Тази колекция от бележки и есета разглежда по-задълбочено теми, повдигнати в „Автентичната астрология“. Написана от съвременен майстор на традиционната практика, тя изяснява както техническите въпроси, така и важните философски тези, които са в основата на практическия занаят. Джон Фроули увлекателно изяснява тънкостите на „Традицията, каквато е жива“, като демонстрира своята дарба да представя сложни идеи просто, ясно и с искрящо остроумие, което прави тази книга колкото забавна, толкова и поучителна. Тя е едновременно безценен спътник за ученика или практикуващия и завладяващо прозорливо четиво за незапознатия с темата читател.

къде се объркваме? 

взаимната рецепция – нашата вълшебна пръчка

новите стари техники: антисия и арабски точки

вътрешният крал – господарят на генитурата

оценка на темперамента

домовете

„Остроумие, философия и изключително забележителна задълбоченост. Винаги ще сме благодарни на Джон Фроули за този скъпоценен камък“. - AFI Journal

Джон Фроули (роден на 16 май 1955 г. в Лондон, Англия) е традиционен астролог, писател и преподавател, който се отличава със своя практичен и директен подход, с дълбочината на своите познания и с провокативния си, ироничен и остроумен стил. Преподава на студенти от целия ​​свят и изнася лекции от Бризбейн до Будапеща. Джон е един от малкото съвременни практикуващи „автентична астрология“.

В края на 90-те години Фроули редовно се появява в британската телевизия, включително като домакин на собствена ежедневна програма Frawley and the Fish по LIVE TV. Участва в „Коефициенти за спортни прогнози!“ и редица други британски телевизионни предавания, където прогнозира точно резултатите от предстоящи спортни състезания. Българският читател вече го познава с книгите му „Автентичната астрология“ и „Учебник по хорарна астрология“.

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:

Разбираш ли ме?
Безмилостното обедно слънце прегаря парчето изсъхнала земя в затънтен край на империята, отразявайки се от зъбите на ухиления неверник, заел позиция пред своята врата.
– Помогни ми да махна този проклет гипс, Томкинсън, пречи на представянето ми – обръща се важният боулер към своя слуга.
– Но имате тройна отворена фрактура, сър! – протестира той.
– Не ми е до това сега, човече; заложена е честта на полка.
С тези думи Уолмсли „Джони“ Фицуорън (лейтенант, почетен кавалер на „Кръст за летателни заслуги“) отметна ленения си перчем, докато струйка пот се стичаше по челото му, и пое топката с онзи специален захват, изобретен още в елитното училище, докато похапваше мъфини след изнурителните следобедни тренировки.
– Горе главата – прошепна на себе си, готвейки се за знаковото си хвърляне със завъртане на топката, което дори „Ноби“ Ройстън-Дейвис, директор на училището и водещ батсман, никога не успя да овладее.
С едва доловимо потрепване на долната устна, издаващо болката в двата счупени крака, с няколко скока той доближи линията за стрелба и запрати топката, завъртайки я по измамна траектория. Но уви, след като прибра автоматичния Лугер в кобура си и поспря само колкото да подритне преминаващо куче, батсманът парира удара без ни най-малко затруднение и запрати топката на още шест дължини.
Докато се мъчеше да постави изкуствената си ръка обратно в гнездото ù, откъдето се беше изплъзнала при удара, „Джони“ усети дланта на капитана на рамото си. „Ти си последният жив човек в нашия отбор, Джони – всичко зависи от теб. Линия и дължина, старче, линия и дължина.“

И винаги е било така: линия и дължина, линия и дължина. Забравете всички модни неща; просто запратете топката в правилната посока, на необходимото разстояние и всичко ще ви се получи.
И понеже крикетът е една от най-дълбоките метафори за живота, същото важи и за астрологията: линия и дължина, линия и дължина. Когато светлината ви пречи да видите портата и изникне някой особено обезумял клиент с още по-невероятен въпрос, вместо да се паникьосвате или да се чудите дали астероидите имат нещо общо, сведете сложнотията до основните неща и всичко ще ви се разкрие.
Тези базови фактори са три: аспект, достойнство и рецепция. Те са всичко, от което се нуждаете. Ако разглеждането на тези три точки не даде отговор, решението е просто – върнете се назад и ги огледайте още малко. Може да се наложи да хвърляте страшно много топки, но ако продължавате да държите правилната посока (линията) и разстоянието (дължината), в крайна сметка ще разнищите проблема.
Слушайте внимателно, ще го кажа само веднъж...
Всяка астрологическа карта наподобява драма, в която планетите са актьорите. След като идентифицираме коя планета кого от героите представлява в нашата история, ние се опитваме да разберем какво правят:

Достойнството показва тяхната способност да действат.
Рецепцията свидетелства за склонността им да се задвижат.
Аспектът показва повода за действие.

Учебниците се концентрират силно върху аспекта. Те навлизат в значителни подробности относно достойнството и говорят малко за рецепцията. Например Лили в теоретичните си писания я споменава оскъдно. Въз основа на този факт някои автори, чието внимателно изследване на Лили се свежда само до прочит на работата му, стигнат до заключението, че той почти не използва рецепцията. Но ако се обърнем към примерите от неговата практика и последваме логиката му, разнищвайки ги, докато непрекъснато си задаваме въпроса „Защо прави това?“, ще стане ясно, че внимателното разглеждане на рецепцията е фундаментално за неговия метод. Макар и да не го натяква при всяка преценка, без рецепцията логиката се губи карта след карта.
Защо Лили не обяснява подробно как се използва? Вероятно защото за астролога, който практикува традиционната форма на изкуството, вместо да се опитва да я изучи, рецепцията просто е здрав разум. Това се отнася за цялата астрология и подчертава колко е важно човек поне да вникне в традицията, дори и да реши да не се придържа към нея – макар и набожното ù посвещаване да е желателно. Учените са съвсем прави: разглеждана през призмата на съвременния начин на мислене, астрологията е пълна глупост, а всички изкривявания, на които съвременните астролози подлагат нашето изкуство в опит да се убедят в противното, не променят този факт и на йота: астрологията е боклук. Но от позицията на традиционната нагласа, астрологията не е нищо друго освен упражняване на здрав разум. Приемете предпоставките и астрологията следва естествено и неизбежно – което ни връща към „линия и дължина“.
Рецепцията до такава степен е просто „здрав разум“, че на повечето автори на учебници по астрология никога не им хрумва, че си струва да отделят време за описването ù. Но светът се е променил, така че ето ни тук….

Осмислянето на рецепцията от гледна точка на любовта е лесно, когато разглеждаме въпроси за връзките: „Да, Джими обича Джейн; и да, тя има слабост към тлъстите банкови сметки“. Може да се приложи и към всички други въпроси. Ако попитам например: „Кога ще ми платят?“, успокояващо е да открия, че парите на шефа ми ме обичат. Ако ме обичат, значи искат да са близо до мен, така че имаме стъпка в правилната посока. Но ако парите на началника ми обичат само него и особено ако тази изключителна страст е реципрочна, едва ли ще ме огрее. По същия начин се надявам да видя, че колата, която мисля да купя, новата ми къща и лекарството, което ми е предписано, ме харесват по подходящ начин. Ако например лекарството е в заточението на моя сигнификатор, бих се притеснявал, че не означава нищо добро за мен.
Една планета обича истински планетата управител на знака на своето поставяне. Тя я вижда с всичките ù недостатъци; разбира я; познава я задълбочено. Тя е основният ù истински интерес, въпреки че се случва да бъде засенчен и от други. Така че, ако сигнификаторът на квезита е в моя знак, той ме обича – каквото и да е: човек, къща, работа, пари.
Една планета величае планетата, в чиято екзалтация попада. Влиянието е мощно, но никога не е напълно реално. Не се вижда отчетливо. Картите, съставени в ранните етапи на взаимоотношенията, обикновено показват рецепции чрез екзалтация: аурата на божествеността все още не е накърнена от запознанството с неприятните му лични навици. Диаграмите за въпроса „Наистина ли свърши всичко?“ често показват сигнификатори, които наскоро са се изместили от рецепция по екзалтация.
Ако има подкрепата на някое друго достойнство – особено на триплицитета – рецепцията по екзалтация може да поддържа една връзка. Тя обаче ще изключва възможността партньорите да се разкапват на дивана, да се почесват и да ядат студена пица; ще е необходимо да работят, за да поддържат илюзията (способността да се гримират преди събуждане би била полезен актив), но отношенията все пак са жизнеспособни. Така е и с другите неща извън връзките: ако моята работа ме възвисява/екзалтира (господар 10 в екзалтацията на господар 1), тя ме харесва, но надценява моите способности; ако аз я превъзнасям (господар 1 в екзалтацията на господар 10), тук се съдържа предупреждението, че постът е малко вероятно да отговори на нереалистичните ми очаквания.
Триплицитетът е рецепцията на приятелството. Ето защо поддържа екзалтацията толкова добре: екзалтацията плюс приятелството ще създадат работещ заместител на истинската любов. Планета в собствения си триплицитет (троица) буквално е „в стихията си“: чувства се удобно, напълно способна да се справя. Ако е в триплицитета на друга планета, усеща се комфортно и спокойно с означаваното от тази планета. Така че, ако планетите на Джими и Джейн са във взаимна рецепция по триплицитет, помежду им не пламти голяма страст, но те са най-добрите приятели. Ако аз и работата ми сме във взаимна рецепция по триплицитет, занятието ми не е идеалното ми призвание и името ми няма да остане като митологизирана легенда в сферата, но изпитвам задоволство да го практикувам и ми е по силите.
Рецепциите по терм и лице са много по-незначителни; те също са по-мимолетни от другите достойнства, тъй като покриват само част от знак. Съчетани с някое от другите достойнства, може да бъдат мощни; сами по себе си обаче показват само малък интерес – което е много по-добре от изобщо никакъв…

Вътрешният крал
В свят, където странната концепция за „хуманистична“ астрология може да бъде приветствана без смях или – може би по-уместно – със сълзи, основното предназначение и най-голямата слава на астрологията често се забравят. Възможно най-големите авторитети са ни казали, че астрологията е дадена на човечеството като откровение или поне вдъхновено от Бога знание. Тоест познание, непосилно за положението на човека, предадено му по милост. Ако е така, логично е да е споделено с цел, която е с по-дълбоко, с по-трайно полезно предназначение от способността да впечатляваме младите дами с вечния въпрос „Къде е Луната ви?“
Ползите от астрологията са многобройни; двете най-важни сред тях са свързани директно с нашето духовно благополучие.
Астрологията е най-добрата лупа, чрез която можем да се възхищаваме на съвършената сложност на Божественото дело, да опознаем по-добре Бог.
Тя е най-подходящият от всички инструменти, с които да постигнем обективно разбиране на нашата собствена природа и после – най-важното – да я усъвършенстваме така, че да се приближим към Бога.
Първото несъмнено би трябвало да е очевидно в някои степен за всеки, който някога е изучавал астрологическа карта. Второто е толкова широко игнорирано, колкото и духовният му контекст.
Астрологията се занимава с Малките мистерии. Тоест тя е една версия на „основния курс“, през който под една или друга форма човек трябва да премине, преди да навлезе в духовния живот. Целта на въведението е да ни превърне в нещо, което основателно може да се нарече човешко, изтегляйки ни от механичното/животинско състояние, към което толкова посветено се придържаме. Само след завършване на този основен курс е възможно да поемем по духовен път – въпреки общоприетото съвременно схващане, че духовната инициация не е нищо повече от пристъпване в местната езотерична книжарница. Без такава интеграция (използваме думата предпазливо, избягвайки юнгианския подтекст, който сега е придобила) опитите да стъпим на духовният път може да доведат само до подхранване на елементи от низшата инстинктивна природа, чието обгрижване неизменно дава неприятни резултати. Такъв е смисълът на историята за Чирака на магьосника.
За да открием тези мистерии в диаграмата, трябва да сме готови да се отървем от дрипавите одежди на съвременната мисъл и да наденем великолепните и повече подобаващи на човека дрехи от шкафа, където са заключени от времето, поради някаква перверзна ирония известно като Просвещение. Съчетаването на съвременното мислене с астрология, която е била преправена, за да удовлетворява свят, където духовността вече не присъства – във всякакъв смисъл – като актуална концепция, може само да ни подведе. Както става ясно от разказа за Вавилонската кула, нуждите на духовния живот не са въпрос на мнение; нито са създадена от човека конструкция. Дори и онзи, който я е построил, да е родом от Калифорния.
Данте обяснява:
„Самият човек сред сътворените създания е връзката между тленните и вечните неща, и затова е оправдано философите да го оприличават на хоризонта“.
Важи и за астролозите, защото именно това е причината нашите карти да се опират на хоризонта. Напълно основателно може да се каже, че цялата диаграма се разгъва от тази точка като ветрило. По този по-нисък „хоризонт на вечността“ – както се изразяват философите, на които се позовава Данте, – душата се спуска в материята на своя земен носител. Оттук Сатурн (планетата на тежестта, грубата материя, задържането и ограничението) е господар на първи дом и също – както богът на вратите управлява влизането и излизането ни, – на осми дом, откъдето душата отново бива освободена в дома на Бога – деветия.
Въплътена и действаща, душата придобива ред способности, както са показани от планетите в рождената карта. Чрез тези умения действаме и ставаме известни, и във всеки от нас поотделно всяка способност е в различно състояние. Някои горят по-ярко от останалите; други са по-покварени от позицията си в света. В повечето от нас тези способности са насочени към една или друга цел, вместо към истинското си предназначение: пламенността например, която е способността на Марс, си остава, независимо дали се проявява в молитвено увлечение или разбиване на носа на съседа. Тези различни способности, всяка обозначена в диаграмата от една от седемте традиционни планети, обикновено се разглеждат като седемте цвята: „куполът от многоцветно стъкло, което обагря бялото излъчване на вечността“ – като например одеждата на Йосиф или сияйния костюм на матадора.
Анализът на диаграмата също ни показва състоянието на всяка от тези способности в нативуса. Инструментът за извършване на такова изследване е доброто познаване на достойнствата – задължително условие за традиционно тълкувание. Най-общо казано, есенциалните достойнства и слабости свидетелстват за състоянието на всяка способност; аксиденталните достойнства и слабости ни показват колко са достъпни. Марс в Рак например ни показва, че възпламенимостта е в лошо състояние (Марс в своето падение). Защо е така? Пречи му отсъствието на граници (Сатурн е в заточение в Рак). Така че човекът няма да успява да прилага своята пламенност по пътя към правилните цели. Ще е склонен да изпъква с неоправдано пресилено поведение: типична проява е мъж, който трябва да се бие, за да докаже своята мъжественост. Толкова за есенциалното достойнство. Аксиденталното достойнство ще покаже как се използва тази неприятна характеристика. Ако е Марс е точно на медиум цели, вероятно е нашият субект да бие хора заради хляба си насъщен: тази покварена пламенност е много очевидна. Ако е прибран в дванадесети дом, имаме кипяща каша от вътрешни негодувания, но малко външни действия. Подобно общо щрихиране, разбира се, ще бъде допълнително задълбочено от аспектите и рецепциите с другите планети.
Дотук имаме базовия анализ как работят различните способности. Той ни върши доста работа, защото ни позволява да коригираме дълбоко вкоренените погрешни разбирания какво е или не е конструктивно поведение. Изучаването на рецепциите между планетите ни дава възможност да правим интервенции на психологическо равнище (както бихме се изразили в днешно време). Ако в картата на нашия нативус Венера (способността за помирение) е във взаимна рецепция с този отслабен Марс, той може да разбере, че пропиляването на толкова време в подстрекаване на битки не помага особено на любовния му живот, и затова да си укроти поведението.
Анализът дотук е елементарен и е свързан с ежедневното проправяне на път през живота. Когато поискаме повече – а именно, да навлезем в основния курс, който е Малките мистерии – тогава трябва да направим една драматична следваща стъпка. Необходимо е да си намерим крал…