Учебник по хорарна астрология
ПечатE-mail


Страници: 416
Цена: 23.00лв.
18.40лв.

Хорарната астрология дава ясни, определени отговори на конкретни въпроси. Бърза, опростена и точна, от векове е най-ценният инструмент в работния арсенал на всеки астролог. Независимо дали въпросът е за любовта, кариерата, болестта – или за предсказване на климата за насрочен ден за барбекю, това достъпно и изчерпателно ръководство от съвременен майстор на хорарите ви показва как да отговорите на всяко питане.

„Необикновените умения Фроули като хорарен астролог са страхотни.“ - The Mountain Astrologer

„Целта ми в „Учебник по хорарна астрология“ е да представя ясно и изчерпателно ръководство за занаята на хорарната астрология. Част 1 преподава използваните техники. Част 2 показва как тези техники се прилагат за намиране на отговори на всички по-често срещани въпроси, които астрологът е призован да прецени.
Безкрайното разнообразие от задавани въпроси прави невъзможно изготвянето на метод за справяне с всеки един от тях. Ако някога се зачудите колко богата наистина е тъканта на живота, цанете се за хорарен астролог! Винаги, когато си мисля, че съм чувал абсолютно всичко, мога да съм сигурен, че нещо още по-странно ме причаква точно зад ъгъла. Но внимателното проучване на даденото тук ще ви даде възможност да правите добра преценка за всичко, което не е разгледано. “
Джон Фроули

Джон Фроули (роден на 16 май 1955 г. в Лондон, Англия) е традиционен астролог, писател и преподавател, който се отличава със своя практичен и директен подход, с дълбочината на своите познания и с провокативния си, ироничен и остроумен стил. Преподава на студенти от целия свят и изнася лекции от Бризбейн до Будапеща. Джон е един от малкото съвременни практикуващи „автентична астрология“.
В края на 90-те години Фроули редовно се появява в британската телевизия, включително като домакин на собствена ежедневна програма Frawley and the Fish по LIVE TV. Участва в „Коефициенти за спортни прогнози!“ и редица други британски телевизионни предавания, където точно прогнозира резултатите от предстоящи спортни състезания. Българският читател вече го познава с книгата му „Автентичната астрология“.

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:


2.
Да се приготвим да започнем


Човекът, който задава въпроса, е кверентът.
Човекът или нещото, за което се пита, е квезитът.
Постройте диаграмата за момента, в който астрологът разбира въпроса. В миналото астрологът обикновено е седял с клиента, когато се задава въпросът. Днес често се пита от разстояние, същевременно като време и пространство: по имейл, телефон, поща или записан въпрос на телефонен секретар. Именно моментът, в който астрологът чете или чува въпроса, се използва за разчертаване на картата, а не времето, по което го поставя кверентът.
Ако се прибера у дома, за да намеря писмо с въпрос да лежи на изтривалката ми, аз го вземам, правя си кафе, после сядам да го прочета и задавам диаграмата за момента, в който го чета: не времето, по което съм го взел от постелката; нито часа, който кверентът е отбелязал в писмото като времето, по което го е написал.

Не мислете, че трябва да изоставите всичко, когато пристигне въпрос. Ако в момента не работите, значи е затворено. Ако сте ангажирани с друго, когато пристигне писмо или имейл, няма нужда да го четете в този момент. Ако изберете да го прочетете тогава, това е моментът, за който трябва да е разчертана графиката. •
Ако въпросът е зададен по телефона, диаграмата се прави за момента, в който е зададен въпросът. Това звучи просто и обикновено е така, но някои въпроси вървят с дълги родилни болки, преди да бъдат изплюти. Кверентът ще се колебае, казвайки: „Искам да попитам… Не съм сигурен дали трябва… Или може би трябва да попитам това…“ Възможно е да отнеме повече време от цялата типична за седемнадесети век консултация. Времето, взето за картата, е моментът, в който кверентът най-накрая стигне до въпроса, а не времето, в което е започнал разговорът. Сякаш такива кверенти несъзнателно усещат правилния момент, в който да попитат: моментът, който ще предостави диаграма, позволяваща правилната преценка на това питане. Същият факт често може да бъде проверен чрез появата на данни, проверими по дата, за минали събития в построената карта, случки, които не биха се показали в карта, разчертана за времето, по което е започнал разговорът.
Ако въпросът е зададен, но изисква разяснение, преди да разберете основния казус, вземете времето, когато е избистрен, като момента за построяване на карта. Ако смятате, че сте вникнали във въпроса приемливо, но докато давате преценката осъзнаете, че това разбиране е погрешно, придържайте се към диаграмата, построена за момента, в който мислите, че сте избистрили казуса.
Ако кверентът зададе допълнителни въпроси по същия проблем, докато давате преценка по изначалното питане, отсъдете ги от същата диаграма. Например първоначалният въпрос може да е: „Кога ще срещна мъжа, за когото ще се омъжа?“, а по-нататък, докато му се представя оценката, кверентът добавя: „Дали ще се разбира с дъщеря ми?“ Може да го разтълкувате от първоначалната диаграма. Ако кверентът попита: „И кога ще си намеря прилична работа?“, това е нов въпрос, който изисква нова карта.

Няма нужда да бъдете префинени относно тази идея за разбиране на въпроса. Дотолкова, доколкото схващате най-общо същината на питането, това е достатъчно. Липсата на вникване би трябвало да бъде груба, за да ни накара да построим нова диаграма за момента, в който схванем въпроса. Ако тя попита: „Имам ли бъдеще с Джим?“, и по-късно разберем, че Jim е абревиатура за японски изчислителни машини, така че клиентката пита за своята кариера, а не за любовния си живот, бихме използвали времето на това осъзнаване. Но ако тя задава въпрос за Джим и след това открием например, че е омъжена за Фред, ще се съобразим с първоначално взетия момент. В крайна сметка, ако разбирахме всичко за ситуацията, нямаше да се нуждаем от картата. •

Ако преценявате свой собствен въпрос, времето, което трябва да вземете, е моментът, в който решавате да зададете диаграма, за да намерите отговора. Това е равносилно на вземане на времето, по което кверентът пита. Не се опитвайте да проследите момента, когато казусът за пръв път започне да блуждае в съзнанието ви: ние използваме времето, когато въпросът е роден, а не момента, в който е заченат. Времето, което използвате, може да е или да не е моментът, когато сядате на компютъра си, за да разчертаете диаграмата. Ако се събудите през нощта и решите да попитате, отбележете часа и го използвайте.


Това е моментът, в който Вие, клиентът, говорите с Вас, астролога. •

Да, има вероятност астрологът, тъй като е запознат отблизо с позициите на планетите, внимателно да избере момент, в който те да са подравнени така, че да дават желания отговор. Да, възможно е астрологът да е достатъчно глупав, за да се довери на преценката, изведена от такава диаграма. Но трябва да позволим на нашия астролог да има малко самосъзнание. Междувременно Небесата са механизъм с най-голяма изтънченост: опитайте се да изберете такъв момент, в който „спонтанно“ да зададете въпроса си, и неизменно ще установите, че те са доста по-умни от вас. Трудната част при преценката на собствените си въпроси не е изборът на времето, а разграничаването от своята естествена пристрастност.
Мястото, за което е зададена картата, е това на астролога…


6.
Есенциално достойнство


Хорарните карти обикновено са представяни като ориентирани към аспектите. Открийте вашите сигнификатори, намерете аспект между тях и оттам имате „да“ на въпроса. Това работи добре – стига да нямате нищо против постоянно да грешите в преценките си.
Аспектът е важна част от преценката, но е само една част. Онова, което предоставя аспектът, е поводът да се случи събитие. Няма повод: няма събитие. Това е достатъчно ясно; но може да имаме повод без събитие или без събитието да се получи, както го желаем ние. Имаме повода: моля я да се омъжи за мен; но тя не ме понася, затова казва „не“. Само поводът не ни дава пълен отговор.
Поради тази причина достойнството и рецепцията са от първостепенно значение. Те са двойката ключове за преценката.
Достойнството показва сила за действие.
Рецепцията е индикатор за склонност към действие.
Аспектът показва повод за действие.
Съществува ясно теоретично разграничение между есенциално и аксидентално достойнство. На теория именно аксиденталното достойнство показва силата за действие, докато есенциалното свидетелства доколко чист е мотивът зад това действие. Но ние не живеем в теоретичен свят, така че на практика това различие често е размито, дори до степента да изчезва напълно. Ако контекстът дава възможност за това разграничение, то ще се прояви – например във въпроси относно съдебни дела, където есенциалното достойнство показва кой е в правото си, а аксиденталното – кой ще спечели.
Аксиденталното достойнство е разгледано в глава 7, а рецепцията – в глава 8. Настоящата глава е за есенциалното достойнство.
Думата „есенциално“ се използва в нейния строг смисъл: то е достойнството, което се отнася до същността, есенцията на нещото. Същината е от латинското esse, което означава да бъда. То е същината, същ-ността на нещото; това е и нищо друго; именно Джон-ността в мен ме прави аз и никой друг; Малинк-ността в моето куче Малинка я прави това, което е, и нищо друго; вашостта във вас, която е неуловима, но е толкова важно качество, ви прави различни от всички останали, споделящи вашата раса, пол, размер, цвят на косата, нагласи и прочие. Идеята за същността не се приема в съвременния свят, защото не можем да вземем парче същност и да го претеглим или измерим; тя обаче в здравия смисъл на думата е от съществено значение.17
Бивайки създадени от Бог, който е безкрайно милостив, всички неща са сътворени добри. Това включва планетите. Злото не е нещо самò по себе си: то няма същност, няма същество. Злото е отсъствието на добро по същия начин, по който тъмнината не е нещо самà по себе си, а липса на светлина. Така че, въпреки че Сатурн и Марс са известни като малефици, съответно големия и малкия вредител, по своята същност те не са злотворни. Ние просто не ги харесваме много, дори когато са с най-доброто си поведение. Марс например управлява хирургията: колкото и необходима да е операцията, тя не е приятна. Когато Юпитер или Венера – големият и малкият благодетел – са в заточение или падение, вероятно е да има приятно външно лустро върху нещо неприятно или злотворно. Например във въпрос за жена, която беше направила тежка алергична реакция към безалкохолна напитка: питието беше означено от Венера в Дева, който е знакът на нейното падение: напитката е била добра на вкус (Венера), но се оказала вредна (в падение).
Колкото по-силно есенциално достойнство има една планета, толкова по-добре се приспособява към вродено добрата си природа и така е в състояние да се покаже в най-добрата си светлина. Колкото по-отслабена е, толкова повече се деформира от тази вродена доброта и затова се проявява нейната по-гадна страна. Казаното се отнася за всяка планета:
Всяка планета в своето заточение или падение може да е зловредна.
Всяка планета в собствения си знак или в знака си на екзалтация може да се държи добре…


Перегрин
Планета, която не е в никое от собствените си достойнства, нито в своето заточение или падение, е перегрин. Оприличавана е на бездомен бродяга, скитник. Бонати казва, че това означава „онзи, който ще знае как да действа същевременно за добро и за зло, но е по-склонен към последното“.18 Липсва му моралната насока, заложена в есенциалното достойнство (държи се добре), и дори онова, което се подразбира от есенциалната слабост (държи се зле); перегринът е без компас. Но, според естеството на нещата, този, който се скита, е по-вероятно да започне да върши злини, отколкото добрини.
Участието във взаимна рецепция не обезсилва поставянето като перегрин: есенциалното достойнство не може да се пренася до една планета към друга.
Както винаги, контекстът е възможно да даде доброкачествено значение на позицията на перегрин. Ако някой е на дълго пътешествие, той би бил подходящо описан от планета перегрин. Същото се отнася и за онзи, който размишлява дали да си търси работа или дом...


7.
Аксидентално достойнство


Мениджърът на футболен отбор трябва да избере кой от двама играчи да пусне в съботния мач. И двамата имат много есенциални достойнства: те са добри футболисти. Не е достатъчно мениджърът да разгледа само колко умения проявяват: той трябва вземе предвид други фактори. Един от тях знае, че добро представяне ще го вкара в националния отбор на Англия, така че е под пара. Майката на другия е починала миналата седмица, така че той е потиснат. На единия годинките започват да му личат и става все по-бавен. Другият е бил контузен миналата седмица и още не се е възстановил напълно. Тези фактори са аксиденталните достойнства и слабости. От съществено значение е да се вземат предвид при преценката.
Помислете: аз съм най-милият човек на света – имам много есенциални достойнства. Но съм заключен в усамотен изолатор – аксидентална слабост. Без значение колко съм сърдечен, тази аксидентална немощ ще ми пречи да проявя добротата си, точно както аксиденталните фактори подпомагат или възпрепятстват нашите футболисти да играят на върха на своите възможности. По принцип есенциалното достойнство свидетелства дали тази планета означава нещо добро или нещо лошо; аксиденталното достойнство ни казва дали това нещо – добро или лошо, има силата да действа. Ако планета е точно на медиум цели (силно аксидентално достойнство): тя притежава голяма мощ за действие; седи на шофьорското място. В собствения си знак е: тя умее да шофира. В своето заточение: не владее кормуването. Но, поставена на медиум цели, тя все още заема шофьорското място.
В практиката това разграничение между есенциалните и аксиденталните достойнства често е замъглено, но изхождането от този принцип и адаптирането му при необходимост ще ви поддържа на правия път.
Най-общо казано, колкото по-голямо аксидентално достойнство има планета, толкова по-способна е да действа; с колкото повече аксидентални слабости е натоварена, толкова по-слаба е и по-малко овластена да действа. Но конкретните достойнства или слабости може да са от значение или да не са относно непосредствения въпрос. Приятелят ми е със счупен крак, сериозна аксидентална слабост. Ако въпросът ми е: „Ще ми даде ли пари на заем?“, същата немощ е неуместна. Ако питам: „Дали ще поиграе тенис с мен?“, тя е от значение…


16.
Въпроси по втори дом
ИЗГУБЕНИ, ОТКРАДНАТИ И ЗАЛУТАЛИ СЕ


Намирането на изгубен предмет чрез разчертаване на хороскоп е драматично и грандиозно. Да не бъде открит е отличен начин за бърза загуба на доверие. Моят процент успеваемост по тези въпроси е далеч под нивото, което поддържам с хорарите като цяло. Проблемът се крие в превеждането на символиката на диаграмата в живота. При повечето въпроси имаме ограничен диапазон от възможности, които в най-семплия вариант се свеждат до: „Да, той ще се ожени за вас“, или „Не, няма“, но изгубен предмет може да е навсякъде. Тъй като обикновено работим с места, които не сме виждали, имаме на разположение малко информация, когато решаваме какво представляват планетите. Марс в една стая може да означава камината, в друга е възможно да е шкафът с оръжие. Откривам, че често гледам диаграмата и отлично виждам къде е изгубеният предмет от гледна точка на астрологическия символизъм, като разбирам, че би било прекалено очевидно – само ако знаех как си съответства с реалната обстановка. Но, разбира се, не знам.
Също когато локализираме изгубен обект, трябва да сме изключително точни; при много други въпроси имаме известна свобода за маневри. Обяснението пред клиента: „Малко не ви е достигнало да го намерите“, не е вероятно да го впечатли.
Бих се радвал да съм в състояние да ви дам Безопасния Метод на Фроули със стопроцентова гаранция за успех; но не мога. Небезупречният Метод на Фроули, както го обяснявам тук, работи достатъчно добре. По него ще откриете някои обекти с удивителна точност; няма да успеете да локализирате други по най-разочароващия начин. Както с всичко в астрологията обаче, трябва да се възхищаваме на постиженията, без да се оплакваме от несполуките си.


Основни сигнификатори
Предметът ще бъде показан от следните домове:
* втори или четвърти дом за неодушевените
* шести или дванадесети – за одушевените.
При неодушевен обект имаме избора между втори – дома на движимите ни притежания, и четвърти – сферата на заровеното съкровище. Имането не трябва да е било затрупано умишлено: може да е онзи документ, който сте оставили, а някой е заровил под купчина списания. Някои съвременни текстове правят голямо разграничение между изгубени (2-ри дом) и забутани (4-ти). Авторите, които успяват да видят толкова ясна разлика между изгубването на нещо и забутването му имат по-фини умове от моя. Нито пък в практиката се налага да се позоваваме на разграничението между изгубени предмети и заровено съкровище. Каквито и да са обстоятелствата на загубата, потърсете владетелите на 2-ри и 4-ти дом и използвайте онзи от двата, който най-добре описва предмета.


Пример: „Къде са ми ключове?“ с диаграма с Рак на върха на втори дом и Дева на куспидата на четвърти. Меркурий, управител на Дева, е естественият владетел на ключовете: Меркурий ще бъде сигнификаторът.
Ако кверентът пита за нечия чуждя изгубена вещ, трябва да обърнете картата, като винаги вземате втория дом на този човек, независимо дали изглежда, че описва предмета, или не. „Къде е часовникът на дъщеря ми?“: владетелят на 6-ти дом (вторият от пети) ще означава часовника.
Ако сигнификаторите на предмета и кверента е една и съща планета, присъдете оспорваната планета на изгубената вещ. В тези въпроси най-важният момент е местонахождението на нещото; неговата връзка с кверента е второстепенна.
Ако търсите изгубено животно, вземете шести дом, ако е по-малко от коза, и дванадесети – ако е по-голямо. Тук се занимаваме с видовите различия: моят голям дог може да е по-едър от шетландското ми пони, но кучетата са малки животни (6-ти дом), докато конете са големи (12-ти).
Ако търсите изчезнал човек, използвайте дома, който показва връзката на този човек с кверента, например петия за изчезнало дете, шестия за изпарил се служител. Казва се, че седмият е домът на бегълците; по-надеждно е да се използва конкретния дом за това лице. Запазете седмия за изчезнали съпрузи или за „първия срещнат“.


Други сигнификатори
Луната е естественият владетел на всички изгубени обекти, особено на одушевените. Но, доколкото е възможно, придържайте се към основния сигнификатор, както е описано по-горе: разглеждането на две планети при определяне на местоположение само ще ви обърка. В повечето карти за изгубени предмети не е нужно да анализирате Луната. Като вторичен сигнификатор, тя е удобна за определяне времето на възвръщането му, когато основният сигнификатор не прави никакви аспекти. Като подходящ пример, върнете се на картата за котката в глава 1.
Да, гореказаното означава, че Луната може да обозначава и изгубената вещ, и кверента, понякога и двете в една и съща карта. Не е толкова объркващо, колкото звучи, защото ще представлява всеки от тях на различни етапи от преценката.
Понякога може да се използва естественият владетел на предмета, независимо дали управлява съответстващия дом или не. Проследявайте именно него, ако диаграмата натрапва тази планета на вашето внимание, или когато самата тя и знакът, където е поставена, съвършено описват изгубената вещ. Клиент пита: „Къде са ми пистолетите?“, и картата показва Марс (пистолет) в Дева (Меркуриев знак, следователно малък пистолет; двутелесен знак, така че повече от един малък пистолет) точно на асцендента.
Фортуна, която символизира съкровището на кверента, в какъвто и смисъл да съответства на контекста на въпроса, понякога може да е от полза. Препоръчвам ви да я игнорирате, докато не се затрудните наистина. Дори тогава по-често ще стигате до преценка, като упорствате с основния сигнификатор.

• Фортуна може да бъде игнорирана. Бих подчертал две тънкости: ако има планета в картата, която точно описва предмета, използвайте я, дори и да не управлява втори или четвърти дом. Използвайте само основния сигнификатор на обекта, за да го намерите: Луната може да потвърди възстановяването и да покаже времето на възвръщането на вещта, но няма да посочи къде е нещото, освен ако самата тя не е основният сигнификатор. •


Ще се намери ли загубеното?...