Регресионна психотерапия
Катогория: езотерика


Страници: 144
Цена: 0.00лв.

ИЗЧЕРПАНА!

Животът ви разяждан ли е от необяснима болка? Сексуалността ви не е задоволяваща? Страхове и натрапващи мисли обсебват ли ежедневието ви? А произходът на вашите страдания интригува дори и най-големите специалисти? Ако конвенционалната медицина изобщо не ви е облекчила, тази книга е създадена за вас...
Вече повече от тридесет години доктор Тал Шалер се бори срещу общоприетата идея, че миналото си е отминало и неговото отражение върху настоящия живот е нищожно. Посредством разнообразни методи на релаксация той показва на своите пациенти как да изследват предишните си въплъщения, за да се освободят от страданията, възпрепятстващи тяхното благосъстояние. С пътешествие в най-сумрачните дълбини на подсъзнанието този лекар им помага да се изцелят от най-недостъпните болести, закостенели в лоното на техните предишни битиета.
Една многоизмерна визия за човешкото създание, изключителна работа, пораждаща истински чудеса на трансформация, терапия, все още малко известна в Европа, която обаче в Съединените щати вече се радва на необикновена популярност.


Роден през 1944 година във Франция, доктор Кристиан Тал Шалер завършва образованието си в училище и следва в медицинския университет в Женева. Дипломира се през 1970 година, получавайки максималната оценка на 30 изпита от всичките 32. След една година в общинската болница на Женева той започва работа като общопрактикуващ лекар и се приучава да използва ансамбъла от нетрадиционните медицински практики. Бил е ученик на доктор Пиер Шмид – един от най-големите хомеопати на двадесети век, обучава се на акупунктура при доктор Жан Борсарело, на ауротерапия – със доктор Пол Ножие и се запознава с мануалната терапия. Доктор Тал завърша степените на Лионския институт по медицински изследвания, където с доктор Фреди Хугенин се обучава на техниката на будното направлявано сънуване, усвоява метода Витоз; кръстосвайки Европа и Съединените щати той се запознава с шаманизма, трансперсоналната психология и множество техники на натуропатията. Интересът му към духовната психотерапия го подтиква да се образова в института „Монро” (САЩ), после – да стане Ро-Хън лечител в училището на Патриция Хейс в Атланта. Така доктор Шалер става един от редките европейски терапевти, които работят – за да помогнат на пациентите – в сътрудничество с духовни водачи посредством процеса на формиране на канал. Вместо да фокусира своите усилия в битка срещу симптомите на заболяванията, той става специалист по изцелението, способен да покаже на всички как да се избавят от болестите посредством техниките на регресия, за да заживеят в цветущо здраве.

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:

ЖИВОТ В ХАРМОНИЯ
В ранното ми детство за живеех в досег с ангели, духовни водачи и създания от природата, като елфи, феи, деви и джуд­жета. На шестгодишна възраст си дадох сметка, че тези чудесни приятели, които аз виждах, но моите близки не успяваха, са трудни за вплитане с първите ми стъпки в училище и в обще­ството. Всички ми се подиграваха, когато говорех за тях. И аз ги помолих да си отидат. Затваряйки по този начин живота ми за моите нематериални другари по игра, аз станах послушно, но тъжно дете. Опитвах се да компенсирам липсата на духовен живот с придобиването на интелектуални познания и поглъ­щах всички книги, попаднали ми под ръка. Посвещавах много енергия, за да завърша успешно училището и следването в уни­верситета. После станах общо практикуващ лекар.
Малко по малко осъзнах очевидното: химическата и хи­рургическата медицина, на която ме обучаваха в болницата, се стараеше основно да се бори срещу болестите, за да ги премах­не. Всяко смущение се разглеждаше като един враг за убиване, без загриженост за вникване в дълбоките причини. Тази меди­цина, изцяло отдадена на война срещу болестите, никак не се интересуваше от екзистенциалните проблеми на пациентите, от техните навици, от начина им да се хранят и обличат, от характерните за тях чувства и мисли. С една дума, от онова, което прави от всеки едно уникално и незаменимо създание. Ето защо аз реших да потърся другаде средства да помогна на моите пациенти по-добре да се опознаят и възприемат в богат­ството на тяхната индивидуалност, за да успеят да се нагърбят с управлението на своето здраве.
През първите години от моята практика аз се запалих по дисциплините, концентрирани не около болестта, а върху па­циента: хомеопатия, акупунктура, терапия на аурата, съвокупността от методите на натуропатията, многобройните диетич­ни подходи и всички различни терапевтични техники, за кои­то бях чувал. Докато напредвах в изучаването и прилагането на всички тези нетрадиционни практики, открих и древните традиции на всички страни. Многобройни пътувания ми поз­волиха да вляза в контакт с народите, успели да запазят непо­кътнати своята култура и лечебни техники – вековни, дори за много сред тях – хилядолетни.
Така открих омайващия свят на шаманизма, който съот­ветства на изследването на човешкото същество в неговата физическа, емоционална, ментална и духовна цялостност посредством изучаването не само на материалната дейст­вителност, но и на всички вибрационни светове – светове, отговарящи на емоциите, на мислите и на всичко, което за­сяга духовното тяло на индивида. Шаманът възприема обик­новената, материална реалност със своите пет сетива, както всички. Но той също може, чрез вътрешно пътуване, да из­следва необикновените светове, невидимите за плътските очи действителности. Подобен тип пътешествие се извър­шва, приучавайки се на отваряне към способностите на дяс­ното мозъчно полукълбо, което отговаря за въображението, за съзнаваното сънуване и интуицията. Изследвайки нема­териалните реалности, шаманът получава важна информа­ция как по-добре да води ежедневието в съзвучие с фините енергии на духовните светове. (Обърнете се към книгата ми „Вселената на шаманите”.)
Наистина, когато споменаваме енергията, можем също да говорим за интелигентност, понеже всички енергии в живота са интелигентни, което ще рече – отлично приспособени към висшите закони на космоса. Те имат един необикновен капа­цитет винаги да търсят най-елегантните и ефикасни решения. Например меридианите от акупунктурата – тези канали, през които циркулира енергията на тялото, са обхождани от елект­ромагнитна енергия, имаща регулиращо въздействие върху ра­ботата на физическите органи. Също можем да го изразим, показвайки, че меридианите са обтичани от една интелиген­тност, чиято организаторска сила позволява функциониране­то на тялото.
И още, имах шанса, научавайки се да излизам отвъд грани­ците на обикновената реалност – в института „Монро”, в Съ­единените щати, – да открия действителността на моите ду­ховни водачи и да бъда възприемчив към тяхното учение. Пър­вото послание, което получих от тях, казваше:

Заръката е простичка:
Обичай безусловно!
Бъди в мир със самия себе си,
не противоречи, не се сражавай,
и вътрешният ти свят ще процъфи.
Прекоси онова, което си бил,
за да достигнеш това, което представляваш.
Повече наблюдаваш ли,
по-дълбоко ще разбираш,
и мъдростта ще се роди
от твоето мълчание.
Релаксацията и съзерцанието
са ключовете
на общуването с теб самия.
Не пресявай с разума си,
остави всяка част
да те свърже с цялото.
Бъди всяка част
и ще бъдеш цялостен.

Тази информация щеше, без изобщо да се съмнявам, да повлияе на следващите десетилетия, предоставяйки ми дос­тъп до едно възприемане на света, различно от разбиранията ми от ученическите години. В хода на моето основно и средно образование, което получавах в Женева, ме учеха, че светът представлява нещо като огромен „швейцарски часовник”, фун­кциониращ с всичките си химически, биологични, астроно­мически и математически механизми, и – на заден план – един Бог, схващан като „Великия часовникар”, който е създал всич­ко. Той беше считан за добър Бог, който обаче рано или късно наказва строго лошите, както ни учеха голяма част от библей­ските разкази. Моят баща беше протестантски пастор, а майка ми – жената на свещеника, което нерядко я правеше по-голяма роялистка от краля, по-ревностна моралистка от баща ми, ко­гото едно увлечение към гастрономията и дръзките шеги пра­веше по-малко непримирим от неговата съпруга. И двамата ме учеха, че следва да избера да бъда добър християнин, тоест да се подчинявам на законите на Библията и да отбягвам всичко онова, попадащо в сферите на сексуалността и чувствените удоволствия... всичко, привличащо ме, понеже – като юноша, предпочитах да започна свой собствен живот, отколкото да остана подобно на родителите ми копие!
Изумлението ми бе голямо, когато – на петнадесетгодиш­на възраст – открих света на онези, които моите родители и учители описваха като „грешници, изоставени от Бога”. Спом­ням си за една вечер, прекарана в Париж в разговор с много добре облечен господин, който упражняваше „професията” на сутеньор, експлоатирайки чара на три проститутки. За мое ог­ромно учудване, у този човек аз открих един много стриктен кодекс на честта, дори и неговата „нравственост” да бе много по-различна от тази на моите родители. Осъзнах, че схващане­то за „добро” и „лошо” е много относително и зависи от соци­алната среда, в която се намираш. Направих същата забележка по отношение на деянието убийство. В армията погубването на враговете ще ви спечели медали, докато в мирно време същото действие прави от вас убиец.
Впоследствие, по време на следването ми по медицина, срещах същото отношение: поборниците на една „мисловна вяра” се надпреварваха да анатемосват без изключение оне­зи, които не бяха на тяхна страна. Така в болницата включе­ното в химическата, хирургическата и радиотерапевтичната медицина се квалифицираше като „добро”, докато всичко от областта на нетрадиционното лечение бе считано за „лошо” и третирано като „ненаучно”, „ирационално”, „емпирично” или „шарлатанско”.
Как да се живее в един свят, където всяка мисловна школа си присвоява правото да владее „Истината” и уверява, че ней­ната концепция за „Великия часовникар” е единствената вяр­на, а всички останали представляват ерес за осъждане? Пред препирните между сходни идеи, безкрайните спорове на при­върженици и техните религиозни войни, аз реших да остана отворен за всички идеи, но да се доверявам единствено на моя професионален опит. Така, когато чух да се говори за психоте­рапия, за работа по травми от детството и предишни животи, отначало бях силно скептичен и мобилизирах всякакъв тип привидно много умни аргументи, за да осмея подобни ирационални концепции. Все пак реших, от интелектуална честност и за да съм на чисто със себе си, да осъществя един личен опит на регресия в дълбините на моята памет.
Какво изумление, когато – на дивана на един психотерапевт – аз открих, след дълбоко отпускане на цялото ми тяло и вътрешно пътешествие в тунела на времето, че съм представ­лявал, в предишно превъплъщение, овчар, който пасе стадата си в планините на Афганистан! Наблюдавах картините да се разгръщат зад затворените ми клепачи като затрогващ филм. Гледайки отстрани този овчар, аз се разпознах в него – дори и чертите му да бяха смугли, дрехите – ушити от груба вълна, а жените му да изглеждаха обкичени с гривни, колиета и ди­адеми от злато. Докато наблюдавах тези образи, аз знаех – отвъд логиката ми на разсъждение, че бях този овчар. Съще­ствуваше една такава интензивност на емоциите, една такава яснота на възприеманите ситуации, че те се налагаха като неоспоримо очевидни. В действителност именно подобен тип опитности позволяват да се излезе от нескончаемите де­бати „аз вярвам на това – не му вярвам”, защото се минава през преживяване върху един план, по-реален от материална­та действителност. Тогава човек усеща, че дори и материал­ният свят да изчезне, нематериалните светове ще продължат да съществуват. Подобно осъзнаване е истински качествен скок, преход от един ограничен материалистичен свят към духовна вселена, която обгръща света на материята, но е без­крайно по-обхватна от него.
Силно запленен от това откритие, аз реших да опитам със някои от моите пациенти да изследваме същия подход. В нача­лото предлагах този тип работа само на онези, за които никаква терапия не се беше оказала успешна, за хората, влачещи проб­лемите си от лекар на лекар, от клиника на клиника, без да намерят тяхното разрешение.
Аз им казвах: „Може би причината за проблема ви се крие във вашето подсъзнание. Предлагам ви да се отправим натам заедно, за да се опитаме да разберем дълбоките корени на бо­лестите, от които страдате.” Ако пациентът изразяваше съгласие, после аз продължавах: „За начало: излегнете се на дивана, дишайте дълбоко, отпуснете всичките си мускули, после – до­като вашето тяло си почива и се възстановява – преминете, със съзнанието ви, през тунела на времето, за да се насочите към ситуация от миналото, която има отношение към вашия сега­шен проблем.”
По онова време аз прилагах малко по-различни похвати: музика за отпускане или даже един уред за дълбока релакса­ция – „Вибрасаунд”, който съчетава водно легло, пълно с крис­тали, и мелодия, преминаваща през течността в него, която кара кристалите да вибрират и възбужда, посредством резо­нанса, дълбоко разпускане на всички клетки в тялото. Изпол­звам и ресурсите на непроменливите магнитни полета и ин­фрачервените лъчи – технологии, създадени в Япония и по­казали своята стойност, позволявайки на космонавтите доб­ре да понасят пътуванията в космоса. Звученето на барабан, подбрани парфюми и техники за дълбоко дишане също могат да помогнат.
Каквито и похвати да се използват, основният принцип на този тип психотерапия представлява достигане до сърцето на подсъзнанието, на нивото на дълбоките корени на даден проблем. Понякога тези потапяния водят моите пациенти към травми от ранното детство, в други случаи те отиват много по-далеч – в предишни въплъщения. Тогава изумителни разкази отекват в ушите ми, разбивайки ограниченията на моя картезиански интелект, конформистките идеи на преподавателите ми, тесните религиозни догми на моите родители и социални­те вярвания, които по-голямата част от хората около мен взи­мат за непоклатими реалности.
През 1971 година имах едно разтърсващо преживяване с пациент, когото ще нарека Пол – бизнесмен на четиридесет и пет години, страдащ от стягаща като от менгеме болка в гърдите.