ХОРОСКОПЪТ В ПРОЯВЛЕНИЕ. Психология и предсказание
Автор: Лиз Грийн


Страници: 278
Цена: 16.00лв.
12.80лв.

Да се хвърли мост над очевидната пропаст между психологическата и предсказателната астрология не е лесно, и много астролози смятат, че трябва да поддържат едната, отхвърляйки другата. Двата семинара в тази новаторска книга изследват психологическите динамики, придружаващи конкретните събития, като се фокусират върху важния психологически модел на комплекса същевременно като генератор на индивидуалното поведение и архетипен образ на индивидуалната съдба. Тази творба предлага дълбоки прозрения относно начините, по които външната и вътрешната реалност съвпадат и се отразяват една-друга. 
Това е уникална творба, която свързва природата и всекидневното равнище на проявление на комплексите с конфигурациите в астрологическата карта.
Вторият семинар, включен в нея, за първи път разглежда трите нива на проявление на транзитите и прогресиите, разликата помежду им, тяхното приложение, както и психологическия им, времеви и събитиен отпечатък.

„Хороскопът в проявление“ е ценно представяне на най-доброто, което може да предложи астрологията... След като асимилира материала в тази книга, човек няма как да не разбере благородната, дори свещена роля, която има астрологията в нашата колективна еволюция“. – Крис Лоренц, Horoscope Magazine

„Ако можете да си позволите само една астрологическа книга тази година, вземете тази. Няма да бъдете разочаровани“. – Робин Хийт, The Astrological Journal

НАДНИКНЕТЕ В КНИГАТА:

Първа част: комплекси и проекция
Този семинар се състоя на 25 май 1996 година в Реджънт колидж, Лондон, като част от летния семестър от лекторската програма на „Центъра по психологическа астрология“.

Психологическият модел
Темата за комплексите е, ако извините израза, изключително комплексна. Но тя е особено ценна като психологически модел, защото може да ни даде забележително прозрение в динамиката на един хороскоп. Сред всичките много достъпни психологически перспективи, тази на комплексите е сред най-полезните за астролога, една от най-задълбочените. Имаме възможност да разгледаме комплекси, приведени под общ знаменател, за да разберем по-ясно личните конфликти и семейните динамики. Или да ги проучим от перспективата на митологията и да зърнем дълбокия смисъл зад преживяванията на личността и модела на развитие. И двата подхода са валидни. Онова, което действително разглеждаме, е психологически модел на съдбата.

Комплексите и гръцката митология
Макар и терминът „комплекс“ да е относително съвременен, съзнаването на неговите динамики е много древно. Гръцкият мит, с живото му обрисуване на „семейното проклятие“ и принудите, наложени над хората от боговете, ни дават нашите най-ранни модели как работи един комплекс. Гърците разбрали, че „нещо“ – някакъв натрапчив вътрешен модел, създаващ драматични влияния във външния живот, – имал неизбежен начин да преминава от баща на син, от майка на дъщеря, и това „нещо“ обикновено било свързано с един или друг от боговете. Не само семейните проклятия, но и семейните дарби били наследявани по този начин. Най-показателна от психологическа гледна точка в митологичните образи е принудителната природа на това „нещо“, което подтиква човешките създания към убеждения, действия и чувства, над които те нямат съзнателен контрол, и които често са крайно противоположни на техните морал и стойности.
Представяйки тези натрапчиви модели като белег за динамична връзка между хората и бог, митът подчертава божествената природа на комплексите. За гърците изразяването на наследен модел представлявало съдба в най-дълбокия смисъл. Когато Орест убил майка си, за да отмъсти за смъртта на своя баща, той натрапчиво извършил още една дълга серия обиди срещу божеството, която започнала с предшественика му Танталос и свършила едва когато неговите усилия да открие алтернативно решение създало нова връзка между самите богове. Гърците изглежда също са разбирали, че – макар и комплексите да са съдба – човешката намеса може да промени тяхното изражение, ако не и основната им „божествена“ същност. В динамиката на съвременната психиатрия комплексите отначало били изследвани почти единствено с оглед на патологията. Но митичното изобразяване на тяхното функциониране ни дава изцяло различна перспектива. Комплексите не са само съдба – те са първостепенният фактор същевременно в човешката и в божествената еволюция…

Други проявления на комплекса
Бих искала да разгледам накратко други начини, по които се проявяват комплексите. Вече засегнахме динамиките на връзката и говорихме за болестта. Разгледахме също и творческото изражение, както и състоянието на психологически срив. В много сериозни ситуации комплексът може да събере толкова много енергия и автономност, че да оформи отцепена личност, отделена от егото. В историята на съвременната психиатрия има някои необикновени случаи на многочислена личностност. Дали някой от вас си спомня филм, наречен „Трите лица на Ева“? В такива случаи може да видим комплекса почти да казва на егото: „Махай се, ще се отделя и ще имам свой собствен живот. Не ми се намесвай.“ И комплексът сякаш придобива истинска идентичност – понякога дори име – и говори чрез устата на човека по отличителен начин, и събира около себе си асоциации, чувства и нагласи, които останалата част от психика е отхвърлила. Така комплексът се превръща в почти напълно оформено алтернативно его.
По-често един комплекс може да притежава его на временна основа, докато съзнанието все още е налично. Това нерядко са израженията на мощен транзит през относително неосъзната точка от рождената карта, като неаспектирана планета или сингълтън по елемент. Когато това се случи в малък мащаб за кратък период от време, ние обикновено не го разбираме. Само ако по това време някой ни запише и ни пусне направения запис, внезапно ще си помислим: „Кой е този човек, казал всичките тези неща? Възможно ли е наистина да съм се държал така?“ Когато сме в хватката на екстремни чувства, крайни полемики или прекалени емоции, комплексът може просто да е взел връх над съзнанието за известно време. Смятаме, че наистина владеем ситуацията, но всъщност комплексът води шоуто. Той е влязъл в къщата, а егото трябва да лагерува в гаража.
Комплексът се е промъкнал между човека и неговата връзка с външната действителност, и съзнателното его остава безмълвно, неспособно да обяви своите желания, морал и стойности. Един от отличителните признаци на този тип временно и доста повсеместно обладаване е натрапчивостта, с която започваме да действаме и говорим. В подобно състояние може да бъдем много склонни да манипулираме истината, да изопачаваме фактите, своенравно игнорирайки онова, което другите казват и възнамеряват, и принуждаваме външния свят да съответства на възприятието за реалността, отразено от комплекса.
Комплексите са склонни да имат само една диря и човекът в хватката им ще напомня на всеки за тази насока при всеки възможен шанс. Ние всички можем да го преживяваме временно, когато се чувстваме много ядосани или изключително наранени, и силно зареденият комплекс е бил задействан. Започваме да казваме и правим неща, които сякаш просто идват от никъде. Впоследствие възкликваме: „Това не съм бил наистина аз“. Но ако е така, кой е бил? Чуваме също за подобен тип обладаване от комплекс на събрания на политически партии и масови събирания. Комплексът има определена монотонност на гласа и речника. Той притежава една идея, емоция и непроменим светоглед, и действително можем да видим онова, което Жане има предвид под фикс идея.
Комплексите не притежават чувство за хумор – което изглежда е загадъчна собственост на его съзнателността. Фройд откри, че комплексът може да комуникира чрез неосъзнати каламбури и изпуснати думи, но това не се дължи на хумор, а възниква с внезапното нахлуване на комплекса в съзнанието. Може глупаво да се надсмиваме над изпусната от някой друг дума, но шегата не е била замислена от говорителя – съзнателно или неосъзнато. Веднъж попаднах на запис, наречен „Извинете моя гаф“, който представляваше колекция от издънки по радиото и в телевизионните програми. Имаше една от нещастен канадски новинарски коментатор, който непреднамерено обявил пред своите слушатели със звучен глас: „Това е канадската радио кастрация“. Съмнявам се този беден човек изобщо да го е сметнал за смешно, макар че хиляди слушатели по цяла Канада трябва да се търкаляли по пода, превивайки се от смях. Нищо не може да помръдне непреклонния фокус на комплекса. Онова, което възприема, е абсолютно вярно. Няма как да се подложат на съмнение неговите достоверност и авторитет. Именно този абсолютен авторитет излиза от устата на човек, когато е в хватката на комплекс…

Транзити, прогресии и подбиране на момент
Аудиторията: Има ли някаква техника, която би ни помогнала да привнесем комплексите в светлината на съзнанието?
Лиз: Съществуват „техники“, ако това е правилната дума, които могат да ни помогнат да се фокусираме върху емоц ионалния заряд на комплекса и да получим по-добро разбиране на неговата природа. Именно това се опитваме да правим в психотерапията. Също така има доста моменти, когато един комплекс е почти активен и може да се доближим до неговата чувствена тоналност и съдържание, а това би могло да бъде отразено от транзит. Но аз не мисля, че сме в състояние произволно да решим, че ще направим нещо осъзнато, защото го виждаме в картата. Правилно ли предположих какво имахте предвид?
Аудиторията: Да, предполагам. Мисля си как можем да видим определен комплекс в картата и се чудя дали има определени транзити или специални психологически техники, които биха могли да ни помогнат да проработим комплекса, преди да ни засегне някакъв важен аспект и да стане наистина трудно.
Лиз: Със сигурност можем да погледнем картата и да кажем: „Тук има нещо, което изглежда като комплекс. Тази Луна в квадрат с Венера и в опозиция към Плутон е много напрегната конфигурация и има нещо общо с кашата, в която са връзките. Продължавам да бъда приклещен в триъгълници и да се чувствам изпълнен с ревност. Сигурен съм, че е свързано с майката.“ Може да размишляваме дълбоко над видовете подсъзнателни въпроси, които вероятно са включени в такава конфигурация. Имаме капацитета да се вгледаме в поведението си и да видим къде там вероятно има натрапчиво раздвояване, което е изразявано, и може да разберем, изследвайки определени детски преживявания, защо дадена зряла връзка не работи. Може да опитаме да проучим с консултиране или терапия някои от емоционалните казуси и вероятно ще успеем да освободим част от тревогата и яда чрез терапевтичната връзка. Също можем да разберем, че през следващите няколко години транзитните Уран, Сатурн или Плутон ще се придвижат над тази конфигурация и ще наблюдаваме малък екшън.
Когато това време настъпи, нашите прозрения и цялата предварителна работа, която сме свършили, вероятно ще се окажат извънредно полезни. Тези неща може да променят начина, по който изразяваме комплекса, когато казусите започнат да се нагорещяват. Но точното времево задействане на комплекса и начинът, по който набира сила и изисква изражение в живота в определен момент, са неща, над които, вярвам аз, егото не притежава реален контрол. Няма как да застанем пред огледалото и да изкрещим: „Осъзнай се, негоднико!“, нито пък да се надвесим над растение в градината и да извикаме: „Порасни, копеле такова!“…

Втора част: психологически подход към транзитите и прогресиите

Този семинар се състоя на 8 юни 1996 година в Реджънт колидж, Лондон, като част от пролетния семестър от лекторската програма на „Центъра по психологическа астрология“.

Въведение: естеството на предсказанието
Днес ни предстои да изследваме предизвикателна тема. Как тълкуваме транзитите и прогресиите от психологическа перспектива? Бих желала да започна, като кажа, че макар и вътрешното естество на нашето изследване да е ясно за всички вас, аз по никакъв начин не отричам стойността и дългата традиция на предсказателната работа в астрологията. Но двете не са взаимно изключващи се. Под „психологически“ нямам предвид само „вътрешен“. Твърде много от нас са се сблъсквали с точни прогнози от специфичен и конкретен тип, за да се претендира, че планетите не са свързани с външния, както и с вътрешния свят, или че е невъзможно да се предскажат определени събития в някои ситуации…

Материализация
Третото равнище на транзитите и прогресиите е нивото на материализацията. Именно в тази сфера се фокусират много, макар и не всички, от по-старите астрологически подходи. Работейки на равнището на материалната проява, астрологът основно е загрижен за онова, което ще се случи в света под отделен транзитен или прогресивен аспект. Това може да изглежда простичък подход, но в действителност той е изключително комплексен. Има много проблеми – вътрешни и външни, които може да бъдат засегнати според вероятността планетно движение да се осъществи на конкретно равнище и по какъв начин. Единият важен фактор са комплексите на индивида, които имат склонността да се материализират, ако са силно заредени или отделени от его съзнателността. Ако има такова нещо като кармата, тя също може да бъде фактор; и семейното наследство – генетично и психологическо, отново е показателно. А не би трябвало да пренебрегваме и значението на обкръжението, особено преобладаващите социални отношения и светоглед, защото индивидът винаги е обуславян – в по-голяма или по-малка степен – от колектива.
Възможно е във всеки живот да има съдба – нещо, което душата или Азът желае да осъществи в определен период от съществуването. Гръцката философска мисъл е зачитала два типа съдба, засягаща индивида – erinyes и daimon. Първата от споменатите би могла грубо да се приравни с наследството на предците, а последната – със съдба или предназначението на душата. И също може да е налице колективна съдба – цели нации или хора да имат специфична орис с оглед на човешката еволюция и характерно прародителско наследство. Като индивиди нерядко сме прихванати в движения, които са по-големи от нас, защото сме част от по-обхватното човечество, самото то настроено към планетните цикли. Ето защо ние участваме в превратностите на това по-обхватно човечество и може да се наложи да се справяме с психологическия багаж, който наследяваме от нашия расов, религиозен, социален и национален произход.
Това са философски въпроси, за които всеки от вас ще има свои собствени индивидуални убеждения и вяра. Аз ги споменавам, защото могат да бъдат фактори в проявлението на транзитите и прогресиите. От всичките сфери, които засегнах, единствената, където можем да бъдем наистина ефективни като индивиди, е областта на нашите подсъзнателни комплекси. Нашата способност да ги разпознаваме, съдържаме, да работим с тях и да ги трансформираме може в крайна сметка да засегне колектива, от който сме част. Възможно е дори да повлияе на нашата „карма“. Зад предсказанието за всяко събитие винаги има човек или група от индивиди. На финала сме натикани обратно в нашата собствена градина, за да съзерцаваме какво расте там, ако искаме да разберем защо и какъв тип събития е вероятно да ни се случат.

Кога протича едно събитие?
Има друг важен въпрос за материализацията на транзитите и прогресиите и предсказването на събитията. В момента, в който обмисляме какво ще се „случи“, ние навлизаме в пълната област на това, което съставлява едно събитие, и сме на много загадъчна почва. Ще ви дам пример колко усложнено би могло да бъде.
Наскоро имах втори сеанс с клиентка, която дойде за пръв път при мен преди няколко години. Междувременно нямах никакъв контакт с нея. Забелязах, че транзитният Хирон понастоящем доближава нейния Хирон на 5 градуса в Стрелец в четвърти дом. Стана ясно, че преди няколко години е починал баща й. Моята клиентка ми каза, че когато той умрял, не означавал нищо за нея. Това очевидно не представляваше събитие. Жената нямала близка връзка с него. Вярвала, че не изпитва чувства към бащата, и затова, когато умрял, сякаш не се случило нищо, защото най-напред никога не е бил там. Ето как го обясни. Ние обсъждахме нейната връзка с бащата по време първия ни сеанс и възприятията й оттогава не се бяха променили. Аз не съм склонна да разглеждам положението на Хирон като сфера от живота, където индивидът не изпитва нищо. Но моята клиентка беше убедена, че е така, и именно там приключи дискусията около нейния баща.
Причината да дойде да ме види за втори разговор беше, че започнала много да се притеснява за своя зет, който бил болен. Развивал малки злокачествени тумори и макар и докторите да продължавали да ги оперират и премахват, израствали нови, и жената се страхуваше, че той ще умре. Онова, което клиентката не можеше да разбере, беше, че – въпреки че не беше близка със своя зет, идеята за неговата смърт я изпълваше със сляп ужас. Очакването за смъртта на всеки друг, включително на нейния съпруг (тя беше женена, когато я видях за последен път), не предизвикваше толкова драстичен ответ.
Поради някаква причина ролята, която нейният зет играел в живота й, била далеч по-голяма, отколкото си мислела. Срещали се много рядко. Били в приятелски взаимоотношения, но тя не останала близка със сестра си, която се омъжила за него, нито изобщо някога е питаела еротични фантазии за мъжа. Клиентката не можеше да разбере защо сега изпитва изключителна тревога от беглата идея, че този човек може да напусне живота й. Тя нарече положението си „ирационална мания“, което то наистина представляваше. Би трябвало също да отбележим, че наред с транзитиращия Плутон в съвпад с Хирон, транзитният Нептун преминаваше напред и назад над нейното рождено Слънце.
Постепенно започна да става очевидно, че истинското събитие, на което се основаваше нейната тревога, бе смъртта на баща й. Това може да звучи странно, защото той вече е умрял, но на вътрешно равнище бащата изобщо не си е отивал. Не е имало нито скръб, нито емоционална раздяла и усещане за загуба по времето на действителната смърт. Все пак присъствието на Хирон в четвърти дом, съчетано с тригон Слънце-Юпитер, ми подсказваше, че тук има изключително двойствени чувства около бащата, извънредно положителни, както и много болезнени, които са били изцяло потискани. Тази дама беше свикнала да потъпква почти всички чувства. Макар и изключително интелигентна, тя излъчваше емоционална пустота, сякаш няма никой в къщи.
Истинската смърт изглежда съвпадаше с пристигането на транзитния Плутон върху рождения Хирон, четири или пет години след физическата кончина на бащата. Зетят на моята клиентка беше изпълнявал ролята на баща за нея. Неговият Сатурн – на 22° в Рак, беше в точна опозиция на нейното рождено Слънце на 22 градуса в Козирог. Той очевидно се е чувствал дълбоко отговорен за нея, макар и да я е познавал слабо, а тя вероятно е отвръщала на Сатурновите му качества като дъщеря. Жената го смятала за гарантиран; карал я да се чувства в безопасност. Винаги бил някъде наоколо. Мъжът излъчвал извънредна стабилност. Тя знаеше, че ако някога изпадне в какви да е неприятности, би могла да се обърне при него – финансово и емоционално. Клиентката никога не беше упражнила тази опция, но знаеше, че той щеше да е там, ако й потрябва. Беше вложила в него подсъзнателни чувства от детински тип, свързани с нейния истински баща, с когото жената явно бе имала много болезнена и усложнена връзка, отхвърляна от нея през по-голямата част от зрелия й живот…

Задействането на комплексите
Преди да разгледаме специфичните транзити и прогресии, аз исках да подчертая важността на комплексите. Транзитираща или прогресивна планета, задействаща рождено небесно тяло, описва активирането на фундаментален модел вътре в нас. Доста от вас присъстваха на семинара за комплексите, където ги разгледахме подробно. Не искам да прекарам много време в повторен преглед на този материал, но усещам, че ще е от полза да го спомена.
Когато разглеждаме една рождена карта, наблюдаваме набор от роли в пиеса. Не само действащите лица, но и основните очертания на фабулата са описани от наталните разположения и аспекти. Но ние трябва да разработим диалога, докато сюжетът напредва, и това е отразено от транзитните и прогресивните аспекти, който определят кога трябва да започне всяко действие и кога всеки участник е подсещан да излезе на сцената и да се намеси във фабулата. Действащите лица и сюжетът са архетипните модели, основните кости на картата, които с психологически термини са наречени комплекси. По-благоразумните астролози обичат да използват думата „потенциали“, макар и по-рано да ги наричахме модели на съдбата. Действащите лица седят зад кулисите, пушат, пият, играят карти и разговарят помежду си. Всеки път, когато транзитен или прогресивен аспект задейства рождената карта, това е като условен знак. Сценичният режисьор казва: „Излез на сцената. Имаш да произнасяш реч и трябва да направиш някои неща; очакват те, побързай!“
В течение на живота всяка точка от рождената карта ще получи транзитни и прогресивни аспекти много, много пъти. Когато мислим за транзити и прогресии, ние обикновено разсъждаваме за следващия значим аспект, който предстои. Обмисляме преминаването на Плутон над нещо или на Уран, или на Сатурн. Може да забравим, че транзитната Луна прави съвпад с всяка планета един път в месеца, а транзитното Слънце – веднъж годишно. За да разберем въздействието на големите транзити, вероятно трябва да прекараме известно време в разглеждане ефекта на малките за дълъг период от време. Действащите лица, които излизат на сцената под големите транзити, не са нови; всичките сме ги срещали преди. Те са там от нашето раждане. Но степента на съзнателност и опит, която сме натрупали след последния път, когато са били на сцената, засяга това как те ще произнесат своите реплики. А има и спомени, прикрепени към всяко поредно излизане, защото разположенията в рождената карта действат като хранилища на опита. Всеки път, когато нещо се задвижи над натално положение, нашите преживявания подхранват определен паметен резерв от емоционални асоциации и образи. Именно това се има предвид под комплекс – съвкупност от свързани преживявания, чувства, идеи и представи, събрани около централна архетипна същина…