Въведение в астропсихологията
Автор: Глен Пери


Страници: 416
Цена: 21.00лв.
16.80лв.

Астропсихологията е клон на психологическата астрология, който се характеризира с необичайна подреденост, структура и прецизност. Макар и здраво заземена в хилядолетната традиция на астрологията, тя надгражда над тази основа, като вплита концепции от дълбочинната психология, интегралната духовност, психопатологията и психотерапията. Архетипният модел на Юнг е централна нишка, но астропсихологията черпи прозрения и от други мисловни школи – теорията за психодиманиките и психологията на развитието. Изкован в огньовете на действителната психотерапевтична практика, полученият синтез ускорява прозрението и придава психологическа плътност на астрологическите тълкувания.

Тази книга предлага напълно различен поглед към астрологическите фактори от гледна точка на психологията, превеждайки читателя от основни понятия до уникален модел за синтезиране на съдържанието – или както казва авторът, „цялото винаги е по-голямо от неговите части“. Ясният, прецизен и систематичен изказ я прави неоценимо полезен учебник както за начинаещия, така и за опитния астролог. Глен Пери продължава и развива блестящо уникалния психологически подход на своя учител и ментор Ричард Айдман, добавяйки собствения си принос след многогодишно обучение и практика като психотерапевт.
Резултатът е астрологически модел на съзнанието, който надхвърля конвенционалните теории за личността. Мотивацията на поведението е свързана със специфичните нужди, символизирани от зодиакални знаци. Планетите са психологически процеси, предназначени да задоволяват нуждите на знаците, които управляват. Домовете символизират контекста или обстановката, в която се проявяват тези процеси. И накрая, планетните аспекти отразяват основните убеждения на индивида спрямо относителната вероятност основните му потребности да бъдат удовлетворени. Последната глава в книгата описва стъпка по стъпка вплитането на факторите в неделимо цяло с помощта на диспозиторите и сигнификаторите, за да се разкрият основните нишки, противоречия и развития в повествованието на житейската история на индивида – както отвътре, така и във външния развой на събитията.

Доктор Глен Пери е астролог и психотерапевт с повече от 40 години практика. Той основава Академията по астропсихология и изнася лекции за интеграцията на астрологията и психологията по целия свят. Автор е на осем книги, като последните му творби са посветени на дълбочинния анализ на рождената карта. Понастоящем д-р Пери е директор на програмата за следдипломна квалификация по архетипна космология и осъзнато развитие в университета в Кънектикът.

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:

Астропсихологията е трансперсонален, ориентиран към растеж модел, който отговаря на всички изисквания на съвременната теория на личността. Използвайки метафората на разказа, тя представя рождената карта като разгръщаща се история, в която съдбата едновременно отразява и предоставя необходимия стимул за развитието на характера. Всяка глава разглежда слой в създаването на тази история. Знаците като мотиви, планетите като функции и домовете като обстановка са основополагащите принципи; и все пак, всичко може да се съчетае по начини, които придават уникална текстура на индивидуалната душа.
Астрологическото значение е многопластово явление. В основата на психиката са основните потребности, които мотивират своите планетни владетели да осъществяват действия с цел удовлетворяване на потребността. Когато планетите заемат знаци, те се изразяват по начин, който съответства на характеристиките и ценностите на тези знаци, като същевременно активират своите диспозитори в непрекъсната последователност, съставляваща сюжета на житейската история. Тези динамични процеси играят своята роля в рамките на конкретни декори (домове) и във връзка с други планети (аспекти), които имат свой собствен стил, дневен ред и контекст за изразяване. Взета като цяло, рождената карта представлява еволюционен модел, съдба, която е фиксирана като общи параметри, но е гъвкава в своята отзивчивост към ученето.
Всичко това се случва вътре в живия, преднамерен космос, който е свойствен на всяка клетка от природата на човека. Ако планетите са видимите представители на архетипните сфери, които проникват Природата, тогава ние сме в тях толкова, колкото и те са в нас. Астрологическите архетипи са мисловните форми на Анима мунди, световната душа, модела, по който е създадено всяко живо същество. Те изпълват най-дълбоките ни чувства, мисли и копнежи – вътрешността на нашите души – но все пак са също толкова очевидни в ароматния бриз на пролетна сутрин, в извивката на гръбнака ни, в птичата песен и посланието на съседа, в детския смях, Супер купата, в незавършена задача и в радостите и отчаянията на интимните отношения. Астрологията ни напомня, че Душата е навсякъде…

Четвърта глава
Знаците като астрологически архетипи
Мотивации, герои, сцени, черти и теми


В предишната глава изследвахме значението на зодиака и сравнихме знаците с универсалните принципи, присъщи на природата (архетипите). Тези принципи имат своето изражение в човешкото поведение. Следователно зодиакът е основата на астрологическия език, който един вид образува буквите на нашата азбука. Този език по същество е разделен на четири части: знаци, планети, домове и аспекти. Всеки от тях е различно изражение на същия универсален принцип или архетип. За всеки знак има планета, дом и аспект, които му съответстват. Планетите са „владетели“ на знаци и домове, защото планетата е динамичната, активна версия на този архетип.
Като основни двигатели на психиката, планетите въплъщават психологически процеси или функции, насочени към удовлетворяването на знака (нуждата), който управляват. Планетите са глаголите в езика на астрологията. Тяхното изразяване е сравнително активно, въпреки че е възможно да се проявяват и като състояния, нагласи и събития. Домовете представляват специфични сфери от житейския опит. Те са конкретното външно проявление чрез събития на планетите/знаците, на които съответстват. Следователно домовете са обстоятелствени, ситуационни и контекстуални. Самите знаци изпълняват две функции. Първо, един знак символизира нужда, която мотивира управляващата го планета и е основополагаща за нея. В тази връзка знакът функционира като съществително име, като нуждата от самостоятелност. Второ, знакът служи като наречие, описващо как протича планетен процес, когато планетата е в знак.
Един прост пример би трябвало да го изясни. Като мотив Овенът символизира нуждата от независимост. Всеки път, когато тази потребност е задействана, тя подтиква планетата управител Марс да действа в услуга на тази нужда. Марс е глаголът за отстояване; и все пак Марс може да е в кой да е от дванадесетте знака. Ако е в Риби, той може да се утвърждава слабо; ако е в Козирог – да отстоява себе си системно; в Лъв е вероятно да се налага драматично и т.н. Тук виждаме как знакът функционира като наречие, което променя естествената функция на планетата, която е в него.
В различните си комбинации знаците, планетите и домовете създават основа за цялостно астрологическо изречение. Засега обаче ще се съсредоточим изключително върху знаците. След като вникнем в основните им принципи, всичко останало в астрологията ще придобие повече смисъл.
Има три различни начина за разглеждане на знаците: (1) като процес, (2) като поведение и (3) като съдържание. Процесът е свързан с основните нужди и подтици, които знаците представляват. Поведението са чертите и качествата, които характеризират знака. Съдържанието се отнася до външните събития, които произтичат от естеството на знака и го отразяват. По отношение на психологическия език знаците като процес изпълняват функцията на съществително. Лъв например е нуждата от утвърждаване, одобрение и самоуважение. Когато знаците са съотнасяни с поведенческата им функция като модификатори на планетите, те поемат ролята на наречия. Например, ако планетата Меркурий е в знака Везни, Везните ще оцветяват изразяването на Меркурий; Меркурий би се изявявал по маниера на Везни. Като събитие тази връзка може да се прояви в някакъв конкретен опит – например обрисуване на танцова техника или създаване на проект за корица на книга. Ще проучим по-пълно това разграничение между процеса, поведението и съдържанието в следващите глави…


Ъгълът е разрешението
Ако трудните аспекти трябва да станат функционални, тогава решението на предизвикателството е символизирано от самия ъгъл. Планетите трябва да се съчетаят по начин, който едновременно почита и отразява съответния ъгъл. По-рано споменах, че планетите са активни и че всяка една влива в другата своята енергия. Природата на ъгъла между планетите обаче символизира как тази енергия ще бъде приета. Винаги има взаимно влияние, независимо от ъгъла; но все пак ъгълът определя релационния контекст на обмена. Тук имам предвид темата, която подсилва обстоятелствата, произтичащи от взаимодействието между двете планети.
Представете си двама души, които имат много общо помежду си и при благоприятни обстоятелства може бързо да се сприятелят. Това би било аналогично на две планети, които имат есенциална динамика на тригон, като Юпитер и Слънцето. За съжаление, тези двамата се въвличат в съдебна битка, в която единият, адвокат, се стреми да постигне присъда за другия, подсъдимия. В този контекст може да се каже, че Юпитер и Слънцето са в квадрат. Макар че има скрито привличане и естествена съвместимост, обстоятелствата на срещата разкриват най-лошото у двамата. Юпитер е силно осъдителен и обвиняващ, а Слънцето – отбранително и войнствено.
В действителност има три основни фактора, участващи в аспект, като всичките се случват едновременно: двете планети и ъгълът между тях. Към тези фактори се добавя още един слой информация, а именно знаците, което двете планети заемат. Това осигурява по-голяма степен на специфичност на релационния контекст. Например, ако Юпитер е в Скорпион, а Слънцето – във Водолей, конфликтът между тях ще включва преживявания, които са свойствени на сферите, символизирани от тези знаци. Вероятно е обменът да доведе до преследване от страна на адвоката (Юпитер) срещу обвиняемия (Слънце) за сексуално нарушение (Скорпион) с участието на млади момчета в обществена организация (Водолей), където подсъдимият е работил. Като отварящ квадрат, непосредственият казус е сексуалната експлоатация на деца, която отразява Рачешките теми грижа и защита. Ако приемем, че аспектът е в диаграмата на подсъдимия (може да е и в картата на адвоката), той очевидно не е интегриран, защото казусът е именно неуспехът „да се грижиш и да защитаваш“.
Още един допълнителен слой информация ще включва съответните замесени домови позиции. Ако Слънцето е в дванадесети дом, а Юпитер – в девети, ситуационният контекст може да включва скандално съдебно дело, въвличащо голям университет, който е под внимателен мониторинг за скриване вината на подсъдимия, бивш треньор в учебното заведение. Слънцето в дванадесети дом често се свързва с някой, който има таен живот и се включва в подсъзнателно мотивирано поведение, водещо до собственото му погубване….

Проследяване на структурата на действието
Понеже всяка планета представлява тип действие, веригата от диспозитори символизира структурата на действието. Ако Юпитер е в Козирог, тогава Сатурн е диспозиторът на Юпитер. Следователно процесът на Юпитер едновременно предхожда и води до процеса на Сатурн; по подобен начин процесът на Сатурн произтича от процеса на Юпитер и се случва като негово следствие. Ако Сатурн е в Дева, тогава астрологически изречението може да гласи: „Моята нужда от (Юпитер в Козирог) води до моето Сатурново нещо в Дева“ – или обратното: „Аз (Сатурн в Дева) като следствие от (Юпитер в Козирог)“. Тези преходни фрази свързват планетите заедно. Вместо да остане фрагментирана, диаграмата се влива в непрекъснато цяло. В тази връзка диспозиторите функционират като междинни съединения между една част на картата и друга.
Всяка диспозирана планета разчита на своя диспозитор, за да й помогне да постигне своите цели. Луната на Зигмунд Фройд (виж фигура 21) е в Близнаци; по този начин всеки път, когато Луната му се задейства, тя стимулира неговата Меркуриева функция. Представете си как Фройд слуша (Луна) някой от своите клиенти и после мисли (Меркурий): „Това е много интересно, напомня за мита за Едип, който ми напомня какво казват антрополозите за враждебността на младите маймуни към най-стария баща от тяхната група. Ако искам наистина да разбера този пациент пред мен, трябва да науча повече за…“ и така нататък.
Човек може да види, че за Фройд способността му да слуша и разбира (Луна) го кара да упражнява Меркуриевите функции на изучаване, учене и каталогизиране на информацията, която е получил от опитите си да разбере другите. Точно така всяка диспозирана планета стимулира своя диспозитор и разчита на него, за да постигне целта си. Налице е връзка на зависимост, като инвеститор с неговия брокер или драматург с режисьор. Инвеститорът може да желае да печели от фондовата борса, но да му липсват специализираните знания, които неговият брокер владее, за да договаря покупки и продажби с цел да постигане предвиденото. По същия начин драматургът може да е блестящ като съчинител на истории и диалози, но да му липсва опитното умение на режисьора да избира и управлява актьори, да организира декори, да си сътрудничи с продуценти и да прави безброй неща, необходими за създаването на пиесата. Диспозиторствата показват командната верига, която е потребна за сложната съвместна работа, изискуема, за да живееш наистина.
По-долу е планетната последователност, която показва сюжетната структура на историята на Зигмунд Фройд. Както всяка биография, историята на Фройд започва с раждането, което е обозначено от знака на асцендента и всички планети, които са в този знак. После се преминава към владетеля на асцендента и оттам анализът протича към диспозитора на тази планета и така нататък, докато не бъдат отчетени всички планети. Обърнете внимание, че Фройд има четири планети в Телец и една планета във Везни. Следователно, като господар на Телец и Везни, Венера заема особено важно място в схемата на нещата. Така е, защото Венера е диспозиторът на пет планети. Един диспозитор е като земевладелец, който притежава земята, на която е временно друга планета. Колкото повече обитатели има на дадена територия, толкова по-мощен става хазяинът. Ако ще създаваме диаграма на потока, за да проследим структурата на действие на Фройд, тя ще изглежда така:


асцендент Скорпион → Плутон в Телец, Слънце в Телец, Меркурий в Телец, Уран в Телец → Венера в Овен → Марс във Везни → Венера в Овен (Венера отпраща обратно към Марс, който връща веригата към Венера в повтаряща се, незавършваща последователност).


Луна в Близнаци, Сатурн в Близнаци → Меркурий в Телец (понеже Меркурий в Телец също е част от горната последователност, останалата част от нея е показана по-горе).


Юпитер в Риби → Нептун в Риби (Нептун е в собствен знак и следователно няма диспозитор).


Макар и донякъде произволно да започнахме последователността на Фройд с асцендента, най-добрият начин за очертаване на веригата е да започнете с всяка планета, която е в своя собствен знак и после да проследявате назад, докато стигнете до началото на последователността, което е „водещата“ планета. В горния пример Нептун е единствената планета, която е в своя собствен знак, а единствената планета, която диспозира, е Юпитер. Тъй като Юпитер не е диспозитор на никоя планети, Юпитер е водещата планета на тази верига; следователно веригата започва оттам. Може да го очертаем така:…