да бъде само 2000 калории, той ще се изхитри да изразходва например по 1700 и ще складира останалите 300 в мастни депа. Стигаме до резултат, противоположен на предпоставения. Парадоксално, но факт – ядейки по-малко, индивидът прогресивно пълнее. Това е така, защото човешкият организъм, воден от инстинкта за самосъхранение, реагира като кучето, което заравя неизядения кокал, а му се иска целия да го изглозга – то просто си прави резерви за момента, когато ще изгладнее. Навярно всеки е срещал затлъстели хора, умиращи от глад, особено жени. Психиатрите често си имат работа с пациентки в нервна депресия, предизвикана именно от теорията за калориите. Те знаят, че ако прекъснат омагьосания кръг, ще натрупат повече килограми, отколкото са имали преди да започнат диета. Повечето лекари, след като установят, че пациентите им не отслабват, ги подозират, че тайничко си похапват. Някои специалисти в САЩ дори организират групи за терапия, където всеки обявява публично колко е отслабнал (възнаграждават го с ръкопляскания) или колко е наддал (тогава го освиркват) – чисто и просто средновековен начин за умствен тормоз. Пък и изобщо не е достатъчно само да се обяви, че някой си имал нужда от 1500 калории дневно, без да се уточни какво да яде. Трябва да се държи сметка не само за енергийния заряд на продуктите, но и за хранителната им стойност. По принцип повечето лекари и фармацевти се интересуват от проблемите на храненето не толкова от професионална гледна точка, а когато самите те имат личен проблем с теглото. Обществото пък си е втълпило, че теорията за калориите има реална научна подплата. Тя е дотам вкоренена в съвременния начин на мислене, че дори в най-непретенциозни кафетерийки на Запад менюто съдържа не само цената на ястието, а и калорийния му заряд. Изданията за жени, които се нароиха вече и в България, през ден предлагат най-новите диети за отслабване (съставени от световни специалисти по хранене) от рода на: „една мандарина на закуска, една бисквита в 11 часа, шепа нахут на обяд, една маслина на вечеря“...Как успя да просъществува толкова време заблудата, че човек може да отслабне с приемане на малко количество калории? Има два отговора. Първият е, че нискокалоричният режим при всички случаи дава резултати. Лишаването от храна, на което е основан, довежда задължително до отслабване. Само че резултатът е нетраен, човек си връща теглото и често пъти напълнява още повече. Вторият отговор е, че „малкото калории“ в наши дни са чудесен претекст за правене на икономии. Хората отначало трудно приемат принципите на хранене, изложени в тази книга. Но от практиката е известно, че колкото по-често човек се подлага на нискокалорична диета, толкова повече намалява ефективността й, началното тегло не само сe възвръща, но и се натрупват допълнителни резерви.

Глава втора
 
Класификация на храните
Навярно мнозина читатели ще се отегчат, четейки теоретичните подробности, предложени в тази глава. Но ако не бъде обяснено, във възможно най-сбит вид, какво представляват основните видове храни, читателят рискува да не разбере същината на самия метод за отслабване, изложен в книгата. Храните са годни за ядене продукти, съдържащи известно количество органични компоненти, например белтъчини, мазнини, въглехидрати, минерални соли и витамини. Освен това в тях има вода, и несмилаеми материи, например растителни влакна.

Белтъчини (протеини)
Това са органични съединения, които изграждат клетките на живата материя – кости, мускули, мозък и т. н. Състоят се от прости молекули, наречени аминокиселини. Някои от тях се произвеждат в самия организъм, други се набавят от храната. Аминокиселините, приети с храната, са растителни и животински. Животинските идват от месото, рибата, сиренето, яйцата, млякото. Растителните се срещат в соята, бадемите, лешниците, пълнозърнестия хляб и някои зеленчуци. Идеалният вариант е да се консумират по равни количества растителни и животински белтъчини. Организмът има нужда от белтъчини, за да изгражда клетъчната си структура, за да черпи от тях енергия, след като ги превърне в глюкоза, за да произвежда някои хормони и невромедиатори* (Невромедиаторът е химическо вещество, излъчвано от нервните клетки под въздействието на някаква възбуда, което води до съответен биологически ефект. – Бел. ред.), за да гради нуклеиновите киселини, необходими за възпроизводството му. Бедната на белтъчини храна се отразява зле на организма – мускулната маса намалява, кожата се набръчква и т. н. Децата трябва да приемат дневно по 60 г белтъчини. За възрастните дозата е до 90 г, като се пресмята по 1 г за килограм тегло на ден. Минимумът е 55 г за жените и 70 г за мъжете. Белтъчините трябва да бъдат най-малко 15 на сто от дневния енергиен прием на възрастния индивид. Ако човек яде много белтъчини и не се движи достатъчно, белтъчният излишък в организма се превръща в пикочна киселина, чието повишено ниво в кръвта може да предизвика подагра. Само яйцата сред всички животински и растителни продукти създават необходимия баланс на аминокиселините. Липсата на някоя от тях може да попречи на усвояването на други аминокиселини, следователно в храната трябва да има и растителни, и животински белтъчини. Храненето, основано изключително върху растителни белтъчини (вегетализъм), е небалансирано, защото липсата на цистеин създава проблеми с косите и ноктите. И обратно, вегетарианският режим, включващ яйца и млечни продукти, може да бъде балансиран.

Въглехидрати
Това са молекули, съставени от въглерод, кислород и водород.

Гликемия (ниво на кръвната захар)
Най-простата захар, глюкозата е основното гориво на организма. Отлага сe под формата на гликоген в мускулите и в черния дроб. На гладно нивото на кръвната захар (гликемията) обикновено е 1 г на литър кръв. След като човек изяде някаква въглехидратна храна – хляб, мед, тестени изделия, сладкиши, най-напред нивото се повишава (в зависимост от вида на въглехидратите). После, когато панкреасът секретира в кръвта инсулин, то спада и захарта прониква в клетките. След това нивото на кръвната захар се възстановява.



ПРЕПОРЪЧВАМЕ

КОЛИЧКА

Количката Ви е празна.